Слово на Сретение Господне от св. Серафим (Соболев), произнесено в София през 1947 г.

На 2 февруари се отбелязва един от Дванадесетте велики Църковни празници – Сретение Господне. Във връзка с този празник и до днес по благочестив обичай и новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете специално отредената за целта молитва. Допълнителна информация – ТУК. По повод празника архиепископ Серафим (Соболев) произнася слово – тълкуване на песента на праведния Симеон Богоприимец за спасението на всички люде и за славата на праведниците. Словото е произнесено в Руската църква „Св. Николай Чудотворец“ в София на 2 февруари (15 февруари стар стил) 1947 г.

Слово на Сретение Господне от св. Серафим (Соболев)

„Не може да се изброи колко пъти ние, възлюбени в Христа чеда, сме слушали по време на богослуженията думите на боговдъхновения химн на праведния старец Симеон Богоприемец:

„Ныне отпущаеши раба Твоего, Владыко, по глаголу Твоему, с миром: яко видеста очи мои спасение Твое, еже еси уготовал пред лицем всех людей, свет во откровение языков и славу людей Твоих Израиля“ (Лука 2:29-32).

(„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.“).

Към тези думи св. Църква насочва нашето внимание особено днес, в деня на великия празник Сретение Господне*.

* Сретение (слав.) – среща, посрещане. Сретение Господне – църковен празник (2/15 февр.), установен в памет на следното евангелско събитие: на 40-тия ден след Неговото рождение по плът Спасителят бил занесен в Иерусалимския храм от Пресв. Богородица и посрещнат там от прав. Симеон и св. пророчица Анна (Лука 2:22-38). Бел. прев.

За какво ни говори, възлюбени, този свещен химн на старец Симеон, тази негова предсмъртна, богооткровена песен?

В нейните кратки думи е изразено цялото Христово домостроителство.

Тук се казва: „защото очите ми видяха Твоето спасение, което Си приготвил пред лицето на всички човеци“ (по слав. превод). Поради пророческия дар, с който бил надарен праведният Симеон, той е съзерцавал с всички подробности спасението, извършено за нас от нашия Изкупител и Господ, и особено Неговите страдания и кръстна смърт. Св. Симеон съзерцавал това спасение не само поради своя пророчески дар, но и затова, че той е бил един от 70-те мъдреци, превели Библията 300 години преди събитието, на което е посветен празникът Сретение Господне. Той превеждал книгата на пророк Исаия, който така точно предсказал и изобразил страданията и смъртта на Христа, сякаш сам се е намирал пред Кръста, когато разпъвали Господа и всичко е видял със собствените си очи. Не случайно св. пророк Исаия е наричан ветхозаветен Христов Апостол.

По-нататък в свещения химн на старец Симеон се казва: „светлина за просвета на езичниците“. От тези думи се вижда, че на праведния Симеон било открито онова, което последвало след изкупителното дело на Христа – разпространяването сред всички езически народи на вярата в Него като в Бог, приел човешко естество. Важно е да се отбележи, че когато праведният Симеон говори за спасението и озаряването на целия свят със светлината на вярата, той има предвид всички хора. А в края на своя предсмъртен химн той говори за славата само на Божиите люде, т.е. на новозаветните праведници. („…и слава на Твоя народ Израиля“ (Лук. 2:32). След изкупителната кръстна смърт на Христа Израил е новозаветната Църква – бел.ред.) И това е обяснимо. Господ е извършил Своето спасително дело на изкуплението заради цялото човечество. Също така и светлината на Православната вяра била разпространена чрез проповедта на Апостолите по всички краища на света. Но далеч не всички хора са се възползували от изкупителното дело на Христа и са възприели истинската вяра в Него. Затова малцина, даже измежду православните, се удостояват със славата, за която говори св. Симеон Богоприемец.

Какво обаче трябва да разбираме под тази слава? – Св. Симеон подразбирал славата, която се проявява в живота на светите люде под действието на благодатта от мига на слизането на Св. Дух върху Апостолите. Тя е преди всичко светостта на новозаветните праведници, която по думите на Христа е неразделно свързана с божествената радост (Йоан. 15:10-11).

Тази слава, това са дивните знамения и чудеса, които Божиите угодници поради своята святост извършвали с благодатта на Св. Дух. Тази слава – това е божественият дар на ведение (духовно познание, бел.прев.) у светиите, което достигало неизказани откровения на божествените тайни, до съзерцаване на Самия Господ Иисус Христос в Неговата божествена слава, на Пречистата Негова Майка, на светите Ангели и другите небожители.

Под тази слава трябва да разбираме онова, което някога пророчески е предизобразил Божественият Псалмопевец с думите: „В светиите, които са на земята Господ е явил дивно Своята воля“ (Пс.15:3, по слав. превод).

Славата, която е съзерцавал св. Симеон Богоприемец удивлява Ангелите и те непрестанно прославят за нея Господа. Тя удивлява и хората, защото за светиите се отнасят думите на нашия Спасител: „Тъй да светне светлината ви пред човеците, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец“ (Мат. 5:16).

* Стълп – висока кула, на която светецът живеел в непрестанна молитва и духовни подвизи. Бел.прев.
** Сажен – древна руска мярка за дължина. 1 сажен = 2.1336 метра. Бел.прев.

Тази слава на новозаветните праведници чувствуват дори дивите кръвожадни зверове. В житието на св. Симеон Стълпник се разказва как някога при неговия стълб* допълзяла огромна змия, дълга 16 сажена**.  Тя му показала окото си, в което бил попаднал голям трън, и сякаш молела великия стълпник да й помогне. Св. Симеон прекръстил окото й и трънът излязъл от него. От благодарност за изцелението змията една седмица лежала пред стълба, протегната в цялата си дължина. Поклонниците, които идвали при стълпника, за да получат наставление и здраве, се изпълвали с трепет и ужас, виждайки това страшно чудовище. Затова св. Симеон казал на змията: „Ти твърде много плашиш Божиите хора, които идват при мен, отиди си от моя стълб“. Тогава змията, като разумно създание, послушала Божия угодник и веднага се отдалечила.

В Лавсаика пък се разказва, че някога св. Макарий Александрийски седял в преддверието на своята килия, цял потънал в богомислие. Неочаквано при него дошла една хиена – хищен див звяр. Тя бутнала с главата си вратата, влязла в преддверието, където седял св. Макарий и оставила пред нозете му своето сляпо хиенче, безмълвно молейки светеца да го изцери. Великият Божий угодник вдигнал от земята сляпото зверче, помолил се, после плюл в очите му и то веднага прогледнало. Хиената го взела и си отишла с него. На следващия ден тя донесла на св. Макарий една овча кожа. Като я видял, преподобният казал на хиената: „Ти сигурно си разкъсала нечия овца, иначе откъде си могла да вземеш тази кожа? Няма да приема от теб това, което е придобито несправедливо“. Хиената навела глава, застанала на колене пред нозете на светеца и сякаш го молела да вземе кожата, но той й рекъл: „Нали ти казах – няма да я взема, ако не ми дадеш обещание, че вече няма да ядеш овцете на бедните хора.“ Тогава тя пак навела глава, като че ли се съгласявала с думите на светеца. Тази кожа била наречена „дарът на хиената“ и Божият раб я подарил на преподобна Мелания Римлянка.

Вие знаете, мои възлюбени в Христа чеда, как на преп. Герасим Йордански е служел лъв, а на преп. Серафим Саровски – мечка.

На праведната игумения Евпраксия от Староладожката обител (Новгородска област) пък служели вълци. Когато зимно време тя отивала да се помоли в един малък параклис навътре в непроходимата гора и след това на ски се завръщала в монастира, вълците бягали от двете й страни като нейни верни стражи. Те разбирали думите й и се подчинявали на най-малкото движение на ръката й. Така вълците пазели праведницата, като я изпращали до самите монастирски врати.

Ето каква слава на новозаветните праведници е съзерцавал праведният Симеон. Под нея трябва да разбираме и дивната кончина на светиите. Св. Серафим Саровски – и не само той – се удостоил с такава славна кончина, когато Ангели, сред неизказана благодатна светлина възнесли душата му пред Божия престол. Такава слава Господ дарувал при кончината на св. Антоний Велики, св. Амун, св. Теодор Студит, преп. Йосиф Песнописец и други велики Божии угодници.

Пророчески е видял св. Симеон и славата на праведниците, които според думите на Христа, „ще блеснат като слънце в царството на Отца Си“ (Мат.13:43).

Най-сетне той е съзерцавал и своята бъдеща слава в Небесното Христово Царство. Колко голяма е тя, св. Николай Чудотворец открил на преп. Петър Атонски при едно свое явяване. Св. Николай казал на преп. Петър, че св. Симеон Богоприемец има такова молитвено дръзновение пред Господа, каквото дори той, св. Николай няма, и затова заръчал на св. Петър усърдно да се моли на праведния Симеон*.

* По-нататък в житието на св. Петър Атонски (12 юни) се разказва как праведният Симеон, сияещ с неземна слава се явил на преподобния, който бил тогава още воин, пленен и затворен в тъмница, и като взел от него обещание, че ще стане монах, докоснал със златния си жезъл веригите му и го освободил. Бел.прев.

И тъй какво иска от нас, мои възлюбени в Христа чеда, св. Църква, припомняйки ни думите на св. Симеон Богоприемец? Тя иска ние никога да не забравяме това, че Господ за всички хора, а следователно и за всеки от нас е извършил спасението чрез Своята Кръв на Кръста, и че ние ще носим огромна отговорност пред Него, пред Неговата пречиста Кръв, ако със своите грехове я потъпкваме.

Освен това Църквата иска ние винаги да помним плодовете на изкупителните кръстни заслуги на Спасителя: разпространяването на вярата в Христа сред всички хора на земята. Църквата иска ние винаги да бъдем озарявани от светлината на тази вяра, която е основа и средство за извършване на нашето собствено спасение. Разбира се, това желание на Църквата ще се осъществи в нашия живот, ако ние се стараем да имаме винаги истинска Православна вяра. Ако имаме еретическа вяра, ще навлечем върху себе си страшен Божий гняв и тук, и в бъдещия живот, и вместо Небесното Царство наш жребий ще бъдат вечните адски мъки.

Най-сетне, обръщайки вниманието ни върху боговдъхновения химн на праведния старец Симеон, св. Църква иска ние винаги, с цялото си сърце, чрез неизменното изпълнение на Божиите заповеди, да се стремим към приготвената за нас от Бога благодатна слава. Тогава тази слава в една или друга степен ще се изобрази в нас още в нашия земен живот и ще се разкрие с пълна сила в Небесното Христово Царство. Тогава над нас ще се изпълнят думите на първосвещеническата молитва на Христа, Който така се е молел на Своя Божествен Отец за учениците Си и за всички Свои истински последователи: „Отче! Тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал, защото Ме възлюби преди свят да се създаде“ (Йоан. 17:24). Амин.“

Източник: http://www.pravoslavieto.com/

За личността на св. Серафим (Соболев):

Архиепископ Серафим (Соболев) – http://www.pravoslavieto.com/

Обзор на Прославлението на св. Серафим (Соболев) – http://bg-patriarshia.bg/

Свидетелства за чудеса с молитвеното застъпничество на св. Серафим (Соболев) – https://www.pravoslavie.bg/

АКАТИСТ НА СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Кондак 1

Избраната Майка на Избрания Цар виждаме днес да отива от Витлеем в Иерусалим, и носи Богомладенеца Иисус в Своите обятия като на лек облак. А ние, недостойните, като посрещаме Царя на Славата и Пресветата Майка Дева, със стареца Симеон зовем към Преблагословената:

Дойди, Пречиста, Господ е с Тебе, и чрез Тебе с нас.

Икос 1

Небесните Ангелски ликове, гледайки към земята, виждат своя Творец и Владика, първороден от цялото творение, носен като Младенец в девическите обятия на безмъжна Майка и отиващ в Иерусалимския храм, и радостно пеят на Него и на Царицата Дева празнична хвала:

Дойди, Царю на небето и земята, в града на великия Цар, светия Сион; дойди, Всевишни Боже, от небесните висоти в ръкотворния земен храм.

Дойди, Единородни Сине Божий, и се всели с човеците на земята; дойди, непорочен Агнец Божий, да се принесеш на Господа, Който живее на небесата.

Дойди, чиста Гълъбице, безмъжна Невесто на Светия Дух; дойди, нескверна Агнице, Нетленна Майко на Агнеца Христа.

Дойди, Богоизбрана Отроковице, най-желана Дъщеря на Бог Отец; дойди, Небесна Царице, блага Владичице на целия свят.

Дойди, Пречиста, Господ е с Тебе, и чрез Тебе с нас.

Кондак 2

Пресветата Дева, виждайки Себе Си чиста след Христовото рождество и нямаща нужда от очистване, защото Христос мина през Нея, както слънчев лъч през кристал, без да накърни девствената чистота на Своята Пречиста Майка, но бидейки смирена, Тя не се гордееше със Своята нетленна чистота, и когато се изпълниха дните на законното Й очистване, стана със свети Иосиф Обручник от Витлеем и възнесоха Божествения Младенец, за да Го представят пред Господа в Иерусалим, пеейки Му с радост: Алилуия.

Икос 2

Предузнал Те отдалеч, Дево, носеща въплътения Бог на Своите ръце, Исаия предизвести: „Ето, Господ седи на лек облак“. А Ти, о, Богомайко, като отиваше в Иерусалим и носеше на Своите обятия Божествения Младенец, размисляше как стана Майка и остана Дева. Но знаейки, че това раждане стана свръх естеството, с трепет говореше в Себе Си: Как да Те назова, Сине Мой? Ако Те нарека човек, зная, че превъзхождаш човека, защото си запазил нетленно Моето девство, и Твоето зачатие е Божествено. Ако Те нарека Бог, виждам Те подобен на човек във всичко, освен в греха. Затова те проповядват като съвършен Бог и съвършен човек. А ние, посрещайки Нейното пришествие, чисто да почетем Чистата, като казваме така:

Дойди, чиста Дево, чисто родила чистия Бог; дойди, безмъжна Майко на Емануил, непознала брак.

Дойди, по-честна от Херувимите, удивила Гавриил със своята чистота; дойди, несравнено по-славна от Серафимите, на Която се поклони цялото ангелско естество.

Дойди, ненасята Земя, от Която израсна за нас Класът на живота; дойди, неизгаряща Къпина, Която огънят на Божеството не изгори при раждането.

Дойди, невместимо Вместилище, Което не могат да гледат шестокрилите и многооките; дойди, огнезрачен Престол, Който земнородните недоумяват как да възхвалят достойно.

Дойди, Пречиста, Господ е с Тебе, и чрез Тебе с нас.

Кондак 3

Водена от Божествена сила, Пресветата Дева дойде в светия град Иерусалим, като светоносен ден, и озари целия свят със Слънцето на Правдата, Христа, защото Тя се яви херувимски Престол, висок и превъзнесен с девствена слава. Тя носи на Своята ръка Царя на Славата, пред Когото незримо стоят шестокрилите Серафими и зоват с всички небесни сили: Алилуия.

Икос 3

Имайки богоприятна утроба, Девата се затече към храма, като носеше на Своите ръце Богомладенеца Христа, и преклонила колене пред Господа, с веселие и благоговение изрече: О, предвечни Отче, това е Твоят Син, Когото си изпратил да се въплъти от Мен за спасението на човеците. Това е Плодът на Моята утроба, заченат в Мен от Светия Твой Дух и неизказано преминал, това е Моят Първенец. Приеми въплътеното от Мен Твое Слово, приеми Твоя Син от Мен, Когото Ти принасям, за да изкупиш чрез Неговата плът и кръв, приети от Мене, човешкия род. А ние, като слушаме Твоето тайно моление, Пречиста, зовем към Твоя Син и наш Бог така:

Дойди, пресладки Иисусе, слязъл кротко и тихо, като дъжд от небето на чиста земя; дойди, сладчайши Животе, незримо явил Себе Си във въплъщението, като капка падаща на земята.

Дойди, всемилостиви Спасителю, дошъл да подириш и спасиш погиналото; дойди, предобър Пастирю, пожелал да понесеш на Себе Си заблудените овци.

Дойди, Лекарю на безнадеждните, благоволил да носиш върху Себе Си нашите немощи и недъзи; дойди, Агнец Божий, пожелал да вземеш върху Себе си греховете на целия свят.

Дойди, Господи на Славата, носен на лек облак, Който ще прогониш тъмата на прелестта; дойди, Царю на света, седнал на Давидовия престол, Който ще явиш царство не от тоя свят.

Дойди, Пречиста, Господ е с Тебе, и чрез Тебе с нас.

Кондак 4

Като имаше в себе си буря от помисли на съмнение, Божият първосвещеник Захария се смути, виждайки Пресветата Дева с Младенеца, застанал на вратите на храма на мястото на нечистите жени и дошла да проси законно очистване, защото знаеше, че Тя е възпитана в Светая Светих, и духом узна, че тази Майка е Чиста Дева и след раждането. Затова Я постави на мястото на девиците, където не подобаваше да стоят жените, имащи мъж, и посрещайки Я, със страх и радост възпя на явилия се Бог: Алилуия.

Икос 4

Като слушаше Захария Твоите дивни слова пред Бога, Пречиста, и видя, че искаш да положиш Своето възлюбено Чедо на него, като на Божи първосвещеник, като в ръцете на Самия Бог, и че си принесла на Бога жертва като най-бедните, според писаното в закона, два млади гълъба, се умили в сърцето си и със страх Божий прие Богомладенеца, и като на законен Творец и Бог, Му говореше така:

Дойди, Стар по дни, дал в древността закон на Моисей на Синай; дойди, Младенче, дошъл днес в храма, за да изпълниш закона.

Дойди Ти, Който имаш за Престол небето, пожелал да изпълниш земния храм с небесна слава; дойди, въплътил Се от Дева, възжелал да обожиш човешкото естество.

Дойди, слязъл до образ на раб, за да ни направиш от роби на греха раби на Правдата Божия; дойди, сияние на Отеческата ипостас, за да ни покажеш чеда Божии на Небесния Отец.

Дойди, Изпълнителю на Закона, принесъл на Бога два млади гълъба, за да полетим на небесата като чисти гълъбици; дойди, Подателю на милост, пожелал милост, а не жертва, за да Те посрещнем с елей на милост.

Дойди, Пречиста, Господ е с Тебе, и чрез Тебе с нас.

Кондак 5

Богосветла звезда изгря, когато светият старец Симеон дойде по вдъхновение в храма. Той, млад по дух, макар и престарял тялом, бе праведен и благочестив, живееш с вяра и чакаше Утехата Израилева, защото му бе обещано от Дух Светий, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен, дошъл в плът. Той, като погледна към Пречистата Дева и носения от Нея Младенец, видя Божията благодат, и узнал духом, че Този е очакваният Месия, с усърдие пристъпи към Него, въздаде благодарение на Бога и със страх Божий и сърдечна радост Му пееше: Алилуия.

Икос 5

Като видя старецът Симеон на ръката на Дева Създателя на човеците и Го позна като Владика, ако и да бе Младенец на вид, цял се изпълни с неизказана радост, и забравил себе си, изрече весело: Тебе желая, Боже на отците и Господи на милостта, към Тебе гледам, Който държиш всичко със Своето Слово, Тебе посрещам, Който владееш над живота и смъртта, Тебе очаквам, съединилия небето и земята, за Тебе жадувам, възкресяващия мъртви, за Тебе копнея, утешаващия страдащите и на Тебе говоря така:

Дойди, очакван от всички пророци, и ни посети с Твоето спасение; дойди, желан от всички народи, и ни просвети с Твоето откровение.

Дойди, дошъл от юг Изкупителю наш, за да избавиш Адам и Ева от греха и древната клетва; дойди, явил се на земята, Спасителю наш, за да поживееш с човеците и да ги изведеш от тъмнината и смъртната сянка.

Дойди, Просветителю наш, и проповядвай благоприятната Господня година; дойди, Избавителя наш, и отпусни в радост съкрушените по сърце.

Дойди, Пастирю и Учителя, и проповядвай освобождение на пленените и проглеждане на слепите; дойди, Творче и Владико, за да благовестиш спасение на бедните и опрощение на всички човеци.

Дойди, Пречиста, Господ е с Тебе, и чрез Тебе с нас.

Кондак 6

Дивен проповедник на Христовото пришествие се яви Богоносецът Симеон, когато, преизпълнен с Дух, пръв от човеците позна своя Творец, дошъл в плът, и пръв изповяда Неговото Божество, говорейки Му като от лицето на всички живеещи на земята: на Тебе се покланяме, защото Ти си наш Бог; на Тебе се молим, защото Ти си наш храм; на Тебе служим, защото Ти си Творец на закона. Ти си Бог Един, и няма друг Бог, освен Тебе, и друг Син, Единосъщен на Отца. Чрез Тебе живеем и се движим, и съществуваме. Ти си най-прекрасният от всички човешки синове, като Бог и човек. Весели се сега, небе, защото Бог помилва Своите люде, ликувайте, земни основи, и вие, които сте в ада, защото се яви възкресение за мъртвите: днес видях Спасителя на света, на Когото зова: Алилуия.

Икос 6

Просия за целия свят просвещението на Истината, когато Пресветата Дева подаде на стареца Симеон със Своите пречисти ръце Божествения Младенец, като Животворящ Въглен, тайнствено взет от Божия жертвеник, като каза: Приеми, честни старче, Твоя Господ, приеми неизчерпаемото Съкровище и непостижимата Сила. Обгърни Нетлението и се обнови и просвети от Слънцето на Правдата. Огънят на благодатта на Моя Господ не опалва, но просвещава, Той ще очисти твоите грехове и всички твои беззакония, за да бъдеш начатък на очистването на целия свят, и така да снемеш всичко вехто и да се облечеш във всичко ново. Слушайки тези милостиви слова на Пречистата, да Й зовем така:

Дойди, Девице, сияеща с небесна чистота, озарила ни с Незалязващата Светлина; дойди, пречудна Царице на горния свят, Която ни възвеждаш в горните обители.

Дойди, тайнствена Къпина, чрез Която се запали за целия свят огънят на Божеството от небесните висоти; дойди, светоносен Облак, чрез Която Богомладенецът Христос се принесе за спасение на всички.

Дойди, огнен Престол на невидимия Цар; дойди, небесен Кивот, вместил Христа.

Дойди, Пресвета Палато на Пресветия Дух; дойди, нескверна Невесто на безсмъртния Цар.

Дойди, Пречиста, Господ е с Тебе, и чрез Тебе с нас.

Кондак 7

Като искаше да получи ново очистване, светият старец Симеон, както някога Исаия, се поклони на пречистата Богомайка, докосна се до Нейните Божествени стъпки и каза: Огън носиш, Чиста, боя се да обгърна Младенеца, владеещ света. Защото ти, като с ангелски криле, ме просвещаваш с ръце, подавайки ми Този, Когото херувимите трепетно носят на крилете си. Него Симеон, прострял ръце, прие в своите честни обятия и с радост зовеше: Алилуия.

Икос 7

Ново и преславно чудо се извърши днес: старецът Симеон приема с тленни ръце Твореца, създал човека, та Бог да поживее с човеците и да направи човека небе. Като получи желаното и видя изпълнението на обещанията, той, като зряла пшеница, се молеше за освобождаване от тялото, и като бял лебед, украсен със седини, в залеза на живота изрече весело: очите ми видяха Твоето спасение, скрито отвека тайнство. Затова сега ме отпусни, Владико, Твоя раб според думата Си, смиром от връзките с тази плът към чудния и нетленен живот, та отивайки си оттук, да отнеса радостната вест на моите отци за Твоето пришествие в света. Затова Ти зовем:

Дойди, Иисусе, Подателю на живота, за да ни дариш живот и възкресение на всички Твои верни; дойди, Владико, Победителю на смъртта, за да избавиш Твоите люде от вечна смърт.

Дойди, безсмъртни Царю, за да освободиш вечните затворници от тъмнината и смъртна сянка; дойди, пресладък Живот, за да отвориш пак за Адам райските врати на чудния живот.

Дойди, желан Женише, защото душата ми копнее и чезне за Господните двори; дойди, най-любима Светлина, защото сърцето ми намери храм на Живия Бог в долината на плача.

Дойди, предвечни Боже, защото Твоето спасение е близо до ония, които се боят от Тебе; дойди, всещедри Спасителю, защото Твоето Слово принесе голям мир на ония, които Те обичат.

Дойди, Пречиста, Господ е с Тебе, и чрез Тебе с нас.

Кондак 8

Като слушаха странните слова на дивния старец за Младенеца, Иосиф и Пречистата Дева се чудеха на казаното за Него: защото виждаха Симеон да говори на Младенеца, но не като на Младенец, а като на Стар по дни, и да се моли на Бога, имащ власт над живота и смъртта и можещ още в същия миг да го отпусне в другия живот, и слагайки тези думи в сърцето си, благодарствено зовяха към Бога: Алилуия.

Икос 8

Целият бидейки в Бога, светият старец Симеон се изпълни с пророчески дух и много изрече за Божествения Младенец, че ще слезе дори до ада и ще даде освобождение на всички пленени, проглеждане на слепите и на немите да говорят. И обръщайки се към Мария, Неговата Майка, Й провъзгласи: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, – и на Сама Тебе, о, безсмъртна Майко, оръжие на печал ще прониже душата, като видиш Твоя Син, прикован на Кръст, – за да се открият мислите на много сърца за спасение от греховете им. Като слушаме това пророчество, зовем към Пречистата така:

Дойди, Майко и Дево, избегнала болките на раждането при Твоето девствено рождество; дойди, Майко на Агнеца и Пастира, имаща да понесеш сърдечна болка при Кръста на Твоя Син.

Дойди, Радост наша, да се приобщиш към Христовите страдания, за да се възрадваш с Него в явяването на Неговата слава; дойди, Утешение в печали, за да бъдеш изпитана като злато в горнило, и Сама да можеш да помагаш на изкушаваните.

Дойди, обрадвана, Която ще развеселиш Ева, родила печал за жените; дойди, препрославена, Която чрез Своите скърби ще освободиш целия свят от скърбите.

Дойди, по-честна от цялото творение Дево, обновила цялото видимо творение със Своето рождество; дойди, най-Свята от всички Светии Майко, съединила Ангели и човеци в Твоето сретение.

Дойди, Пречиста, Господ е с Тебе, и чрез Тебе с нас.

Кондак 9

Всяко ангелско естество се удиви на великото снизхождение на нашия Бог към човеците и говореше: чудни и преславни неща виждаме днес, непостижими и неизказани: Създалият Адам се вмества в обятията на стареца. Пълни са краищата на света с Неговата благост, пълно е цялото творение с Неговата хвала, пълно е цялото човечество с Неговото снизхождение. Небесата, земята и преизподнята са пълни с Неговото милосърдие, пълни са с Неговите щедрости, пълни с дарове, пълни с благодеяния. Небето и земята са пълни с Неговата слава! Затова запляскайте с ръце всички народи, пеейки Му: Алилуия.

Икос 9

Божественият вития, Боговидецът Симеон, макар и много да изрече за похвала и благодарност към Пренепорочната Божия Майка, родила на света Бога и човека, Спасителя на нашите души, но не можеше да възхвали достойно Нея, Която и небесните умове недоумяват как да възхвалят, но победен от любов, Я величаеше и говореше: пресвето и дивно Божие жилище, Ти си начало, среда и край на нашия празник. Ти си направила да изгрее Светлината на Слънцето, Ти си отворила извора на човеколюбието на Твоя Син, Твоята памет превишава всяко слово и Твоето величие превъзхожда нашата немощ. Моля Те: непрестанно поменавай нас, които Те хвалим и с духовен възторг Ти зовем така:

Дойди, вечна, непрестанна наша Радост, явила Христа, радостта на целия свят; дойди, винаги облажавана наша Сладост, неопалимо държаща на ръце Огъня на Божеството.

Дойди, вечносияйна Зора, просветила вехтия храм с нова благодат; дойди, неугасима Свещ, озарила в Твоето сретение душите на верните с Христовата Светлина.

Дойди, носила на ръце Небесния Огън, за да просияят чрез Тебе светостта и красотата в светилището; дойди, нетленно родила, като Приснодева, незалязващата Светлина, за да се възвести чрез Тебе спасение на всички краища на света.

Дойди, одушевен Божий Кивот, защото чрез Тебе се яви новата благодат, спасителна за целия свят; дойди, Божия Скиния с човеците, защото чрез Тебе Бог на боговете в Сион се възцари над всички люде.

Дойди, Пречиста, Господ е с Тебе, и чрез Тебе с нас.

Кондак 10

Проповедница на спасението се яви Боговдъхновената Анна, сияеща с пророчество и непорочна по закона: тя не се отделяше от храма Господен, служейки на Бога в пост и молитва ден и нощ. Тя, излязла с праведния Симеон да посрещне Богомладенеца Христа, говореше дивни неща, изповядвайки Го като Творец на небето и земята. И като Го обгърна, допря устата си до Неговите уста, Духът се всели в устата й и тя заговори: Ти си Бог и Син Човечески, Син на Царство и на унижение. Ти чуваш и мълчиш, виждаш и си невидим, всезнаещ си и съкровен. И тя изрече много пророчества за донесения Младенец на всички, които очакваха избавление в Иерусалим, а Богородица величаеше. О, дъще Фануилова, дойди и застани с нас, зовейки към Бога: Алилуия.

Икос 10

Царю Предвечни и Слове Божий! Ти сега си се явил в плът в храма на целия свят, носен на ръце като Младенец, за да поживееш с човеците и да възвестиш спасение на всички от Адам. Древното премина, ето, всичко стана ново. Твоята правда надникна от небесата, яви се Твоята милост и Твоята благодат се възцари на земята, защото си дошъл да подириш и спасиш погиналото. Затова никого не отхвърляш, от никого не се отвръщаш, както някога от Оза, който се докосна до Кивота на Твоя Завет, и бе поразен със смърт. А сега блудницата припада пред Тебе и става целомъдрена, кръвоточивата се докосва до Тебе и се очиства, митари и грешници седят с Тебе и биват приети за Твои приятели, защото призоваваш при Себе Си всички отрудени и обременени. Затова с радост посрещаме Твоето пришествие и зовем така:

Дойди, о, Христе, Царю на всички, и стани за среща с нас; дойди, Иисусе, Лекарю на нашите души, и излез за наша помощ и спасение.

Дойди, добър наш Пастирю, дошъл да подириш заблудената овца, и подири нас, заблудените; дойди, Утешителю Благи, потърсил и намерил изгубената драхма, и намери душите на погиналите човеци.

Дойди, всещедри и човеколюбиви, и ни приеми в Своите отечески обятия; дойди, всемилостиви и добросърдечни, и ни посели в Твоите райски обители.

Дойди, Утешителю на скърбящите, и защити и упъти нас, плуващите в морето на житейската суета; дойди, Спасителю на заблудените, и спаси и издигни нас, потъващите в бездната на греха.

Дойди, Пречиста, Господ е с Тебе, и чрез Тебе с нас.

Кондак 11

Пение всеумилено Ти принасяха за Твоето явяване, Христе, Богоприемецът Симеон и праведната Анна, пламтейки духом, с уста радостно проповядваха Твоето пришествие в света на всички, очакващи избавление. А книжниците и фарисеите, слушайки такова свидетелство за Младенеца, негодуваха и най-вече осъждаха, като явен законопрестъпник Захария за това, че постави Майката на мястото на девиците, заради което скоро го убиха между храма и жертвеника. А Богомладенецът Христос бе отнесен от злобата на Ирод в Египет, за да бъде там за вечно знамение и Господ да бъде познат от египтяните, и да принесат жертва и дар, пеейки Му: Алилуия.

Икос 11

Светлина за просвета на езичниците си бил, Слънце на Правдата, Христе, носен на лек облак, както Симеон пророчески провъзгласи днес, за да покажеш началото на новата благодат, започвайки от Египет и до последните краища на земята, защото Ти си Източник на живота и Светлина за човеците, за да свети светлината в мрака, и мракът да не я обземе. Със зората на Твоето Божество просвети и нашата душевна тъмнина, та всички, запалили в сърцето си свещта на добродетелите, със Симеон и Анна, като нови свещоносци да Те посрещнем с любов и да зовем на Тебе и Твоята Пречиста Майка така:

Дойди, Иисусе, Светлина на света, за да ни просветиш със светлостта на Твоите светии; дойди, Христе Спасителю, Който живееш в непристъпна светлина, за да ни обожиш в светлината на Твоето лице.

Дойди, Слънце на Правдата, за да изгрее в Твоите дни правда и мир на земята; дойди, свята Светлина, за да слезе от небесата в нашите сърца огънят на любовта и вярата.

Дойди, Небесни Царю, и да бъде благословено и пресветло Твоето пришествие; дойди, Творче и Владико, за да излезем да Те посрещнем с горящи светилници от чистота.

Дойди, тиха и незалязваща Светлина, за да поживеем в тишина и безмълвие през всички дни на своя живот; дойди Единородни Сине Божий и Слове, за да извършим с трепет и радост своето спасение.

Дойди, Пречиста, Господ е с Тебе, и чрез Тебе с нас.

Кондак 12

Нова благодат изпълни днес вехтия храм на закона, когато Ти си дошъл в него, Христе, носен на ръце като Младенец, за да се изпълни предсказаното от Твоя пророк Агей: Ще дойде Желаният от всички народи; ще изпълня тоя Дом със слава, защото славата на тоя последен храм ще бъде по-голяма, отколкото на предишния, и на това място ще дам мир. Затова да се украси с неизказаната светлина на Твоето Божество и нашата нова Църква, готвейки се да Те приеме радостно, като Жених, и просвети нашите душевни ръце, за да ги прострем като Симеон в чистота и да те посрещнем, и с веселие да Ти зовем: Алилуия.

Икос 12

Като възпяваме, о, Богомайко, Твоето идване с Божествения Младенец в Господния храм за сретение с целия свят, възхваляваме Твоята неизказана чистота, превъзхождаща Ангелите, покланяме са на просиялото от Тебе Слънце на Правдата Христос, със Симеон го посрещаме и приемаме в своите обятия. С Анна изповядваме Неговото Божество, с Иосиф Му принасяме в дар, като два млади гълъба, нашите душа и тяло, и като мъдрите девици светло да украсим светилниците на нашите души и да принесем горящи свещи на истинската Светлина Христа, явила се за просвета на света, и изплели песни, като цветя, да принесем на Тебе, като венец на благодарение, такива похвали:

Дойди, благодатна Богородице Дево, и ни запази под покрова на Твоето девство в девство и чистота; дойди, светоносна Палато на Владиката, за да ни направиш дом на Светия Дух чрез Своята благодат.

Дойди, по-светла от утро Дево, за да запазиш и нас като синове на деня до края на живота; дойди, Майко на Светлината, носеща Слънцето, за да просветиш и нас със светлината на Твоята благодат.

Дойди, Света Служителко на великото тайнство, за да научиш и нас свято да служим на Твоя Син и Бог; дойди, добра Помощнице на целия свят, за да запазиш и нас невредими от света, плътта и дявола.

Дойди, о, Девице Мария, да просветиш нашите души, помрачени от страстите; дойди, о, дивна Отроковице, за да запазиш Твоите люде, заслепени от грехове.

Дойди, Пречиста, Господ е с Тебе, и чрез Тебе с нас.

Кондак 13

О, Всевъзпявана Майко и Дево, донесла в Светилището най-Святото от всички светии Слово за среща с нас и за спасение на света; приеми това празнично наше приношение, покрий ни и ни запази от всякакви нужди и печали и ни избави от всякакви греховни вражески мрежи. А Ти, Която нетленно си станала Врата на Божеството, отвори на всички, които искат да се спасят, небесните врати, та избавили се чрез Теб от вечните мъки, да пеем, срещайки Господа във въздуха: Алилуия.

Този кондак се чете три пъти. След това 1-ви икос „Небесните ангелски ликове…“ и 1-ви кондак „Избраната Майка на Избрания Цар…“

Молитва към Господа Иисуса Христа

Господи Иисусе Христе, Единородни Сине и Слове Божий, в древност видян от пророците, като в огледало и гадания, а в последните дни нетленно роден по плът от Пресветата Дева Мария, и в четиридесетия ден донесен на ръце от Нея като Младенец в Светилището за сретение с целия свят, явен и носен в обятията на праведния Симеон, за спасение на всички от Адам! Колко преславно и пресветло е Твоето принасяне в Господния храм на ръката на Божията Майка и Твоето Божествено сретение! Днес небесата се веселят и земята се радва, защото видяхме Твоето шествие, Боже, шествието на Бога, нашия Цар в Светилището. Някога Моисей възлезе да види Твоята слава, но не можа да види Твоето лице, защото си му показал само Своята задна страна. А в този пресветъл ден на Твоето сретение Ти си се явил на човеците в светилището, сияйеки с неизказаната Светлина на Божеството, за да Те видят заедно със Симеон лице в лице, и да Те докоснат с ръце, и приели Те в своите обятия, да Те познаят като Бог, дошъл в плът. Затова прославяме Твоето неизказано снизхождение и велико човеколюбие, защото с Твоето пришествие сега си дарил небесна радост на падналия някога човешки род: Ти по Своя праведен съд си изгонил нашите прародители от рая на сладостта в този свят, а сега си ни помилвал и пак си ни отворил райските обители, и си обърнал плача ни на радост, та падналият Адам вече да не се срамува от Тебе за непослушанието и да не се крие от Твоето лице, призоваван от Тебе, защото Ти сега си дошъл да вземеш върху Себе Си неговия грях, да го умиеш със Своят кръв и да го облечеш, голия, в дрехата на спасението и одеждата на веселието и да го украсиш, като невеста, с красота. А всички ние, които поменаваме Твоето Божествено сретение, сподоби с мъдрите девици да излезем на среща с Тебе, нашия Небесен Жених, с горящи светилници на вярата, любовта и чистотата, за да съзерцаваме с очите на вярата Твоето Божествено лице, да Те приемем в своите душевни обятия и да Те понесем в своето сърце през всички дни на своя живот, да бъдеш наш Бог и ние – Твои люде. А в последния и страшен ден на Твоето пришествие, когато всички светии ще излязат на последната и велика Твоя среща във въздуха, сподоби и нас да Те срещнем, и така винаги с Господа да бъдем. Слава на Твоето милосърдие, слава на Твоето Царство, слава на Твоя промисъл, еднички Човеколюбче, защото Твое е Царството и Силата, и Славата с Безначалния Твой Отец и с Пресветия и Благия, и Животворящ Твой Дух, сега и всякога, и във вечни векове. Амин.

Молитва към Пресвета Владичица Богородица

О, Пресвета, сияеща с Небесна чистота Дево, кротка Гълъбице, нескверна Агнице, блага Помощнице на света, Майко на Христа, нашия Бог! Ти си начало, среда и край на сегашната наша радост, защото от Тебе просия Слънцето на Правдата, Христос, нашият Бог, и Него си принесла на Своите свети обятия в четиридесетия ден в Светилището за сретение с нас и за радост и спасение на целия свят. Затова Те облажаваме и прославяме, защото ти си Скиния на Бога с човеците, предвидяна от Богослова, и чрез Нея Бог се посели с нас, за да бъдем Негов народ. Ти си небесна Врата, предсказана от Иезекиил, чрез Която пак се отвориха за нас входовете на райските обители. Ти си висока Стълба, видяна от Иаков, по Която Бог слезе на земята, и Мост, превеждащ от земята на небето. Затова Те молим, като гледаме как си влязла в Светилището, носейки на Своите ръце Небесния Огън, Бога, Благодатна, с огъня на Твоите молитви изгори огъня на нашите страсти, за да се избавим от вечния геенски огън. Ти си дошла в Светилището за очистване по закона, нямайки нужда от очистване, бидейки чиста Дева, с това научи и нас как подобава да пазим себе си в целомъдрие и чистота, и с какво смирение подобава да преминаваме подвига на девството, помнейки, че Ти, Която си по-висша от Херувимите, си застанала на мястото на нечистите жени. Ти, о, Пресвета Майко, Сама бидейки Боговместим храм Божи, си принесла в законния храм Своя многожелан Син, Христа, нашия Бог, сподоби и нас повече от всичко на земята да обичаме храмовете на Твоя Син, да ги посещаваме през всички дни на нашия живот, там да гледаме Господнята красота, защото по-добре е един ден да бъдем в Господните двори, отколкото да живеем в жилищата на беззаконните. И най-вече ни дай, Пречиста, като Симеон, неосъдително да носим Твоя Син и наш Бог в обятията на своето сърце, когато се причастяваме с Неговите пречисти Тяло и Кръв, и ни помогни тогава усърдно да се опазваме в святост и страх Божий, за да не оскверним храма на нашето тяло. И така, винаги срещайки, о, Богомайко, Твоя Син в сърцата и в душите си, по Твоите молитви да се сподобим да достигнем и онази блажена среща във въздуха, когато с всички светии непрестанно ще славим и възпяваме Неговото Пресвето име с Отца и Светия Дух и Твоето милостиво застъпничество сега и всякога, и във вечни векове. Амин.

Източник: Акатисти, Книга 2, Манастир „Свети Вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *