Архангеловата задушница е винаги в съботния ден, който предхожда големия празник на св. Архангел Михаил. Този ден за молитва за упокоение на починалите е още наричан Велика или Мъжка задушница, защото, макар и посветен на всички починали, по традиция в него специално се обръща внимание на воините, положили душите си в защита на Отечеството. Допълнителна информация за грижите на Църквата за покойниците и дните, специално посветени на това – ТУК.
Задушница – архим. Александър (1958 г.)
С вяра в безсмъртието на душата и във възкресението на мъртвите, във всеки православен храм се отслужва Обща панихида за починалите наши близки.
С вяра в безсмъртието на душата и във възкресението на мъртвите, във всеки православен храм се отслужва Обща панихида за починалите наши близки.
Над всеки гроб мъждука кандилце, трепкат свещи, и благовонен тамян се издига към небето като благоуханна жертва. Тук тишината на мъртвите се нарушава от тъжната шетня на живите. Това има своя дълбок смисъл – да напомни на живите техния дълг към мъртвите. Да се молим за тях от обич към тях. Това е Божия повеля…
Бог е любов. Любовта никога не умира. Светата Православна църква, като чадолюбива майка, има в своите грижи не само живите човеци, но също така и починалите, за които тя се моли да ги упокои Господ „в място светло, в място тревисто, в място прохладно, дето няма никаква болка, скръб и въздишка”.Това тя върши по-специално няколко пъти в годината, в специални молитвени дни, наречени задушници. В тия дни Светата Църква отправя горещи заупокойни молитви към Бога за всеки вярващ, който по повелята на Господаря на живота и смъртта, е завършил земния си живот. В своите молитви тя не забравя да помене и всички ония, които са дали живота си за свободата на родната земя, приютени по бойните поля в знайни и незнайни гробове. И моли се тя, защото смъртта е общ наш жребий. Всички сме подчинени на неизбежния неин закон. И само чрез молитвата и нашия заупокоен помен в тия дни на свето единение, тяхната задгробна участ се подобрява и нашата скръб се облегчава.
Кой смъртен на земята не е почувствал парливата мъка по загубата на близък човек? Има ли човешко сърце, което да не се е късало от болка пред зиналия гроб, готов да прибере в студените си обятия близък нему човек?
Идете в такъв ден на гробищата – града на мъртвите – и там ще видите как бледа майка е склонила колене и ридае над пресен гроб на единствено чедо. Ще видите също по-нататък, как млад човек е склонил глава и тихо рони сълзи за изгубена другарка в живота.Така дълбока и всеобща, скръбта като черен саван, покрива челата на всички. Гнети и измъчва сърцето мъката по свидна загуба.
Има ли изобщо човек, който да не питае свето чувство към тези свои близки, с които е делил и радости, и скърби, но които са си отишли преди него? И човек изживява тия свои чувства не само вътрешно, но и външно, с извършване на разни религиозни обреди. В такива дни християнските гробове са обкичени с цветя и отрупани с плодове, хляб и варено жито, което е символ, по думите на ап. Павел, на това, че което посеем, няма да оживее, ако не умре (1Кор. 1:5). Над всеки гроб мъждука кандилце, трепкат свещи, и благовонен тамян се издига към небето като благоуханна жертва. Тук тишината на мъртвите се нарушава от тъжната шетня на живите.
Това има своя дълбок смисъл – да напомни на живите техния дълг към мъртвите. Да се молим за тях от обич към тях. Това е Божия повеля. Бог е любов. Любовта никога не умира.
Но не са само външните форми, които изразяват скръбните чувства на човека към близките покойници. Човек винаги ги изживява сам в себе си; в такъв момент той чувства колко слаб и малък е по отношение на смъртта, и колко суетно и преходно е всичко земно.
И както студената ноемврийска нощ за миг попарва свежестта на очаателното цвете, което със своята красота гали и радва душата на човека, така и смъртта покосява внезапно живота на човека. И ако блясъкът и красотата на дивното цвете така безславно отминава, то за красотата на човека, образа и подобието Божие, Бог – поради безграничната Си милост и човеколюбие – е приготвил нещо много по-съвършено – една щастлива вечност на блажен покой. И колкото човек повече вярва и повече е убеден в безсмъртието на душата, по думите на Иисуса Христа: „Които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане“ (Иоан. 5:29), толкова смъртта на такъв човек е по-спокойна, защото е придружена от несъмнената увереност, че смъртта не е смърт, а само преминаване от временния към вечния живот и едно щастливо връщане в Божия дом.
Така са гледали на смъртта всички праведници и угодници Божии, като са я посрещали с чудно спокойствие и с твърдата увереност в „живота на бъдещия век”. Всеки, който гледа на смъртта така, устройва земния си живот имайки предвид винаги бъдещия свят.
На земята остават само нашите дела. Ако те са били добри и пропити с духа на Христовата любов, ще ни послужат за оправдание.
Църковен вестник, 8 ноември 1958 г.
Акатист на Господ Иисус Христос за починал
КОНДАК 1
Избрани Ходатаю и Първосвещениче, положил душата Си за грешния свят, дал ни власт да бъдем чеда Божии и да обитаваме в незалязващия ден на Твоето Царство! Дай прошка и вечна радост на починалия, за когото с молба Ти зовем: Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Своя раб с рая на сладостта.
ИКОС 1
Ангеле, свети пазителю, даден от Господа, ела и се помоли за твоя раб, когото си съпровождал по всички пътища на живота, пазил си и наставлявал, и въззови с нас към Всещедрия Спасител:
Иисусе, заличи списъка с греховете на Твоя раб (името).
Иисусе, излекувай дешевните му язви.
Иисусе, да няма на земята горчиви спомени за него.
Иисусе, помилуй огорчилите го и обидените от него.
Иисусе, покрий неговите несъвършенства със светоносната риза на Твоето изкупление.
Иисусе, развесели го с Твоето милосърдие.
Иисусе, неизречени, велики и чудни, яви му се Сам.
Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Твоя раб с рая на сладостта.
КОНДАК 2
Като безутешна гълъбица се носи душата над земната долина, съзерцавайки от висотата на божествения разум греховете и съблазните на изминалия път, скърбейки горчиво за всеки невъзвратим ден отминал без полза; но помилуй Твоя раб, Владико, нека влезе в Твоя покой, зовейки: Алилуя.
ИКОС 2
Ако Ти си страдал за целия свят, ако Ти си проливал сълзи и кървав пот за живите и мъртвите, то кой ще ни възпре от молитви за починалия. Подражавайки на Теб, слезлия даже до ада, се молим за спасението на Твоя раб:
Иисусе, Подателю на живота, озари го с Твоята светлина.
Иисусе, нека той да бъде едно с Теб и с Отца.
Иисусе, призоваващ всички в Твоето лозе, не забравяй да го озариш с Твоята светлина.
Иисусе, щедри Подателю на вечни награди, покажи го светъл в Твоя чертог.
Иисусе, върни на душата му благодатните сили на първосъздадената чистота.
Иисусе, нека да се умножат добрите дела в негово име.
Иисусе, съгрей осиротелите с Твоята тайнствена отрада.
Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Твоя раб с рая на сладостта.
КОНДАК 3
Свързан с връзките на плътта Твоят раб е падал греховно, но неговият дух чезнеше по Твоята вечна правда и святост, а сега, когато плътската немощ е скована от гробното тление, нека душата му се възнесе по-високо от слънцето, към Теб, Всесветия, и да запее песен на избавлението: Алилуя.
ИКОС 3
Твоят върховен апостол при огъня, в хладната нощ, три пъти се отрече от Тебе и Ти го спаси. Едничък познаващ немощта на човешкото естество, прости и на Твоя раб (името) многообразните отпадания от Твоята воля.
Иисусе, всели го там, където няма заблуди.
Иисусе, избави го от тежките терзания на съвестта.
Иисусе, да изчезне навеки споменът за греховете му.
Иисусе, не си спомняй съблазните от младостта му.
Иисусе, очисти го от тайните му беззакония.
Иисусе, осени го с тихата светлина на спасението.
Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Своя раб с рая на сладостта.
КОНДАК 4
Житейските бури са отминали, земните страдания са завършени, безсилни са враговете в своята злоба, но силна е любовта, избавяща от вечния мрак и спасяваща всички, за които Ти се възнася дръзновена песен: Алилуя.
ИКОС 4
Ти си безкрайно милостив към нас. Ти си единственият Избавител и какво можем да добавим към подвига на Твоята спасяваща любов, но Симон Киринеец ти помагаше да носиш кръста, на Теб, Всесилния; така и сега на Твоята благост е угодно спасението на близките да се извършва с нашето участие.
Иисусе, Ти си заповядал да носим теготите си един другиму.
Иисусе, Ти си положил съюза на любовта между мъртвите и живите.
Иисусе, нека да послужат подвизите на любящите за спасение на Твоя раб (името).
Иисусе, чуй сърдечния му вопъл, възнесен от нашите устни.
Иисусе, приеми в нашите сълзи неговото покаяние.
Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Твоя раб с рая на сладостта.
КОНДАК 5
Боже, да бъде приета от Тебе неговата предсмъртна въздишка на съкрушение като малбата на благоразумния разбойник. Той угасна на житейския кръст, дай му да наследи Твоите обетования, както на разбойника си дал с думите:”Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мен в рая”, където сонмовете на разкаялите се грешници радостно пеят: Алилуя.
ИКОС 5
Разпънат за нас, измъчен за нас, простри ръка от Твоя Кръст и с капки от пролятата Си кръв умий съвършено неговите прегрешения и с благообразната Твоя голота съгрей оголената осиротяла душа:
Иисусе, Ти си познавал живота му, преди да се роди, и си го възлюбил.
Иисусе, Ти си го видял отдалече, от висотата на Твоя Кръст.
Иисусе, Ти отдалеч си простирал към него изранените Твои обятия.
Иисусе, Ти си призовавал да му бъде простено на кървавата Голгота.
Иисусе, Ти кротко си умирал за него в тежки мъки.
Иисусе, претърпял полагане в гроба, освети неговия гробен покой.
Иисусе възкръснал, възнеси към Отца неговата изранена от света и спасена от Теб душа.
Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Твоя раб с рая на сладостта.
КОНДАК 6
Той е заспал вечен сън в гроба, но душата не дреме, очаква Тебе, Господи, жадува Тебе, вечния Жених. Да се изпълнят над починалия Твоите слова:”Който яде Моята Плът и пие Моята Кръв, има вечен живот.” Дай му да яде от съкровената манна и да пее пред Твоя Престол: Алилуя.
ИКОС 6
Смъртта го раздели с всички близки, душата стои далече, познатите се съкрушават и само Ти Едничък си останал близък. Разрушиха се преградите на плътта и Ти й се откриваш с непристъпното величие на Божеството в очакване на отговор.
Иисусе, Любов, превишаваща всяко разбиране, помилуй Твоя раб.
Иисусе, отдалечавайки се от Теб, той тежко е страдал.
Иисусе, прости неверността на сърцето му.
Иисусе, излъганите надежди са раждали скръб по Тебе.
Иисусе, спомни си часовете, когато душата му е трептяла от възторг по Теб.
Иисусе, дай на починалия неземна радост и покой.
Иисусе, едничък верни, неизменни, приеми го.
Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Твоя раб с рая на сладостта.
КОНДАК 7
Вярваме, че нашата раздяла няма да бъде дълга. Ние те погребваме, както зърно на нивата, за да израснеш в друга страна. Да погинат в гроба плевелите на твоите грехове, а добрите ти дела да просияят там, където семената на доброто принасят нетленни плодове, където душите на светиите пеят: Алилуя.
ИКОС 7
Когато забравата стане дял на починалия, когато неговият образ избледнее в сърцата и времето заличи гроба и ревността по молитва за него, Ти не го оставяй, дай отрада на самотната душа.
Иисусе, Твоята любов не охладнява.
Иисусе, Твоето благоволение не свършва.
Иисусе, с нестихващите молби на Църквата да се умият греховете му чрез принасяне на Безкръвната Жертва.
Иисусе, по застъпничеството на всички светии, дай му благодат да се моли за живите.
Иисусе, в дните на нашите изпитания, приеми неговото ходатайство за нас.
Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Твоя раб с рая на сладостта.
КОНДАК 8
Да се молим със сълзи, когато споменът за покойния е мъчително пресен, да поменаваме неговото име денем и нощем, да раздаваме милостиня, да храним гладните, зовейки от дълбините на душата: Алилуя.
ИКОС 8
Тайнозрителят Иоан Богослов съзерцаваше у Престола на Агнеца Божий голямо множество хора, облечени в бели ризи: това са тези, които идват от голямата скръб. Те радостно служат на Бога ден и нощ и Бог обитава с тях, и мъка няма да се докосне до сърцата им.
Иисусе, присъедини към тях и Твоя раб (името).
Иисусе, той много е страдал и скърбял.
Иисусе, Ти знаеш всички негови горчиви часове и тягостни минути.
Иисусе, на земята той е имал скърби и печал, дай му отрада на небето.
Иисусе, услади го от извора на живата вода.
Иисусе, изтрий всяка сълза от очите му.
Иисусе, всели го, където не опалва, но оживотворява слънцето на Твоята правда.
Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Твоя раб с рая на сладостта.
КОНДАК 9
Привършено е земното странстване, какъв благодатен преход в мира на Духа, какво съзерцание на нови, неведоми за земния свят неща и неземни красоти, душата се завръща в своето отечество, където светло слънце – правдата Божия – просвещава пеещите: Алилуя.
ИКОС 9
Ако отблясъкът и следата от Теб полага сияние върху лицето на смъртните, то какъв ли си Сам Ти. Ако делата на Твоите ръце са така прекрасни и земята, отразяваща само Твоята сянка, е пълна с неизразимо величие, то какъв ли ще е Твоят невидим лик. Открий славата Си на починалия Твой раб (името).
Иисусе, изостри неговия слух за възприятие на Твоето Божество.
Иисусе, да бъде преизпълнена радостта му.
Иисусе, подкрепи го с надежда за среща в обителите на блажените.
Иисусе, дай ни да почувстваме благодатната сила на заупокойната молитва.
Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Твоя раб с рая на сладостта.
КОНДАК 10
Отче наш, приеми починалия в Твоето Царство, където няма грях и зло, където е нерушима Святата воля, където в сонма на най-чистите души и непорочни ангели свети Твоето благодатно име и благоухае хвала: Алилуя.
ИКОС 10
В този ден ангелите ще поставят Твоя Престол, Съдниче, и Ти ще възсияеш в славата на Твоя Отец, носейки въздаяние на всеки човек. Погледни милостиво тогава на смирения Твой раб (името) и му кажи: ”Застани отдясно на мен”.
Иисусе, като Бог Ти имаш власт да прощаваш греховете.
Иисусе, прости съгрешенията му, забравени или премълчани от срам.
Иисусе, прости беззаконията по немощ или неведение.
Иисусе, избави го от неосветените дълбини на адското отчаяние.
Иисусе, да бъде наследник на Твоите животворящи обетования.
Иисусе, присъедини го към благословените на Твоя Отец.
Иисусе, дай му нескончаемо блаженство навеки.
Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Твоя раб с рая на сладостта.
КОНДАК 11
Владико Всеблаги, да се отворят за починалия слънцевидните райски врати, да го посрещнат с ликуване съборите на праведните и светиите, сонмовете на близките и на обичащите го, да се възрадват за него Твоите светоносни ангели, да види и Вечноблажената Твоя Майка там, където победно звучи: Алилуя.
ИКОС 11
Под Твоето дихание оживяват цветята, възкръсва природата, пробуждат се санмовете на Твоите най-малки създания. Твоят взор е по-светъл от пролетните небеса. Твоята любов, Иисусе, е по-топла от слънчевите лъчи. Ти си възкресил от земния прах бренната плът на човека за вечната пролет на нетленния живот, затова озари и Твоя раб (името) със светлината на Твоите милости.
Иисусе, в Твоята десница е благоволението и животът.
Иисусе, в Твоя взор е светлината и любовта.
Иисусе, избави починалия от вечна духовна смърт.
Иисусе, той е заспал с надежда, подобно на реката през студена зима.
Иисусе, пробуди го, когато оголените клони се облекат с цветовете на вечността.
Иисусе, да не омрачи нищо земно неговия последен сън.
Иисусе, Неизменно Щастие и цел на нашия живот.
Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Твоя раб с рая на сладостта.
КОНДАК 12
Христе! Ти си Царството Небесно, Ти си земята на кротките, Ти си обител на многото, Ти си питие съвършено ново, Ти си одеяние и венец на преподобните, Ти си ложе на упокоение на светиите, Ти, Пресладки Иисусе! На Тебе подобава хвала: Алилуя.
ИКОС 12
Под образа на тихи градини с неземна красота и светли като слънце обители и във великолепието на небесни песнопения Ти си ни открил блаженството на обичащите Те.
Иисусе, нека Твоят раб влезе в радостта Ти.
Иисусе, облечи го в сиянието на славата на Отца.
Иисусе, просвети го с озарение на Светия Дух.
Иисусе, нека възхожда от слава в слава.
Иисусе, нека Те види лице в лице.
Иисусе, Съдия Всемилостиви, сподоби Твоя раб с рая на сладостта.
КОНДАК 13
О, Безсмъртни Женише, идващ с ангели от небесата в полунощния час на греха и неверието, за да съдиш целия свят. Отвори дверите на Твоя славен чертог на Твоя раб (името), за да Ти пее с безчислените сонмове на светиите навеки: Алилуя.
(Този кондак се чете три пъти, след това се чете Икос 1 и Кондак 1.)
МОЛИТВА
Боже на щедростите и на всяка благодат! Погледни от висотата на Твоето свято жилище към нас, грешните и недостойно Твои раби, молещи и просещи опрощение на дълговете на починалия Твой раб (рабиня).
Молим Те, вечна Благосте, не влизай в съд със Своя раб като създание на Твоята Премъдрост, но го сподоби с милост; яви му Твоето благоутробие, Всеблагий Владико, и не го отхвърляй от лицето Си, Човеколюбче Господи: спаси от вечна смърт душата му, за да не престане да славослови Твоята безконечна благост и да превъзнася името Ти во веки.
За Теб, Сърцеведче, са знайни делата, намеренията и мислите на починалия Твой раб и всички извършени от него добри и лоши неща са открити и явени пред Теб. Но какво са пред Тебе, Светий, всички наши добрини? Като капка в морето, така са пред Теб и пред Твоята правда и Святост всички наши добри дела, извършени в този живот. Безмерни обаче са съгрешенията ни; велико и тежко е бремето на нашите грехове, но неизказано велики и безпределни са заслугите на Единородния Твой Син, нашия Господ Иисус Христос, Който по безмерната Твоя любов си дал на нас, грешните, та всеки, който повярва в Него, да не загине, но да има живот вечен.
Твърде грешни сме пред Тебе и недостойни за Твоята милост, но Твоето човеколюбие ни прави достойни, велики са нашите беззакония, но неизтощимо е Твоето милосърдие: безмерните заслуги на възлюбения Твой Син, принесъл Себе си в жертва за нашите грехове, побеждава всеки грях, всяко беззаконие; затова с умиление и с дръзновение Те молим, Източниче на нашия живот, с дръзновение в упованието те молим да се усвоят на Твоя починал раб (рабиня, име) тези драгоценни за нас изкупителни и спасителни заслуги на Единородния Твой Син; умоляваме Твоето милосърдие със сълзи на съкрушение, покрий греховете на Твоя починал раб с величието на тези най-скъпи заслуги на нашия Изкупител; прости всичките му съгрешения и не го погубвай заради беззаконията му в огнената геена. Пощади, пощади, Владико, отишлия при Теб Твой раб (името) и го избави от вечните мъки, избави го заради безмерните и неизказани душевни скърби и болка на Единородния Твой Син, понесени от Него, преди да изпие горчивата чаша на Своите страдания; пощади го и го спаси от вечната смърт заради оскърбленията и раните на нашия Спасител, заради плесниците и заплюването; помилуй заради безценната Негова Кръв, пролята от пречистите Му ребра. Молим Те, Отче на щедростите и на всяко милосърдие, с пречистите и животворящи Негови рани, с Неговата свята Кръв изцели смъртоносните и греховните язви на починалия Твой раб и така оздравен духовно да се сподоби в непристъпната Твоя светлина, Светодавче Господи, да славослови и прославя Твоето пресвято име во веки. Амин.
Източник: http://www.pravoslavieto.com/; източник на акаиста: https://pravoslavenhram.com/