Между политиката и историята – към полско-германските спорове за Орденщаат

На 9 април 1945 г. съветските войски превземат и унищожават голяма част от “втората” столица на Тевтонския орден Кьонигсберг. На 4 юли 1946 г. се издава указ за преименуването на Кьонигсберг в Калининград по името на видния съветски партиец М. И. Калинин и останалите след войната около 70 хил. души (от около 370 хил. преди нея) трябва да приемат факта. Едно от решенията на Потсдамската конференция (17 юли – 2 август 1945 г.) е да се отнеме 25% от територията на Германия спрямо границите й от 1937 г. Това решение е доста добре прието с оглед на търсените “компенсации” главно от СССР за нанесените от Третия райх щети. По този повод отново се разгаря с пълна сила спора доколко Тевтонският орден “легално” (кавички автор) или не е завладял Прусия и като цяло до каква степен договорите (дарствените грамоти на императорите, папите и полските князе), известни ни от първата половина на ХІІІ в., могат да бъдат изходна база за претенциите на полските и германските историци от ХІХ-то и ХХ-то столетия. Транслацията на модерни представи (взети от националните държави през ХХ в.) към средновековни реалии, винаги е било абсурдно за специалистите историци (дори и за тези от най-националистичните ХІХ и ХХ в.), както показва Х. Бокман в своя труд, посветен на Немския орден, но те не винаги достигат до масовия или политически ангажиран гражданин на новата и съвременната история.[1] Според него фундаменталните разлики между Средновековието и Новото време не могат да “служат” в спора, в който след края на Втората световна война милиони немци се оказват на “неправилното място” според логиката на победителите.[2]

Но нека да преминем към навлизането на Тевтонския орден в Прусия и още по-точно транслацията на кръстоносните практики в европейския Север.

Пътят и навлизането на военно-монашеските ордени към Европа е разнопосочен и интересен за изследователите им днес. Благодарение на адаптацията си към политическите условия в Европа военномонашеските ордени продължават своето развитие дълго след последните кръстоносни походи в Светите земи.[3] Като първо намерение и опит за провеждане на кръстоносен поход в Прусия се смятат приготовленията за мисия в Прусия около 1140/41 г. от епископа на Олмюц (Olomouc) – Хайнрих Здик (1126 – 1150)[4] (Henry Zdik) – неуспешна поради смяна на полския крал. Според извори от средата на ХІІІ в. Болеслав Кривоусти (1102–1107) успешно завладява и земята Любау. [5]

Желанието на полските князе да използват кръстоносното движение като начин за покръстването на прусите се използва и от Болеслав ІV Къдрави (1146–1173) по време на Втория кръстоносен поход, но “кръстоносците” не са официално подпомогнати от папата.[6] Полша има своя дял по време на Втория кръстоносен поход (1147) срещу езичниците в Европа с активни военни действия в Сасна и Галиндия, макар отново без легитимация от папата. Така според полските историци полските князе следват своя собствена традиция на походи в Прусия без те да се обявяват изрично като кръстоносни.[7]

Едва цистерцианската мисия, водена от Готфрид и първия епископ на Прусия – Кристиан (1215-1245), успява да свърже военен поход и кръстоносно начинание с инструментариума на класическите походи от Палестина. По време на Петия кръстоносен поход участниците в организирания от епископ Кристиан кръстоносен поход в Прусия (1217 г.) получават същите привилегии както дадените на тези, които заминават на Изток.[8]

Използването на кръстоносни  армии в експедициите срещу Прусия води до въвличане и на военните ордени в тях. Първи в региона се установяват хоспиталиерите  – около 1116 г. в Загошч (Zagosc), в посока към Судовия (вж. картата). След това между 1170–1180 г. едри феодали даряват земи на Канониците от Божия Гроб също в посока към Судовия. Какви задължения са изпълнявани от двата ордена можем само да предполагаме, защото няма сведения в изворите, а вероятно различията между двата ордена не са виждани от техния патрон. [9]

Следващ етап в навлизането на военните ордени е когато владетелят на Померания Гжимислав (Grzymisław) около 1198 г. дава в Староград Гдански укрепление на хоспиталиерите.[10]

Ново ниво във възприемането на кръстоносни идеи е развитието на собствени военни ордени в региона, когато през 1216/17 г.[11] ( по-утвърдена дата е 1228[12]) се създава Орденът на Христовите рицари с резиденция Сантир (Milites Christi de Prussia), част от померанската територия в Прусия, на десния бряг на р. Висла, главно от кръстоносци на Макленбург.[13] Защитата на границата от локални или инфилтрирани ордени се вижда в установяването на Тевтонския орден (в Лазучице, Lasucice) и на тамплиерите (в Мала Олешница, Mala Olesnica) по покана на княза на Силезия (Хайнрих Брадати) съответно през 1222 и 1226 г.[14] През периода 1226-1228 г. князът на Мазовия дарява съответно земите Добжин на Ордена на Христовите рицари и Хелмно (Кулм) на Тевтонския орден. През 1339 г. имаме още няколко дадени на тамплиерите селища по р. Буг. Също не бива да забравяме и иберийския орден Калатрава, заел крепостта Тимава (Tymawa) в Померелия през 1230 г. В новия кръстоносен ареал границите на Прусия са стриктно разделени на сфери на влияние, а даренията за тамплиерите и тевтонците в хитерланда на Силезия явно имат за цел да подпомагат притока на кръстоносци. Интересно е защо князът на Померания кани братството от Калатрава като имаме предвид, че той е в обтегнати отношения с останалите херцози още от 1227 г.?

В по-късно период също има опити за използване на военни ордени срещу балтите, каквато е например кампанията от 1255–1257 г. срещу судовците. Князът на Краков и Сандомир – Болеслав Целомъдрени, се опитва да използва тамплиерите, но поради дипломатическото противопоставяне от страна на тевтонците кампанията не се осъществява.[15] Можем да обобщим, че за разлика от Иберия в Прусия имаме един доминиращ орден, който създава контролирана от него територия. Какво всъщност се случва с различните ордени в полските княжества? Като цяло те бързо западат: унищожени са от противниците си (братята от Добжин); други съществуват дълго (хоспиталиерите в Староград Гдански до 1370 г. без да участват кампании срещу Прусия); а трети дори целят рекрут за други бойни полета на воюващото християнството (Калатрава).

Успехът на Тевтонския орден се дължи на целенасочената дипломатическа и юридическа подготовка за навлизането му в Прусия. Един от най-ценните и оспорвани документи в тази насока е Златната була от Римини, вероятно издадена както приемат повечето германски учени през март 1226 г. или през 1234/5 г., както смятат редица полски и руски учени. Наречена е така благодарение на своите разкошни печати.

Накратко тя предава следните събития: поради това, че Господ е създал империята, която е над всички земни монархии, за да се разпространява божието слово сред езичниците. Научаваме и повода за документа, а именно, че Херман фон Залца е известил императора за намерението на Конрад Мазовски да дари Великия магистър и братята с Кулмската земя и земите в близост до Прусия, за да може Орденът да воюва срещу езичниците пруси. Императорът потвърждава това желание на княз Конрад пред братството. Така Орденът получава пълно освобождаване от всички повинности, пълна съдебна и политическа власт, а също и митническите права, правото да сече монети, речно право, лов и т.н. Един от най-спорните моменти между полската и германската исторически школи е каква именно част от империята е Прусия. Според универсалистичната представа (т.е. германската  школа, тук са имена на учени като У. Арнолд, Х. Бокман и т.н.), на която остро се противопоставят полските учени, Прусия е част от империята (monarchia imperii), доколкото последната е над всички други християнски владетели, а според полските учени е част от империята така както кралство Германия, Бургундия и Италия. За полските учени е очебийно, че Великият магистър става имперски княз, докато за германските той е само сравнен с такъв.[16]

Още тук искам да дам едно от определенията на Златната була от Х. Бокман, че тя е сложен документ, който въпреки многото опити за научна интерпретация не става по-разбираем.[17]

Обикновено полските (а също и руските учени) допускат, че грамотата свидетелства за грандиозни политически планове на империята за Прибалтика. Като основно доказателство се изтъква още един документ от Фридрих ІІ, който дарява град Любек със статут на имперски град. Издаден е само три месеца след гореспоменатата була, отново от императора и отново с подписа – този път само като свидетел, на Великия магистър Херман фон Залца (който преговаря между северногерманската антидатска коалиция и датския крал в този период). Присъствието на Залца кара редица полски изследователи (Г. Лабуда, М. Бискуп и др.) да търсят обвързаност между тези два документа, изхождайки от по-късния ход на събитията, а именно важността на Любек за развитието на Орденсщаат. Без този порт снабдяването и експанзията на Ордена в Прусия би била силно затруднена. Според Х. Бокман (който впрочем е роден в Мариенбург, Прусия) такава връзка не съществува. Той прави и предположението, че документът е издаден от самия Залца или друг клирик. Друго негово съображение, е че от словосъчетанието монархия империи (monarchia imperii), което не се среща в нито един друг документ на Фридрих ІІ, следва че по това време (като изхожда, че булата е написана 1226 г.) Орденът все още не може да убеди Папството на своя страна поради все още силното влияние на пруския епископ Кристиан. [18]

Ако приемем, че Златната Була от Римини е издадена през 1226 г. ,[19] следва че княз Конрад познава нейното съдържание и следователно знае, че цяла Прусия е дадена на Ордена. Унгарският изследовател Ласло Посан вероятно е прав, считайки я за успешна спрямо целите на Конрад, а именно да убеди на Ордена да приеме неговото предложение за защита на Мазовия от езичниците.[20] В тази светлина трябва да разглеждаме и неговото дарение на селището Орлов в Куявия от 1229 г.[21] Според Петър от Дусбург около 1226 г., след мисията на Конрад фон Ландсберг, князът на Мазовия, неговата жена Агапия и синовете им (Болеслав, Казимир и Земовит) даряват Кулм и Любау и всичко друго, което Орденът може да завладее от земите на прусите.[22] Едва ли съвпадението е случайно.

Трябва да подчертаем, че е логично предположението Орденът да приеме сериозно предложението на Конрад за защита на Мазовия от прусите едва след победата на северногерманската коалиция над датския крал Валдемар ІІ на 22  юли 1227 г. край Борнхьовден,[23] което позволява по-добра връзка между северногерманските пристанища и Прусия и Ливония.  

От друга страна според езиковедския анализ, извършен от полския учен Т. Яшински, само три документа на Фридрих ІІ за периода 1198–1250 г. съдържат три рядко използвани заедно елементи-изрази (serenissimus, fecimus и липсата на nostro). Всички тези докементи се отнасят за Тевтонския орден и се срещат само през 1235 г.[24] Следователно при положение, че Златната була е от 1235 г., то гореспоменатата логика на унгарския изследовател Ласло Посан за насърчаващия характер на документа не е приемлива.

Златната була[25] е твърде спорен документ между немската и полската историография и с твърде неясна дефиниция на отношенията между императора и Великия магистър.[26]

В булата с Fidelis noster се нарича Великия магистър на Ордена Херман фон Залца и според М. Диго това е синоним на фиделис импери и девотус ностер (fidelis imperi, devotus noster) със значение “принадлежащ към империята” (Imрerium Romanum[27]).[28] Същият учен продължава своите размишления като посочва, че император Фридрих ІІ дава Прусия на Херман фон Залца за алодно владение в империята или в германското кралство. В хартите, дадени на Ордена на меченосците от Фридрих ІІ през 1226 и 1232 г., магистър Фолквин и братята също са наречени fideles nostri,[29] независимо че те са подчинени на епископ Алберт, който от 1207 г.  е имперски принц.[30] В Златната була според Т. Яшински и Залца, и Конрад са принадлежащи към Империум Романум, защото само при това положение императорът може да вземе отношение спрямо тях.[31]

В логиката на събитията трябва да имаме предвид и булата от 15 декември 1220 г. на папа Хонорий ІІІ, която забранява на Ордена да дава васална клетва или каквито и да са васални отношения спрямо всякакви светски господари и поради тази причина според германските учени Златната була е с толкова “мъгливи” [32]  формулировки.

Крушвицката привилегия от 30 юни 1230 г.,[33] издадена от княз Конрад, дава на Ордена пълен суверенитет над Кулм и всичко което успее да завладее в Прусия, като князът се отказва от своите права на суверен. Така например Орденът придобива правото на рудодобив, съдебна юрисдикция, събиране на такси и т.н., но също и правото да владее териториите, завоювани от прусите. Договорът е близък до този от Римини по стил и съдържание. Според полските историци от ХV и ХVІ в. (Ян Длугош, Лукад Давид и Симон Грунау), следвайки тенденциите на епохата, князът на Мазовия дарява Кулмерланд докато Орденът не завладее прусите, след което е трябвало да върне дарението на княза, а пруските територии следвало да бъдат разделени поравно.[34] В духа на епохата дарението е направено с подкрепата и знанието на цялата управляваща фамилия на Конрад. Не бива да забравяме, че с това дарение княз Конрад дава само своята земя на Ордена, а епископ Кристиан притежава огромни територии в областта Кулм, което виждаме от дарението на княз Конрад към него през 1222 г. от около 100 селища и няколко замъка.[35] Това според Ласло Посан е направено през 1230 г., когато епископът дава всичко на Ордена без 5 имота (манора от по 200 плуга всеки) и епископското право на жито върху всеки плуг орна земя (Bischofsscheffel).[36] Тази процедура се повтаря на 17 март 1230 г. и от епископа на Плоцк – Гюнтер, който дава своя домен в Кулм на Ордена.[37]  На 12 септември папа Григорий ІХ потвърждава тези дарения за Ордена. Така цялата земя на Кулм от 4 650 квадратни километра преминава в ръцете на Ордена. Но в Прусия основният, макар и фиктивен владетел, е епископ Кристиан. Борбата между него и Ордена продължава до неговата смърт през 1245 г. Така в Прусия през лятото на 1230 г. идва и първия ландмайстер на Прусия Херман Балк (1230–1239).[38]

Искам да обърна вниманието ви към статията на полския професор Мариан Бискуп за навлизането на Ордена в Прусия. Според него след 1226 г. е основана бъдещата “държава на Ордена” на померанско-пруска територия.[39]

Реализацията на инвазията в Прусия според проф. М. Бискуп започва през 1226–1230 г. и е успешна поради политическото развитие на управляващите полски князе, които граничат с Прусия – преди всичко княза на Мазовия.[40]  Каква е според професорът целта на княза? Тъй като Кулм (Мазовия) – според негова статия от 1966 г. – е най-пострадалият регион от набезите на прусите. Князът на Мазовия – Конрад, иска да защити своята земя и да продължи мисионерската дейност в Прусия. За целта той поканва Тевтонския орден. Неговият план е да дари областта Кулм (пол. Хелмно) на Ордена като собствена база срещу прусите. Идеята е предложена на Великия магистър между 1225–1226 г., но е временно отхвърлена. Според М. Бискуп Великият магистър ловко изиграва своите козове зад гърба на неопитния и нищо неподозиращ (?!) княз на Мазовия.[41]

През 1226 г. Херман фон Залца успява да убеди[42] император Фридрих ІІ (това е обвързано с помощта на Ордена за императора при подготовката на кръстоносния му поход) да издаде т. нар. “Златна була” за Ордена. Новата тевтонска “държава” според М. Бискуп не може да бъде част от империята, като феод, защото императорът приема вече дадените от папата привилегии на Ордена от Папството през 1216–1220 г., които го освобождават от всякакви феодални зависимости от светски владетели – т. нар. феодално освобождаване. Поради тази причина М. Бискуп приема, че Свещената римска империя гарантира правата на Великия магистър като имперски княз.

През 1228 г. Орденът получава Кулм като дарение от княз Конрад, но Г. Лабуда през 1953 г. “показва убедително”[43] (?!), че това дарение обхваща само земите на княза, но не и земите на църквата и полските рицари (както показахме по-горе всички едри феодали даряват Ордена със своите земи). И нещо повече – според полският професор това е частен акт[44] (?!) и поради това не може да се смята, че “полската държава” (термин М. Бискуп)  се е отказала под каквато и да е форма от тези земи.

Своите размисли полският професор продължава с още доказателства на твърдението си. През 1243 г. Великия магистър на Ордена Герхард фон Малберг (ок. 24 юли 1240– ок. 7 юли 1244) приема от папа Инокентий ІV инвеститура и така според М. Бискуп Папството придобива реален суверенитет над Прусия, борейки се срещу императора. Но за да постигне всичко това, според М. Бискуп, Орденът представя на папата Крушвицката привилегия от 1230 г., приписвана на княз Конрад Мазовски. В нея, както казахме по-горе, Конрад се отказва от суверенитета над областта и го предава на Ордена, а също и от всички свои бъдещи придобивки в Прусия. Тази привилегия, която противоречи на другите издадени през този период документи от княза, е фалшификат според единодушното мнение на полските историографи. Вероятно е направена през 1234 г. според М. Бискуп.[45]

Бих искал да продължа с Крушвицкия договор. Още през 1866 г. М. Перлбах оспорва неговата автентичност и това мнение е поддържано от редица полски учени и до ден днешен. От друга страна, А. Зерафим намира доказателства в неговата автентичност. Според Х. Бокман лексиката на грамотата (например думата сарацини, която като определение за прусите не се среща никъде другаде в княжеските документи) недвусмислено говори, че над документа са се трудили не само княжеските нотариуси. Така въпросът за фалшифицирането на грамотата заема водещо място в дискусията между полските и германските историци. Защото за полските историци (а всъщност и за германските), ако се приеме, че договорът е фалшификат, то политическото съществуване на Ордена в Прусия е правонарушение и измама, която може да има само негативна историческа оценка. До какви изводи обаче стига Х. Бокман? Според него тук отново, както и в други случаи, историята се представя като умозрителен процес, каращ историците да произнесат присъда за виновност и невинност за едни или други хора и държави, а по-конкретно, че ако Крушвицкият договор е фалшификат то е напълно законно изгонването на германците от източните земи през 1945/46 г. Според Х. Бокман през Средновековието между автентичните и фалшифицираните документи има и междинни форми, и те както и фалшификатите принадлежат към инструментариума на средновековната дипломация и политика. Това, че документът става кардинален за диалога между полската и германската историческа школа е съвсем далеч от това какво се случва през ХІІІ в.[46]

Разбира се, за Мариан Диго Крушвицките привилегии безспорно са подправени.[47] С булата на Григорий ІХ от 3 август 1234 г. Папството взема под своя протекция Прусия (in patrimonium s. Petri), с което според М. Диго алодната власт и управление на Прусия е нарушена.[48] За него булата е издадена поради дипломатическата борба между Конрад и Ордена за Прусия (която в 1234/35 г. се проявява остро[49]) и това е естествено, ако приемем, че Златната була е фалшификат. Но ако приемем, че е издадена през 1235 г. както смята Т. Яшински означава, че наистина магистърът търси помощ от империята, за да избегне съдбата на трансилванския “план” (кавички автор). Логиката на Т. Яшински, че булата е издадена след 1234 г. е точна, доколкото в този период тя не влиза в противоречие със закрилящата Ордена була на папа Григорий ІХ от 3 август 1234 г.[50] Не бива да забравяме, че според Cronica Reinhardsbrunnensis маркграфът на Тюрингия – Лудвиг ІV, е дарен с Прусия от императора през юни 1226 г. с цел да го привлече към своя кръстоносен поход. Не е логично това  да стане според Т. Яшински  три месеца след Златната була (март 1226 г.).[51]

Друг твърде спорен момент между полските и германските историци е етническият състав на населението на градовете и селата на Прусия – преди навлизането на Ордена, по време на най-големите заселнически вълни и, разбира се, в епохата на доминация на Полската корона след 1466 г. (Вторият торунски мир). До неотдавна тази тема беше дискутирана твърде едностранно според националната принадлежност на учените. За немската публика това се представяше като един от най-героичните подвизи на немския етос, а за полската – точно обратното.[52]

Благодарение на Тевтонския орден, в който според Х. фон Трайчке напълно е развит типичния немски характер – “агресивна сила и власт, безпощадна жестокост”, германците (според немските представи от втората половина на ХІХ в. до края на Втората световна война) завладяват своето “жизнено пространство” в ролята си на културтрегери на Източна Европа.[53] По причина, че германския империализъм рисува през ХІХ в. германците като народ без пространство, то политическите амбиции на ХІХ-то столетие лесно се вписват от този период и за ХІІІ-то и ХІV-то столетия.

Разбира се, полските историци с основание оспорват тезата, че не съществуват градове преди епохата на Ostsiedlung остзийдлунга (заселване на изток) е и се позовават на доказателства от археологическите разкопки и фрагментарните сведения в наративите. Като примери за развити или по-точно големи градски центрове със смесено етническо население можем да дадем Трусо, Вискиаутен (Wiskiauten или Кауп) и т.н. Разбира се, Движението на изток води до създаването на един друг вид градове, основани на немското градско право и с ясни правови взаимоотношения по правилата на Kulmer Handfeste.

По отношение на селското население бих искал да дам само един пример, който макар и да е от епохата на залеза на Ордена е много показателен. През 1454 г. един от комтурите на Прусия докладва на Великия магистър, че при разпространението на посланието му към свободните хора възниква следната особеност: първоначално го разпространил при едрите собственици на земи (тези, които служат в тежката кавалерия на Ордена) и всички го разбрали, но при малките собственици (притежават земя колкото селяните, т.е. около две хуфи = 33хектара или 2-3 пъти повече от тях) посланието трябвало да бъде преведено (на пруски), защото те не го разбирали.[54]

В заключение смятам (за разлика от редица руски, съветски и полски учени) на базата на логиката на събитията, че князът на Мазовия Конрад правилно преценява според възможностите си политическата ситуация и нуждата да се потърси помощта на Тевтонския орден. Основна причина за това е възможността му да участва във войната за полската корона без да отделя ресурс за защита на своята северна граница. А и последвалите събития – например войната с княз Светополк през 1242–1253 г.,[55] в която мазовските и други полски контингенти (най-вече великополски)  поддържат Ордена (макар и събрани с инициативата на папския легат),[56] убедително показват, че Мазовия не се чувства заплашена дори тогава от Ордена, а напротив – той защитава политиката на княжеството. 

          Казано най-общо, желанието на Конрад да привлече Тевтонския орден се базира на неговите политически цели и амбиции по отношение придобиването на полската корона, а не само на стремеж да защити своите владения от пруските набези. Конрад планира вероятно да покори и близките пруски територии, без да “подозира”[57] опасния съюзник, който е привлякъл.

Карта на Полските княжества, Прусия и Померения. По: Starnawska, M. Military Orders and the Beginning of Crusades in Prussia.

 

Използвана литература

Извори:

 Великая Хроника о Польше, Руси и их соседях ХІ–ХІІІ вв. Подг. Л. М. Попова, Н. И. Щавелева. Москва, 1987.

 Петр изДусбурга. Хроника земли Прусской. Перев., статья, прим., библиогр. В. И. Матузова, Москва, 1997.

 Die ältere Chronik von Oliva. SRP (Scriptores Rerum Prussicarum), Bd. I, 649–805.

 Kruschwitzer Vertrag zwischen Herzog Konrad von Masowien und dem Deutschen Orden 1230.  PUВ (Preussisches Urkundenbuch). Bd. І.1. – Königsberg, 1882. – Nr. 78; Hubatsch W. Quellen zur Geschichte des Deutschen Orden. — Berlin, 1954. S. 54 – 55.

 Liv-, Esth- und Curlandisches Urkundenbuch nebst Regesten. Hrsg. v. F. G. von Bunge. Bd. 1 Reval, 1853, reprint 1967.

 Petri de Dusburg. Chronicon terrae Prussiae. Hrsg. M. Töppen, SRP, Bd. I, Leipzig, 1861, S. 3–219.

 

Литература:

 Бокман, Х. Немецкий Орден. Пер. с нем. В. И. Матузовой. М., 2004.

 Колесницкий, Н. Ф. “Священная Римская Империя”: Притязания и действительность. М., 1977.

 Кулаков, В. И. Земля пруссов и “Пруские земли”. – В: Балто-славянские исследования 1985 год. М., 1987, 95–101.

 Кулаков, В. И. История Пруссии до 1283 года. М., 2003.

 Кулаков, В. И. Пруссы (V–ХІІІ вв.). М., 1999.

 Кретинин, Г. В. Тевтонский орден в Пруссии. – В: Очерки истории Восточной Пруссии. Авт. колл., рук. Г. В. Кретинин. Калининград, 2002, гл. ІІ, 37–74.

 Arnold, U. Eight Hundred Years of the Teutonic Order. – In: The Military Orders. Fighting for the Faith and Caring for the Sick. M. Barber ed. Aldershot, 1994. P. III, 223–235.

 Biskup, M., Labuda, G. Die Geschichte des Deutschen Ordens in Preussland. (Wirtschaft, Gesellschaft, Staat und Ideologie). Deutsche Historisches Institut Warschau, Klio in Polen 6, Gdansk, 1986, (aus dem Polnischen von Jürgen Heyde und Ulrich Kodur, Münster, 2000.)

 Boockmann, H. Bemerkungen zu den frühen Urkunden über die Mission und Unterwerfung der Prußen. – In: Die Ritterorden zwischen geistlicher und weltlicher Macht im Mittelalter, ed. Z. H. Nowak. Toruń, Bd. V, 1990, 45–57.

 Christiansen, E. The Northern Crusades: The Baltic and the Catholic Frontier 1100–1525. London, 1980.

 Dygo, M. The German Empire and the Grand Master of the Teutonic Order in the light of the Golden Bull of Rimini. – In: Acta Poloniae historica № 61 (1990), 33–61. 

 Ekdahl, Sv. Crusades and colonisation in the Baltic: a historiographic analysis. – In: ХІХ Rocznik Instytutu Polsko–Skandynawskiego 2003/2004. Kopenhaga, 2004, 1–43.

 Ekdahl, Sv. Horses of crossbows: Two important warefare advantages of the Teutonic Order in Prussia. – In: The military orders. Ed. H. Nicholson, Aldershot, 1998, 119–151.

 Hoffman, M. J. The Prussian Transition from Paganism to Christianity: Material Relics of the Transformation of Beliefs. – In: Christianization of the Baltic Region. Baltic research center in Frombork, Pultisk. 2004, 65–74.

 Jähnig, B. Zisterzienser und Ritterorden zwischen geistlicher und weltlicher Macht in Livland und Preusen zu  Beginn der Missionszeit. – In: Die Ritterorden zwischen geistlicher und weltlicher Macht im Mittelalte. Еd. Z. H Nowak, Toruń, V, 1990, S. 70–86.

 Jasiński, T. The Golden Bull allegedly issued in 1226 by Friedrich II for the Teutonic Order. – In: Quaestiones medii aevi novae, 3 (1998). 221–244.

 Kreem, J. The Teutonic inLivonia: Diverging Historiographic Tradition. – In: The crusades and the military orders expanding the frontiers of medieval Latin Christianity. Ed. Z. Hunyadi, J. Laszlovszky, Budapest, 2001, 467–480.

 Labuda, G. Über die Urkunde zur Gründung des Deutschen Ordens imKulmerlande und in Preußen in den Jahren 1226–1234. – In: Die Ritterorden zwischen geistlicher und weltlicher Macht im Mittelalter. Ed. Z. H. Nowak, Toruń, 1990, 21–45.

 Militzer, Kl. Anmerkungen zu einem neuen Werk über die Anfänge der Verwaltung in Preußen durch den Deutschen Orden. – In: Preußenland, 38 (2000), S. 1–12.

 Militzer, Kl. Von Akkon zur Marienburg. Verfassung, Verwaltung und Sozialstruktur des Deutschen Ordens 1190–1309. (QSGDO- Quellen und Studien zur Geschichte des Deutschen Orden, 56), Marburg, 1999.

 Nielsen, T. K. The Missionary Man: Archbishop Anders Sunesen and the Baltic Crusade, 1206–21. – In: Crusade and Conversion on the Baltic Frontier 1150–1500. Ed. A.V. Murray, Aldershot, 2001, 95–117.

 Pósán, L. Prussian Missions and the Invitation of the Teutonic Order into Kulmerland. – In: The crusades and the military orders expanding the frontiers of medieval Latin Christianity. Еds. Z. Hunyadi, J. Laszlovszky, Budapest, 2001, 429–448.

 Sarnowsky, J. Der Deutsche Orden. München, 2007.

 Sarnowsky, J. Mendicants, militaty orders, and regionalism in Medieval Europe. Aldershot, 1999.

 Sarnowsky, J. Ritterorden als Landesherren: Münzen und Siegel als Selbstzeugnisse. – In: Selbstbild und Selbstverständnis der geistlichen Ritterorden.  Hrsg.  R. Czaja, J. Sarnovsky, Toruń, 2005, S. 181–198.

 Śliwiński, Bł. The Christianisation of Prussia: the Polish Contribution until the Introduction of the Teutonic Order. – In: Christianization of the Baltic Region (Baltic research center in Frombork). Pultisk. 2004, 39–64.

 Starnawska, M. Military Orders and the Beginning of Crusades in Prussia. – In: The crusades and the military orders еxpanding the frontiers of medieval Latin Christianity. Eds. Z. Hunyadi, J. Laszlovszky, Budapest, 2001, 417–428.

 Urban, W. The Prussian Crusade. Washington, 1980