Георги Митрев. Долината на Струма през античността, книга І: Племена и селища. Асеновград, 2012


Георги Митрев. Долината на Струма през античността, книга І: Племена и селища. Асеновград: ИПК „Екобелан”, 2012, 268 стр. + 15 обр. + 22 карти (ISBN: 978-954-8812-53-5)

д-р Йордан Илиев

     Монографията „Долината на Струма през античността, книга І: Племена и селища” (Res: The Valley of the Strouma River in Antiquity) е хабилитационен труд на доц. д-р Георги Митрев, преподавател по История на Стария свят и Тракология в ПУ „Паисий Хилендарски”. Книгата се състои от 268 страници текст, организирани в уводни думи, две глави, заключение, списък на образи и карти, списък на съкращения, библиография, резюме на английски език. Накрая са приложени цветни и черно-бели илюстрации към текста, отличаващи се с изключително високо качество.

   В Уводни думи авторът изтъква накратко значението на долината на Струма (Стримон) през античността, уточнява географския обхват на своето изследване, посочва най-важните съвременни учени с принос към проучванията на района и аргументира необходимостта от нови проучвания. Указано е, че монографията е резултат от научната дейност по проект № ДДВУ 02/92 „Историко-археологически проучвания в Родопите и долината на Струма”, финансиран от Фонд „Научни изследвания” към МОМН.

   Първата глава, озаглавена Племена и селища в долината на Струма през архаичната и класическата епохи, акцентира върху сведенията на античните автори (Хезиод, Есхил, Хекатей, Херодот, Тукидид, Аристотел и др.), разгледани в хронологична последователност. Систематизирани са техните представи за етно- и ортографията на района. Подчертан е откъслечният и случаен характер на наличната информация, обяснен с липсата на значими географски ориентири, като например появилите се през елинистическата епоха селища, които – както се приема – предоставили по-сигурна опора на географските описания. При всяка възможност авторът привлича допълнителни данни и формулира смели, но убедителни хипотези. Особено интересна е предположената връзка между етнонимите дисори и бисалти: […] Дисори (Δισόραι) видимо е буквален гръцки превод на бисалти (Βισάλται, Bisaltae). Ако дисори може да се изведе чрез старогръцкия език от “δίς ὄρος” – “двойна планина”, то бисалти се свързва с израза “bis altum”, който в латинския език означава “двойна височина”. Такъв латински по произход етноним за епохата на Херодот, обаче е невъзможен. В този смисъл, трябва да се приеме, че и на езика на траките-бисалти изразът “bis altum” е значел “двойна планина”, а племенното име буквално “двупланинци” […] (цит. от стр. 50).

   Втората глава, Проблеми на топонимията и урбанизацията в Средна Струма през елинистическата и римската епоха, обобщава цялата налична към момента информация за селищната система в района. Специално внимание е отделено на енигматичната доскоро Хераклея Синтика, идентифицирана от доц. Митрев с археологическия обект при Рупите. Обобщени са античните извори за това селище и са проследени данните за неговата история. По същата схема са представени сведенията за Скотуса и скотусеите. Изчерпателно са разгледани внушителните на брой хипотези за името на античния град при Сандански, идентифициран от съвременни учени с Десудаба, Александрополис, Паройкополис/Партикополис, Гареск, Запара, Сале, Хадрианополис, Нейне и Филипополис. Не са пропуснати и наличните данни за останалите антични селища, които също се търсят в района на Средна Струма, като Тристолос, Петра, Скиаме, Нейне, Койле (Целе). Завършено е с анализ на известната информация за тракийските скаи и основанията за връзката им с разглеждания район.

    В Заключение са синтезирани основните приноси на изследването. Обобщено е, че Долината на Струма попаднала в полезрението на древногръцките писатели още през архаичната епоха. Най-ранните познания за района се появили в контекста на гръцката колонизация и се разширили в хода на Гръко-персийските войни, както показват подробните сведения на Херодот и Тукидид. За елинистическата епоха е характерно споменаването на някои селища, но без достатъчно детайли. До края на Античността районът останал […] без сигурна топонимия и без ясно местоположение […] на документираните през римската и късноантичната епоха градове и селища.

   Маркираните основни аспекти от съдържанието на книгата демонстрират безспорния й принос към историята на българските земи в древността, многократно изтъкнат в рецензиите и становищата по процедурата за хабилитация на доц. Митрев през 2013 г.

   Допълнително оправдание за твърде краткото представяне на книгата в настоящия текст е осигуреният от нейния автор електронен достъп до цялото й съдържание чрез платформата Academia.edu. Тук трябва да се отбележи, че доц. Митрев е сред малкото български учени, които осигуряват свободен достъп до своите проучвания още от момента на публикуването им. По този начин се улеснява достъпа до актуални научни изследвания не само за научната общност, но и за всеки заинтересован читател.

Пълен достъп до съдържанието на книгата:
http://uni-plovdiv.academia.edu/GeorgiMitrev

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *