Светила на Православието през XIX – XX в. – Светите Оптински старци

На 11 октомври (24 октомври – стар стил) се празнува паметта на светите Оптински старци (Събор на светите Оптински старци), живели от края на XVIII до първата половина на XX в. – обичани от поколения православни християни свети духовници, изповедници и наставници в духовния живот по пътя и стремежа към Бога.

Преподобни Моисей (Путилов) (1782 – 1862) започнал монашеския си път в Саровската обител, където по това време се подвизавал св. Серафим Саровски (1754/59 – 1833). По-късно се преместил в Успенския събор в Орловска епархия. Тук започнал да води пустиннически живот и придобил съсредоточеност, внимание и дар на молитва, смирение и дълбоко познаване на учението на Светата Църква. Когато израснал до мярата на крепък в духовния живот мъж, Бог го призовал за по-високо служение. Възхитен от девствената природа в Оптина, Калужкият светител Филарет го помолил да основе скит на това място. Св. Моисей, заедно със няколко братя пристигнал и започнал строежа. Постепенно под ръководството му Оптина напълно се преобразила. Била построена и манастирска библиотека, трапезария, странноприемница и още много сгради. При св. Моисей започнало и поклонничеството на богомолци в манастира и безплатният им прием в странноприемницата. Но главната му заслуга била в поддържането на старчеството в Оптина. Той приел в обителта преподобните Лев (Леонид) и Макарий и сам им подчинил волята си. Грижил се за обителта цели 37 години. Преди да почине бил достигнал такова смирение, че често казвал: “Сега разбрах, че съм най-лош от всички”.

Преподобни Моисей (Путилов) (1782 – 1862)

Старецът Моисей казвал: “Не угасяй духа и не се отпускай чрез нехайство и излишна охраненост на тялото, и разсейване на ума в страстни фантазии, за да не пострадаш като евангелския мързелив слуга, който скрил таланта на благодатта (вж. Мат. 25:14-31), приета при кръщението, която по никакъв начин не бива да бъде напразна и безплодна в душата на всеки християнин”.  

Преподобният Лев (Наколкин) (1768–1841) донесъл в Оптина духа на старчеството. Привличани от Божията благодат, която обитавала в този велик праведник, монаси и миряни тръгнали към него и оттогава потокът от хора не секнал чак до годините на богоборческата власт, когато Оптина била разрушена. При стареца Лев започнала да се променя вътрешната организация на манастирския живот. Нищо не се правело без благословението на стареца. Братята ежедневно се стичали в килията му, за да се покаят за греховете си, да споделят и поискат съвет и духовна помощ. Старецът приемал всички с отческа любов и сякаш четял в душите на посетителите си. И никой не излизал от килията му без да е утешен. В негово присъствие всички усещали вътрешен мир, сърдечно спокойствие и духовна радост. Старецът Лев починал в Господа на 11 октомври 1841 г.  

Преподобният Лев (Наколкин) (1768–1841)

Старецът Лев казвал: “Старай се повече да внимаваш над себе си, а не да разглеждаш постъпките на другите и отношението им към теб. Ако не виждаш в тях любов, то е защото самият ти нямаш в себе си любов към ближните… Където има смирение, там има и простота, а този Божий кълн в душата не изследва Божиите съдби”.  

Преподобни Макарий (Иванов) (1788–1860) в началото бил помощник на св. Лев, а след смъртта му станал старец на манастира. Килията му била винаги отворена за монаси и посетители. Той дори се безпокоял, когато дълго време не виждал при себе си тези, които се обръщали към него. Духовното паство на манастира продължило да се разширява. Старецът буквално изнемогвал от огромното количество хора, търсещи духовна подкрепа и изцеление. Но съчувствието му към болките на хората го изпълвало до такава степен, че забравял и телесната си слабост и необходимостта от отдих и често излизал от беседи едва дишайки, напълно изтощен. Старецът Макарий лекувал не само душите. Помазвайки с елей от кандилото на Владимирската икона на Божията Майка, той лекувал и телесно болните, а особено често и бесноватите. Чудесата му се многобройни. Преселил се при Господа, заобиколен от учениците си на 7 септември 1860 г.  

Преподобни Макарий (Иванов) (1788–1860)

Старецът Макарий казвал: “Къде да търси християнинът утешение при сполетяващите го изкушения и скърби, ако не във вярата в Бога? Но вярата – това не е само просто да вярваме, че Той е нашият Създател, но и да вярваме, че Той и промисля за нас с всесилната си десница и устройва всичко за наша полза, макар да не можем да разберем това поради грубостта на разума ни, помрачен от мъглата на страстите си, задействани от нашата воля. А когато сме водени от страсти, усещаме по-силно и скръбта. А Премилосърдният Господ, обичайки ни и искайки да ни спаси и да ни избави от заблудата и от поробването от страстите, ни изпраща различни скърби, лишения и болести, та като познаем суетата си и не намирайки утешение, да се обърнем към Него – “крайната цел на желанията ни”. Сърцето ни, поразявано от неочаквани злополуки и скърби, неволно умира за света, т.е. за страстите, и търси утешение в по-доброто. Можем да бъдем наречени верни тогава, когато приемаме с благодарност и наказание от ръцете Му. Тъкмо тогава вярата ни бива изпитвана – дали вярваме истински”.  

Преподобни Амвросий (Гренков) (1812 – 1891) бил ученик на св. Макарий, а след смъртта му негов наследник. Вратата на килията на този мъдър наставник и дивен чудотворец била отворена за всички. Хората в нужда ходели при него, след като слушали за светостта му и за огромната доброта, с която той приемал всекиго. Да обича ближните така, че да им желае всяко щастие, благославяно от Бога, и да се старае да им измоли това щастие – това бил неговият живот и дихание. И в този поток от любов, който обливал всеки идващ при стареца, имало такава сила, че тя се чувствала без думи, без действия. Достатъчно било човек да се приближи до отец Амвросий, за да почувства колко силно го обича той. Заедно с това в отговор на неговото чувство сърцето на посетителя се отваряло, раждало пълно доверие и най-тясна близост. При него идвал на изповед Ф. М. Достоевски и мнозина други интелектуалци. Св. Амвросий носел тежкия кръст на старчеството с пълно себеотрицание, въпреки, че почти през целия си монашески живот бил тежко болен. Починал на 10 октомври 1891 г.  

Преподобни Амвросий (Гренков) (1812 – 1891) 

Старецът Амвросий казвал: “Любовта, разбира се, стои най-високо от всичко. Ако намираш, че в теб няма любов, а желаеш да я имаш, върши делата на любовта, макар отначало и без любов. Господ ще види желанието и старанието ти и ще вложи любов в сърцето ти. А главното, щом забележиш, че си съгрешил против любовта, веднага се изповядай. Това може да бъде понякога от лошо сърце, а понякога от врага. Сам ти не можеш да прецениш, а като го изповядаш, врагът ще отстъпи”.  

Проподобни Антоний (Путилов) (1795 – 1865) бил по-малък брат и сподвижник на игумена св. Моисей. Разказват, че в Оптина не е имало по-смирен послушник от него. Монашеските му подвизи бил почти свърхчовешки. Към това се прибавил и кръста на тежки заболявания. Въпреки това мнозина, като виждали светлото му лице и слушали оживените му беседи, не разбирали какъв дивен страдалец виждат пред себе си. Той приемал всички с радушно и весело лице, седял и беседвал с тях, благодушно изслушвал дори онова, което не било нужно нито на тях, нито на него и изпращал всички приветливо и с искрени благопожелания. Бил известен със своята изключителна любов към книгите. Предал на манастирската библиотека над две хиляди тома. Починал на 7 август 1865 г.

Проподобни Антоний (Путилов) (1795 – 1865)

Старецът Антоний казвал: “Трябва да се боим не от холерата, а от смъртните грехове. Защото косата на смъртта ще покоси човека като трева и без холера. Затова вложете цялата си надежда на Господа Бога, без Чиято воля и птиците не умират, а какво остава за човек?”.

Преподобни Иларион (Понамарьов) (1805 – 1873) бил килийник на стареца Макарий. След смъртта му станал старец на обителта заедно със св. Амвросий. Бил изключително опитен духовен наставник. При него идвали, както монаси така и знатни и незнатни миряни, хора от близо и далеч. Старецът с всички бил еднакво вежлив, за всички бил еднакво загрижен. Починал след почти двeгодишно тежко заболяване на 18 септември 1873 г.  

Преподобни Иларион (Понамарьов) (1805 – 1873)

Старецът Иларион казвал: “Не се срамувай да откриеш своите струпеи пред духовния си наставник и бъди готов за своите грехове да бъдеш дори посрамен от него, та чрез това да избегнеш вечния срам”.  

Преподобни Анатолий (Зерцалов) (1824 – 1894) бил ученик на старците Макарий и Амвросий. Сам св. Макарий го обучавал на непрестанната Иисусова молитва (Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния). Така св. Анатолий израснал като дивен молитвеник. Старецът Амвросий неведнъж казвал за него: “Дадена му е такава (умствено-сърдечна) молитва и благодат, каквато се давана един от хиляди.“ Св. Анатолий починал на 15 октомври 1893 г.  

Преподобни Анатолий (Зерцалов) (1824 – 1894)

Старецът Анатолий казвал: “Трябва така да се молим на Бога, че между душата на молещия се и Бога да няма нищо и никого. Само Бог и душата. Молещият се да не усеща нито небето, нито земята и нищо друго, освен Бога, в противен случай молитвата ще бъде несъвършена. Когато се молиш под впечатлението на хубаво пеене или четене, тази молитва още не е истинска молитва. Ето истинската молитва: пророк Илия поставил главата си на коленете, молейки се, и за няколко минути измолил от Господа да промени гнева Си на милост”.  

Преподобни Исаакий (Антимонов) (1810 – 1894) станал игумен след стареца Моисей и по вътрешно и външно благоукрасяване на манастира бил достоен наследник на великия си предшественик. Със всички сили се стараел да запази и утвърди старчеството, прославило толкова много Оптина. Приемал миряните с неизменно съчувствие. Във всяка негова дума се чувствала безгранична вяра и огромен духовен опит. Обичал да говори за голямата полза от духовното четене и в такива случаи в очите му често блестели сълзи. Смирението му било толкова голямо, че когато всяка събота отивал при стареца Амвросий, чакал (понякога доста) в приемната реда си наравно с другите. Починал на 22 август 1894 г.

 

Преподобни Исаакий (Антимонов) (1810 – 1894) 

Преподобни Йосиф (Литовкин) (1837 – 1911) бил най-близкият ученик на св. Амвросий и приличал на великия старец не само по външност, но и по дух, дела, преданост и любов. След смъртта на великия старец, св. Йосиф заел неговото място. Също както своя учител и той бил дивен молитвеник, утешител на скърбящите и чудотворец. Починал на 9 май 1911 г.  

Преподобни Йосиф (Литовкин) (1837 – 1911)

Старецът Йосиф казвал: “Съвестта на човека прилича на будилник. Ако будилникът иззвъни и ти станеш веднага, то и след това ще го чуваш. А ако няколко дни по ред не станеш веднага, казвайки си: “Ще полежа още малко” – то в края на краищата ще престанеш и да се събуждаш от звъна му”.  

Преподобни Варсануфий (Плихаров) (1845 – 1913) бил полковник на висша служба, който прозрял суетата на света. Благодарение на едно дивно Божие откровение и на беседи със св. Амвросий той станал монах в Оптина. Жаден за духовни подвизи той достигнал до невероятни висини на светостта и Бог го удостоил с благодатта на чудотворството. Така по това време в Оптина имало двама велики старци Йосиф и Варсануфий. Имал много духовни чеда. Сред тях бил и писателят Сергей Александрович Нилус, който с негова благословия написал няколко книги за духовната мощ на руските подвижници. Починал на 1 април 1913 г.  

Преподобни Варсануфий (Плихаров) (1845 – 1913)

Старецът Варсануфий казвал: “Много крадци се появиха при нас. Не тези, които бъркат в джоба или ограбват дома, не, новопоявилите се крадци са по-зли и по-опасни. Те са прилично облечени, говорят гръмки фрази, а в резултат крадат най-скъпото – вярата. А когато на човек са му откраднали вярата, той пита учителите си: “А как да живеем сега?”. “Живейте според разум” – отговарят. А разумът, както е известно, без вяра невинаги е добър съветник и човек започва да следва пожеланията на плътта си и пада все по-ниско и по-ниско. Чедца, пазете светата вяра, това неоценимо съкровище, с него ще влезете в Царството”.  

Преподобният Анатолий (Потапов) (1855 – 1922) също бил ученик и килийник на св. Амвросий. Впоследствие също става старец на манастира. Любовта и ласкавостта при общуването винаги привличали около него тълпи. Народът изпитвал голямо благоговение пред праведноста му. Широко известни са пророческите му думи, казани на 2 февруари 1917 г.: “Ще има щорм и руският кораб също ще претърпи корабокрушение. Да, това ще стане, но нали хората се спасяват и на трески и отломки. И не всички, не всички ще загинат”.  

Преподобният Анатолий (Потапов) (1855 – 1922) 

На 10 януари 1918 г. с декрет на Съвета на народните комисари Оптина била официално затворена. За да запазят манастира братята създали селскостопанска кооперация начело с игумена Исаакий. Условията за живот станали изключително трудни. Започнало пророкуваното от старците ново гонение срещу християните. В смутното време старецът давал ясни отговори на въпросите как да се живее и как да се запази верността към Господа Иисуса Христа.   Старецът казвал: „Да се стараем винаги да гледаме на Пастиреначалника и Подвигоположника Иисус Христос. Близо е Господ до всички, които Го в истина призовават(Пс. 144:18). Целият наш живот на Христа Бога да отдадем в единение със Светата Православна Църква, над която “портите адови няма да надделеят” (Мат. 16:18)„.  

На 29 юли 1922 г. в манастира пристигнали агенти на ЧК. Старецът, както винаги запазил мирно разположение на духа и помолил да отсрочат ареста му с един ден, за да се приготви за път. Чекистите се съгласили. На следващия ден намерили стареца мъртъв.

Преподобни Нектарий (Тихонов) (1853 – 1928) бил ученик на св. Анатолий Зерцалов. Изключителен праведник. През част от пребиваването си в манастира носил изключително тежкия подвиг на юродстването (т.е. преструвал се на безумен, за да търпи обиди и по-този начин да увеличава смирението си). По-късно бил избран за старец. За да може да помага по-добре на идващите при него изучавал не само светите отци, но светска литература, история, геометрия, езици, музика. Създавал впечатлението, че е завършил няколко университета.  

Преподобни Нектарий (Тихонов) (1853 – 1928)

През 1923 г. Оптина била напълно затворена и превърната в музей. На монасите бил оставен само един храм. Старецът Нектарий бил изпратен на заточение. Но въпреки забраните на атеистичната власт, до края на живота си на 29 април 1928 г. не престанал да приема и съветва духовните си чеда.  

Старецът Нектарий казвал: “Животът е даден на човека за това, за да му служи – а не човекът да служи на живота – т.е. човек не бива да става роб на обстоятелствата, не бива да принася вътрешното си в жертва на външното. Служейки на живота, човек губи адекватност, работи без разсъдливост и изпада в много тъжно недоумение, дори и не знае за какво живее. Това е много вредно недоумение и често се случва така: човек все тегли и тегли като кон и внезапно го сполетява някое стихийно бедствие”.  

Преподобни Никон (Беляев) (1888 – 1931) бил ученик на св. Варсануфий. Той е последният Оптински старец и наследник на св. Нектарий. Въпреки сравнително младата му възраст, праведноста му предизвиквала благоговение у вярващите. Бил мъдър не за годините си и умело прикривал великия си дар на прозорливост, с който бил удостоен от Господа заради подвижническия си живот и дълбоко смирение. Целият му живот е белязан със страдания за вярата. На 27 януари 1928 г. бил осъден на три години в Словецкия концлагер. Прекарал там повече от две, и после бил заточен в Архангелск. Там здравословното му състояние започнало непрекъснато да се влошава и накрая на 25 юни 1931 г. предал душата си на Господа.  

Преподобни Никон (Беляев) (1888 – 1931)

Старецът Никон казвал: “Участта на всички, които искат да се спасят, е да страдат. Затова, ако страдаме, нека се радваме, защото се изработва нашето спасение”.  

Преподобни Исаакий II (Бобраков) (1865 – 1938) бил последният настоятел на Оптина. Изпитал цялата тежест на разоряването и поругаването над светата обител. Носейки своя кръст на служението си в годините на изпитания и скърби, той бил изпълнен с несъкрушима вяра, мъжество и всеопрощаваща любов. Четири пъти е бил изпращан в затвор. Бил разстрелян на 8 януари 1938 г.    

Преподобни Исаакий II (Бобраков) (1865 – 1938)

След падането на атеистичния режим отново започва духовният живот в Оптина. Но там, където има стремеж за богоугаждане има и нови гонения, и нови прояви на велика праведност. На Великден през 1993 г. сатанист уби трима дивни молитвеници и подвижници – монасите Василий, Терапонт и Трофим. Това показа, че Оптина продължава да сияе с лъчите на Божията благодат.  

По молитвите на Оптинските праведници, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас! Амин.    

Из „Велики руски старци“, том 2

Източник: Отец Владимир Дойчев

Свързани публикации:

Светила на Православието през XIX – XX в. – МИО Историци (istorici.com)

Снимки: https://www.optina.ru/; http://dishupravoslaviem.ru/; https://www.holycross.org/.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *