Рецензия на сборника „Byzantine Coins in Central Europe (between the 5th and 10th century)“

Георги Димов  

Внушителното изследване „Византийски монети в Централна Европа от V до X век” (Byzantine Coins in Central Europe (between the 5th and 10th century), представено ни от Полската академия на изкуствата и науките и Института по археология към Университета в Жешов, представлява обемист сборник – съставен от участниците на проведената през Април 2007г., конференция по византийска нумизматика в Краков (Полша). От печат излиза през близката 2009г., като включва тридесет и четири статии и три резюмета, разделени хронологично и тематично в пет глави, с обем от над 600 страници.

Още в самото начало, глава първа „Римляни, Варвари, Съкровища: Историческо тълкуване и Международно сътрудничество” от Матиаш Харт ни запознава със съдържанието и естеството на владетелските съкровища в PaxBarbaricum, придобити в резултат на трибутни плащания и грабежи в земите на Римската империя, както и с установената днес научна мрежа за изследването им. Един чудесен пример за възможностите и перспективите пред съвременните учени в областта на систематизирането, методологията и метрологията в античната нумизматика.

Глава втораКъсната Античност: Империята”, на свой ред, осветява разпространението на редки варварски подражания в Централна Европа. Локализирани са множество монетни находки от късноантичната епоха. Особен интерес предизвикват непубликуваните досега редки сребърни аргентеуси емитирани в гр. Трир (Германия) към края на Vв. (Франсоа Плане) и една серия силикви с надпис „INVICTISSIMVSAVTOR на остготския крал Тотила (542-552) от Италия (Желко Демо). Разгледани са и множество византийски монетни находки от земите на днешна Македония (Мая Манолова), Добруджа (Габриел Костура) и крепостта (L)Ibidaвъв вътрешността на Малка Скития (Михаела Иачо).

Следващата, трета глава от сборника е озаглавена „Епохата на преселенията: ВарварствотоIVVвек”. Сред статиите тук, би било редно да споменем първо изследванията на Петер Прохоско и Ева Колникова върху разпространението на някои късноримски solidiв Карпатите. Следва интересният материал на Алексндър Бурсха, посветен на открити златни брактеати в Полша от германски произход. Не по-малко ценни са и изследванията за римските и византийски монетни находки от района на Балтийско море, Южна Полша, и Скандинавския полуостров (Дания, Швеция) представени ни от Ярослав Бозек и Хеле Хошнес.

Четвърта глава следва хронологията на събитията. „Епохата на преселенията: ВарварствотоVVIвекни запознава с откритите византийски бронзови, златни и сребърни монети от земите на днешна Германия, Чехия и Полша до района на Кавказ. Акцентът е поставен, както върху произхода, така и върху местонамирането, употребата и циркулацията на монетните номинали – солиди, фолиси, хексаграми. Особено внимание заслужават две статии. Тази на Йорг Драушке –Византийските монети от късния V до ранния VIII век в източните райони на Меровингската империя”, която ни разкрива как в територия населена с франки, алемани и баварци, златните ромейски монети се преизползвали за направата на накити и украшения от аристокрацията. И изследването на Хайнц Винта относно монетните находки от Византия и Каролингската империя, разпространени сред аварите. Важно, специално за българската средновековна история, е и проучването на Андрей Гандила върху византийските монетни деноминации и варварските им подражания по Долен Дунав през шестото и седмото столетие.

Последната пета глава „Средновековие” се явява логически завършек на разглеждания труд. Тя съдържа единадесет статии, сред които ще отбележим тези за лекотегловните солиди на Константин V(741-775) от Южна Хърватска (Томислав Сепарович) и изследванията върху монетните находки от „средновизантийския” период от съвременните Румъния, Чехия, Полша, Украйна и Естония. Трябва задължително да споменем и статията на известния румънски нумизмат Е. Оберлендр – Търновяну, която представя ромейските монетни находки по Долен Дунав. Като водещата предпоставка за спирането на паричната циркулация в района на долнодунавските земи към края на VI в., според автора, е появата на българите и основаното от тях ханство. Противно на заключенията направени от Търновяну, основните причини за този хиатус в монетообмена, по-скоро трябва да се търсят в обтегнатите отношения между Византия и Аварския каганат век по-рано, както и в развилите се на Балканите политически събития, отпреди идването на аспаруховите българи.

Не на последно място, би било редно да споменем и статиите на Мачей Саламон, относно позлатения милиарисион от разкопките в гр. Краков (Полша) и Томас Бригдеман по повод икономическите трансформации във Византийски Крим (дн. Украйна).

Накрая на представения преглед ще отбележим, че това е първия, не само колективен, но и цялостен научен труд, който изследва разпространението на късноримските и византийски монетни находки в Централна Европа, в периода от Vдо X в. При това изпълнен отлично, подплатен с множество снимков материал, таблици, графики и подробна библиография върху отделните статии. Отделен принос на главния редактор, Марцин Волошин, е и наличието на резюмета на английски език, още в самото начало на статиите. Тези кратки въведения компенсират донякъде известното неудобство, за хората не владеещи немски или френски език.

Поради изброените качества и приноси, може категорично да заявим, че представеното издание би предизвикало интерес сред изследователите и колекционери на древни монети. И най-вече, то би заело подобаващо място във всяка една библиотека, специализирана в областта на нумизматиката и историята.  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *