Книгата „Светото Причастие – лек за безсмъртие“ на Негово Преосвещенство Новосадския и Бачки епископ д-р Ириней Булович се издава от Варненска и Великопреславска света митрополия през 2021 г. Преводът на книгата от сръбски език е на доц. д-р Свилен Тутеков и на д-р Анета Николова.
Богословският труд засяга важни и актуални въпроси и теми за причастяването през време на пандемията от корона вирус. Като Приложение към книгата е включен текст на протопрезвитер професор Николаос Лудовикос – „За причастяването във време на пандемия“.
С благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан българското издание излиза от печат броени дни преди празника Възкрение Христово – Пасха – Великден, за утеха и укрепление във вярата на клира и боголюбивите християни.
Предговор
Скъпи читателю,
В своя исторически път Църквата се е изправяла пред много и различни изпитания и изкушения и в тях е показвала свидетелство на вярата в Господ Иисус Христос и в Неговото живо присъствие тук и сега в Тайнството на божествената Евхаристия. Пандемията от корона вирус, която продължаваме да преживяваме през настоящата година, е едно от тези предизвикателства. Призивът отправен към човека да остане сам и да се изолира, за да се предпази от болестта, доведе до някои сложни проблеми. Страхът влезе в човешкото сърце. Страхът от болестта, страхът от смъртта. Под влияние на този страх напълно ненужно и безсмислено в общественото пространство бяха повдигнати въпроси за това, дали светото Причастие пренася вируси и зарази и дали заради опасността от заразяване Църквата трябва да промени практиката на причастяване. Някои като че ли забравиха вярата на древната Църква, че светото Причастие е лек за безсмъртие (св. Игнатий Богоносец) и че в практиката на общото причастяване се засвидетелства единството на Църквата като богочовешко Тяло Христово. И за духовна подкрепа на православните християни решихме да издадем книгата на Бачкия епископ д-р Ириней Булович „Светото Причастие – лек за безсмъртие“, в която е изследван въпросът за причастяването с Тялото и Кръвта Христови в условията на пандемия от корона вирус.
Като истински богослов и архипастир на Църквата, епископ Ириней показва, че Тайнството на божествената Евхаристия и на причастяването със светите Тайни Христови е център на живота на Църквата и затова отношението към тях не е нещо външно, а засяга самата същност на нашата православна вяра. Той с архипастирска грижа и отговорност разобличава опитите за подмяна на практиката на причастяване и привежда множество свидетелства – от съвременната богословска мисъл, от църковния опит, от богослужебната практика, от каноните на светата Православна църква и т.н., които убедително доказват, че светото Причастие не е извор на болест или смърт, а извор на живот вечен, и че вярващите го приемат за изцеление на душата и тялото.
Негово Преосвещенство епископ Новосадски и Бачки г-н д-р Ириней Булович е роден на 11 февруари 1947 г. През 1969 г. завършва Православния богословски факултет на Сръбската православна църква в Белград. По време на следването си приема монашеско пострижение от своя духовен отец преподобни Юстин Попович и през същата година Рашко-Призренския епископ (а по-късно и сръбски патриарх) Павле, го ръкополага за йеродякон, а след това и за йеромонах. В продължение на 10 години (1970-1980 г.) е на специализация в Богословския факултет в Атина, където защитава докторска дисертация. След специализация в Православния богословски институт „Св. Сергий“ в Париж, през 1981 г. е избран за доцент по Нов Завет в Православния богословски факултет в Белград. През 1990 г. е избран за Бачки епископ, като продължава да бъде професор, а по-късно става и декан на Православния богословски факултет в Белград. Публикувал е множество научни богословски текстове, популярни материали, преводи, участвал е в много научни форуми, член на различни международни църковни комисии за православен и междухристиянски диалог, както и на редица авторитетни научни организации.
Изказваме сърдечна благодарност към Негово Преосвещенство Новосадския и Бачки епископ Ириней за доброто му отношение към нас и за даденото благословение тази книга да се издаде от Варненска и Великопреславска света митрополия. Изказваме благодарност за превода от сръбски език на доц. д-р Свилен Тутеков, преподавател по Християнска антропология и Християнска етика в Православния богословски факултет към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, както и на д-р Анета Николова, специалист по Средновековна руска литература от същия университет.
Като Приложение предлагаме един текст, на който се позовава и епископ Ириней в тази книга – „За причастяването във време на пандемия“, написан от известния съвременен православен догматист прот. проф. Николаос Лудовикос, професор на Солунската църковна академия и дългогодишен гост-професор в Университета в Кеймбридж.
Вярваме, че тази книга ще бъде от голяма духовна полза за всеки православен духовник и православен християнин в нашата Богохранима епархия и в цялата ни поместна Църква. Затова всесърдечно я препоръчваме на клира и народа за утеха и укрепване във вярата.
† Варненски и Великопреславски митрополит Йоан
4 април 2021 г.
Неделя Кръстопоклонна
Към българския читател на тази книжица
Нашите две сестрински Православни Църкви, Българската и Сръбската, здраво държат Свещеното Предание[1] на светите апостоли и на светите отци – догматично, литургично и канонично, и не желаят нито под натиск, а камо ли доброволно, да преместят „вечните граници, които поставиха нашите отци”. Но в наши дни се появи ново изкушение и ново предизвикателство пред всички поместни Православни Църкви: под претекст, че се грижат за здравето на хората, в хода на настоящата епидемия от корона вируса, мнозина незвани и самозвани, загрижени за нашите души, особено такива от медийната сфера, предприеха истинска офанзива против светата Литургия и причастяването на вярващите с Пречистите Тайни Христови, като твърдяха богохулно и безбожно, че именно светото богослужение и Причастие е един от главните източници на зараза. За съжаление, към тях се присъединиха и някои квазибогослови, та дори и някои архипастири и пастири от лоното на самата наша света Православна Църква. Нещо повече, преживяхме абсурдния феномен някои от най-гръмогласните застъпници на евхаристийното богословие да изпозатворят храмовете и да престанат, до второ разпореждане, да служат света Евхаристия, а в по-добрия случай – да я служат само клириците, без никой друг от Божия народ (освен, евентуално, певеца и клисаря). Първото означава доброволно временно самоизключване от църковно общение, а второто може да се опише и като неволно въвеждане на латинската практика на „тихите меси”.
Тази небивала ситуация ме подтикна набързо, като използвам всяка възможна минута, да напиша книжката, която държите в ръце и чието предназначение, и мое намерение е – доколкото това е по силите ми – да представя автентичното православно учение за светото Причастие като Хляб и Чаша на вечния живот, като Източник на здраве и спасение. Направих това не толкова заради либералните протестанти, нито заради техните самоуверени единомишленици измежду нас, православните, колкото заради многото братя и сестри, верни синове и дъщери на Православната Църква, които могат да се смутят и съблазнят от теориите им или, не дай Боже, да се разколебаят. Надявам се, че това свидетелство – в което няма нищо мое, а всичко в него е взето от светите Божии люде и истински свидетели на православната вяра и живота за нея и по нея – да бъде прието и от всички скъпи за мене отци, братя и сестри от Българската православна църква, които ще го четат.
Дълбоко уважавам позицията на Негово Светейшество вашия Патриарх и на Светия Синод на вашата света Църква по този въпрос. Много съм благодарен на своя верен приятел, наистина скъп за мен брат в Христа, професор Свилен Тутеков, виден православен богослов, за превода на тази книжка на български език. Горещо благодаря и на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит г-н Йоан, също така скъп в Христа брат, за неговия предговор към това издание, какъвто аз, честно казано, не заслужавам. Преди всичко и над всичко:
Слава Богу за всичко!
Бачки епископ д-р Ириней