На 6 май Православната Църква празнува паметта на един от най-почитаните светци в Православието – св. Георги Победоносец. България избира този ден за Ден на храбростта и празник на Българската армия.
…
Животът, страданията и чудесата на свети Великомъченик, Победоносец и Чудотворец Георги
Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски.
Нечестивият цар Диоклетиан, който недостойно приел скиптъра на Римското царство, бил ревностен служител на скверните идоли. Той почитал най-много от всички магьосника Аполон, защото си мислел, че е голям предсказвач на бъдещето, но всъщност в този идол бил настанен и живеел нечистият дух, тоест дяволът. На всички, които се отнасяли до него със запитване за своето минало, той давал лъжливи отговори, или така да се каже, неговите предсказания никога не се изпълнявали. Веднъж Диоклетиан попитал Аполон за някаква работа и получил от беса такъв отговор:
– Казвам ви истината – не мога вече да предсказвам бъдещето, защото тук на земята ми пречат праведните човеци, които унищожават нашата сила.
Диоклетиан попитал идолопоклонническите свещеници (жреците) да му обяснят кои са тези праведници, поради които бог Аполон се отказва да дава истински пророчества. Те му отговорили, че в поднебесната земя праведни човеци са християните. Щом чул това, Диоклетиан се разгневил много на християните и пак подновил гонението против тях, което било почти престанало. По негова заповед от всички римски области се повдигнал мъчителският меч за изтребването на беззащитните християни. Тъмниците се изпразвали от прелюбодейци, разбойници и всякакъв вид престъпници, а ги препълвали с почитателите на Истинния Бог. От всички страни на Римската империя, а особено от източните, донасяли на Диоклетиан писма, изпълнени с различни клевети против християните. В тия писма имало оплаквания, че наричаните християни се умножили безкрайно и не почитали царските повеления и че дотолкова са се укрепили, че трябва или да ги оставят да си изповядват вярата, или да тръгнат с войска срещу тях. Тогава Диоклетиан повикал на съвет всички свои областни наместници, князе, знатни граждани и държавния съвет, пред които явно открил своята омраза към християните.
В това време чудният Христов воин, свети Великомъченик Георги, бил в редовете на един от славните римски полкове; по месторождение той бил кападокиец, син на знаменити християнски родители, и от млади години научен на истинско християнско благочестие. Още от малък останал без баща, който умрял в мъченически подвиг за Христа, а пък майка му се преселила заедно с него в Палестина, понеже била родом от тия страни и притежавала огромни наследствени богатства. Като стигнал съвършена възраст, свети Георги бил много красив наглед, телом – крепък и мъжествен, затова го взели на военна служба и в късо време го произвели в чина на хилядоначалник. А когато се отличил в много битки със своето безстрашно юначество, Диоклетиан, без да знае, че той е християнин, го почел с управителска титла още на двадесетгодишна възраст и от любов към него го взимал в царските палати, където се ползвал с голямо уважение между царедворците. Междувременно майката на Светия се преставила в блажена кончина. Георги узнал за преднамерената царска жестокост и като се убедил в невъзможността да се промени тази безбожна присъда, съзнал, че е настъпило най-благоприятното време за неговото спасение, като изповяда Христа пред самите служители на мракобесието. Затова незабавно раздал на сиромасите всичко, каквото имал при себе си, а пък на робите си подарил свобода; също направил едно завещание за своите имения и роби, които се намирали в Палестина, имуществата да се раздадат на бедните, а робите да се пуснат на свобода. На третия ден, когато Диоклетиан и неговите съветници решили да оповестят кървавото определение против християните, мъжественият и неустрашим воин Георги застанал със светло лице и непоколебим ум сред това беззаконно сборище и започнал да ги изобличава по този начин:
– Докога, о, царю, и вие князе, и съветници, които сте поставени да управлявате по закона и да съдите праведно, ще изливате своята ярост и своето беззаконие против беззащитните християни? Докога ще продължавате да мъчите невинните хора, които не оскърбяват никого с нищо? Докога ще принуждавате към вашето пагубно нечестие тези, които са свикнали да бъдат винаги благочестиви? Не се лъжете, защото вашите бездушни идоли не са нищо друго освен прах и пепел, а не богове, както вие си мислите: само Иисус Христос, когото изповядвам, е Истинският Бог, със славата на Своя Отец, Който е създал всичко на този свят и чрез силата на Неговия Животворящ Дух, всичко във вселената неизменно съществува и ще съществува до свършека на века. И тъй, или сами познайте вашето заблуждение и дойдете при Истината, или пък не смущавайте ония, които живеят в Истината и малко искат да знаят за вашите скверни идоли и запрещения.
При тези думи на свети Георги Диоклетиан страшно се възмутил и забранил на мъченика да говори повече, като заповядал на своите оръженосци да го изведат със силата на копията от събранието и да го затворят в градската тъмница.
Войниците, които откарали мъченика в тъмницата, го разпънали на земята, поставили нозете му в клапи и сложили на гърдите му голям камък, по заповед на Диоклетиан. Но свети Георги не се уплашил и понесъл всичко до следващия ден с голямо търпение и благодарност към Бога. На другия ден царят отново извикал мъченика на разпит и като видял, че е много измъчен от тежестта на камъка, му казал:
– Разкай се, Георги, и не се дръж така упорито, защото те чакат още по-люти и страшни мъки!
Свети Георги, макар че бил измъчен до смърт и едва можел да диша и да говори, с божествената помощ дръзновено отговорил на жестокия мъчител:
– Ти, царю, дотолкова ли мислиш, че съм изнемощял и съм се уплашил от това нищожно мъчение, та да се отрека от вярата в Христа и по този начин да удовлетворя твоето демонско желание? По-скоро ти ще се измъчиш, отколкото аз, който търпя мъчението.
Тогава Диоклетиан заповядал да донесат колело за мъчения и да завържат на него свети Георги. Под колелото били поставени дъски и на тях заковани различни остриета: едни под формата на ръжени, а други като ножове: едните закривени, а другите право заковани на дъските. Съблекли мъченика гол, привързали го към колелото и щом започнали да го въртят, железните остриета разкъсвали и раздирали страдалческото му тяло; но свети Георги мъжествено търпял и отначало силно се молел на Бога, а после започнал да се моли тихо, като благодарял безкрайно на Господа, че го е сподобил да бъде причастник на Неговите страдания и не усещал никаква болка, сякаш спокойно си почивал.
После жестокосърдечният цар заповядал да хвърлят свети Георги в една яма, която била пълна с негасена вар, и там да седи три дни.
Слугите на Диоклетиан го вързали и засипали с вар, както им било заповядано от нечестивия цар, и си отишли. На третия ден Диоклетиан заповядал да изхвърлят от ямата костите на мъченика, понеже мислел, че свети Георги е изгорял във варта; но когато слугите започнали да изгребват варта, за голямо удивление на всички, намерили Светия здрав и читав, стоящ отвързан посред ямата, със светло лице и благодарящ на Бога за Неговите благодеяния. При вида на това страшно чудо народът и царските слуги, обзети от голям ужас и смайване, едногласно прославяли Георгиевия Бог, като го наричали Велик, и мнозина повярвали в нашия Господ Иисус Христос, но поради страх от мъченията, скривали своята вяра и не смеели открито да я изповядват.
После било заповядано да го удрят с волски жили, докато изтече всичката му кръв и докато прилепне тялото му о земята.
Така свети Великомъченик Георги бил измъчван и разкъсван на парчета, но не изменил светлостта на лицето си, на което Диоклетиан много се удивявал, а най-вече озлобявал, защото мислел, че всичко, което става с Георги, не е плод на мъжество, а на вълшебна хитрост.
След това Георги отново бил хвърлен в тъмницата. Когато той се намирал там, мнозина от повярвалите в Христа подкупвали за много злато тъмничните стражари и идвали често при него, за да ги наставлява към пътя на спасението, а които били болни, изцерявал с призоваване над тях на Христовото име.
Между тези хора имало един беден орач на име Гликерий, чийто вол случайно паднал от една стръмнина и умрял. Гликерий, като знаел за чудесата на свети Георги, без да се бави, дошъл при Светия и плачейки, му разправил за своето нещастие, а свети Георги му се поусмихнал и му казал:
– Брате Гликерие, иди си радостен, защото Христос ти оживи вола!
Гликерий, без да се усъмни, повярвал на мъчениковите думи и наистина си намерил вола жив.
Междувременно Диоклетиан повикал при себе си Магнентий и му заповядал да приготви съдилището при капището на Аполона, за да изпита всенародно светия великомъченик Георги. През същата нощ, когато свети Георги стоял на молитва в тъмницата, задрямал и видял насън как Спасителят го прегърнал и целунал, поставил на главата му царски венец и му казал: „Не бой се, но дерзай, защото скоро ще се сподобиш да царуваш заедно с Мене: бъди мъжествен и знай, че когато дойдеш при Мене, ще приемеш всичко, което съм ти приготвил.“
Щом се свършило видението, свети Георги се събудил и благодарил на Господа, че е пожелал вече да го прибере в небесните жилища.
На другата сутрин, щом изгряло слънцето, Диоклетиан седнал в мястото на съдилището и заповядал да му представят свети Георги. Царят прикривал своя гняв към мъченика и започнал увещателно да му говори така:
– Георги, не разбираш ли от моето досегашно търпение, че показах спрямо тебе голямо человеколюбие и царска милост? Кълна се в боговете, че винаги съм скърбял, когато си представя твоето мъжество, разум и цветущата младост, които искаш да загубиш чрез своето упорство и неподчинение. Ако се обърнеш и принесеш жертва на боговете, бъди завинаги уверен, че ще те приема за другар в царството и втори след мене. И така, кажи ни какво мислиш да правиш?
Свети Георги казал:
– Царю, ако позволяваш, нека влезем в храма, за да видим почитаемите от вас богове.
Диоклетиан бързо и радостно станал от съдилището, за да иде в Аполоновото капище, и придружен от сановниците и народа, водел честно със себе си Великомъченика Георги, а народът гръмогласно хвалел царя и приписвал победа на боговете. Когато влезли в храма и вече била приготвена жертвата, настанала голяма тишина и всички били несъмнено уверени, че свети Георги ще принесе жертва на боговете. Но той се приближил към Аполоновия идол и попитал (като жив) бездушника, с простряна към него ръка:
– Желаеш ли да приемеш от мене жертва, като бог?
Когато казал това, свети Георги направил кръстно знамение, а нечестивият дух, който живеел в идола, започнал силно да вика с човешки глас, като казвал:
– Аз не съм Бог, не са и ония, които са подобни на мене. Истинският Бог е само Един, Когото ти проповядваш, а ние отначало бяхме Негови служители, но нашата гордост ни свали от небесата и като не искаме да се покорим, правим всичко възможно, само и само да прелъстяваме човеците към нашата погибел.
Свети Георги отговорил на беса:
– Като дойдох тук и понеже знаете, че съм служител на Истинния Бог, как смеете още да стоите на това място?
Щом Христовият мъченик изговорил тези думи, изведнъж се чул голям шум и плачевен глас, който излязъл от идолите, а самите идоли паднали на земята и се разбили. Жреците и мнозина от народа като бесни се затекли към свети Георги и с голяма ярост започнали да го бият немилостиво, като казвали на Диоклитиан: „Погуби, о царю, този вълшебник, преди той да е погубил нас!“
Като поутихнало малко народното смущение, Диоклетиан заповядал да му доведат мъченика и побеснял от гняв, започнал много остро да му говори:
– О, невярна главо, с такава благодарност ли се отплащаш на милостта, която имах към тебе? Така ли си привикнал да принасяш жертва на боговете?
Свети Георги му отговорил:
– Така съм се научил да принасям жертва на твоите бездушни богове, безумни царю! Засрами се, впрочем, и не приписвай нашето спасение на такива богове, които на себе си не могат да помогнат, а камо ли да търпят присъствието на Христовите слуги.
Когато свети Георги изобличавал безумството на царя, царица Александра застанала сред народното множество и дръзновено пред всички изповядала Христа за Истинен Бог. Тя припаднала на мъчениковите нозе и изобличила заблудения мъчител, като същевременно укорявала боговете и проклинала ония, които им се покланят.
Затова Диоклетиан много се разсърдил и без повече да ги изпитва (Георги и царицата), издал и за двамата следната смъртна присъда:
– Най-злият Георги, който казва, че е галилеянин, понеже произнесе много хули към боговете и против Мене, заедно с царица Александра, която беше примамена чрез неговите вълшебства и която с подобно на неговото безумие укори боговете, заповядвам да бъдат посечени с меч!
Определените за това царски войници грабнали вързания Христов мъченик и заедно с благородната царица ги подкарали към мястото на посичането.
Когато стигнали донякъде, царицата отмаляла тялом и поискала да седне малко, но като седнала, приклонила главата си до един зид и предала тихо своя дух на Господа.
Свети Георги бил посечен на 23-ия ден от месец април. Така той завършил достойно изповеданието на Христа и запазил вярата непорочна, за което получил нетленния венец на правдата. Такова е тържеството на великите подвизи на храбрия воин Георги! Такава е неговата борба и славната му победа. По неговите молитви да се сподобим и ние да имаме дял с праведниците – да застанем отдясно в деня на Второто пришествие на нашия Господ Иисус Христос, на Когото подобава слава, чест и поклонение во веки веков! Амин.
Молитвена прослава:
Акатист на Св. Великомъченик Георги Победоносец
КОНДАК 1
На избрания войвода и победоносец Георги да съставим похвала като на наш ходатай и бърз помощник. А ти, великомъчениче, като имаш дръзновение пред Господа, освободи ни от всякакви беди, за да ти казваме: Радвай се, Георгие, велики победоносче.
ИКОС 1
Творецът на ангелите и Създателят на всички твари, като те яви в Църквата си поборник на вярата и непобедим за нея страдалец, внушава ни така да те възхваляваме за подвизите на твоите страдания, свети Георгие: Радвай се ти, който до край си възлюбил Иисуса, Сина Божи; радвай се ти, който за Неговото име с любов си положил своята душа. Радвай се, изповедниче, призван от Бога; радвай се, подвижниче, прославен от Божията благодат. Радвай се, съжителю на ангелите; радвай се, равностоятелю на пророците. Радвай се, Георгие, велики победоносче.
КОНДАК 2
Като си видял гонението на нечестивците срещу християните, ти не си се уплашил от техните интриги и мъчителство, богомъдрий, но като добър войн Христов, всичко свое си раздал на бедните и доброволно си отишъл на техния неправеден съвет, пеейки на Христа Бога: Алилуя.
ИКОС 2
Като си разбрал разумно единия Бог, Комуто в три лица се покланяме, с непоколебим ум си Го изповядал всред събранието на нечестивците и тъй си изобличил царя за неговото безумно поклонение на идолите. Поради това за твоето голямо любомъдрие, приеми от нас, Георгие, усърдни похвали: Радвай се, проповедниче на единия истински Бог; радвай се, верни защитниче на Пресвета Троица. Радвай се ти, който си показал на неверните великата тайна на православното изповедание; радвай се ти, който си изобличил измамата на идолското служение. Радвай се, божествени риторе; радвай се, премъдри витие. Радвай се, Георгие, велики победоносче.
КОНДАК 3
Като си проревнувал проповедниците на истината – духоносните апостоли, ти си се разпънал за света, страстотрепче: и като Йона в утробата на кита, бил си хвърлен стремглаво в пещ от негасена вар, за да се прослави чрез тебе дивния в светиите Господ, Комуто ти и във варната пещ, като в храм на славата умно си викал: Алилуя.
ИКОС 3
Възсиял в Своето тридневно от гроба възкресение, всесилният победил ада и смъртта Иисус те спаси от адово изтление, страстотрепче Георгие, и след три дни те намериха във варта жив, с издигнати ръце да възпяваш Бога, заради което те се много уплашиха и ужасиха. Ние пък, радвайки се ти пеем победна песен: Радвай се ти, който като беше хвърлен позорно във варния ров, провали превъзнесената гордост на дявола; радвай се, защото с дивното от Бога спасение победи зверството на мъчителя. Радвай се, защото като незлоблив, молил си се за тези, които ти правят зло, като за благодетели; радвай се, защото си страдал за тяхното обръщане, като Павел за светците. Радвай се, мъжо на желанията; радвай се, съсъде избрани. Радвай се, Георгие, велики победоносче.
КОНДАК 4
Нечестивият мъчител, като искаше всячески да примами твоето сърце към идолска заблуда, намисли да те прелъсти с вълшебни магии. Но ти, богоизбрани, си възклицавал с Давида: в Бога е моето спасение и моята слава, и си пял вярно: Алилуя.
ИКОС 4
Диоклетиан и идолските жреци, като чуха твоите премъдри думи, разпалваха се против тебе от злоба, особено когато си казал: „О, царю мъчителю, защо напразно ме изтезаваш? За мене животът е Христос, а смъртта придобивка. Трудно ти е да риташ срещу ръжен!“ Затова, великоименити Георгие, ние ти викаме така: Радвай се ти, който за мъжествено изповядване на вярата на мъченическото колело си пролял своята кръв; радвай се, защото с твоята кръв ти си възвеличил тържеството на вярата. Радвай се, равни по ревност с апостолите; радвай се, подражателю на доброволните Христови мъки. Радвай се, непоколебими поборниче на вярата; радвай се, страстотрепче, по-твърд от диаманта. Радвай се, Георгие, велики победоносче.
КОНДАК 5
Бил си подобен на божествена звезда, Георгие, защото чудесно изцерен от ангела и очевидно развързан от колелото, ти си научил неверните да вярват в единосъщната Троица и заедно с тебе да Й пеят: Алилуя.
ИКОС 5
Видяха людете чудесата на Божията сила, които явно ставаха с тебе, с кротост приеха от тебе учението Христово и викаха, казвайки: „Наистина, велик е християнският Бог!“ Затова и ние те хвалим, достославни Георгие, и викаме така: Радвай се ти, който разпръсна със светоносно слово на спасението тъмата на неверието; радвай се ти, който с мъченическото изповядване на вярата обърна неверните към Христа. Радвай се ти, който преведе легион земни войни към небесното войнство; радвай се, който като войн Христов пребиваваш с небесните войни. Радвай се, славо на бойците; радвай се, красота на пресветлия мъченически лик. Радвай се, Георгие, велики победоносче.
КОНДАК 6
Силата Божия, която просвещава всеки човек, идващ в света, и тебе посети, когато ти страдаше в тъмницата, смиреномъдри Георгие, понеже беше презрял като смет всичко тленно в този живот и единствено към Христа се беше прилепил, та като воюваш добре за Неговото име, да се сподобиш вечно да Му пееш с ангелите: Алилуя.
ИКОС 6
Имайки ум и сърце, озарени от Светия Дух, ти по Негово внушение си възревнувал до кръв да се подвизаваш за името Христово. И застанал божествено във вярата, ти си изобличил превъзнесената гордост на нечестивото сборище. Затова те хвалим, всемъдри Георгие, така: Радвай се, мече, вдигнат за посичане на нечестието. Радвай се, стълпе на вярата; радвай се, стено и утвърждение на Христовата Църква. Радвай се, одобрение на верните; радвай се, страх и срам за неверните. Радвай се, Георгие, велики победоносче.
КОНДАК 7
Безумният мъчител дишаше против тебе с убийство и жадуваше твоята кръв, като алчен пес, та заповяда да разпънат на колело твоето тяло, страстотрепче Георгие, и да те предадат на най-тежки мъки. Но ти, усилвайки се в Господа, с твърдо упование си викал към Бога: Алилуя.
ИКОС 7
Ново зло показа лукавият служител на сатаната – Диоклетиан, когато, в своята безумна ревност към идолите, заповяда да те напоят с отрова, Георгие. А ти, изпълнен с вяра и упование, макар и да си изпил смъртоносното питие, но си останал невредим, богохвални. Затова ти пеем: Радвай се, защото не си се посрамил в надеждата си на живия Бог; радвай се, защото не си считал за нищо своя мъчител. Радвай се, прогонителю на бесовете; радвай се, разрушителю на вълшебните примки. Радвай се, защото чрез тебе дивен се яви Бог в Своите светии; радвай се, защото поради тебе се прослави благочестно името Христово. Радвай се, Георгие, велики победоносче.
КОНДАК 8
Страннен и страшен съвет се даде на нечестивия цар от някой си магьосник, да ти заповяда, за доказателство на истиността на Христовата вяра, да възкресиш с дума умрял. А ти, Георгие, като не си се усъмнил нито за миг, пял си на Оногова, Който не е Бог на мъртви, но Бог на живи: Алилуя.
ИКОС 8
Всежеланият и сладчайши Иисус, Когото ти с цялата си душа и сърце си възлюбил, всеблажени Георгие, като чу топлата молба на твоята вяра, бързо заповяда, по твоята дума, на мъртвия да възкръсне за слава на Своето име и за утвърждение на верните, както и за удивление и богопознание на неверните и заслепените. Заради това, по дълг ти пеем: Радвай се, защото Господ на силите яви върху тебе дивни неща; радвай се, защото чрез тебе възкреси мъртвия от гроба. Радвай се, защото си дал на заслепения влъхв умно прозрение на вярата; радвай се, защото си показал на мнозина пострадали за Христа пътя към Светая Светих. Радвай се, удивление на Рим; радвай се, въздигане на християнския род. Родвай се, Георгие, велики победоносче.
КОНДАК 9
Всички ангели възхвалиха Бога, Който ти дарува такова мъжество, Георгие, щото и в тъмничното заточение не си престанал молитвено да бодърстваш. Заради това, като велик тайник на Божията благодат, ти си се удостоил да видиш във видение Господа, венчаващ твоята глава с венеца на нетлението, та и ние с тебе да викаме: Алилуя.
ИКОС 9
Многоречивите оратори със своите красноречиви езици не могат да ти изкажат достойна похвала, Георгие, заради многото твои подвизи и страдания, които си приел доброволно за Христа и Църквата. Затова и ние, като не можем да те възхвалим по-достойно, пеем ти така: Радвай се, защото с доброволните си страдания за Христа и светата Църква ти си разпънал стария Адам в себе си; радвай се ти, който за доблестното си страдание си приел от ръката на Господа венеца на правдата. Радвай се, правило на благочестивата ревност; радвай се, образ на духовната нищета. Радвай се, защото не на себе си, но единствено на Христа добре си угодил; радвай се, защото си бил готов на всякаква смърт за Христа. Радвай се, Георгие, велики победоносче.
КОНДАК 10
Като си искал да спасиш душите на погиващите в тъмата на идолослужението, боголюбче Георгие, ти си поревнувал по Бога, като Илия, влязъл си в идолския храм и с Божия сила си разгонил бесовете, счупил си идолите, посрамил си жреците и като победител, не с човеци, но с ангели си пял на Бога: Алилуя.
ИКОС 10
Окаменял по сърце и по-безчувствен от стена, твоят мъчител, Георгие, не разбра Бога, Който явно вършеше чудеса чрез тебе, но докрай си остана като змия, запушвайки своите уши. Заради това той заповяда да ти отсекат главата публично като на злодей. А ти, като си тъгувал за гибелта на неговата душа, радостно си приел смъртта, за която те ублажаваме с любов и пеем: Радвай се ти, който докрай си запазил вярата, надеждата и любовта; радвай се ти, който при смъртта си много и велики чудеса си направил. Радвай се ти, който си венчан на земята с оръжието на Божието благоволение; радвай се ти, който си украсен на небето със слава и великолепие. Радвай се, човече Божий; радвай се, добър войне Христов. Радвай се, Георгие, велики победоносче.
КОНДАК 11
Хвала на Света Троица си въздал повече от другите, свети великомъчениче Георгие, не само със слово и ум, но жив си се принесъл в жертва: подражавайки на разпънатия за нас непорочен Агнец Христа, доброволно си положил душата си за приятелите. Затова, макар да са недостатъчни нашите похвали за тая твоя доблест, защото по-голяма любов от тая никой няма, но, като благодарни, пеем на дивния в светиите: Алилуя.
ИКОС 11
Богоизбрани Георгие, за всички на земята ти си светоприемен светилник на истинската светлина, защото просвещаваш сърцата на верните и упътваш към божествено познание всички, поучавайки и нас весело да ти викаме: Радвай се, защото влизаш в пресветлите ангелски чертози; радвай се, защото си станал причастник на незалязващата Троическа светлина не в гадания, но лице с лице. Радвай се, хранителю на бедните и защитниче на обидените; радвай се, лекарю на немощните и покровителю на народите. Радвай се, помощниче на православните войнства в битките; радвай се, топъл ходатаю за спасението на грешните. Радвай се, Георгие, велики победоносче.
КОНДАК 12
Като знаем, че ти е дадена благодат от Бога, ние празнуваме твоята памет, великомъчениче Георгие, и като припадаме с усърдна молба пред твоя чудотворен образ, ограждаме се с твоята всесилна в Господа помощ, като с необорима стена. Затова, възхвалявайки те, усърдно викаме Богу: Алилуя.
ИКОС 12
Като възпяваме твоята славна смърт, с която си се възвеличил като добър войн Христов, молим те, страстотрепче Георгие: бъди ни във всичко добър помощник и чуй ни, които усърдно ти викаме: Радвай се, защото чрез тебе се просвещава църквата на верните; радвай се, защото твоето име и между неверните се прославя. Радвай се, дивна славо на изповедниците; радвай се, висока похвало на мъчениците. Радвай се, церителю на нашите тела; радвай се, молитвениче за нашите души. Радвай се, Георгие, велики победоносче.
КОНДАК 13
О, всеблажени и свети великомъчениче Георгие, приеми това наше хвалебно пение и ни избави от всяко зло с твоето топло към Бога ходатайство, за да пеем с тебе: Алилуя. (Този кондак се чете три пъти, а после се повтаря икос 1-ви и кондак 1-ви)
МОЛИТВА към СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ГЕОРГИ
О, всехвални, свети великомъчениче и чудотворче Георгие, погледни на нас с бързата си помощ и умоли човеколюбивия Бог да не осъжда нас грешните за нашите беззакония, но да ни стори по великата Си милост. Не презирай нашата молба, но изпроси ни от Христа Бога тихо и богоугодно житие, душевно и телесно здраве, на земята плодородие и във всичко изобилие. Да даде Той на православния наш народ и на цялото боголюбиво войнство победа над враговете и да укрепи страната ни с постоянен мир и благословение, най-вече да ни огради със Своите свети ангели, за да се избавим при напущането на този живот от сплетните на лукавия и да застанем пред престола на Господа на славата. Чуй ни, страстотрепче Христов Георгие, и моли непрестанно за нас триипостасния Владика на всички – Бога, щото с Неговата благодат и човеколюбие и при твоята помощ и застъпничество да намерим милост, да застанем с ангелите и архангелите и със всички светии отдясно на правосъдния Съдия и непрестанно да Го славим с Отца и Светия Дух, сега и всякога и во веки веков. Амин.
ТРОПАР
Като освободител на пленените и защитник на бедните, лекар на болните и поборник на вярващите, победоносче, великомъчениче Георгие, моли Христа Бога да се спасят нашите души.
Източник на Житието: http://www.pravoslavieto.com/
Източник на Акатиста: Отец Владимир Дойчев
Свързани публикации:
Св. Георги Победоносец (ок. 284 – ок. 305) в иконографията
Гергьовден – празникът на българската бойна слава – Илияна Иванова