Езикът на пространството във византийската иконография

Бихме искали да запознаем читателите с ново интересно издание от областта на византийската история и култура. В началото на 2013 г. излезе от печат книгата „Езикът на пространството във византийската иконография“, с автор д-р Александър Стойков (ISBN 978-954-92965-1-8). Нейното съдържание е изложено в 158 страници, пълноцветен дигитален печат, с тяло от висококачествена 115-грамова гланцирана хартия, формат А4, затворено от твърди корици. Научният труд е онагледен от 760 цветни и 16 черно-бели илюстрации на цели сцени или детайли от периода ІІ – ХV в., обхващащ всички видове произведения на византийската живопис: мозайки, фрески, икони, миниатюри, релефи, инкрустации и везби върху текстил. Представените образци са от всички региони на разпространение на византийската живопис – териториите на днешните държави Гърция, Италия, Турция, Кипър, Египет, Сирия, Йордания, Израел, Палестина, България, Македония, Грузия, Армения, Украйна, Сърбия, Косово, Русия и др. Неповторимата мащабност на книгата я превръща в необходим наръчник за специалисти в областта на иконографията, богословието, изкуствознанието, културологията, историята на изкуството, археологията, историята, музейното дело, сакралната архитектура, и т.н., както и за всички хора, интересуващи се от християнския светоглед.

През 2014 г. книгата бе преведена и издадена на английски език под заглавието Language of Space in Byzantine Iconography (ISBN 978-954-92965-2-5). Чрез онлайн търговия английският превод бе продаван в Италия, САЩ, Русия, Германия и Гърция. Книгата бе приета и в библиотеката на Негово Всесветейшество Вселенският патриарх Бартоломей с благодарност и висока оценка, и бе подарена на Римския папа Франциск І.

 

 

Нейните 95 глави са разпределени в два основни раздела. Първият раздел, озаглавен „Теория на изреченията във византийската иконография“, акцентира върху основанията на конструкциите във византийското живописно пространство. Сърцевина на този раздел са главите, посветени на структурната иконография, на нейната история, отличителни черти, на взаимоотношенията й с добре известната сценична иконография, на паралелите й с бинокулярната перцепция, дескриптивната геометрия, физиологията на бинокулярната обратна конструкция. Важен резултат е констатирането на сакралната роля на картинната равнина и на огледалната инверсия, при която подсъзнателно, но некоректно се променя пространствената ориентация на обектите при тяхното възприемане. Особено внимание е отделено на пълната несъвместимост на византийското живописно пространство с перспективната система.

Вторият раздел – „Теорията на думите във византийската иконография“, е работното ядро на книгата. В него детайлно са разгледани елементите, които изграждат пространството във византийската живопис. То приютява анализите на конкретни детайли от византийската структурна иконография. Текстовете са подкрепени с изобилно количество илюстрации, ефикасно онагледяващи написаното. Този раздел е обособен в три части, съдържащи 81 глави. Първата част закономерно е предназначена за сакралната светлина, поради нейната първостепенна значимост във византийските литургика и богословие. Функцията на светлината да изгражда всяко изображение от ограничения зрим свят, във византийската живопис е кардинално разширена до изразяване на невидимото, безграничното, вечното – на Всемогъщия, но невидим за човешките сетива Бог – Светлина. Така фонът е изведен от ролята му на незначителен, допълващ основното действие мизансцен в езическото римско изкуство, до извор на всяко сакрално действие. По-нататък са разгледани останалите еманации на светлината във византийската иконография – нимбовете и асиста на сакралните личности, движението на вписания кръст в нимба на Христос, мандорлите, аурите, сиянията на Христос, различните по характер сфери при Христос и архангелите. Във втората част са разгледани конкретни пространствени конструкции, като видно място е отделено на епифанните течности – водата и Христовата кръв. Представена като дреха на нетлението, водата определя формите на овалните съдове и на овалните кладенци. Изследвани са още конструкциите на пещерите, различните сгради, крепостите, земната основа, свитъците, овалните и линейни супеданеуми, овалните и линейни маси и т.н.

Третата част на книгата изследва ефектите и закономерните пространствени взаимоотношения между изобразените обекти, чиито основен изразител са преплитанията. Преплитанията обхващат не само всички изобразени обекти, но често въвличат в изображението дори рамката на конкретната сцена, заличавайки представата за изкуство. Разнообразните видове преплитания са допълнени от суперпозициите, левитациите, транслациите, разномабащностите и съвместяването на няколко действия в една сцена, изолиращо представата за линейно време.

Ако книгата предизвика интерес, любознателният читател би могъл да си я набави посредством контакт с автора, д-р Александър Стойков. Всяка евентуална заявка ще бъде включена в предстоящ тираж.

тел.: 089/ 481 8282
мейл: alexstoykov04@gmail.com

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *