Илиана Иванова, Изгубената България. Снимки: lostbulgaria.com
От древни времена християните почитат свети Великомъченик Георги Кападокийски не само като покровител на скотовъдството, но и на войската. Още от XVII век в редица европейски страни образът на победоносния светец-воин се появява върху бойни знамена и военни отличия за проявена храброст. Първото наше знаме с изображение на светеца е принадлежало на българските доброволци, сражавали се на страната на руската армия през Кримската война. Днес то се пази в Ермитажа в Санкт Петербург.
Приемането на строените гвардейски части от Н.В.Цар Борис III и генералитета за Гергьовския парад на 6 май 1936 г.
С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“ по подобие на руския „Свети Георги“.
С първия роден орден се удостояват проявилите мъжество и героизъм само на бойното поле, той не може да бъде получен в мирно време.
Още на 9 януари същата година с указ № 5 се постановява честване на празник на ордена. Определена е датата 23 април – денят на Свети Георги Победоносец (от 1916 г. поради промяната в календара, денят на светеца започва да се отбелязва на 6 май). Така Гергьовден става Ден на храбростта. Започва да се чества тържествено, но предимно в гарнизоните и поделенията. По-късно цар Фердинанд придава по-голямо значение и пищност на празненствата.
Н.В. Цар Борис III и министърът на войната ген. Иван Вълков на празника на ордена „За храброст“ и войската, 6 май – София, края на 20-те години на ХХ век
Съществувал е и Ден на победите, т.нар. малък Гергьовден – 27 ноември, денят на победата на българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 г. Подписаният през 1919 г. точно на тази дата позорен Ньойски договор обаче я обезсмисля като ден на тържество. Двата празника се обединяват в един през 20-те години.
Цар Борис III на празника, зад него от ляво на дясно подполковник Първан Драганов, майор Константин Панов, капитан Коста Скутунов и генерал Иван Вълков, 6 май – София, края на 20-те години
Започват да се правят големите Гергьовденски паради, като най-впечатляващ е този в столицата – на него винаги присъстват Царят, висшите офицери, кавалерите на ордена „За храброст“, военните аташета, акредитирани у нас, хиляди обикновени граждани.
София, парад с бойното знаме на полка, 6 май 1930 г.
От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската.
Особено паметен е парадът на 6 май 1937 г., когато при изключителна тържественост цар Борис III връчва новите бойни знамена на софийските полкове. Под звуците на „Шуми Марица“ старите знамена-светини, обгорени и прокъсани от стотици куршуми, обикалят в прощално шествие препълнения с хора площад пред Двореца, за да бъдат отнесени в Пантеона на българската слава. Новите са осветени от Софийския митрополит Стефан, след което Царят с позлатено чукче заковава на всяко от тях позлатен гвоздей с изображение на вензела си. Лично той връчва бойното знаме на всеки командир на полк. Тържественият парад е предвождан от кавалерите на ордена „За храброст“. И на този, и на всички други паради, ветераните и инвалидите от войните са на специална почит и Царят лично се ръкува с тях.
Войската, строена за парада, София, 30-те години
Цар Борис III прави преглед на войската и бойните знамена, София, 30-те години
Генералитетът, Царят, правителство и депутати в очакване на преминаване на войската, София, 30-те години
Н.В. Цар Борис, Царица Йоанна и други официални лица приемат парада – преминава Лейбгвардейския на Н.В. корпус, София, 30-те години
Гергьовденски парад на площад „Александър I“ в София, 30-те години
Камиони с понтони преминават пред Цар Борис III, генерали и чужди военни аташета по време на парад в София, 30-те години
Приемане на строените войски от Царя и генералитета за Гергьовденския парад на 6 май 1936 г.
Царят, Княз Кирил, депутати, членове на правителството и генералите пред Народното събрание по време на парада на 6 май 1936 г.
Цар Борис разговаря със старите генерали, герои от войните Васил Кутинчев, Никола Жеков и Никола Иванов, с гръб ген. Данаил Николаев, в дясно са Княз Кирил и ген. Христо Луков, 6 май 1936 г.
Цар Борис III държи полкови щандарт на тържествена клетва пред бойните знамена на празника на войската, 1937 г.
Старите бойни знамена пред храм-паметник „Св. Александър Невски“, 6 май 1937 г.
Преминаването на медицинския корпус на площад „Народно събрание“ по време на Гергьовденски парад през 40-те години
Полувековната традиция на Гергьовденските паради е отменена на 2 май 1947 г. с постановление на Министерския съвет. За празник на войската е определен 9 септември, а няколко години по-късно – 23 септември, в чест на Септемврийското въстание.
На 27 януари 1993 г., отново с постановление на кабинета, 6 май е възстановен в календара като Ден на храбростта и празник на българската армия.
Източник: http://glasove.com/