Слово за Благовещение от св. Серафим (Соболев), произнесено на 25 март, 1946 г.

Благовещението като избавление на човешкия род от „древното проклятие“ – св. Серафим (Соболев) (1881 – 1950)

В една от стиховните стихири на вечерното богослужение в чест на празника Благовещение светата Църква обръща вниманието ни на следните слова:

Ето днес се откри нашето избавление:… Бог се съединява с човеците… Девата приема радост… Светът се освобождава от древното проклятие [3. стихира].

А в един от седалните на утренното благовещенско богослужение се казва:

Днес цялото творение се радва, защото се развързва клетвата над праотеца [Седален след 2. катизма, гл. III].

Накрая в една от стихирите на същото утренно богослужение намираме следните слова:

Въплъщавайки се, Словото, Което надвишава всяко естество, в Тебе се всели, … Богородице Дево, и въздигна от древното проклятие падналия човешки род [4. стихира].

С всички тези думи от благовещенското си богослужение светата Църква ни показва, мои възлюбени в Христа чеда, какво огромно благо ни е дарувано чрез Благовещението. А това благо е избавлението ни от проклятието, което Господ заради първородния грях е наложил в рая на нашите прародители, а чрез тях – и на цялото човечество.

Страшно нещастие било за нас това проклятие. По своята същност то било разлъчването на човеците от Бога или, иначе казано, отлъчването им от райското блаженство, както на земята, така и в бъдещия живот, защото след грехопадението дверите на рая са били затворени дори за старозаветните праведници.

За първи път след грехопадението Бог се съединил с човека при Благовещението, когато в утробата на Пречистата Дева Мария станало зачатието на Бог Слово, т.е. Неговото въплъщение. Тогава за хората дошло време да им бъде възвърнато загубеното райско блаженство.

По такъв начин Благовещението е станало за нас начало на нашето избавление от проклятието, на съединяването ни с Бога и възвръщането на райското блаженство. Именно в това се състои основното и спасително за нас значение на Благовещението. Не напразно светата Църква го нарича главизна“, т.е. начало на нашето спасение.

Разбира се, в самия момент на Благовещението е станало само съединяването на Бога с човека, а райското блаженство сме започнали да получаваме, след като била създадена Христовата Църква на земята. Тук ние получаваме това блаженство в многобройните благодатни извори: в молитвите и богослуженията на Църквата и особено в нейните Тайнства, в думите на Божественото Писание, в учението на светите отци и в житията на светите Божии угодници. Светите люде също са извори на голямо райско утешение за нас. За това свидетелствува стремежът на огромно множество руси към светите люде. Защо вярващите винаги са се стремили към тях? Защото чрез светиите Господ е явявал очевидни свидетелства за Своето всемогъщество, милосърдие и премъдрост. Защото чрез тях Той е извършвал Своите чудеса, така желани и отрадни за нашите сърца. Чрез светците е преливала божествена радост в сърцата на онези вярващи, които имали общение с тях. Не напразно Московският митрополит Филарет казва: „Като влизаме в съприкосновение със светиите, ние се докосваме до самия Христос, Който живее и царствува в тях чрез Своята благодат“.

Разбира се, това райско блаженство е достояние на онези, които по пътя на неотклонното изпълняване на Божиите заповеди сами се стремят към него. Защото както чрез нарушаването на Божията заповед райското блаженство е било изгубено, така чрез спазването на заповедите ние отново го придобиваме с помощта на благодатта на Светия Дух.

Затова, възлюбени в Христа братя и сестри, нека неотклонно изпълняваме всички Божии заповеди. Нека старателно да избягваме греховете. А тъй като най-гибелен и ужасен за нас е грехът на ереста, нека всячески да се пазим от всякакви ереси и особено от съвременните. Тези ереси са още по-гибелни и опасни за нас поради това, че без да отричат вярата в Христа като втора Божествена Ипостас, чрез своето лъжеучение отричат цялото Христово дело на земята, потъпкват цялото Божествено домостроителство в делото на нашето спасение. [Домостроителство — Божият промисъл за спасението на човешкия род, осъществяван в историята на човечеството.]

Така например, разпространява се богословското мнение, че в рая Господ не бил наложил заради първородния грях Своето проклятие върху първите хора, а чрез тях и върху цялото човечество. Но вие, възлюбени, чухте сега приведените по-горе думи от благовещенското богослужение, в които Църквата ясно учи и утвърждава, че това проклятие е било наложено от Бога на първите хора в рая, а чрез тях – на целия човешки род. По тази причина Църквата нарича това проклятие първоначално, праотеческо или древно. А споменатото богословско мнение твърди, че такова проклятие не е имало.

Проклятието, или анатемата, е отлъчване от Бога – Извора на живота и блаженството. То е телесна и духовна смърт. По думите на епископ Теофан Затворник това проклятие вече се е съдържало в следните Божии слова, отправени към първите хора: … в който ден вкусите от него (от дървото за познаване добро и зло), бездруго ще умрете (Бит. 2:17 – по слав. прев.), разбира се в случай на неизпълнение на дадената заповед. Нашите прародители не изпълнили тази заповед, паднали в първородния грях и проклятието влязло в сила.

По такъв начин, ако не бе имало първороден грях, нямаше да има и проклятие. Последното е следствие, а първородният грях – причина. Става ясно, че отричането на Божието проклятие над нашите прародители, противно на свидетелствата на Библията, води след себе си отричане и на първородния грях. Едното и другото се намират в неразривна връзка помежду си. Отричайки проклятието, ние отричаме първородния грях. А като отречем първородния грях, с това отхвърляме цялото Божие домостроителство. И наистина, ако не бе извършен първородният грях, то съвсем не би имало нужда Спасителят да идва в света, за да ни изкупи от първородния грях и да ни избави от проклятието, което уж не съществувало. В такъв случай в Христовото домостроителство няма място за рождението на Христа, за Неговите страдания, смърт и възкресение и за изпращането благодатта на Светия Дух на апостолите. В такъв случай в Христовото домостроителство няма място и за самото Благовещение, това начало (главизна, слав.) на нашето спасение, защото всички тези събития са били предизвикани от първородния грях и от проклятието, наложено за този грях. Оттук става ясно как трябва да пазим вярата си, в каква кристална чистота трябва да я изповядваме.

Нека да изпълняваме всички Божии заповеди и особено старателно — Божията заповед за съхраняване на вярата! Тогава всички плодове на Благовещението: избавлението от проклятието, съединяването с Бога и райското блаженство ще бъдат наше достояние. Тогава още тук, намирайки се в плът, ще изпитваме по-голямо блаженство от онова, което са изпитвали първите хора в рая в своето състояние на невинност. В една от стихирите на Господи, воззвах“ от благовещенското богослужение светата Църква изрича от името на Пречистата Дева Мария следните думи: Ще родя Безплътния… за да възведе човека в първото му наследие чрез съединяване [3. стихира на Господи, воззвах“]. Тук се има предвид възвръщането на онова райско блаженство, което са изпитвали първите хора. Но какво означава, че сега ние биваме възвеждани в това блаженство в много по-голяма степен чрез съединяване (с растворением)? Според разбирането на светите отци това съединяване не е нищо друго, освен страшното и най-велико Тайнство на Тялото и Кръвта на нашия Господ, в което ние с цялото си същество се съединяваме с Христа, нашия истинен Бог, ставаме едно с Него, ставаме богове по благодат. Такова дивно, тясно и родствено единение с Бога не са имали първите хора в рая. Затова новозаветните праведници, светите Божии угодници, за своето неотклонно спазване на заповедите са изпитвали такава божествена радост, каквато не са имали нашите прародители преди своето падение. Това се разбира от само себе си, защото тогава още не е съществувало великото тайнство Евхаристия, не са съществували Тялото и Кръвта Христови – този най-висш плод на Благовещението.

Поздравявам ви, мои възлюбени в Христа чеда, с празника Благовещение. От цялото си сърце молитвено ви пожелавам да станат ваше достояние всички плодове на Благовещението, заедно с божествената радост от приетите от вас свети Пречисти Тайни. А тъй като без опазване на спасителните заповеди това не може да бъде постигнато, то дай Боже всички ние всякога и неотклонно да спазваме Божиите заповеди и над всички нас винаги да се изпълняват думите на нашия Господ Иисус Христос: Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми… за да пребъде Моята радост във вас, и радостта ви да бъде пълна (Иоан 15:10-11), т.е. съвършена. Амин.

Проповедта е произнесена в руската църква Св. великомъченица Параскева“, гр. София, на 25 март (7 април ст.стил) 1946 година.

Източник: http://www.pravoslavieto.com/

За личността на св. Серафим (Соболев):

Архиепископ Серафим (Соболев) – http://www.pravoslavieto.com/

Обзор на Прославлението на св. Серафим (Соболев) – http://bg-patriarshia.bg/

Свидетелства за чудеса с молитвеното застъпничество на св. Серафим (Соболев) – https://www.pravoslavie.bg/

Молитвена прослава на Празника:

Акатист на Благовещение на Пресвета Богородица

Кондак 1

На Тебе, Избраната в Предвечния Съвет Богоотроковица, да послужиш на великото тайнство на Боговъплъщението, сияеща с девствена чистота повече от всяка небесна чистота, принасяме благоговейно пениe, Богородицe, за Твоето всерадостно благовещение от Архангела. А Ти, Обрадвана, Която можеш да дадеш радост на падналите човеци, избави ни от всякакви беди и греховна печал, и ни издигни към небесната радост, за да Ти зовем с Гавриил:

Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.

Икос 1

Архангел Гавриил, предстоящ пред Божия Престол и винаги съзерцащ непристъпната Божествена Слава, когато дойде времето за избавление на човеците, получи повеление от Господа: бъди служител на страшното чудо и съкровеното тайнство; а Аз, воден от Своето милосърдие, ще сляза, за да потърся заблудения Адам. Иди в град Назарет, където живее Отроковицата Мария, за да видиш прелюбезната красота на девството. Иди при този одушевен Божи Кивот, при второто Небе на земята. Иди в Тази Обител на Моето въплъщение и Й възвести за Моето нетленно пришествие от Нея, но внимавай да не смутиш и изплашиш душата на Девата, за да бъде Твоето благовестие в радост, а не в печал. Пристъпи кротко към Нея, и първият ти глас да Й донесе радост, и Й кажи така:

Радвай се, Благодатна, чрез Която радостта ще изгрее; радвай се, Обрадвана, чрез Която клетвата ще изчезне.

Радвай се, Благословена, чрез Която се обновява всяко творение; радвай се, Препрославена, чрез Която се спасява целият свят.

Радвай се, Богоизбрана Отроковице, въздигане на падналия Адам; радвай се, Пренепорочна Дево, чрез Която Ева се избави от сълзи.

Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.

Кондак 2

Като видя Архангел Гавриил, че Човеколюбецът Господ се смили, гледайки погиващия човешки род, силно се удиви как Бог, Когото не могат да вместят небесата, ще се вмести в девическа утроба, как няма да я изгори огънят на Божеството, как Бог, Когото не могат да гледат Херувимите и Серафимите, ще се яви в образ на раб на земята, за да поживее с човеците. И удивен от това неизказано тайнство, със страх въззова към Бога: Алилуия.

Икос 2

Откривайки непостижимата сила на страшното тайнство, Владиката на Ангелите каза на Архистратига: защо се смущаваш, Гаврииле, от новостта на това? Както огънят не изгори къпината, която гореше в пустинята и не изгаряше, така и Огънят на Моето Божество няма да изгори девическата утроба, но Моята благодат ще я ороси и освети. Защото, където Бог иска, се побеждават законите на естеството. Гавриил, като чу това, се изпълни с Божествена радост и отиде в Назарет, за да изпълни заповедта на Господа, и мислеше в себе си как да влезе при Отроковицата и как да Й извести за чудесното тайнство, за да не смути девическия Й помисъл, и си каза: първо ще Й възвестя радостта, ще Я поздравя, ще Й пея така:

Радвай се, Радост на целия свят, защото на Тебе едничка подобава да се радваш; радвай се, Сладост на Ангелите, защото от Тебе едничка благоволи да се въплъти Господ.

Радвай се, неувяхващ Цвят на чистотата, дарила небесно благоухание на целия свят; радвай се, белоснежен крин на девството, насадила райското девство на земята.

Радвай се, Съкровище, по-скъпо от всичко, защото Небесният Цар пожела Твоята красота; радвай се, пресветло Утро за целия свят, защото Твоята светлина разпръсва греховния мрак.

Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.

Кондак 3

Укрепен от Божествена сила, великият Архангел слезе от небесните висоти и намери Светата Дева в Нейния вътрешен чертог, не грижеща се за житейски неща, но пребиваваща в молитва и четене. Тя, разтворила книгата на пророк Исаия, четеше неговите думи: ето, Девицата ще зачене в утробата Си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил, се разгаряше със серафимска любов не само към Христа, Който ще дойде скоро, но и към онази Девица, Която ще Го роди, размисляше колко неизказано е това тайнство и колко велико е Нейното достойнство, и се молеше да Я види и, ако може, да бъде най-последна Нейна рабиня, за да пеем с радост на Бога: Алилуия.

Икос 3

Изпълнен с велик страх и благоговение към Богоотроковицата, Която Бог бе избрал да бъде Владичица на небето и земята, великият Архангел се приближи до вътрешните врати на Нейния чертог, и в миг застана пред Преблагословената с велика кротост, за да Й благовести радост за целия свят, застана пред чистата Дева, за да измени в чест женското безчестие и да оневести създанието на Създателя, и с радостен глас каза на Неизкусобрачната:

Радвай се, Благодатна, ликувай сега и се весели, защото Господ е с Тебе; радвай се, Благословена, чуй и наклони ухото Си, защото Царят пожела Твоята красота.

Радвай се, Обрадвана, защото си благословена между жените; радвай се, Препрославена, защото Твоята слава е велика на небесата.

Радвай се, Богоизбрана Отроковице, защото чрез Тебе се спасява от прелест целият човешки род; радвай се, преизящна Девице, защото за Тебе се весели превисокият Ангелски събор.

Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.

Кондак 4

Като имаше буря от помисли на съмнение, Пресветата Дева се смути от това небесно благовестие и помисли в себе си: какъв ли е тоя поздрав, и каза на Архангела: Ева, Моята прамайка, като прие съвета на змията, се лиши от Божествената храна и бе изгонена от рая, затова и Аз се боя от твоя странен поздрав, срамувайки се от препъването. Отстъпи от вратите Ми и не говори думи, които не можеш да изпълниш, за да не бъда прелъстена от смущение на ума и душата, но в тишината на Моя дух да пея: Алилуия.

Икос 4

Като чу Архангел Гавриил смирените в своята висота думи на Пресветата Дева, Й каза: Защо се боиш от мен, Всенепорочна, който повече се боя от Тебе? Защо благоговееш пред мен, Владичице, който честно благоговея пред Тебе? Не се удивлявай на странния мой образ, не се ужасявай, защото съм Архангел. Змията някога прелъсти Ева, а Аз, като Божий пратеник, съм пратен да Ти открия Предвечния Божествен Съвет. Ето, Ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида, и ще царува над дома Иаковов довеки, и Царството Му не ще има край. Благовестя Ти тази велика тайна на благочестието и със страх Ти зова:

Радвай се, незалязваща Звезда, Която въвеждаш в света великото Слънце Христа; радвай се, вечносияеща Зора, Която явяваш на човеците Твореца на целия свят.

Радвай се, по-светла от утрото, озаряваща с благодатна светлина всички, седящи в тъмата на греха; радвай се, по-скъпа от златото, показала съкровището на вярата на всички, непознаващи Бога.

Радвай се, Лествице небесна, по Която Бог слезе от небесата; радвай се, Мост, привеждащ към небето, чрез Който светът се изпълни с чудеса.

Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.

Кондак 5

Като чу Боговдъхновените слова на Архангела, Пресветата Дева още повече се смути, защото Те Й възвестяваха Рождество, и каза на Архистратига: Кажи Ми по-ясно, как ще зачена, когато, бидейки Дева Отроковица, не познавам брак? Как ще бъде това, когато Аз мъж не познавам? Като казваш, че ще родя, боя се да не говориш лъжа? Тя каза това не поради неверие, но защото не знаеше как може да роди, побеждавайки законите на естеството. Затова рече на Ангела: кажи ми, как ще родя, без да се повреди Моето девство, и тогава ще намериш сърцето Ми готово за приемането на Божието благоволение, за да пея с радост на Бога: Алилуия.

Икос 5

Като видя Архангелът великата вяра на Пречистата, Й каза: думите, които ми казваш, са обичайни за раждането на смъртни човеци, но Иисус, Създателят на естеството, не се подчинява на законите на естеството, Отроковице. Ти искаш да узнаеш от мен начина на Твоето зачатие, но той е неизказан: Дух Светий ще слезе върху Ти и Силата на Всевишния ще Те осени; затова и Светото, Което ще се роди от Тебе, ще се нарече Син Божий. От Него ще заченеш в утробата и Той ще извърши в Тебе непостижимото зачатие, о, Пресвета Дево. Затова Те прославям така:

Радвай се, Богоизбрана и Предвечна Невесто на Пресветия Дух; радвай се, възлюбена и желана Дъщеря на Бог Отец.

Радвай се, Божествен Свитък, в Който с пръста на Отца се написа в Тебе Словото Божие; радвай се, златен Светилник, от Който Огънят на Божеството ще просвети целия свят.

Радвай се, неизчерпаема Дълбина, в Която трудно се прониква и с ангелски очи; радвай се, неизказана Висота, непостижима за човешките помисли.

Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.

Кондак 6

Вярвам, че ти си Божествен Проповедник и небесен Вестител, каза Пресветата Дева на Ангела: защото Те виждам изпълнен с ангелска светлина, но се срамувам скоро да вярвам на Твоите думи, ако преди това не се уверя напълно. Чух за една Свещена Дева, Която ще роди Емануил, предсказана от древните пророци. Затова искам да разбера как човешкото естество ще понесе разтварянето с Божеството, за да позная силата на тайнството и с вяра да пея на Бога: Алилуия.

Икос 6

Сега, Пречиста, чрез Тебе ще се яви за целия свят великото тайнство на Божието въплъщение, – каза Архангелът на Богородица, – защото Ти си Тази Света Дева, за Която предсказва Исаия. Ти си Вратата на Божеството, запечатана с чистота и пазена с девство, Която предвидя Иезекиил. Господ ще премине през Тебе, както слънчевият лъч през стъкло или кристал, и ще Те просвети и освети с Божествена Слава, за да бъдеш истинна Божия Майка, раждаща съвършения Бог и съвършен Човек, и нетленна Дева, както преди рождеството, така и в рождеството и след него, защото ще родиш Син, Който ще запази Твоето девство неповредено. Затова прославям величието на Твоята тайна и Ти зова:

Радвай се, неизгаряща Къпина, Която не изгори Огънят на Божеството, предвидяна от Моисей; радвай се, затворена Врата, през Която премина Бог, предсказана от Иезекиил.

Радвай се, предивна Скиния, вместила невместимия Бог; радвай се, оросено руно, на Когото Владиката ще слезе тихо, като дъждовна капка, предизвестено от Гедеон.

Радвай се, незасята Земя, чисто произвела небесното Слово като плодоносна пшеница; радвай се, неорана Нива, произрасла Сина Божий като Божествен клас.

Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.

Кондак 7

Като искаше да повярва в страшната тайна, възвестена от Архангела, Пресветата Дева обаче се смути, като мислеше за висотата на нейното величие, и цяла се срамуваше и казваше: кажи Ми истината, Гаврииле, как при Моята нетленна чистота ще родя в плът Безплътния? С Божията сила винаги са ставали много чудеса, но дева никога не е родила без мъж. Затова как може Невидимият и Невместимият за всички да се всели в девическа утроба, която Сам е създал? Кажи Ми това, за да пея на Бога с вяра: Алилуия.

Икос 7

Ново, страшно и чудно е Твоето тайнство, рече Архангелът на Богородица, и ново творение показа чрез Тебе Творецът Господ, защото Ти едничка ще приемеш в утробата Си въплътения Цар, и едничка ще се наречеш Майка на Сина Божий, Чиста. Затова не се удивлявай на чудото и не се съмнявай: “Бог, където иска, се побеждава чинът на естеството”. И както от Адамовите ребра без майка бе създадена Ева при древното сътворение от Бога, така и сега от Твоето девство без баща се въплъщава Господ на всички. И нека Те увери покаралият сух Ааронов жезъл и Гедеоновото руно, защото Ти ще приемеш зачатие като роса, бидейки нетленна Дева. Така и къпината, неизгаряща в огъня, да Ти възвести, че ще приемеш огъня на Божеството, Приснодево, и след Рождеството ще останеш чиста. Затова приеми моя поздрав, и всички земни народи с радост да Ти пеят:

Радвай се, Ааронов жезъл, произрасъл нетление за целия свят; радвай се, Давидова палма, разцъфтяла безсмъртие за падналите човеци.

Радвай се, небесна Скиния, осенена от Херувимите и облажавана; радвай се, по-голяма от Светая Светих, почитана и вечно прославяна от Серафимите.

Радвай се, Чаша на безсмъртния Цар, в Която се разтваря всемирната радост от Светия Дух; радвай се, Стомна с Божествена манна, от Която се приготвя неизказана сладост за верните.

Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.

Кондак 8

Величието на това странно рождество Ме смущава, – каза Пресветата Дева на Ангела, – понеже Всеблагият благоволи свръхестествено да се всели в Мене, за да Му бъда Храм, чист по душа и тяло; приела радостния глас на твоите думи, се изпълвам с Божествено веселие, за да престане чрез Мене Евиното осъждане и чрез Мене да се отдаде дългът на човеците, та всички, радвайки се на светлото Благовещение, благодарно да пеем: Алилуия.

Икос 8

Сега цялото творение се радва за Тебе, Благодатна, ангелският събор и човешкият род, – каза Архангелът, – защото чрез Тебе се даде Божествена радост и се изпълни всяко Божие обещание: днес чрез Тебе се благослови Авраам в своето семе; чрез Тебе Ева се освободи от древната печал; чрез Тебе ликува Адам, защото днес се изпълни първото благовестие на падналите човеци: семето на Жената ще стъпче главата на змията. Чрез Тебе всяко творение започва да се освобождава от робството на тлението в свободата на славата на Божиите чеда. Чрез Тебе сега се подава всяка радост и вечно веселие на целия човешки род, за да Те хвалят всички вовеки така:

Радвай се, обрадвана Дево, предизобразена от древните патриарси; радвай се, Света Богоневесто, предвъзвестена от всички древни пророци.

Радвай се, затворена Градина, в Която пожела да влезе Небесният Цар; радвай се, запечатан Кладенец, от Който никой не може да пие.

Радвай се, Божествена Градина, в Която по целия свят се разнесе райско благоухание от всички цветя на Светия Дух; радвай се, новонасаден Рай, в Който се подготви да разцъфти Божественото дърво на живота.

Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.

Кондак 9

Всяко ангелско естество се удиви на Тебе, Пречиста, слушайки Твоята дивна беседа с Архангел Гавриил и най-вече Твоето моление: “Очисти душата, освети тялото, направи Ме Храм, Който да вмести Бога, и Богоукрасена Скиния, за да стана чрез слизането на Пресветия Дух одушевен храм и Чиста Майка на Живота”. А когато след тази молитва си изрекла от дълбините на смиреното Си сърце: Ето Рабинята Господня, нека Ми бъде по думата ти, за да се всели Бог в Мене, всички небесни сили прославиха Бога, като видяха, че сърцето Ти е готово за приемането на Божеството, и със страх и радост Му възпяха: Алилуия.

Икос 9

Божественият вития, свети архангел Гавриил, се изпълни със страх и дълбоко мълчание, и прекрати своите думи, когато, Ти, Пречиста Дево, си изрекла Своето смирено слово: ето Рабинята Господня, нека Ми бъде по думата ти. В началото на сътворението на света чрез думите на Твореца: да бъде, бе създадено всичко видимо и невидимо. А сега чрез същите думи, изречени от Девата, Творецът низведе творението в този свят, и така се откри великото тайнство, скрито отвека: Син Божий става Син на Дева, за да направи Адам бог. Вечното Слово на Отца, без да се отделя от небето, слезе на земята, стана Плът и живя между нас, неизказано изтощи Себе Си и се всели в Девическа утроба. Да се радват небето и земята, и с Архангела да пеят на Пречистата Дева:

Радвай се, земно Небе, възлязло със смирен дух до горните висоти; радвай се, Небесно Жилище, неизказано вместило Словото Божие.

Радвай се, Благословена, нетленно приела зачатието на Предвечния Бог; радвай се, Благодатна, едничка съхранила чертога на Твоето девство в зачатието.

Радвай се, Чиста Дево, преславно победила законите на естеството в Боговъплъщението; радвай се, Богоневесто, предивно развеселила ангелското естество в Твоето благовещение.

Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.

Кондак 10

Като искаше да спаси света, Човеколюбецът Бог слезе като дъжд върху руно в Твоята Пречиста утроба, о, Богомайко, и веднага, чрез неизказаното слизане на Светия Дух, се извърши неведомото зачатие и Предвечното Божие Слово стана Плът и се всели в Тебе, приемайки я от Твоите Пречисти кърви без плътско услаждане, но не без духовна сладост: защото тогава Твоето Девическо сърце се изпълни с божествено желание, Твоят дух гореше с пламъка на серафимска любов и целият Ти ум като че бе извън себе си и се вглъбяваше в Бога. И така, услаждайки се от това неизказано Боголюбие и умно Боговидение, Ти се поклони на Въплъщаващия Се от Тебе Твой Господ и с радост Му пееше: Алилуия.

Икос 10

Стена си за девиците, Богородице Дево, защото девствено си заченала от Светия Дух Предвечния Бог и си останала Дева, и така си избавила Ева от древната печал. Днес е радостта на Благовещението, девственото тържество и великото тайнство, начало на нашето спсасение. Днес се весели небето и се радва земята. Затова великият Гавриил пръв от цялото творение, познал духом великото тайнство на Боговъплъщението, се поклони с велик страх на въплътилия Се в девическата утроба Спасител на света и на родилата Го Пречиста Дева с почти подобаващо поклонение, като на Царица на небето и земята, и с голямо благоговение Й пееше така:

Радвай се, пречудно изпълнение на високото тайнство на Божието въплъщение; радвай се, преславно явяване на неизказаното съставяне на Христовата Плът.

Радвай се, Чертог на безсеменно оневестяване, в Който днес се вмести Творецът на целия свят; радвай се, Ковчеже на Божественото въплъщение, чрез Която се даде велика радост на цялата вселена.

Радвай се, Девице, изтъкала Боготъкана порфира за Словото Божие от Твоята Пречиста Плът; радвай се, Отроковице, дала на Божия Агнец нетленна багреница от Твоите девствени кърви.

Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.

Кондак 11

Пение всеумилено си принесла, Пречиста, когато след отшествието на Архангела си посетила праведната Елисавета, Твоя сродница, и си й възвестила радостта на благовещението, и с веселие на духа си изрекла: душата Ми величае Господа, и духът Ми се зарадва в Бога, Спасителя Мой, задето Той милостно погледна смиреността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще Ме облажават всички родове. Това Твое посещение развесели праведната Елисавета и младенецът радостно проигра в утробата й, Елисавета се изпълни с Дух Светий и каза: откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ? Да проиграе сега и нашият дух, почувствал радостта от Твоето посещение в деня на Благовещението. Затова с Елисавета Ти зовем: благословена си Ти между жените и благословен е плодът на Твоята утроба. На Него всякога всички да пеем: Алилуия.

Икос 11

Велика и Божествена светлина изгря в душата Ти, Пречиста, когато по гласа на Архангела Дух Светий слезе върху Тебе и силата на Всевишния Те осени, и Ти веднага си заченала в Своята Богоблагодатна, Девствена утроба Твореца на светлините, Който свети в мрака и мракът Го не обзе. Той Те просвети като слънце със светлината на Своето Божество, Цяла Те прослави и обожи; затова Твоята красота сияе, Твоята светлост блести от чистота, както предсказа за Тебе Дух Светий в песните: цяла си хубава, моя мила, и петно няма на Тебе. Цялата избрана и преукрасена си се явила Ти, Която Бог възлюби, Цялата чиста и изпълнена с Божествена слава. Просветени с Твоята Божествена Светлина, и ние Ти пеем песни, като Майка на Светлината:

Радвай се, Свещ на Божествената Светлина, вместила в Своята утроба незалязващата Светлина; радвай се, Лъч на умното Слънце, просветил целия свят със светлината на Божието лице.

Радвай се, небесен Светилник, запален на земен свещник за цялата вселена; радвай се, живоносен Източник, преизобилно оросен с благодатта на Светия Дух.

Радвай се, светоносна Дево, заради Която днес ни се даде светлината на Богопознанието; радвай се, избрана Богоневесто, заради Която неизказана радост озари целия свят.

Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.

Кондак 12

Божествена благодат и велика радост разцъфтя днес за целия свят, Пречиста, в светоносния ден на Твоето Благовещение, защото заради Тебе в този ден древната печал престана и се постави началото на нашето спасение: Син Божий стана Син на Дева, и земята, някога проклета заради Ева, чрез Тебе, Дево, днес отново се благослови. Херувимът отстъпи от дървото на живота, райските врати отново се отвориха за верните и целият свят се изпълни с радост, откакто великият Гавриил, Дево, Ти възгласи свише: радвай се. Затова небесата днес достойно да се веселят, земята да се радва, и всяко дихание и твар да пеят за Тебе на Бога: Алилуия.

Икос 12

Като възпяваме всерадостното Твое Благовещение от Архангела, Богородице, всички възхваляваме страшното, преславно и велико тайнство на Твоето чисто и девствено зачатие от Дух Светий, покланяме се на нетленно заченатия от Тебе Твой Син, нашия Христос Бог, и от цялото си сърце вярваме, че Ти и в Божественото зачатие, и след Твоето рождество си останала Приснодева. Затова с Гавриил Ти принасяме архангелска песен:

Радвай се, Благодатна, облечена в Слънце, сияеща с благодат и слава в цялата вселена; радвай се, Благословена, от изток слънце до запад всевъзпявана и превъзнасяна в цялата поднебесна.

Радвай се, велико удивление на Ангелите, удивила Гавриил с красотата на Своето девство; радвай се, благо веселие на целия свят, развеселила падналите човеци с радостта на Твоето Благовещение.

Радвай се, смирена Рабиньо Господня, низвела Бога на земята с висотата на Своето смирение; радвай се, Милосърдна Майко на Всевишния Бог, привела много грешници към Христа със Своето майчино застъпничество.

Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе.

Кондак 13

О, Всевъзпявана Невесто на Параклита, чиста, непознала брак Дево! Удивила Архангела с красотата на Своето девство, и днес нетленно дала Плът на Бог Слово, приеми сегашното наше приношение за Твоето всерадостно Благовещение от Гавриил, запази в девство посветените на Христа Бога, укрепи всички в чистота и ни избави от беди, та, освободили се чрез Тебе от вечните мъки, да намерим рая, където всички да пеем с Тебе на Бога: Алилуия.

Този кондак се чете три пъти. След това се чете 1-ви икос “Архангел Гавриил, предстоящ пред Божия Престол…” и 1-ви кондак “На Тебе, Избраната в Предвечния Съвет…”.

Молитва

О, Пресвета, Богоизбрана Дево, Всенепорочна Невесто на Светия Дух Утешител, най-желана Дъщеря на Пребожествения Небесен Отец, намерена от Него посред тръните на света като пресветъл крин, сияещ с красотата на девството, за да бъдеш чиста, непознала брак Майка на Сина Божий! Какво да Ти въздадем в този пресветъл ден на Благовещението, в който си удивила Архангел Гавриил с красотата на Своето безмерно девство, и си получила неизказано обещание от него? Какво да Ти принесем за всички Твои утешения, с които в този ден си развеселила целия видим и невидим свят, и най-вече падналия човешки род?

Днес се постави началото на нашето спасение и явяването на скритото от векове тайнство: днес Словото Божие тихо слезе от Небесата като капка, падаща на земята, всели се в Твоята Богоблагодатна, Девствена утроба и стана Плът заради нашето спасение. Затова днес Ангелите ликуват на небесата и цялото творение се весели и се радва, празнувайки началото на своето избавление от робството на тлението, в свободата на славата на Божиите чеда. Днес се радва женското естество, паднало заради Ева, защото тя, подчинявайки се на змията, роди печал за жените и неудържимо въведе смъртта. А Ти, Дево, си освободила от горчивото робство целия човешки род и си почела женското естество с Христовата свобода, защото с чисто девство пак си въвела истинския живот: затова жените, пазейки девство, побеждават врага. Днес Адам ликува, като вижда, че в този пресветъл ден над Тебе се изпълни райското благовестие, че семето на Жената ще стъпче главата на змията. С него днес ликува целият човешки род, понеже чрез Тебе, Пречиста, тук се премахна древното отвръщане на Бога от човеците, защото пак си привела Бога към нас. Затова днес Те виждаме, както някога Иаков, като висока Стълба, по Която Бог слезе на земята, и като пречуден Мост, по който отново възвеждаш земните на небето. Какво да Ти въздадем, Царице на небето и земята, за всичко, чрез което си дарила неизказана радост на падналите и заблудените Твои люде? Всички наши жертви и приноси не са нищо пред величието на Твоите благодеяния. Само едно е угодно на Тебе: сърце съкрушено и смирено, което и Твоят Син и наш Господ не ще презре. Затова Те молим: изпълни ни с Твоето високо смирение, доколкото можем да вместим, за да Ти принесем, във всесветия ден на Твоето Благовещение, Твоето от Твоите, и да не мислим високо във всяко добро дело, но винаги да пребиваваме в смирение на духа. Украсени с тази най-първа добродетел, в пресветлия ден на този Твой празник, с кротост и чистота на сърцето с Архангел Гавриил да Ти зовем:

Радвай се, Благодатна. Радвай се, Обрадвана. Радвай се, Преблагословена, Господ е с Тебе и чрез Тебе с нас във вечни векове. Амин.

Акатисти. Книга 2.

издание на Славянобългарски манастир

„Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон

Източник: Отец Владимир Дойчев

Свързани публикации:

Слово на Сретение Господне от св. Серафим (Соболев), произнесено в София през 1947 г.

Житие на светител Серафим Софийски чудотворец (1881 – 1950)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *