„Документирайте незабавно противонародните изказвания”. Личността на Неврокопски митрополит Борис през погледа на Държавна сигурност, д-р Момчил Методиев


      Втората половина на 1948 г. е един от най-драматичните моменти от историята на Българската право-славна църква в епохата на комунизма. На 8 септември 1948 г. оставка подава последният Български екзарх Стефан, като тя е приета с пълно единодушие от Св. синод, а след това е утвърдена и от държавата. Два месеца по-късно, на 8 ноември 1948 г., след освещаването на църквата „Св. Димитър” в с. Коларово в църковния двор е убит един от най-авторитетните архиереи на БПЦ – Неврокопският митрополит Борис. През тези месеци държавата преминава от политика на относителна търпимост към Православната църква към открити репресии, вследствие на които свещениците са категоризирани в зависимост от отношението си към народната власт, а „неблагонадеждните” сред тях са арестувани и осъдени на затвор или изпратени без съд в Трудово възпитателни общежития[1].
Един от големите въпроси, които стоят пред съвременната историография, посветена на историята на Българската православна църква през комунизма, е търсенето на повратния момент в отношенията между Църква и държава. …
Продължава

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *