Обяд на възпитаниците на Богословското училище в манастирската столова
След Октомврийската революция от 1918 г. в манастира „Свети Кирик” биват настанени и руски монаси и свещеници. Игумен на манастира по това време става йеромонах Никита.
С писмо № 7997 от 24 юли 1922 г. на Светия Синод в манастира „Свети Кирик” се открива руско Пастирско-богословско училище с тригодишен курс на обучение. За игумен на манастира и началник на училището е назначен царицинския (от Царицин – град в Русия, Сталинград, сега Волгоград) архиепископ Дамян. Борис Остроумов е иконом, Анисия Сергеева – готвач. Има орач, коняр, говедар и др. В първия курс са записани 20 души, а са завършили успешно десет.
Архиепископ Дамян, със светско име Дмитрий Григорьевич Говоров е роден на 11 февруари 1855 г. в с. Николаевка, Таганрогско, завършил с отличие Духовна семинария, а след това и Киевската духовна академия.
През последните две десетилетия на ХІХ век е владика в град Керч, днешна Украйна. В края на 1911 г. бил назначен за ректор на Кишиневската духовна семинария и въздигнат в сан архимандрит.
През 1916 год. става Епископ Еревански и Елизабетполски, а след година му било възложено да организира Царицинска епархия. Октомврийската революция го принуждава да забегне в Цариград, заедно с внучето от дъщеря си. Синът му в това време изчезва безследно. Архиепископ Дамян е написал и издал над 20 книги и трудове на църковни, исторически и етико-естетични теми. Той води свои дневници още от 1881 г., които в момента се съхраняват от неговия правнук. Посрещането му в манастира „Свети Кирик” през юли 1922 година описва така:
„. . . с финансовия инспектор Стойчев отидох да приема манастира. Игуменът категорично заяви, че няма да предаде манастира, за което бе съставен и протокол. Икономът заяви, че няма да предаде стопанството. . . Появиха се поддръжници на игумена и иконома от миряните, на които игуменът внушил, че предаването на манастира на руския архиерей е етап за връщането му на гърците. Начело на поддръжниците на игумена бе някакъв пожарникар Филип Рижков, който имал в манастира безплатна квартира. Той се разпореждал в манастира. На руските певци бил забранил да пеят под заплаха от арест. Привлякъл на своя страна кмета на съседното село Лясково. Последният пристигна с 14 въоръжени стражари и ми предложи да напусна манастира. Аз успях да го убедя, че нямам никакви подобни помисли и мотиви, че съм поддръжник на идеята за единението на славяните, че нямам нищо общо с гърците и винаги съм бил дружелюбен към българите. В потвърждение на това казах за отслужената от мен тържествена литургия в Пловдивската митрополия и му дадох отпечатаната на български език в „Църковен вестник” моя проповед, която той прочете веднага.
Моите убедителни доводи подействаха на кмета и той освободи стражарите. На следващия ден кметът дойде при мен дори да изрази своите благопожелания. . . .
Но Рижков продължаваше да бунтува народа. На 27 юли/9 август той се появи в манастира с девет селяни с българското знаме. Започна да бие тревожно камбаната и да крещи: „Манастирът е български!”. След това окачиха знамето на балкона и почти цяла нощ пиха ракия и крещяха. В тяхната компания взеха участие игуменът и икономът.
На сутринта дойде при мен запасният подофицер Борис Ножаров и ми каза да напусна манастира. И на него му разясних цялата история и го поуспокоих. Но за да се предпазя от по-нататъшни неприятности се наложи отново да ходя до София и да моля Синода да изведе от манастира йеромонах Никита, което и бе сторено. След неговото отстраняване всичко се успокои.”
Измежду първите преподаватели в училището са кандидатите по богословие на Казанската духовна академия Борис В. Остроумов и Иван Н. Чаусов. Назначеният за преподавател кандидат по богословие на Петроградската духовна академия Архимандрит Кирил, според дневника на архиепископ Дамян, не е дошъл тук, а останал в Сърбия, където бил емигрирал руският Синод.
С откриване на училището съвпада и отчуждаването на манастирските имоти от българското правителство. Ръководството на училището обжалва решението. Молбата бива удовлетворена и имотите за издръжка на манастира са върнати, като част от доходите трябва да се внасят по сметката на Светия Синод на Българската православна църква.
Забягналите след революцията духовници от царска Русия изграждат във всички стаи на манастира кирпичени печки по руски образец. Както е споменато в един по-късен доклад обаче, ако в някоя стая прокапе от дъжда или се наложи ремонт, те просто се премествали в друга . . .
На 17 август 1924 г. в два часа след полунощ в западното крило на манастира, където са живеели курортисти, избухва пожар, който до сутринта обхваща цялото крило. Това е била най-хубавата и най-хигиеничната триетажна част на сградата. Дошли на помощ пожарникари от Горни Воден и от Тютюнева кооперация „Асенова крепост”, но водата на манастира се оказала недостатъчна. Надошлите граждани и селяни спасили другата половина чрез пресичане на сградата. В дописка по този случай четем:
„… дошлите пожарникари на Горни Воден и „Асенова крепост”, подпомогнати от граждани и селяни, можаха да спасят другата половина от манастирските сгради. Черквата остана незасегната. Материалните щети възлизат на повече от милион. Човешки жертви няма, станимашките граждани, обаче, се лишават от един хубав и удобен, поради близостта си с града курорт”.
Според вестник „Борба” много от курортистите при скачането от втория етаж са се контузили.
Става ясно, че Богословското училище е ползвало половината от манастирските сгради, а останалата половина се е ползвала от курортисти от Асеновград, Пловдив, Чирпан и др.
През 1924 г. преподавателският състав на училището е попълнен с магистъра по богословие от Киевската духовна академия Михаил А. Кальнев, а по-късно и със завършилия Военно-юридическа академия генерал Владимир Иванович Лазарев. Въведено е и обучение по педагогика с преподавател завършилия Софийския университет свещеник Михаил Шишкин.
Според годишните отчети, които разгледах в Държавния архив, по това време в манастира са отглеждани средно годишно по над сто кокошки, 30 до 50 мисирки и гъски, 15 – 20 прасета, десетина крави и телета, няколко коня. . . Произвеждани са тонове грозде, царевица, пшеница, орехи, слънчоглед и др. За попълване недостига на финансови средства всеки курсист отработвал един ден в седмицата в селскостопанската дейност. А през ваканциите често са работили заедно с преподавателите и всеки ден.
От 1923 до 1925 год. в манастира намира убежище при нужда тракийският войвода Георги Арнаудов, борец срещу гръцката тирания в Беломорието. Архиепископ Дамян е съчувствал на славянското население и го подпомагал с каквото може. Освен, че е обявен от властите за разбойник, Арнаудов влиза в противоборство с ВМРО, поради което е убит на 29 януари 1925 г. в македонския квартал Кичук Париж в Пловдив.
През 1926 г. църквите събират помощи за бежанците от Македония и Тракия. От манастира за тази цел са събрани и изпратени 59 822 лева.
Вследствие на Чирпанското земетресение от 1928 година е паднала западната стена, разрушили се комините, пропукали се южната част на манастирската сграда и на три места кубето на църквата. Изпочупили се и голяма част от керемидите. Манастирската управа иска разрешение от МВРНЗ за събиране на помощи, което се получава на името на Иван Налбантов. Същият, съпроводен от монаха Йоасаф Забурунов, събира помощи главно от Хасковския район, но има заприходени и 100 лв. помощи чак от село Реджеб махала, Провадийско.
В една справка четем, че от април до септември 1928 г. служителите в манастира са получили следните възнаграждения:
„1. Епископ Дамян – игумен – 7 200 лв
2. Борис Остроумов – иконом – 5 400 лв
3. Анисия Сергеевна – готвач – 3 000 лв
4. Иван Пучков – орач – 3 600 лв
5. Николай Соколов – коняр – 3 000 лв
6. Копидон Шейленко – говедар – 2 400 лв”
От 1930 г. към училището са открити задочни Висши богословско-педагогически курсове, през които преминават шестима българи, седем поляци, петима французи, трима сърби, петима североамериканци и по един чех, словак, германец, естонец, латвиец, финландец, белгиец, австралиец и канадец. Лекциите се печатат на ротатор и спиртограф и се пращат по пощата. Началникът на училището има амбицията постепенно да го превърне в Духовна академия и развива огромна дейност за популяризирането му.
В архивите е отбелязано, че на 25 февруари 1929 г. смесена гръцко-българска комисия ще разглежда ликвидационно дело № 34581, относно бъдещето на манастира „Свети Кирик”.
По това време Станимашката община предлага 6 386 лева за отчуждени части от манастирски ниви, включени в току-що построената железопътна линия Крумово – Станимака, но манастирът не може да представи крепостни актове. След като кърджалиите изгорили всичко, повече от век никой не се е погрижил да въведе в ред нова документация.
През 1932 г. свещеник Борис Ермаков отпечатва в София „Историческая записка о Пастирско-Богословском Училище в монастыре св. Кирика в Болгарии”. Това е ценен сборник, богат на информация и илюстриран с 25 фотографии из манастирския живот. Руският поет А. Попов е включил стихотворение за манастира „Св. Кирик”, части от което предлагам на читателите в свободен мой превод от руски език:
„Де Родопът прелива в полето
чрез последната своя верига,
на върха, скрит от блазни житейски,
манастир са монаси въздигнали.
Над скалите, в небето високо,
царски реят се волно орли.
И от тези лазури небесни
гледат грешните наши земи.
Тук и мисли по-други владеят
умовете ни жалки, човешки –
отпечатък небесен приемат,
превъзмогват неволните грешки.
. . .
Тук са чувствата много по-чисти –
радост носят ни те от сърце.
Всичко преходно сякаш забравят –
дух божествен района владей!
. . .
След годините идват столетия,
а човешкият род все греши.
Таз светиня родопска безсмъртна
учи нас да творим добрини.
Бди навеки, обител свещена, –
над човешкия род все сияй!
Към Христа любовта утвърждавай
и със правда света озаряй!”
През 1934 – 1935 години манастирът „Свети Кирик” отново е един от най-оживените в Пловдивската митрополия. Учениците са 30, има 11 монаси, доктор и петима преподаватели или общо около петдесет постоянно живеещи само от училището. Отделно се водят 24 задочници. Идват богомолци от близо и далеч. Църковни служби се извършват всеки ден. Има и курортисти. По това време един-двама от монасите се преместват горе до аязмото и отново го съживяват. Монах Давид се прехвърля тук от Араповския манастир „Света Неделя”. Печатът на манастира си е с надпис : „Манастир Св. Кирик при с. Воден”, а не Горни Воден, както би трябвало да се очаква.
Част от завършилите Светикирикското Богословско училище стават студенти в Софийския университет или в Парижкия Богословски институт, но повечето започват работа като свещеници. Например Сергей Белоусов поема църквата в село Долни Воден, Пьотр Кошелев служи в Кръстова гора и село Борово, Дмитрий Лащенов – в с. Караджово, Георгий Похожаев – в с. Богдан, Карловсксо, Константин Алексеев – в с. Чоба, Иван Куколев – в с. Голямо Белово, Пазарджишко. Максим Золотовский поема църквата „Св. Димитър” в Пловдив, Яков Сухоруков заминава свещеник в гр. Хасково, Стефан Цапенко – в град Малко Търново, а Константин Новосильцев – чак в Сърбия… Борис Ермаков, който някога е завършил Военно училище в Русия остава в училището като преподавател. Александр Головченко от випуск 1928 година е бивш полковник в руската царска армия.
В църковните архиви се съхранява един рапорт на Асеновградския архиерейски наместник от 12 ноември 1939 г., в който се дава висока оценка за дейността на свещеника в с. Борово – Пьотр Семьонович Кошелев. Освен, че е ревностен пазител на повереното му паство, той организирал през зимата безплатна столова за учениците, следял за поста и за започването на обяда с молитва. С лични средства обучил в Духовната семинария в Пловдив младежа Георги Ставрев, за да го подготви за свой приемник. Свещеник Пьотр Кошелев служи в боровския храм ”Св. Богородица” от 1928 до 1958 г. След пенсионирането си живее известно време в Кукленския манастир, но се връща и умира в село Борово.
Йеромонах Авксентий Приходько отговаря за стопанството на манастира и след 1938 г. се премества в манастира „Св. св. Апостоли Петър и Павел” в Бяла Черква.
На 19 април 1936 г. в Руската болница в София умира архиепископ Дамян. Погребват го с почести в Руските гробища в София – парцел 94. Временно изпълняващ длъжността игумен на манастира „Свети Кирик” и началник на училището става йеромонах Николай – свещеник в Лясково. Оказва се, че манастирът е бил предоставен лично на архиепископ Дамян заради високия му сан и училището трябва да бъде закрито. Синодът на Руската православна църква зад граница, който се е намирал в град Сремски Карловац в Кралство Югославия моли училището да продължи дейността си. Светият Синод на Българската православна църква обаче дава една година срок за закриване на училището. От 1 октомври 1936 г. за игумен е назначен Тихон Варламов. Съгласно описа за приемане тук се водят евангелие, обковано в сребро, кутия със свети мощи, завеси на царските врати, машина за веене, каруца, циклостил, две пишещи машини, клепало желязно и др. Училището по това време е ползвало 29 манастирски стаи, останалите са били за монаси, гости и курортисти.
Така през 1937 г. Пастирско-Богословското училище е закрито и от руските духовници освен игумена остават да живеят в манастира още монасите Серафим – родом от Таганрог, и Исак – също от Таганрогския район.
Източник и снимки: https://history.asenovgrad.org/