Българинът Св. Михаил Киевски – първият митрополит на новопокръстените руски земи

Георги Канев

Св. Михаил Киевски

Според някои известия св. Михаил Киевски, първият руски митрополит, е българин по произход. Неговото пристигане в руските земи се свързва с изпращането на епископи и свещеници от византийския император, които да кръщават и проповядват сред русите.

Българският произход на св. Михаил не бива да ни учудва. Той най-вероятно е бил образован книжовник, който е владеел съхранената и доразвита в България славянска писменост – продходяща за проповед и просвета и сред славянското население на Киевска Рус. В края на X в. славянското писмо по българските земи е вече утвърдено и на него са преведени Св. Писание и богослужебните книги. Всичко това е било несъмнено улеснение за св. княз Владимир и новопокръстения руски народ. В традициите на българо-руските културни връзки трябва да се упомене също, че достъп до славянски книжовници са имали както византийският император, така и самите руси, които в края на 60-те и нач. на 70-те г., още като езичници, воюват по българските земи. Може да се предположи, че в смутните времена от края на 60-те години, когато североизточните части на българската държава стават арена на сражения между българи, руси и византийци, е имало книжовници и духовници, които са дирили мир и спокойствие на север от р. Дунав и са достигнали до руските земи. Според част от източниците светите Борис и Глеб са синове на св. княз Владимир от „болгаринята”, неназована по име.

Наред с това болшинството изследователи приемат, че много книги, преведени, компилирани и съставени в България са били пренесени в руските земи в неспокойното за българите време от втората половина на X в. Ценно свидетелство за този процес се явява например Изборника от 1076 г., който е копие на съставен в Преслав сборник по заповед на цар Симеон Велики (893 – 927). Налице са и известия за книжовници в руските земи, които са вероятно българи – такъв е Григорий Философ, който придружавал митрополит Георгий (1054/55 – ок. 1065). 

Всички тези фактически или предполагаеми обстоятелства около покръстването на св. княз Владимир и народа му разкриват ранните връзки между българите и русите в сферата на оформящата се византийска православна общност. В хода на тези отношения заемането на новосформирания киевски митрополитски трон от българин, образован в писмена, които са близки и разбираеми за неговото славянско паство не бива да буди недоумение. Като българин, отдал своя живот на Христа в служба на друг единоверен народ, св. Михаил се прославя от Българската православна църква. Неговия български произход не се отрича и от прославлението, което отдава на светителя Руската православна църква, но в някои издания на жития се посочва, единствено, че е родом от Сирия. В своето издание на Житията на светиите св. Димитър Ростовски пише, че според някои източници св. Михаил е сириец, а според други – българин. В трети издания на житието, наред с изброените вероятности, се посочва и възможността св. Михаил да бъде сърбин, а в четвърти издания се посочва единствено българския произход. Сред историците българският произход на св. Михаил се приема за вероятен,  но съществува и становището на някои изследователи, които поставят светителството му пред IX в. и го свърват с мисионерското дело на св. патриарх Фотий.

Св. Михаил Киевски светителствувал кратко – едва ок. 4 г. в периода 988 – 992 г. Това обаче не му попречило да развие изключително дейна проповедническа и покръстителска дейност. Тези усилия на митрополита са засвидетелствани в руска Кормчая книга (славянското име на законовия свод Номоканон) от XVI в., която възхожда към източник от XIII в. През 1263 г. от по молба на установилия се в северозападните български земи деспот от руски произход, Яков Светослав, и с благословията на българския патриарх, от пазения в българската столица Търново Номоканон е извършен препис и изпратен за нуждите на руската архиепископия в Киев. От този първоначален препис произхождат размножените редица преписи на Номоканона по руските земи. Известието от спомената Кормачя книга (XVI в.) поставя дейността св. митрополит Михаил сред най-важните фактори, които улеснили покръстването на руските земи. Светителят кръстил семейството на св. княз Владимир и приближените му. На следващо място той насочил усилията си към покръстване на столицата и околностите й. В изготвената за негова прослава служба Руската църква го тачи като разпространител на Евангелската проповед и покръстител на Киев. С неговото име по предания се свързват и някои от манастирите около древната столица на св. княз Владимир.

Св. митрополит Михаил предприел пътувания из руските земи, придружени с разпространение на Христовото благовестие, богослужение, строене на храмове и ръкополагане на свещенослужители. През 990 г. той пристигнал в Новгород заедно с шест епископи, придружаван от чичото на св. княз Владимир – Добриня. Идолите били низвергнати, Новгород и околностите му обходени с проповед, мнозина приели кръщение, издигнати били много църкви и към тях били определени пастири. Преди да замине към Киев св. Михаил  събрал новопоставените свещенослужители, благословил всички и в слово ги призовал към свято пазене на вярата и неуморно поучение и проповед сред народа. Започнатото дело в Новгород било утвърдено от първия местен епископ – Йоаким.

На следващата 991 г. св. Михаил предприел покръстителска мисия в Ростовска област и кръстил мнозина. Отново били издигнати били храмове, ръкоположени били свещеници и дякони. Въпреки тези успехи обаче езичеството още дълго щяло да създава множество проблеми на местните архипастири.

Св. Михаил благословил св. княз Владимир за строежа на храм в чест на Пресвета Богородица. Храмът станал известен като Десятъчен, понеже за негова издръжка била определен специален десятък. Св. Михаил не доживял да види издигането на храма, но по-късно в него били прибрани мощите му. След тяхното прославяне с нетление били изложени за поклонение в Киево-Печерската лавра и след време положени във Великата Успенска църква там. В чест на просиялия първи митрополит на Киев били изготвени житие и служба, а паметта му тържествено се отбелязвала в Църковния календар на 15 юни и 2 септември. Днес тя е установена на 30 септември.

Литература:

Гагова, Н. Царската библиотека в Преслав и нейната съдба, В: Владетели и книги, С., 2010, с. 44 – 79.

Голубински, Е. История Русской Церкви, т. 1, Москва, 1901.

Димитров, П. Владимир Покръстител и княгиня Ана, В: Годишник на СУ „Св. Климент Охридски”. Център за славяно-византийски проучвания „Иван Дейчев”, т. 83 (3), с. 49 – 83.

Жития на българските светии, Манастир Св. ВМЧК Георги Зограф, Света Гора – Атон, 2002, с. 45 – 51.

Жития русских святых. Месяцеслов, Москва, 2009, с. 173.

Жития русских святых, Москва, 2011, т. 2, с. 197.

Макарий (Булгаков), Митрополит Московский и Коломенский. История Русской Церкви, Издательство Спасо-Преображенского Валаамского монастыря, 1994-1996

Карташев, А. И. Очерки по истории Русской Церкви, Москва, 2009, т. 1.

Петрушко, В. И. История Русской Церкви с древнейших времен до установления патриаршества, Москва, 2007.

Протопопов, Д. И. Жития святых. Месяц Сентябр, Москва, 1885, с. 537 – 538.

Святитель Димитрий Ростовский, Жития святых, т. 1, Месяц Сентябр (фототипно издание), Москва, 2007, с. 666 – 669.

Толстой, М. В. История Русской Церкви,  Издательство Спасо-Преображенского Валаамского монастыря, 1991.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *