Кратка история в картини на Малтийския орден на св. Йоан Йерусалимски (по случай 9 века от създаването му и 20 години от установяването на официални дипломатически отношения с България) – II
Владислав Иванов
6. Рицарите хоспиталиери участват активно в отбраната на последната столица на кръстоносците в Светите земи – Акра (дн. Израел). На тази френска „романтична” илюстрация от XIX в. на преден план е изобразен йоанитският маршал фра (съкр. от лат. frater – брат) Матийьо дьо Клермон, който намира смъртта си в сражението. Въпреки отчаяната съпротива, след близо едномесечна обсада Акра пада пред войските на мамелюците на 18 май 1291 г.
За разлика от тамплиерите орденът на св. Йоан успял не само да оцелее в сложната за военните ордени обстановка след загубата на Светите земи, но и да увеличи силата си. Неговите благотворителни и лечителски функции спомогнали за поддържането на имиджа му, а папството не желаело да се лиши от неговите услуги. Докато в Западна Европа бил в ход процесът срещу тамплиерите, папа Климент V до известна степен „компенсирал” отношението си към ордените, като обявил кръстоносен поход, който поставил под командването на рицарите хоспиталиери. С този акт те се превърнали в главния проводник на папската политика в Ориента – роля, която щели да запазят и през следващите няколко века.
Кръстоносният поход, проведен от малка, но добре подготвена войска от наемници, кръстоносци и братя-рицари, в 1310 г. успял да завземе големия егейски о. Родос. Командният състав на хоспиталиерите веднага се прехвърлил там. Столицата на острова била превърната в непристъпна крепост, построена по най-съвременните правила на тогавашната фортификация; били издигнати дворец за магистъра и „домове” (или „манастири”) за братята от ордена и, може би най-важното за страничния наблюдател, емблематичната болница-хоспис.
Скоро на хоспиталиерите била приписана собствеността на тамплиерите и техните владения на Запад се увеличили близо двойно. Установяването им на егейския о. Родос било обосновано с необходимостта да продължат да изпълняват мисията си да закрилят поклонниците и потомците на онези кръстоносци, установили се на Изток (ориенталските „франки”, наричани и „пулени”). В новия си дом рицарите изградили едно истинско „Родоско кралство на ордена на св. Йоан”. За пръв път те били независими от всеки друг светски владетел и продължавали да изпълняват мисията си дори по-ефективно от преди. Хоспиталиерите превърнали почти опустелия остров в цъфтяща градина, предпочитана спирка и сигурно убежище на християнските пътешественици в региона. Основната им задача тук била да се борят с турците, чиито набези по това време започнали да достигат Европа. Хоспиталиерите се изправили на пътя им като „преграда и щит за християнството.” В продължение на вековете те били ценни съюзници в почти всички антитурски християнски коалиции в региона. Независимо, че орденът бил католически, той помагал дори и на православните – най-вече на Византия. Сред най-забележителните военни победи на родоските рицари били защитата на Коринт, чрез която помогнали на п-в Пелопонес да не падне в турски ръце и участието им в отбраната на Константинопол по време на осемгодишната му обсада от завоевателя на България султан Баязид I Илдъръм.
7. Щитове с гербовете на великите магистри на хоспиталиерите, управлявали ордена на св. Йоан по време на неговия престой на Родос (когато йоанитите стават известни като “родоските рицари”). Повече от 200-годишния престой на Родос съдържа някои от най-славните страници в историята на ордена.
8. Гербове на административните части, на които се разделя орденът на св. Йоан, т.нар. Tongues (букв. „езици”). Това разделение, което се запазва и до много по-късно, е възприето на Родос. Тук виждаме (отляво надясно и отгоре надолу) гербовете на Английския, Наварския, Португалския, Германския, Френския (което в тази епоха означава само дн. Сев. Франция или областта Ил дьо Франс), Провансалския и Кастилско-Арагонския „езици”.
9. Главната порта на двореца на великите магистри в Родос (съвременен изглед).
10. Ренесансова картина от италианския художник Пинтурикио, показваща коленичил за молитва рицар хоспиталиер на фона на укрепленията на Родос (вдясно). Тази картина символизира тогавашното възприемане на Родос като „щит на вярата” (така го нарича напр. известният ренесансов хуманист Франческо Петрарка) и образа на посветилите живота си на защитата на християнството монаси-рицари от ордена на св. Йоан Йерусалимски.
11. Замъкът Бодрум, който днес е популярна туристическа дестинация, е построен на югозападните брегове на дн. Турция от родоските рицари в нач. на XV в. Дълги години тази непревземаема за времето си крепост е представлявала единственото християнско владение в Мала Азия и е служела за убежище на избягалите от турците християнски роби.
12. Тази илюстрация от XVI в. изобразява битката при Никопол от 1396 г. В това епохално сражение османският султан и завоевател на България Баязид I Илдъръм („Светкавицата”) разгромява потеглилите срещу него западни кръстоносци, предвождани от унгарския крал Сигизмунд Люксембургски. Хоспиталиерите взимат значително участие в този поход и спомагат за това унгарският крал да се спаси от плен или смърт. След поражението той успява да се качи на борда на една йоанитска галера заедно с великия магистър на ордена фра Филибер дьо Наяк. Двамата заедно отплават към Константинопол, където участват и в отблъскването на едно опасно османско нападение срещу византийската столица.
Подобно на тевтонските рицари, родствен орден, по същото време, през 14 в. хоспиталиерите се опитали да разширят владенията си, за да ги превърнат в теократична държава, чиято най-висша цел да бъде противопоставянето на „неверниците.” Орденът на св. Йоан за известно време установил господството си над Южна Гърция, а също така и над част от малоазийското крайбрежие, успявайки да направи някои от турските емирства свои данъкоплатци. Въпреки някои първоначални успехи, обаче, тези планове в крайна сметка не се увенчали с успех. След загубата на стратегията си да изградят своя силна континентална държава, братята-рицари решили да се възползват пълноценно от островните си владения и развили максимално корсарската война, започвайки да издават каперски писма от 1413 г. нататък. Така след началото на 15 в. Родос се превърнал в главен пристан за онези християнски пирати, които атакували зараждащото се османско корабоплаване. Отлагането на завладяването на многобройните егейски острови от османците (последните от тях паднали под „турско робство” 300 години след покоряването на България – и това при положение, че се намирали по-близо и били нападани по-рано!) до голяма степен се дължало на тежките удари, които флотът на последните понасял от базираните в Родос военни кораби на хоспиталиерите и корсарите, намиращи се на тяхна служба.
По времето, когато най-великите османски владетели като Мехмед II Фатих (завоевателят на Константинопол), Селим I и наследникът му Сюлейман „Великолепни” успели да завладеят едва ли не половината от познатия тогава цивилизован свят, родоските рицари все още успявали да им се опълчат ефективно, да ги тормозят с корсарски нападения, да отблъсват атаките им и същевременно да са най-сигурното християнско пристанище в района. Хоспиталиерската цитадела била постоянен дразнител за турците: техните избягали роби намирали убежище на острова, трафикът по море между разтеглените им владения никога не бил сигурен, корсари от цяла Европа пробвали късмета си с турските кораби, а при опасност се криели в отличното родоско пристанище, което им осигурявало прекрасна защита… Още Мехмед II проумял необходимостта да елиминира Родос. В 1480 г., почти едновременно с инвазията на войските му в Италия (Отранто), той изпратил друг флот, натоварен с много по-голяма армия, за да унищожи главната квартира на Хоспитала. След тримесечна обсада турците били принудени позорно да се оттеглят с тежки загуби. Хоспиталиерите нанесли пълно унижение на владетел и империя, смятани за „непобедими.” „Обсадата на Родос” на канцлера на ордена фра Гийом Каурсин станала една от най-известните книги в Европа: появила се съвсем скоро след изнамирането на печатната машина от Гутенберг, тя е един от най-ранните „бестселъри” и е преведена и отпечатана на почти всички западноевропейски езици.
Епопеята на „родоската съпротива” продължила още близо половин век, през което време османците завладели Египет, по-голямата част от Близкия изток и целите Балкани. Едно от първите начинания на новия султан, Сюлейман, който по-късно става известен с прозвището „Великолепни”, била да концентрира всички сили на необятната си вече империя срещу Родос. Хоспиталиерската столица била обсадена от 300 000-дна армия, снабдена с най-модерно огнестрелно и всякакво друго оръжие. Въпреки това братята-рицари оказали ожесточена съпротива, а по време на шестмесечната обсада османската армия изгубила близо 1/3 от личния си състав. Накрая все пак Родос паднал. Това обаче станало чрез постигането на споразумение: Сюлейман позволил на рицарите да се изтеглят с чест, запазвайки имуществото, което могат да отнесат и флота си. Така в нач. на 1523 г. „Родоското кралство на ордена на св. Йоан” прекратило съществуването си.
13. Обсадите на Родос от османците през 1480 г. и 1522-23 г. представляват славни страници не само в хоспиталиерската, а и в световната военна история. На тази съвременна на събитията илюстрация виждаме епизод от първата обсада на Родос, когато братята-рицари, предвождани от великия магистър фра Пиер д’Обюсон, нанасят тежко поражение на войската на султан Мехмед II Фатих („Завоевателя”).
14. Друг епизод от същата обсада на Родос през 1480 г. (илюстрацията е към историческия труд на хоспиталиерския канцлер фра Гийом дьо Каурсин, който взел лично участие в отбраната). Някои историографи твърдят, че гневът от нанесеното поражение при Родос допринесъл за ненавременната смърт на османския султан Мехмед II Завоевателя (получил прозвището си след превземането на Константинопол), който починал на 3 май 1481 г. едва на 49 годишна възраст.
След принудителното си изгнание от Родос висшият съвет на рицарите и великият магистър сменили няколко пъти главната си квартира. През 1530 г. „световният монарх”, все още младият тогава владетел на Свещената Римска империя Карл V, който бил въвлечен в ожесточен конфликт с османците, дал във владение на ордена на св. Йоан о. Малта. Символичният данък, който братята-рицари плащали за неговото владение, е един сокол годишно (известният днес „малтийски сокол”).
Първоначално хоспиталиерите не харесали особено новия си дом – рядко заселено пустинно островче, с един-единствен извор на сладка вода. Това, което скоро ги накарало да променят отношението си било отличното стратегическо положение на острова, който се намирал в центъра на Средиземно море и контролирал пролива между Сицилия и Африка, и уникалният залив на източния бряг на Малта, който можел да побере стотици кораби. Хоспиталиерите прехвърлили своята главна квартира на бреговете на този залив и от тогава до ден днешен те станали известни като „Малтийския орден” или „Малтийските рицари.”
15. Тази турска миниатюра изобразява двубоя на османския герой Дели Синан със западен рицар (вдясно). С настъпването на края на Средновековието, борбата, която водят кръстоносците, вече не е за владението на Йерусалим или Светите земи, а за спирането на османската експанзия, която достига до самото сърце на Европа, до земите на дн. Австрия и Италия. След загубата на Родос хоспиталиерските братя-рицари, установили се в Малта, представляват най-сериозното звено в отбранителната линия, създадена от християните против турското настъпление в Средиземно море.
Вече базирани в Малта, рицарите бранели морските пътища и европейските брегове от османците и отскоро съюзените с тях северноафрикански пирати – т.нар. „пиратски бряг на Варвария.” Султан Сюлейман разбрал грешката, която допуснал при Родос, позволявайки на братята-рицари да го напуснат безнаказано. Той направил отчаяни усилия да я поправи през предпоследната година от царуването си: 1565 г., когато събрал огромен флот и хвърлил най-добрите си войски срещу хоспиталиерската Малта. Османската армия дебаркирала на острова, но след тримесечни упорити сражения те били разбити и принудени да се оттеглят. Султанът, подобно на прадядо си Мехмед, умрял на следната година, след като не успял да се справи с братята-рицари йоанити. Дали шокът от претърпените от турците грандиозни поражения при Родос и Малта изиграли роля при смъртта на двамата султани може само да гадаем, но едно е безспорно: за йоанитите това била истинска епопея, която им спечелила безсмъртна слава по всички краища на света.
16. Основното „оръжие” на Малтийския орден в поетата от него роля на защитник на християнското корабоплаване в Средиземно море от нападенията на турски, арабски и берберски корсари, е галерата. В епохата преди откриването на парните двигатели и в условията на „Вътрешното море”, където, за разлика от други места, постоянно духащите в една посока ветрове са рядкост, гребните кораби са притежавали ненадминати достойнства. Галерите на ордена се славели като най-добрите кораби от този тип в региона и предизвиквали страх и уважение дори във „Високата порта” в Истанбул.