Светила на Православието през XIX – XX в.: Св. Николай Велимирович (1881 – 1956)

На 5 март и 20 април се празнува паметта на св. Николай Велимирович, един от големите сръбски подвижници от XX в., оставил след себе си богато духовно наследство, обичано от поколения православни християни.

Св. Николай (Велимирович), епископ Охридски и Жички (1881 – 1956) е проникновен богослов, иерей на Сръбската православна църква, възродил монашеския живот и народното благочестие в Сърбия, плодотворен писател и мислител, почетен доктор на няколко престижни университета. Бил е ненадминат организатор и проповедник, с право наречен „Сръбският Златоуст“. От неговата духовна съкровищница Църква черпи и днес. Затова и св. Юстин Попович го нарича „тринадесети Христов апостол”.

Светителят е роден на 23 декември 1880 г. в с. Лелич, Южна Сърбия. Завършва гимназия в близкия град Валево, а след това – богословие в Белград. Специализира в Берн, Женева, Лондон и Санкт-Петербург; в Берн защитава докторат по богословие на тема „Възкресението на Богочовека“, а в Женева – по философия.

След завръщането си от Западна Европа приема монашество в манастира в Раковица (1909 г.) и монашеското име Николай, след което преподава богословие в Белградската духовна академия „Св. Сава“. Участва като доброволец във войните (1912 – 1918 г.), проповядва и помага на пострадалите. През 1915 г. правителството го изпраща в Америка и Англия. Връща се в Сърбия през 1919 г., когато го избират за Жички епископ.

През 1920 г. еп. Николай е преместен в Охридската архиепископия, но по настояване на Архиерейския събор и народа, през 1936 г. е върнат отново в Жича. Епископ Николай основава сиропиталища за осиротели деца и работи неуморно за обновяването на разрушените от войната храмове и манастири. С примера и проповедите си еп. Николай укрепва вярата на изстрадалия от войните народ и под неговото духовно ръководство много православни сърби приемат монашество.

След окупацията на Югославия през 1941 г. епископ Николай е първоначално интерниран от нацистите за половин година в манастира Любостиня, след което на 15 септември 1944 г., заедно със сръбския патриарх Гавриил, е изпратен в лагера на смъртта „Дахау“. Господ съхранява праведниците: на 8 май 1945 г. те саосвободени от съюзническата 36-та американска дивизия. През тези години еп. Николай написва незабравимите си „Индийски писма“, а в Дахау – едно от най-известните си произведения – книгата „През прозореца на затвора“, в която призовава православните да осмислят своите грехове и да се покаят.

На следващата година еп. Николай със съсипано здраве се преселва в САЩ и до смъртта си служи на Църквата, пише и преподава в Ню-Йорк, Джорданвил и в Саут Кентън. Сред духовните му чада зад океана са св. Йоан Шанхайски и св. Юстин Попович.

Епископ Николай умира на 18 март 1956 г., приготвяйки се в молитва да служи неделна света литургия. Въпреки желанието на владика Николай да бъде погребан на родна земя, в продължение на десетилетия това е било немислимо: в Титова Югославия оцелелият от лагера на смъртта комунистите наричат предател, „сътрудник на окупантите“ и „враг на народа“, а безценните му трудове били забранени за публикуване. През 1987 г. обаче Сръбската Православна Църкав канонизира владика Николай Велимирович и през 1991 г. Сърбия се сдобива с великата светиня – мощите на светеца. Паметта му се чества се в деня на смъртта му – 5 март, и в деня, в който мощите му са пренесени в Сърбия – 20 април. Сега мощите му почиват в храм „Св. Николай“ в родното му село Лелич, в храма, който някога сам владиката издигнал. Св. Николай е покровител на новосъградения „Манастир Соко“ в Сокоград, Сърбия – благодатно място за поклонници, които желаят да почувстват духа на прославилия се и неговата молитвена помощ.

При цялата своя напрегната дейност светител Николай оставя много богословски съчинения и трудове, които Шабачко-Велевският епископ Лаврентий събира и издава в 15 тома . Сред тях са „Беседи в подножието на планината“, „Над греха и смъртта“, „Молитви край езерото“, „Охридски пролог“ (сборник със житията на светците), а в последните години на живота си и „Жътва Господня“ „Недостижимата страна“, „Единственият Човеколюбец“.

От 1932 г. владика Николай започва публикуването на свои писма до негови духовни чада – писма, близки до съвременната действителност, проникнати с жизненост и християнска просветеност. В простото по форма, но изречено с апостолска власт и любов слово на светителя се разкрива богатият му (и придобит с много труд) опит в духовния живот, в него сияе един истински християнски мироглед, така необходим на търсещите души днес.

Животът и духовното наследство на св. Николай дават основание на преподобния Юстин Челийски (Попович) да каже за него: „Владика Николай е най-великият син на сръбския народ след Св. Сава Сръбски! Амин!“

Текстът е съчетание на материалите от http://www.pravoslavieto.com/

Свързани публикации:

Светила на Православието през XIX – XX в.

Пази вярата си, българино брате! – от св. Николай Велимирович (1939 г.)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *