„Застъпник от видимите ни врагове противни“ – службата на св. цар Петър и неговият владетелски облик

Георги Канев

Службата на св. цар Петър (927 – 969) е забележително свидетелство за възхвалата, която българският народ отдава на своя владетел и илюстрира спомена за неговия благочестив и свят живот. Тя е най-ценното свидетелство сред всички упомевания на паметта на светия монарх в средновековните богослужебни сборници. Службата не прави изключение от другите извори и потвърждава, че денят на празника на светията е 30 януари.

Изследователите поставят написването на службата скоро след смъртта на цар Петър. Авторът на химнографската творба остава неизвестен. Сведенията за него се ограничават с това, че е имал „талантливо перо на поет-химнописец“ (Ст. Кожухаров) и най-вероятно е църковник, който пребивава в столицата или манастирите край нея. Произведението е достигнало до нашето съвремие в два фрагментарни преписа – в Драгановия миней (XIII в.) и в миней от НББ, №434 (139), който е от XIII – XIV в. Дълго време изследователите са смятали, че се касае за две различни произведения – две различни служби на св. цар Петър. Впоследствие се установява, че не е така, но по времето, когато излиза сборникът с предложения тук превод на проф. Ив. Дуйчев все още доминира становището, че службите са две. Поради това и проф. Дуйчев разграничава Първа и Втора служба.

Освен, че е забележително произведение на Преславско-Охридската химнографска школа, службата допълва изворите от епохата и спомага за оформяне на облика на св. цар Петър като владетел, а и като човек. Характеристиките, които очертава службата, и които могат да се допълнят и от други извори, са няколко.

На първо място въз основа на службата можем да очертаем образа на миролюбив владетел, който правилно оценява изтощението от постоянните военни кампания в годините преди 927 г. и последователно се стреми към мир за своята държава („Както по-рано възлюби с мир да пребиваваш в своя живот, така и сега за нас с молитви към Бога умири всички страни (както се стремеше да ги умиряваш приживе – бел. моя, Г.К) Побързай, отче Петре пресвети, като виждаш голямата беда, която ни застрашава, с твоите молитви, защото вече много изнемогваме (свидетелство за появата и употребата на службата в усилните и военни за България години от края на X и началото на XI в – бел. моя, Г.К.) Ти ни се яви като светла звезда, като възсия от земята през последните години и разпръсваш всяка тъма на съпротивния враг.“)

Цар Петър е разкрит също и като боголюбив владетел, който се стреми да подкрепя Църквата. Неговият стремеж да потърси най-подходящ начин за противопоставяне новопоявилата се богомилска ерес се установява в кореспонденцията на владетеля с византийския патриарх по повод ереста. Службата обаче също хвърля светлина относно подкрепата, която цар Петър оказва на Църквата ( „На върховния ти този съименник създаде твоята Църква, като я утвърди на камък, запазвайки я  с вяра от вражеските реки“; „Радвай се твърди камъко на вярата Христова. Радвай се, Петре, утвърждение на църквите и на твоя град Преслав“; „ти обичаше иноците и служителите на Божията Църква заради техните молитви“). 

Богомилската ерес със своето отричане на видимия свят, земния ред и порядък, които приема за сътворени от падналия ангел, можем да оприличим на далечен религиозен предтеча на съвременния нихилизъм. От друга страна, оформяйки се като изява на отрицанието, богомилството е облагодетелствано от изтощението, до което довеждат постоянните военни кампании на цар Симеон. Писмата на византийския владетел Роман Лакапин свидетелстват, че по времето на славния Петров баща много българи бягат във Византия поради натиска на военните повинности в родината си. Посоченото изтощение е една от причините, поради които стремежът към мир ще стане централен в управлението на цар Петър. То обаче, както може да се съди от Службата, подтиква цар Петър да оказва и материална помощ на българското население: („Както по-рано си бил с нас, отче, и като чада твои ни приемаше любезно, така и сега приеми тези молитви и защити ни от всяка напаст“; „Ти бе източник на неоскъдно съкровище, което дава (и се) излива винаги на бедните, и твоята милостиня не оскудяваше“).

Бидейки миролюбив, цар Петър, когато е необходимо, се опира на силата на оръжието, за да защити българските предели и народа си. Така например, преди да сключи мир през 927 г., цар Петър провежда демонстративна военна кампания в Тракия. Българският владетел пренебрегва откъсването на сръбските земи и враждебното поведение на плащащата данък и под 30-годишен мирен договор Византийска империя в полза на мира, но е принуден да насочи решително вниманието си на северозапад. В тази посока цар Петър воюва и постига договор, подкрепен немалко от проявите на българските войски, със страшилището на Централна Европа през средата на X в. – маджарите – да не нападат българските територии. Междувременно българите отблъскват нападение на печенегите в Североизточна България и по-късно смущават победоносния византийски император Никифор II Фока, който не се решава да нахлуе в България. Впоследствие, преклонна възраст, цар Петър организира отбраната по време на руското нашествие на княз Светослав в България. Трябва да се подчертае, че в подновения мирен договор с Византия е продължено задължението тя да плаща годишен данък на България и да уважава българските пратеници преди всички други, както недвусмислено свидетелствува пратеникът на немския император във Византия.  Отлик от тези защитаващи държавата, населението и държавния авторитет прояви на цар Петър могат да се проследят в службата („застъпник от видимите ни врагове противни“; „като (ни) избавиш бързо от противните видими и невидими врагове“; Радвай се, ревнителю на добрите дела на архистратега Михаила“).

Не на последно място трябва да бъдат посочени и пасажите, които отчетливо рисуват личния благочестив характер на владетеля, подчертан и от неговото отношение към св. Йоан Рилски. („Грешните устни, които са опитват да те възхвалят, не могат да сторят това според красотата на твоите доброти, царю Петре“; „Защото ти с въздържание и молитви си очисти душата и с глад и жажда си изтъни тялото“).

Службата на св. цар Петър, подобно на службите на всички светии, има за цел да възхвали светеца и да изпроси неговото застъпничество пред Бога. Интересно за нас обаче също бе да подирим в нея онези владетелски характеристики, които спомагат за разкриване картината на неговото невинаги справедливо оценявано управление. Любопитен е също и пасажът, в който се говори за св. миро, което вероятно мощите на светия монарх са отделяли – един от благодатните признаците за прослава на светците от Бога: „и с помазването на твоето миро приеми ни сега като странници, излей върху нас твоята милост, та, като се очистим от греховете, достойно да те прославим.“ Рисувайки облика на защитник и закрилник на своя народ, Службата ни помага по-добре да разберем синтезираното изложение на същото в тропара на светеца, с който днес Църквата го прославя:

Събрали се днес, царю преподобни, радостно славим твоята светла памет, като очакваме чрез тебе от Бога милост и прошка на нашите грехове. Заради това моли се на Христа Бога, Петре свети, за твоя народ.

Служба на св. цар Петър

Текстът на службата на св. цар Петър в превод на Ив. Дуйчев. Паметта на св. цар Петър се чества заедно с тази на  св. Климент Римски и са преведени само частите, които се отнасят до българския светец. Някои части от текста на службата липсват.

Месец  януари 30-и ден

Пренасяне мощите на свети Климента архиепискоха римски и помен за светия наш отец Петра инока, бивш цар на българите.

На Петра.

Както и  …  застъпник от видимите ни врагове противни, преблажени Петре, моли Бога за нас

Погледни останките от твоите люде сега като … мислено към твоя гроб, Петре царю пречестни, моля те да уясниш (моя) ум, за да те прославим.

Като … озари моята душа, като я наставиш за Божието слизане (на земята), а сега за възвисяването на раклата с мощите на Климента.

Сега приеми, Христе Боже, вярата на Твоето благочестиво стадо, което пристъпя благодушно, защото прилежно се яви при раклата …

На царя Петра.

Както по-рано възлюби с мир да пребиваваш в своя живот, така и сега за нас с молитви към Бога умири всички страни.

Побързай, отче Петре пресвети, като виждаш голямата беда, която ни застрашава, с твоите молитви, защото вече много изнемогваме.

Ти ни се яви като светла звезда, като възсия от земята през последните години и разпръсваш всяка тъма на съпротивния враг.

Грешните устни, които са опитват да те възхвалят, не могат да сторят това според красотата на твоите доброти, царю Петре. За това ти се молим, дари ни слово за възхвала.

Първият род процъфтява, както пророкът предрече; слава и богатство в дома и неговата правда навеки. Това за тебе се изпълни царю Петре.

На двойно царство, отче блажени царю Петре, во вяра си (владетел?), и тук, и там царуваш …

 Предвъзвестилият те владетел, като по-млад всред малките братя, както някога Давида те помаза и ти повери тази земя да пазиш всячески от напаст.

На върховния ти този съименник създаде твоята Църква, като я утвърди на камък, запазвайки я  с вяра от вражеските реки.

Като празнува чинът на преподобните, радват се днес с тебе, царю Петре, преблажени отче, винаги в обителите. Там и тук, бъди ни (помощник), за да сполучим

Както по-рано си бил с нас, отче, и като чада твои ни приемаше любезно, така и сега приеми тези молитви и защити ни от всяка напаст.

Как да похвалим честната твоя глава, свети царю Петре, като не можем да си изясним ума, когато виждаме добрия ред на твоите обичаи, по които ти не преставаше да служиш Богу винаги.

Не презирай твоите останки, потънали в преголеми вълни и бури, честни отче наш свети царю Петре, като (ни) избавиш бързо от противните видими и невидими врагове.

Не презирай онези, които днес празнуват твоята памет, но с молитви към Владиката (небесен) изпроси и ни дари обилен живот и от всяко зло да се избавим на земята и да получим от Владиката вечен живот на небесата. Пречестний отче Петре, не презирай онези, които (ти) се молят.

Втора служба

(Памет на) свети Климент и на свети Петра, бивш цар български

Подражател на върховния [апостол Петра], блажени, имайки топлотата, вярата и любовта на апостола към Бога, не преставайки да лежиш винаги през всички часове без леност в храма Божий и отпущайки и причестявайки своите църковници и давайки без щадение в светителските ръце

Пристъпете всички верни да възхвалим Петра монаха, бившия български цар от Бога (поставен). Радвай се твърди камъко на вярата Христова. Радвай се, Петре, утвърждение на църквите и на твоя град Преслав. Радвай се, ревнителю на добрите дела на архистратега Михаила. Защото ти с въздържание и молитви си очисти душата и с глад и жажда си изтъни тялото, и с помазването на твоето миро приеми ни сега като странници, излей върху нас твоята милост, та, като се очистим от греховете, достойно да те прославим.

Ти бе източник на неоскъдно съкровище, което дава (и се) излива винаги на бедните, и твоята милостиня не оскудяваше, и ти обичаше иноците и служителите на Божията Църква заради техните молитви, и се надяваше за отплата от Бога, в което не се излъга, като показа добър плод.

Не презирай онези, които днес празнуват (твоята) памет, но (застъпи се) с молитви към Владиката (небесен) да им се дари обилен живот и от всяко зло да се избавят и да получат вечен живот и като стоиш на небесата пред Владиката, отче Петре, не презирай този, който ти въздава тази възхвала.

Сега съборе на правоверните, който (си се) събрал днес в честния дом на пресветия отец, да пеем песни на стройни гласове на тогова, който е прославил нашия Бог Христа, и весело с радост да го възхвалим, като кажем: Радвай се човече на небесата и земни ангеле, – и още: Радвай се, като не преставаме да зовем към тебе, света царска главо. Радвай се, помощниче топли и застъпниче, целителю на душите и телата на твоите люде; избави ни от страсти и противни беди и внезапна смърт, моли Владиката и Бога, свети отче Петре.

Дуйчев, Ив. Из старата български книжнина, т. I, Книжовни и исторически паметници от Първото Българско царство, С., 1943, с. 98 – 102.

Свързани публикации:

В памет на светия благоверен цар Петър Български

Благочестието, милосърдието и короната – духовното наследство св. цар Петър I Български – Георги Канев

Старобългарският книжовник Черноризец Петър и неговото книжовно наследство – Георги Канев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *