Пази вярата си, българино брате! – от св. Николай Велимирович (1939 г.)

Пази вярата си, българино брате! – от св. Николай Велимирович (1939 г.)

І.

Българино брате, към тебе се обръщам да те попитам нещо. Не оставяй воловете си и не задържай своя плуг. На моя въпрос можеш да отговориш и като ореш. Не те питам за пътя, та да е нужно да дигнеш ръка от плуга и да ми го посочиш. Не ти искам вода, та да спреш оранта си и да ме заведеш на извора. Виж, ти цял ден ореш и цял ден мислиш и мислите ти остават затворени в тебе. Искам да запитам за нещо, което е вътре в тебе, на което можеш да ми отговориш, държейки ръка върху плуга и чертаейки хубави бразди след воловете си.

Гори ли още кандилото на вярата в душата ти? Имаш ли достатъчно елей в твоето кандило и светло ли е вътре в твоята душа? Българино брате, гори ли у теб кандилото на вярата?

Това е моят въпрос и това искам да те питам, но не от мое име, а от името на твоите родители, които те кръстиха във вярата Христова и те причастиха с Неговата кръв. И питам те от името на твоите деди и прадеди, които от препълненото и пламенно кандило на своята вяра наляха и запалиха кандилото на вярата в твоята душа. И питам те в името на онези далечни твои предци, които под петстотингодишното турско робство не позволиха да се угаси кандилото на вярата.

ІІ.

Зли ветрове те удариха от всички страни, българино брате. Усещаш ли? Виждаш ли? Чуваш ли?

Искат да угасят кандилото на вярата вътре в твоята душа. Искат да скъсат твоята връзка с твоите родители, с твоите предци, с твоята слава. Искат да те оставят във „външната тъмнина“, без кандило и без божествен пламък в душата. Искат да те осиромашат и оголят, да ти опразнят душата и да я направят пуста.

Тези три ветрове са: неверието, кривоверието и маловерието.

Неверието иска да подсече корена на твоята душа. А щом е подсечен коренът, какви листа и плодове можеш да очакваш от дървото?

Кривоверието иска да изкриви твоето сърце и душа, и характер, както ги е изкривило у своите последовници. Така, едни кривоверци са отхвърлили празнуването на неделята и са възприели еврейската събота, други са изхвърлили поста, трети – почитането на светиите, кандилата, иконите и кръста, четвърти са отхвърлили сродството между хората при женитба, пети са отхвърлили причастието с кръвта Христова и т. н.

Маловерието иска само да се наричаш християнин, но да не бъдеш такъв. То се плаши от мрака на безверието, отвръща се от лъжите на кривоверието, но и своята вяра държи само върху езика.

Безверието иска да разбие кандилото на твоята душа. Кривоверието иска да налее вода вместо елей в кандилото ти. Маловерието ти дава свободата да държиш кандилото си както искаш, само не желае да го види запалено.

Това са три зли ветрове, които са ударили твоята душа в тия дни. Нека Всевишният те благослови, за да бъдеш благословен и силен. Защото само благословените и силните могат да се спасят от тези три вятъра. Бъди благословен и силен, българино, брате мой.

ІІІ.

Твоята вяра те пази от всяко зло, българино брате. Винаги, когато те е притискала неволя, твоята вяра ти е помагала.

Когато този свят ти се стори като тъмница, без врати и прозорци, твоята вяра ти казва: не бой се! Творецът държи всичко в Своята власт. Той те нарича син и иска да го наричаш Баща.

Когато съгрешиш и хората видят твоя грях, осъдят те и те захвърлят като непотребна вещ в тоя свят, твоята вяра пази цената ти и ти казва: Христос умря зя грешниците на кръста. Той е платил твоя грях пред Бога и ти си за Бога много ценен и скъп.

Когато те сполетят нещастия и ти загубиш чеда, имот и пари, и няма къде да подслониш морната си глава, твоята вяра те пази от мрачни мисли и тъги и ти казва, че всичко, което е изпаднало от ръката ти, е в ръката на твоя Отец, Чиито са всички богатства и иманета, и всички блага на всички светове.

Твоята вяра те пази от болести и в болести, в мъки и от мъки, в отчаяние и от отчаяние, в самота и от самота, в смъртта и от смъртта. И от смъртта те брани твоята вяра. Наистина и от смъртта, от която безверниците дори не знаят, че има отбрана.

И от безверие те брани твоята вяра, от оная напаст, която е над всички напасти, от оня мрак, който е по-гъст от всеки мрак и от оня мраз, който е по-студен от всеки мраз. О, българино брате, неверието е жива смърт за хората и народа. Всяка смърт е мъртва, но неверието е жива смърт. От тази жива смърт те брани твоята вяра.

Какъвто е разложеният труп в шарения ковчег, такава е душата в живото тяло на безверника. Той е гроб, украсен и заграден, а вътре е самата смърт. Всички в него е смърт – всяка мисъл е смърт, всяко желание – смърт, всяко намерение е смърт, всеки план е смърт.

Кое може да те запази от жива смърт, която носи маската на живота? Само твоята вяра в живия Бог Творец и в Христа Спасителя.

Твоята вяра те пази от зли и глупави помисли, грешни желания и пагубни намерения.

ІV.

Пази и ти твоята вяра, българино брате! Както твоята вяра те пази от всички злини на тоя свят, така и ти я пази.

Плугът те пази от глад, земеделецо. Затова трябва и ти да го пазиш от ръжда. Иначе ще останеш гладен.

Както земеделецът пази плуга от ръжда, за да го запази по време на глад, както ковачът пази огъня от влага, тъй и ти трябва да пазиш своята вяра от зли ветрове, та вярата да запази твоя живот, сила и радост.

Тъкачката пази добре своя стан, за да бъде станът в ред. Защото само на хубав стан може тъкачката да изтъче дрехи за себе си и за децата си.

Домакинята пази добре брашното от плесен, за да бъде брашното здраво. И внимателно го сее и пресява, за да омеси здрав хляб за себе си и за децата си, за да бъдат децата й здрави заедно с нея.

Както тъкачката пази своя стан, за да бъдат облечени добре тя и нейните деца, така и ти трябва да пазиш твоята православна вяра, българко сестро! Защото от вярата и с вярата се тъкат всички достойнства, които обличат човешката душа.

И както умната домакиня пази и пресява брашното, за да има здрав хляб за себе си и чедата си, така и ти трябва да запазиш своята православна вяра и да я чистиш и пресяваш от всякакви плевели, българко сестро! Защото само здравата и чиста вяра храни душата и дава здраве на твоята душа и на душите на твоите мили деца.

Славеят пази гласа си, за да може да чурулика песни, които веселят неговото сърце и сърцата на тия, що слушат. Паунът пази своите пера, пази своята чудна златотъкана одежда, за да се радва сам и да радва хората с нея.

Както славеят пази гласа си, който е извор на радости и тъги, тъй и ти пази своята вяра, българче мое златно! Защото твоята вяра е извор на радост за тебе. И както паунът пази красотата на своите пера, така и ти пази своята вяра, която краси душата ти.

V.

Видял ли си славей, който не пее? Струва ли нещо? Пази ли го някой? Търси ли го някой? Скърби ли някой за един замлъкнал славей повече, отколкото за едно врабче? Гласът прави славея. Гласът му дава цена. И видял ли си оскубан паун? Не му ли се смеят хорат, вместо да му се радват?

О, българче мое златно! Твоята цена е във вярата ти. Ако, не дай Боже, някой злосторник прогони вярата от твоята душа, ти ще бъдеш по-евтин от замлъкналия славей и по-жалък от оскубания паун.

Затуй пази вярата си, защото и тя те пази. Вярата е за тебе извор на живот, вярата е храна, вярата е одежда на твоята душа, вярата е твое здраве, вярата е твоя песен, радост и веселие, вярата е божественият пламък в тебе.

Нека пазим вярата си, нашата драгоценна православна вяра!

Православен календар, 1939 г.

Източник: https://www.pravoslavie.bg/

Кой е св. Николай Велимирович – кратко животоописание.

Св. Николай (Велимирович), епископ Охридски и Жички (1881-1956) е проникновен богослов, иерей на Сръбската православна църква, възродил монашеския живот и народното благочестие в Сърбия, плодотворен писател и мислител, почетен доктор на няколко престижни университета. Бил е ненадминат организатор и проповедник, с право наречен „Сръбският Златоуст“. От неговата духовна съкровищница Църква черпи и днес. Затова и св. Юстин Попович го нарича „тринадесети Христов апостол”.

Светителят е роден на 23 декември 1880 г. в с. Лелич, Южна Сърбия. Завършва гимназия в близкия град Валево, а след това – богословие в Белград. Специализира в Берн, Женева, Лондон и Санкт-Петербург; в Берн защитава докторат по богословие на тема „Възкресението на Богочовека“, а в Женева – по философия.

След завръщането си от Западна Европа приема монашество в манастира в Раковица (1909 г.) и монашеското име Николай, след което преподава богословие в Белградската духовна академия „Св. Сава“. Участва като доброволец във войните (1912-1918 г.), проповядва и помага на пострадалите. През 1915 г. правителството го изпраща в Америка и Англия. Връща се в Сърбия през 1919 г., когато го избират за Жички епископ.

През 1920 г. еп. Николай е преместен в Охридската архиепископия, но по настояване на Архиерейския събор и народа, през 1936 г. е върнат отново в Жича. Епископ Николай основава сиропиталища за осиротели деца и работи неуморно за обновяването на разрушените от войната храмове и манастири. С примера и проповедите си еп. Николай укрепва вярата на изстрадалия от войните народ и под неговото духовно ръководство много православни сърби приемат монашество.

През 1941 г. германските окупатори го затварят в манастир – първоначално в манастира в Любостиня, а по-късно във Воиловица. На 15 септември 1944 г. нацистите интернират епископ Николай и го изпращат заедно със патриарх Гавриил Сръбски в концентрационния лагер Дахау. Освободен е от съюзниците едва на 8 май 1945 година.

На следващата година еп. Николай със съсипано здраве се преселва в САЩ и до смъртта си служи на Църквата, пише и преподава в Ню-Йорк, Джорданвил и в Саут Кентън. Сред духовните му чада зад океана са св. Йоан Шанхайски и св. Юстин Попович.

Епископ Николай умира на 18 март 1956 г., приготвяйки се в молитва да служи неделна света литургия. До 1991 г. мощите му почиват в сръбския манастир „Св. Сава“ в Либъртсвил (САЩ), след което са пренесени в родното си село. Скоро след това той е канонизиран от Сръбската Православна Църква. Чества се в деня на смъртта му – 5 март, и в деня, в който мощите му са пренесени в Сърбия – 20 април. Сега почиват в храм „Св. Николай“ в Лелич.

На нас е оставил пребогато духовно наследство, събрано и издадено от Шабачко-Велевският епископ Лаврентий в 15 тома.

Паметта на св. Николай Велимирович се празнува на 5 март и 20 април (пренасяне на мащите му от САЩ в Сърбия)

Източник: http://www.pravoslavieto.com/

Свързани публикации:

Светила на Православието от XIX – XX в. – св. Варсануфий Оптински (1845 – 1913)

Слово за Благовещение от св. Серафим (Соболев), произнесено на 25 март, 1946 г.

Житие на светител Серафим Софийски чудотворец (1881 – 1950)

Слово на Сретение Господне от св. Серафим (Соболев), произнесено в София през 1947 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *