Монументалният сборник “Поломието – находки, събития, личности” бе представен официално

Този шедьовър на полиграфията е нещо, което, ако всеки регион или музей направи и остави зад гърба, то смятам, че българската историческа наука и българското знание за самите нас ще бъдат съвършено различни. Това сподели проф. д-р Милко Палангурски по време на официалното представяне на сборника на Историческия музей Попово  (ИМ-Попово) – “Поломието – находки, събития, личности”. Събитието се състоя на 14 март 2016 г. в Зала 1 на Ректората. То бе организирано от Историческия музей Попово, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ) и Младежката историческа общност (МИО).

Пламен Събев, директор на Историческия музей в Попово (ИМ-Попово), показва сборника “Поломието – находки, събития, личности”

 

Сборникът съдържа 1164 страници, изграден е в две части и съдържа 75 научни съобщения от 55 автори. Луксозното издание, което е с тираж само 250 екземпляра, включва  научни съобщения от VІІ и VІІІ национални научни конференции (проведени през 2012 и 2014 г.), както и организирани от ИМ-Попово. Той е богато илюстриран с много снимки, документи, таблици, скици и рисунки.

Проф.д-р Милко Палангурски е оглавявал Радакционната колегия на сборника

Участват автори от научни институти, университети и музеи от цялата страна. “По многобройните му страници е показана една пъстра, колоритна картина на района, който е вписан в картата на България между градовете Попово, Разград и Русе”, сподели  Пламен Събев, директор на Историческия музей в Попово (ИМ-Попово). Монументалният сборник е финансиран от ИМ-Попово и е отпечатан в книгоиздателство „Фабер“ – гр. В.Търново.

 

“Това нито е първото, нито е последното издание на историческия музей в Попово, а поредното – каза още по време на представянето Пламен Събев. – По общата оценка на специалистите сборникът е доста стойностен и интересът към него е изключителен. Много скоро той ще бъде истинска библиографска рядкост. Идеята е да представим Поломието като географски район, изключително интензивно наситен с история, от дълбока древност до наши дни.” По думите на Събев този район стои в страни от погледа на българина, на родния турист, дори и за научния свят. “Когато стане дума за Поломието, всички знаят, че става въпрос за селища по поречието на Бели, Черни и Русенски Лом – продължи директорът на ИМ-Попово. – Това е изключително благодатен район за изследователи, за географи и за туристи.“

проф. Вера Бонева даде висока оценка за изданието, като изрази и мнението на издателство „Фабер” за полиграфическото изпълнение на тази книга

Проф.д-р Милко Палангурски, който оглавява и Радакционната колегия на сборника, бе сред официалните презентатори на събитието. Той сподели: “Обикновено, когато се погледне към малкия исторически разказ, хората обикновено се настройват за нещо дребно, нещо по-малко, нещо фактологично, което едва ли си заслужава вниманието. Нямаме реалния разказ за българската история, разказ за това, което се е случило извън жълтите павета и министерските кабинети, плюс парламента. Липсва разказът за това, което се е случило далеч от центъра, там където живеят останалите българи. Онзи разказ, който някой го наричат дребен, някой го смятат за второстепенен, но той не е такъв. Повярвайте ми паметта в модерна България я открих точно в подобен тип издания от края на XIX, началото на XX век. Централните герои са известни, но те без онези герои наоколо, онези които с всекидневно работили за създаването и модернизирането на тази държава на практика ги няма. Националния разказ ще стане завършен, когато всеки регион се направят изследвания като монументалния труд “Поломието – находки, събития, личности”. По думите на проф. Палангурски докладите по време на VІІ и VІІІ национални научни конференции са обхващали всичко – от география, през топонимия, история на армията, на религията, на културата, на чужда на имиграция и още много други.

Събитието приключи с кратка презентация на проф. д.и.н. Вера Бонева. Тя даде висока оценка за изданието, като изрази и мнението на издателство „Фабер” за полиграфическото изпълнение на тази книга.

 

Стефан Станчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *