„Домът на трудолюбието“ – за социалната дейност на св. Йоан Кронщадски от края на XIX в.

Св. Йоан Кронщадски е роден в северна Русия през 1829 г. и е кръстен е на името на св. Йоан Рилски, който смята за свой покровител. Израства в материално бедно семейство с множество лишения и страдания като от ранна възраст изпитва дълбоко съчувствие и състрадателна любов към нуждаещите се. В последствие, като свещеник, извършва многобройни дела на милосърдие и създава „Дом на трудолюбието”, към който са били изградени приюти за сираци и жени, социална кухня, организирани са различни курсове и са давали работа на хиляди бедни хора. Почива през 1908 г. на 20-ти декември и на тази дата се чества неговата памет.

Представяме ви откъс от книгата „Светият праведен отец Йоан Кронщадски” на издателство Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф” – Света Гора, Атон. Авторът на книгата е архимандрит Методий Жерев.

Домът на трудолюбието

Много труд и безсънни нощи прекарва отец Йоан Кронщадски, докато види тази своя мечта осъществена. Понякога изпитанията са били непоносими и всичко е изглеждало като пропаднало. Така през 1881 г., след 8-годишна неуморна работа на Адреевското братство, създадено по идея и под ръководството на отец Йоан, когато вече е било готово грамадно триетажно здание, струващо милиони рубли, през една глуха нощ, в едно от съседните „весели заведения“, т.е в една кръчма, неочаквано избухва пожар. Пожарът обхванал няколко околни къщи, принадлежащи на братството, и заплашвал вече и самото ново здание. Явили се пожарните, които започнали усърдно да гасят най-напред… запалената кръчма. Като излязъл на улицата, отец Йоан с ужас видял, че скъпото за него дело е готово да загине в пламъците на свирепия пожар. Той незабавно се обърнал към началника на полицията Головачев с молба да вземе мерки против опасността, която заплашвала богоугодното заведение. Но молбата му не била уважена, защото… Головачев не обичал отец Йоан! Както Домът на трудолюбието, така и другите околни постройки, принадлежащи на братството, скоро се превърнали в грамади пепел.

Голяма била скръбта на отец Йоан, но той не се отчаял. А колко дълбоко е бил възмутен от нехайството на полицията и пожарникарите се вижда от това как той с несвойствена за него рязкост изобличава виновника за тази беда. „Ето, че ни постигна нещастие, обръща се  той в църквата към своите енориаши, не външен враг ни нападна с огън и меч, а враг вътрешен, таен, облечен в мерзост и продажна дружба, пълен с безразличие към общественото нещастие, човекът, който за това е поставен и съществува, за да служи на обществената безопасност. Да, злата ръка на безсрамния нощен порок умишлено произведе пожар и причини велико бедствие, и то кому? На най-бедните жители от нашия град, които бяха намерили убежище в дома на братството“. Станалото нещастие отец Йоан приема като изпитание от Бога и в края на изобличенията си изказва твърда надежда на Божията благост. „Кой знае, казва той, може би това нещастие е било допуснато от Бога между другото и затова, за да се пробуди обществената благотворителност и чрез нея едни да бъдат облекчени и утешени, а други чрез милостинята да станат достойни за по-големи милости“.

И в действително надеждите на отец Йоан скоро се оправдали. Цяла Русия откликнала на кронщадското нещастие и само след една година ново величествено 4-етажно здание красиво се издигнало на мястото на изгорялото. На 10 октомври 1882 г. Домът на трудолюбието бил тържествено осветен.
Какво представлява този пръв по рода си в Русия Дом на трудолюбието и каква е била ползата от него, се вижда от следните учреждения, устроени в него:

1. Помощение за разчепкване на коноп. През първата година в това разумно устроено учреждение са били отработени 22 643 надници. Работят в закрито, топло и светло помещение. Тук не се иска особена сила или особено здраве. Стар и млад, жена и мъж, в лошо и хубаво време могат лесно да си изработят парче насъщен хляб. Приятно е да видите как се трудят сякаш плетат чорапи. Цари тишина. Сред тишината отмерено се раздава гласът на един старец, който чете на трудещите се нещо назидателно. И отиват си хората оттук не само с насъщен, но и с духовен хляб.

2. Курс по кройка и шев, безплатен, 4-годишен. За учрежденията на братството ученичките работят безплатно, а с платените поръчки си изкарват прехраната.

3. Курс по обущарство, ежедневно от 3-5 часа следобед в свободното от училище време.

4. Безплатно начално народно училище за деца на бедни и работници, признато от държавата. Помещението за училището се отличава с простор, чистота, обилна светлина и въздух. През годината е имало 279 ученици. Имало е по 5 учебни часа – до обяд, с междучасия от 10 мин. и 30 мин. за почивка, и закуска между 3-я и 4-я урок. Следобед под ръководството на учители момичетата се занимават с ръкоделие, а момчетата – с ръчен труд. В неделни и празнични дни децата присъстват на божествена литургия в църквата, намираща се в самия дом на трудолюбието., а през постите, заедно със своите учители, те говеят, изповядват се и се причастяват.

5. Курс по дърводелство за момчета. Системата в този курс има за цел преди всичко да развие любов към труда, да укрепи волята и нервите, да развие мускулите, да създаде ловки ръце и вярно око; да удовлетвори детските стремежи към самостоятелна дейност, да възпита децата към прилежание, внимание, акуратност и настойчивост и чрез всичко това да поддържа у тях винаги добро настроение. Работата започва с изработване на най-леките предмети и постепенно върви към по-сложните и трудните. Ученикът първо се научава да работи с нож, след това с трион, тесла, ренде и най-после със сложните дърводелски инструменти. Всяка работа се изпълнява по модел, а моделите представляват най-необходимите за домашния живот предмети: нож за хартия, лопатка,  линийка, триъгълник, кухненска дъска, дръжка за чук, тесла или брадва, закачалка, рамка за картина, стол, скамейка, шкаф. Курсът е 2-годишен. След свършването му всички предмети, изработени от един ученик, са пълна негова собственост.

6. Неделно училище. През годината е било посещавано от 133 мъже и 34 жени. От тях 23 са били съвсем неграмотни. Разделени са били на 8 групи. Преподавателите са били 15.

7. Военна гимнастика, ръководена безплатно от един капитан. Гимнастиката е любимо занятие за юношите и способства за развитието както на телесното, така и на душевното им здраве.

8. Зоологическа колекция – от типични представители на млекопитаещи, птици и риби. Тя се помещава в класните стаи на училището в две големи витрини и е ценно помагало при изучаване зоологията. Подарена е на отец Йоан от неговия почитател, майстора-препаратор П.С. Мишченко.

9. Безплатна детска библиотека. През годината са били прочетени от 207 деца – момчета и момичета – 2687 тома.

10. Безплатна народна читалня. Получавала е 40 периодически издания. Посещавана е била от 408 възрастни и от 422 деца. 45 % от читателите са работници, 46 % – ученици, и 9 били различни.

11. Платена библиотека при читалнята. Срещу 30 копейки месечно се дават книги за вкъщи кой колкото може да прочете.

12. Книжарница. Тя има за цел да разпространява на ниски цени Словото Божие, творенията на Свети Отци и религиозна нравствена литература. За една година са били купени 308 Библии, 485 псалтира, 1620 жития на светиите и над 2000 брошури с назидателно съдържание.

13. Народна кухня. Срещу 10 копейки дневно бедните получават закуска, обяд и вечеря. Годошно се сервират 90 – 100 хил. обяда. На големите празници яденето е по-хубаво и безплатно.

14. Амбулаторна лечебница за бедни извършва безплатно: преглед, снабдява с лекарства, поставя инжекции, превръзки и др. През годината в нея минават към 2721 човека. Преобладавали са гръдните болести, особено бронхити, причините за които са лошите нехигиенични жилища, липса на топли дрехи, недостатъчна и недоброкачествена храна. От лечебницата се ползват и бедните богомолци.

15. Дневен детски дом, от 8 ч. сутринта до 8 ч. вечерта. В него са се грижили през годината за 50 деца.. Те получават закуска, обяд и вечеря.

16. Нощен дом. Разполага със 110 места, 86 за мъже и 24 за жени. Постоянните посетители са кронщадски бедняци. Щом се стопи ледът и работата в пристанището започне, те могат да изкарват на ден повече от една рубла. Братството взима мерки за запазването на тези пари, та зимно време, когато работата спре, собствениците на парите да не бедстват. Така, наредено е спестените пари да се внасят в касата на братството срещу разписка. Но повечето от тези хора са нетрезви и постоянно безпокоят касиера да им даде парите. Без да бъдат донякъде принудени, тези нравствено слаби хора е трудно да се държат далече от пиянството. Посетителите от нощния дом получават и по 2 вестника. В течение на годината в приюта е имало 34 302 пренощувания.

17. Приют за жени. През годината е имало 22 бедни, стари и неспособни за работа жени. Те се ползват с квартира, храна, облекло и малка парична помощ. Годишният разход за тях е около 10 000 рубли (около 200 000 лв.)

18. Приют за сираци. В течение на годината е имало 84 постоянни пансионери: 37 момчета и 47 момичета. След като завършат курса на народното училище в Дома на трудолюбието, братството има грижата за по-нататъшната им съдба до пълнолетие.

19. Колония, това е хубаво здание извън града сред горичка край морето. Там прекарват лятното си време сираците от приюта.

20. Раздаване на помощи. То става в пари и натура. Помощите са еднократни и редовни и ежемесечни. Преди да се даде помощ на някого, братството събира сведения за неговото материално положение и тогава, ако намери за нужно, му дава. През годината са се ползвали: от еднократна парична помощ 1054-ма; от ежемесечна (престарели и болни хора) – 611; от безплатна квартира – 90.


Делото на Андреевското братство не останало единствено, а предизвикало силно съревнование. Скоро в Кронщад се появили редица образцови просветно-благотворителни учреждения, в които ежедневно хиляди братя са получавали морална и материална подкрепа. В тези учреждения са работили доброволно всички заможни и способни кронщадски граждани, а така също и много видни лица от Петербург, Москва и цяла Русия. Някои от тях жертвали цялото си състояние и лични сили за делото на благотворителнстта. Скоро подобни домове изникнали и в други градове на Русия.

Из „Светият праведен отец Йоан Кронщадски”, автор: Архимандрит Методий (Жерев)

Източник: https://www.diakonia.bg/

Свързани публикации:

Социалната дейност на българската Църква 1919 – 1944 г. – д-р Борис Милошев

Неврокопски митрополит Серафим и неговата забележителна духовно-пастирска и социална дейност – Георги Канев

Благотворителност и Църква през 30-те – 40-те години на ХХ век в Търновска епархия (по документи от Държавен архив – В. Търново) – Лора Дончева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *