Първа експедиция на НБУ до Западен Крит (4–11 май 2014 г.)
23.12.2014 г., 09:00 часа
Фотоизложба
Корпус 1, етаж 2 – коридорно пространство
Организатор:
департамент „Средиземноморски и източни изследвания“
Екип на Класически студии
Ръководители:
проф. Петър Димитров, д.н.
Силвия Иванова (автор на изложбата)
Участници:
ас. д-р Владимир Маринов
участници в експедицията
Първа експедиция на НБУ до Западен Крит (4–11.05.2014 г.)
Първата българска експедиция до Западен Крит беше планирана и осъществена като теренно проучване на най-значимите и добре запазени места на минойската цивилизация, процъфтяла през второто хилядолетие пр. Хр., в западната и централна част на острова. Продължение на успешните пътуващи проекти на проф. Петър Димитров и екипа му за изучаване на минойско-микенска Гърция през последните няколко години, в нея участваха двайсетина преподаватели и студенти на НБУ, които се насладиха на неповторимия облик на Крит – съвременен и древен.
Основната цел пред групата беше да види, обсъди и документира специфичния начин на живот на Крит през бронзовата епоха, оцелял до нас както в многото археологически и архитектурни паметници, на които са обилни посетените места, така и в редица съществени черти, запазили се в живота на критяните от времето на първите елини още в зората на историята чак до наши дни. Интересът беше голям и всеки от участниците допринесе за успеха на общото начинание с това, което получи като задача и изпълни с усърдие.
Пристигането ни на Крит съвпадна с истинска морска буря, която ни напомни за дистанцията между континентална Елада и островната суша както в географски, така и в културен смисъл. Чувството за своеобразие се усили още повече, когато пристигнахме във Фаласарна на самия западен край на острова, дълъг над 260 км. Освен прочутия плаж, редовно включван в поп класации от сорта на Топ 50 или Топ 100 на най-хубавите плажове в света, огромно впечатление ни направи архаичният град и най-вече акрополът му, разположен на две свързвани в античността с въжени мостове отвесни скали току над морските вълни. Макар тук минойските следи да са все още неясни предвид слабото проучване на района, артефактите от историческата епоха, изложени в музея на близкия град Кисамос, ясно показват смесицата от култури дори в тази част на острова – редом до прекрасните образци на гръцката култура попаднахме на не малко великолепни предмети с източен, тракийски и анатолийски произход.
На следващите спирки – в Ханя и Ретимно – отдадохме заслуженото и на венецианската нишка в местната култура. Особено зрелищно беше заплитането й в музея на Ханя, където дълго време коментирахме едни от най-сензационните и все още непубликувани образци на минойската материална култура, подслонени в старата францисканска църква, която венецианската управа изградила през 16-ти век върху основите на съсипаната от земетресения арабска джамия в града. Характерната за Крит културна приемственост, продължаваща още от праисторическо време, видяхме също в Агия Триада (Света Троица) – вероятно резиденция на царска особа от близкия минойски център Фестос, в чийто двор днес се намира един от най-старите параклиси от византийската епоха. Същото важи и за самия Фестос, и за близкия Гортюс, и за Ираклио, и дори за малкото селце Арханес, където търсихме микенския некропол в „турската махала“…
И все пак, основният акцент на експедицията тази година бяха най-почитаните и свещени места на старата минойска култура – планинските светилища. Положихме усилието да посетим двете може би най-важни, намиращи се в планините Врисина и Юкта (или Жухта, както местните я наричаха на своя диалект). Разположени по правило на остър планински връх с пълна, 360-градусова видимост на околността, в чиито низини – някъде там долу – навремето се издигали богатите дворци и градове на критяните, планинските светилища на острова и днес втълпяват на окото не само незабравимо панорамно зрелище, но и едно съвсем непосредствено усещане за чудо и досег с божеството. Вятър, чиито пориви преминават през тялото; небе, което мислиш, че си в състояние да докоснеш, но което остава достъпно само за кръженето на Зевсовата птица – орела; отвесни скали и потъваща в мрака на бездънното жертвена яма, векове наред поглъщала предметите на поклонническата почит; храмът „Преображение Господне“, в който още живее прастарата надежда за изцеление свише – ето само някои щрихи от магическото преживяване навръх Юктас, което като далечно ехо вероятно е вдъхновило и стиховете на Сапфо навремето.
С тези участници, които бяха част от предишни обхождания на острова, споделихме, че Крит е „нашето място“, но съм сигурен, че абсолютно всички изпитаха голяма радост от експедицията. Надяваме се, че настоящата изложба ще зарадва и вас.
Проектът е осъществен с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ.
Източник – текст и снимка:http://www.nbu.bg/