Приболничен параклис търси доброволци за милосърдна дейност – в духа на традиции, родили преди 150 г. първата дарителска болница в България

В столичния параклис „Св. Мъченик Георги Софийски Най-нови“ при УМБАЛ „Александровска“ са необходими доброволци във връзка с посещения и общуване с боледуващи хора. Предварителен опит не се изисква, доброволците няма да полагат медицински грижи и ще преминат през предварително обучение.

Дейността се извършва с благословението и подкрепата на Негово Преосвещенство епископ Тихон Тивериополски.

За допълнителна информация и записване като доброволец:
Всеки делничен ден от 11:00 до 15:30 в Параклиса „Св. Мъченик Георги Софийски Най-нови“ при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД (в двора до физкултурния салон), София.

Тел. за контакт: 02 981 10 10; 0889 81 10 10.

За контакт и запитвания чрез интернет:
Страничка на Параклис „Св. Мъченик Георги Софийски Най-нови“ при УМБАЛ „Александровска“ във Фейсбук (ТУК)

Съвсем наскоро, на 13.12.2019 г. се отбеляна навършването на 150 г. от основаването на първата дарителска болница в България, в чията зграда днес се помещава Музеят по история на медицината във Варна.

Сградата на музея – част от културно-историческото наследство на България – е построена през 60-те годни на XIX в. , за да бъде първата българска болница, издигната на благотворителни начала. Здравното обслужване в нея е било безплатно. Построена е била със средства от завещанието на заможния варненски търговец Параскева Николау, който издига още храма „Св. Николай“ и заделя пари за обучението на бедни варненчета в чужбина.

Официалното отриване е било през 1869 г., за строежа са били заделени 25 000 сребърни рубли, а за издръжката на заведението още 80 000 рубли доходи от годишна лихва. Болницата е разполагала с 12 легла, 8 души персонал и един свещеник. В правилника специално е записано, че лекарите и фармацевтите трябва да бъдат дипломирани специалисти, изрично е упоменато също да се допускат старци и умопомрачени. В болницата са се приютявали бедни и сираци.

През XX в. сградата е имала различни медицински предназначения, включително и като място за помещаване на Хигиенно-епидемиологичният институт (ХЕИ). През 1985 г. и след реставрация в нея отваря врати Музей за историята на медицината, който днес е под административното управление на УМБАЛ „Св. Марина“, Варна и Медицински университет – Варна.

В музея е осъществен стремежът да се покаже развитието на медицината по българските земи от древността до Възраждането, както и стъпките на болничното дело във възродената българска държава. Особена ценност сред културните богатства на институцията представлява специализираната библиотека за стари медицински книги, която съдържа над 4000 тома. Наред с нея на общата площ от 400 кв. м. се поместват и три хронологично подредени изложбени зали.

В първата зала може да бъде видяна втората по разнообразие и богатство в България антропологична колекция. В това отношение варненци отстъпват единствено на Националния антропологичен музей. Включени са експонати от V хил. пр. Хр. до XIV в. сл. Хр. Изложени пред очите на любознателните посетители са възстановки на погребения от различни епохи и свързаните с това религиозни вярвания, инсталации, които илюстрират промените в ръста на хората през вековете, възстановки на черепи и костен материал с информация за заболяванията, които, благодарение на материалите, се установяват у древните траки, гърци и римляни.

С прабългарите се свързват представени примери на проникване в череп (трепанация) и изкуствени черепни деформации. Показани са също монети с изображения на древноелински божества, за които се е вярвало, че обладават медицинското изкуство – Асклепий, Хигия и др. Прави впечатление и голямата колекция от бронзови и железни антични медицински инструменти.

Във втората зала на музея се разкрива развитието на медицинските познания по българските земи в периода от XV до XIX в. – времето на османското владичество. Акцентът тук е поставен върху народните практики на лечение, употребявани по манастирите, от селските свещеници и знахари, както и сред обикновените българи, които препредавали помежду си познания за полезни билки и здравни методики. Представени са гърнета за съхранение на полезни лечебни средства, занаятчийски клещи за вадене на зъби, лечебна кал (мумио), луга, непрана вълна и др. Обърнато е внимание също на суеверни средства като баенето, леенето на куршум и пр.

Третата и последна зала е свързана с период, който се характеризира със значителен напредък на медицината – края на XIX до 40-те г. на XX в. Поради това изложените в тази зала експонати най-близко кореспондират със съвремието. Могат да бъдат видени: зъболекарски и гинекологични столове, ръчно съграден рентген, зъболекарска машинка, която се задвижва крачно, ехограф, възстановки на лекарски кабинет и аптека със съпътстващите ги стотици разнообразни шишенца за лекарства, както съдове и приспособления за смеси и отвари.

В трите изложбени зали е подбрано и изложено най-интересното и любопитното от съхраняваните във фондовете на музея експонати. Музеят е отворен за посетитери всеки делничен ден от 8:30 до 16:30 часа, намира се на улица „Параскева Николау“ №7, а допълнителна информация за неговата история, изложби и събитията, които се организират може да се почерпи от страничката на музея в интернет: http://medmuseum.bg

Източник на обявлението за оброволци за милосърдна дайност: https://mitropolia-sofia.org/

Текст: Георги Канев, източник с редакции от автора: https://www.spisanie.to/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *