Рубрика: Духовно-просветно и обществено дело на българската Църква – минало, традиции и настояще.
…
† Траянополски епископ Иларион (впсл. Доростолски митрополит) (1913 – 2009) е възпитаник на Софийската духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Владика Иларион един от многоуважаваните клирици в Българската православна Църква, който се отличава с изключителен личен аскетичен пример, и с богато духовно наследство. Плод на книжовния му духовен труд са повече от 40 книги и над 300 стихотворения, статии, пътеписи, беседи, поучения, част от които писателката Мария Антонова събира и издава през 2005 г. в отделна книга – „Светлоозарени слова“.
Народните будители
Високоблагородна черта в характера на отделния човек и на цели общества е да се ценят заслужилите за народа личности. Това е признание за техните заслуги, израз на което е отдаваната им почит. Такова признание е и подтик да се подражава на благородното им дело. Ето защо чест и похвала се пада и на тия, които са определили ден за възпоменаване на заслугите им – ден на „народните будители”.
Тази по-скоро обществена добродетел е от голямо значение за българския народ. Бидейки под петвековно робство, политически и духовно угнетен, той бе дошъл до едно примирение с робската си съдба. Националното чувство и всичко онова, което прави човека да чувства своето достойнство като Божие създание и като човек въобще, бе заглъхнало у него в грижата за ежедневното му съществуване. Затова се яви необходимост от будители на това чувство, благодарение на което народът като от кошмарен сън се пробуди за нов свободен и честит живот с високо съзнание за своята национална и верова принадлежност.
Ето пред духовния поглед на българина на фона на националното българско прекрасно небе се редят ликовете на народните будители – расоноци и миряни. Откъде да започнем изреждането на техните светли имена!
В хода на тези мисли пред съзнанието изпъкват първо ликовете на светите братя Кирил и Методий. Колко мъдри са словата на св. Кирил, познат в науката и с името Константин Философ, в речта му пред император Михаил и патриарх Фотий, които са поискали тяхното съгласие да бъдат изпратени на религиознопросветителна мисия в славянските страни Панония и Велика Моравия:
– Благодарим ви за поканата, но кажете: може ли да се пише на вода? Невъзможно, тъй е и със словото. Говоренето е като водата – тече бързо и не се задържа в съзнанието, не се запомня. Затова питам: Имат ли моравците писмена?
Той добре знаел, че моравците нямат азбука-писмена, но с тоя въпрос искал да се узакони правото на славяните да имат писменост, книжовност, върху което братята вече работеха. Писмеността е условие за летопис и създаване история на народа. А за да се буди национално съзнание на народа, трябва да му се напомня историческото славно минало. Затова светите Кирил и Методий и техните ученици и книжовници от просветната школа в Патлейна са първите в реда на народните будители.
До тях изпъква с лъчистия ореол на святост покръстителят на българския народ св. цар Борис-Михаил, който ни изведе от мрака на езическото невежество и въведе в просветения свят на християнска Европа през IX в.
Св. Йоан Рилски Чудотворец, молитвеник за целия български народ, в годините на тъмното византийско и после петвековното турско робство със своя манастир бе на будна стража, пазител на българщината, ползващ се с дълбока признателност и всенародно преклонение.
Ето и преподобни Теодосий Търновски, засиял в святост ведно със своя високопросветен ученик св. патриарх Евтимий Търновски, молитвеници и будители народни.
Св. Теодосий Търновски ( † 1363) Св. патриарх Евтимий Търновски ( † ок. 1402/1405)
Със светия си подвиг в името на вярата Христова и запазване чисто името „българин християнин” в сонма на народните будители сияят всички ония знайни и незнайни български мъченици и изповедници, пострадали от турския ятаган по време на робството. Пролели кръвта си за вярата, те със своя светъл пример са пазили народа от агарянската мохамеданска напаст.
Товарени с непоносими данъци, за да се пълни султанската хазна, българите пред бича не смеели да дават външен изрез на протест. Но ето, поп Петко от гр. Елена се запътил през Балкана пеша да иде чак в Цариград и да защити правото на поробения сънародник. Явил се пред валиде ханъм (майката на султана) и успял да издейства народът от Еленска кааза чак до Лясковец да бъде освободен от данък „житнина” и други данъци. Върнал се в Елена с прозвище „шейтан папаз”, но и със султански ферман в полза на раята. Със своята смелост, проявена на дело, той още през XVII в. е будил в народа съзнанието да живее свободно и да брани правата си.
Явиха се дамаскинарите, таксидиоти – пътуващи проповедници – расоносци, разпространители на религиозна книжнина, които смело будеха народностния дух. Сред всички тях особено изпъква иеромонах Йосиф Брадати от гр. Елена, който съзрял благодатното осияние в лицето на преп. Паисий Хилендарски като млад послушник в Рилския манастир и го насочил в Хилендарския манастир на Света Гора, препоръчвайки го на познатите духовници от Хилендарския метох в родния си град и така станал негов предшественик и наставник.
Ето в стройната колона народни будители на лично място светлата фигура на преподобния отец Паисий с ореол на святост, притиснал до сърцето си „История славянобългарска” да броди по села и градове, за да буди народа към осветяване от робския вековен сън.
Каква светла следа остави преп. Писий като народен будител всеки знае. Лумна и се разгоря родолюбивият пламък в сърцата на народа и се явиха плеяда възрожденци след него.
Врачанският епископ Софроний – светец, засиял с неделните си проповеди. Гонен, преследван, едва спасен от бесило, той и отвъд Дунав надавал глас към народа с възвание да приеме руския воин като роден брат за благото на България.
Ето и поборниците за църковна свобода като условие и за национална политическа свобода. Макариополският епископ Иларион поведе борбата и я доведе до край. Архимандрит Неофит Бозвели, йеромонах Неофит Рилски и колко много народни учители, свещеници и други дейци се редят край тях – все будители народни. Поробената земя, тъй мила на българина, се напои с кръвта на много загинали по въстанията български юнаци, отдали живота си като йеродякон Игнатий – в мире Васил Левски, за свободата с усмивка на уста: „Да съхрани Господ вярата и народността ни!”
Отзвук на гласа и дейността на народните будители бяха килийните, прицърковни, манастирски и по метоси училища. Габровската гимназия Еленската даскалоливница и много други училища като религиозно-просветни центрове дадоха будни общественици, някои от които бяха щастливи да видят свободна България и да работят за укрепване на младата държава. На всички тях, народни будители, благодатно озарени от Господа Бога, вечна да бъде паметта.
Поклон пред светлите им имена!
Източник: https://svetiilia.bg; снимки на владика Иларион – https://www.geni.com/ и https://www.vesti.bg/.