Първо критическо издание на Четириевангелието на цар Иван Александър – достъпно онлайн

Първо критическо издание на Четириевангелието на цар Иван Александър
(British Library Add. Ms. 39627)

Първото критическо издание на един от най-важните и богато илюстровани средновековни български царски ръкописи, емблематични за българската култура отпреди падането на Второто българско царство, е осъществено в рамките на международен научен проект със съвместните усилия на Кирило-Методиевския научен център към Българската академия на науките (България), Института за славистика на Виенския университет (Австрия), Департамента за езици, литератури и междукултурни изследвания на Университета във Флоренция (Италия) и Департамента за съвременни езици, литература и култура на Университета в Болоня (Италия). Публикувано е във Виена от издателство Холцхаузен и след спечелен конкурс – финансирано на Австрийския фонд за научни изследвания.
Изданието на Четириевангелието на Иван Александър е мащабен научен труд, състоящ се от 932 страници, разделен на две части. Първата част представлява пълно критическо издание на текста на кодекса с критически апарат, а многобройните прекрасни миниатюри, заради които паметникът е известен сред широката публика като един от най-красивите представители на средновековното българско ръкописно изкуство, са възпроизведени в черно-бели илюстрации, които следват точно оригинала.
Във втората част на изданието са поместени най-новите изследвания върху състава, текстологията, историята, кодикологията и художествените особености на ръкописа. Те обхващат пълна библиография на изследванията на паметника за периода от 1849 до 2016 г., подготвена от Нели Ганчева, съвместното изследване на Елисавета Мусакова и Хайнц Миклас, посветено на кодикологията, палеографията и художественото оформление на ръкописа, допълнено с богат илюстративен материал от Хайнц Миклас в края на изданието, също проучването на Елка Бакалова за портретите на цар Иван Александър, студията на Алберто Алберти, която представя лексиката на евангелието от гледна точка на текстологическата традиция на славянските евангелия, като тези наблюдения са разширени в неговата съвместна статия с Марчело Гардзанити, посветена на особеностите на паметника в контекста на византийските образци и текстологичните традиции на славянските евангелия от X-XVI в. Богослужебният апарат на паметника като структура, съдържание и езиково-правописни особености е представен от Таня Попова, а историята на тази допълнителна част на ръкописа – от Екатерина Дограмаджиева. В края на изданието са поместени изготвена от Елисавета Мусакова таблица на евангелските четива и на миниатюрите, също списък на цитираните ръкописи и старопечатни издания, изготвен от Бойка Мирчева, както и списък на цитираната в изданието литература, обобщена от Нели Ганчева.
Ръкописът е издаден от Таня Попова и Хайнц Миклас със съдействието на Бойка Мирчева. Коректурите са дело на Гудрун Влах и Цонка Йончева, а художественото оформление и предпечатната подготовка – на Анита Борисова. Цялата история на съвместната работа и осъществяването на този труд е описана от Хайнц Миклас в предговора към изданието.
Текстът на изданието е на свободен достъп на адрес: Линк
Източник и снимки: http://www.kmnc.bg/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *