Сведенията за този светец са оскъдни. Предполага се, че това е “презвитер и монах Григорий, клирик на всички български църкви”, който е живял по времето на българските царе Симеон Велики (893-927) и Петър (927-969). Св. Григорий е един от изявените старобългарски книжовници, особено като преводач и преписвач. Той превежда хрониката на Йоан Малала (VІ в.), като я допълва с бележки от библейските книги и други исторически паметници. Допуска се, че е превел и известната «Хроника» на Георги Амартол. Вероятно е ръкоположен за епископ на Пелагония (Битола) и Прилеп. Канонизиран скоро след смъртта му, а в катедралата “Св. София” в Охрид дори е имало малък престол, посветен на него. Българската православна църква тачи паметта на светеца на 8 януари.
Христо Темелски, Светци и духовни водачи от Македония (ред. Пл. Павлов), Велико Търново, 2004
Ел. ресурс: http://pravoslavieto.com/life/svetci_Makedonia/index.htm