На 8 май Православната Църква празнува паметта на св. Йоан Богослов – за неговата личност, творби и живот разказа доц. д-р Емил Трайчев
Евангелист Йоан Богослов бил възлюбеният ученик на Христос. Той бил син на галилейския рибар Заведей и Саломия. Изглежда Зеведей бил състоятелен човек, тъй като имал работници (Марк 1:20). Освен това, вероятно той заемал видно място в юдейското общество, защото неговият син Йоан бил познат на първосвещеника (срв. Йоан. 18:15-16). Саломия, майката на евангелист Йоан, се споменава сред жените, които служели на Господа: тя придружавала Иисус Христос в Галилея, последвала Го в Йерусалим на последната Пасха и взела участие в купуването на аромати за помазване на тялото Му заедно с другите жени-мироносици.
Отначало евангелист Йоан бил ученик на св. Йоан Кръстител. Когато чул неговото свидетелство за Христос, като Агнец Божи, той веднага заедно с Андрей тръгнал след Иисус (Йоан. 1:37-40). Постоянен ученик на Господ той станал малко по-късно, след чудесния улов на риба в Генисаретското езеро, когато Господ Иисус Христос Сам го повикал наред с брат му Яков. Със св. апостол Петър и своя брат Яков той присъствал в най-важните и тържествени минути от земния живот на Спасителя. Така той бил при възкресяването на Иаировата дъщеря, видял Преображението на Господ, чул беседата Му за знаменията на Второто пришествие, бил свидетел на Неговата молитва в Гетсимания. А на Тайната вечеря той бил така близо до Иисус, че по неговите собствени думи се бил „облегнал на гърдите Иисусови“ (Йоан. 13:23-25). От смирение св. Йоан не се назовава по име в своето евангелие – именува се просто „един от учениците, когото Иисус обичаше“. Тази любов на Господ към него се проявила и в това, че на кръста Спасителят поверил Своята Пречиста Майка на грижите на евангелист Йоан: „Ето майка ти!“ (Йоан. 19:27).
След Възнесението на Господ ние често виждаме св. Йоан заедно със св. ап. Петър. Наред с него и ап. Яков той бил считан за стълб на църквата в Йерусалим (Гал. 2:9). След разрушаването на Йерусалимския храм (70 г.) място на живота и дейността на евангелист Йоан става гр. Ефес в Мала Азия. В царуването на римския император Домициан (81-96) той бил заточен на о-в Патмос, където написал Откровението (Откр. 1:9). След завръщане от това заточение в Ефес той написал своето евангелие. Според преданието евангелист Йоан починал в дълбока старост, бидейки на около 105 години, при царуването на император Траян.
Както разказва преданието, четвъртото евангелие е написано от св. Йоан по молба на ефеските християни. Те му донесли първите три евангелия и го помолили да ги допълни с речите на Господ, които той чул от Него. Св. Йоан потвърдил истинността на всичко написано в тези три евангелия, но намерил за необходимо да се допълни тяхното повествование и особено да се изложи по-пространно и по-ярко учението за божеството на Господ Иисус Христос, така че хората с течение на времето да не мислят за Него само като за „Син човешки“. Това било особено нужно, като се има предвид обстоятелството, че към времето на евангелиста вече започнали да се появяват еретици, които отричали божеството на Иисус Христос. Такива били евионитите, последователите на Керинт и гностиците. За всичко това говори св. Ириней Лионски (ок. 3 в.).
От всичко казано е ясно, че целта за написване на четвъртото евангелие била желанието да се допълни повествованието на тримата евангелисти. Отличителната черта на евангелието от Йоан е ярко изразена в това наименование, което му е дадено в древността. За разлика от първите три евангелия то преимуществено е наричано духовно евангелие.
Евангелието от Йоан започва с изложение на учението за божеството на Иисус Христос. По-нататък то включва редица Негови възвишени речи, в които се разкрива божественото Му достойнство и дълбоката тайна на вярата. Такива са например беседата с Никодим за раждането „свише“ от „вода и Дух“ и за тайната на спасението – „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (3:16); беседата със самарянката за живата вода и за поклонението на Бога с дух и с истина“; беседата за хляба, „слязъл от небето“ и за тайнството Причащение; беседата за добрия пастир и особено забележителната по своето съдържание прощална беседа с учениците на Тайната вечеря със заключителната „първосвещеническа молитва“ на Иисус Христос. Тук намираме редица свидетелства на Господ за Себе Си като Син Божи. За учението за Бог Слово и за разкриването на всички тези дълбоки и възвишени истини и тайни на нашата вяра св. евангелист Йоан е наречен Богослов.
Чист по сърце и предал цялата си душа на Господ евангелист Йоан дълбоко проникнал във възвишената тайна на християнската любов и никой като него не е разкрил така пълно, проникновено и убедително (както в евангелието, така и особено в трите съборни послания) християнското учение за двете основни заповеди в Божия закон – любовта към Бога и любовта към ближния. „Възлюбени, казва той, нека любим един другиго, защото любовта е от Бога и всякой, който люби, е роден от Бога и познава Бога; който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов“ (1 Йоан. 4:7-8). И пак „Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас и любовта Му е съвършена у нас“ (1 Йоан. 4:12).
Дълбоко духовно по своето съдържание и по висотата на разглежданите предмети евангелието завършва със смирените думи на евангелист Йоан: „Има и много други работи, които извърши и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги“ (21:25).
И както отбелязва един изследовател от началото на този век: „Евангелието от апостол Йоан е философията на християнството… Още от древно време орелът, като символ на висота, широта и проницателност, бил считан за знак на това евангелие“.
„Църковен вестник“, бр. 39/1995 г.
Източник: https://bg-patriarshia.bg/
Житие на свети апостол и евангелист Йоан Богослов
Свети апостол и евангелист Йоан Богослов бил син на Зеведей и Саломия, дъщеря на Йосиф Обручник. Той бил призован да проповядва Евангелието от рибарските мрежи. Когато нашият Господ Иисус Христос, вървейки покрай Галилейско море, си избирал апостоли между рибарите и вече бил призовал двама братя, Петър и Андрей, тогава Той видял и други двама братя – Иаков Зеведеев и Йоан, които кърпели мрежите си в лодка с баща си Зеведей и ги призовал. Като оставили веднага лодката и баща си, те тръгнали след Иисуса Христа.
При самото си призоваване свети Йоан бил наречен от Господа „Син на гърма“, защото богословието му трябвало като гръм да се чуе по целия свят и да изпълни цялата земя. И той вървял след благия си Учител, поучавайки се от излизащата от устата Му премъдрост; и бил много обичан от своя Господ Христос заради съвършеното си незблобие и девствената си чистота.
Но и той проявил към обичащия го Учител любов, по-голяма от любовта на останалите апостоли: понеже през време на доброволните страдания на Христа всички те, оставяйки своя Пастир, побягнали, а едничък той неотлъчно гледал всички мъчения Христови, състрадавайки Му сърдечно, плачейки и ридаейки заедно с Пречистата Дева Мария, Майката на Господа и не напуснал заедно с нея пострадалия за нас Син Божий до самия кръст и смъртта на Спасителя. За това при кръста той бил даден от Господа за син на Пречистата Дева Мария: висейки на кръста, Господ, „като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си“ (Иоан 19:26-27). И той се отнасял към нея с всяко уважение, като към своя майка и й служел до честното и славното й успение.
А в деня на нейното успение, когато носели честното и свято тяло на Божията Майка за погребение, свети Йоан вървял пред одъра й с блестящ като светлина царски скиптър, който свети архангел Гавриил донесъл на Пречистата Дева, възвестявайки й пренасянето й от земята на небето.
След Успението на Пресвета Богородица свети Йоан се отправил заедно с ученика си Прохор в Мала Азия, където му се паднал жребий да проповядва Словото Божие. На четиринадесетия ден от пътуването той стигнал до едно крайбрежно село. Като влезли в селото, те помолили за хляб и вода и като се подкрепили, се отправили към Ефес.
Веднъж в Ефес имало празник на Артемида и целият народ празнувал в бели дрехи, тържествувайки и ликувайки пред Артемидиния храм; а срещу храма стоял идол на тази богиня. И ето, свети Йоан, като се възкачил на високо място, застанал близо до идола и гръмогласно изобличил слепотата на езичниците, че не знаят кому се покланят и че вместо Бога почитат бяс. А народът се изпълнил с ярост от това и хвърлял камъни срещу апостола, но нито един камък не го улучил; напротив, камъните убивали тези, които ги хвърляли. Свети Йоан, като издигнал ръце към небето, започнал да се моли – и веднага на земята настанала жега и голям зной и паднали до двеста души от множеството, и умрели, а другите едва дошли на себе си от страх и умолявали свети Йоан за милост, понеже били обхванати от ужас и трепет. А когато апостолът се помолил на Бога, всички мъртви възкръснали и паднали пред Йоан, и, като повярвали в Христа, се кръстили. Пак там, на едно място, наричано Тихи, свети Йоан изцерил един парализиран, който лежал от 12 години. Изцереният прославил Бога.
След като светият апостол извършил и много други знамения и мълвата за чудесата му се разпространила навсякъде.
В това време Римският император Домициан повдигнал голямо гонение срещу християните и свети Йоан бил наклеветен пред него. Като задържал светеца, областният управител на Мала Азия го изпратил вързан в Рим при кесаря, където заради изповядването на Христа светият апостол най-напред изтърпял удари, а после бил принуден да изпие чаша, пълна със смъртоносна отрова. Когато по словото Христово: „и ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди“ той не получил никаква вреда от нея, тогава бил хвърлен в котел с кипящо масло, но и оттам излязъл невредим. И народът викнал: „Велик е християнският Бог!“. А кесарят, като не дръзвал повече да измъчва светия, го счел за безсмъртен и го осъдил на заточение на остров Патмос.
Като пристигнали на остров Патмос, те предали послание на управителя. А Мирон, тъстът на управителя, приютил свети Йоан и Прохор в дома си. Мирон имал по-голям син на име Аполонид, който имал в себе си пророкуващ бяс, предсказващ бъдещето; и всички считали Аполонид за пророк. В мига, в който апостолът влязъл в Мироновия дом, Аполонид изчезнал безследно; той избягал в друг град, боейки се да не би пророкуващият бяс да бъде изгонен от него. Когато в Мироновия дом се вдигнали вопли за Аполонид, от него дошло известие, че светият апостол го е прогонил от дома с магьосничеството си и че не може да се върне дотогава, докато той не бъде погубен.
Като прочел писмото, Мирон отишъл при своя зет – управителя, за да го извести за случилото се; а управителят, като хванал апостола, искал да го хвърли на зверовете. Но светият помолил управителя да потърпи малко и да му позволи да изпрати своя ученик при Аполонид, обещавайки да го върне у дома му. Управителят не възпрепятствал изпращането на ученика, но самия апостол оковал с две вериги и го пратил в затвора. И свети Прохор отишъл при Аполонид с Иоановото послание, в което било написано следното:
„Аз, Йоан, апостол на Иисуса Христа, Сина Божий, до пророкуващия дух, живеещ в Аполонид, заповядвам в името на Отца и Сина, и Светия Дух: излез от Божието създание и никога не влизай в него, но остани сам в безводни места извън този остров, далеч от хората.“
Когато свети Прохор отишъл при Аполонид с това послание, бесът веднага излязъл от него. Аполонид възвърнал разума си и все едно, като че станал от сън, тръгнал с Прохор обратно към своя град. Но не влязъл веднага в дома си, а първо отишъл в затвора при Йоан и припадайки в нозете му, въздал му благодарност за това, че го е освободил от нечистия дух. Като узнали за завръщането на Аполонид, родителите, братята и сестрите му се събрали заедно и се радвали, а апостолът бил освободен от оковите.
После Мирон с жена си и с децата си се кръстили и настанала голяма радост в Мироновия дом. А после и жената на управителя, Хризипида, дъщеря на Мирон, приела свето кръщение със сина си и с всички свои роби; след нея се кръстил и мъжът й, Лаврентий, управител на този остров, като при това се отказал от властта си, за да може по-свободно да служи на Бога. И свети Йоан останал заедно с Прохор три години в Мироновия дом, проповядвайки Словото Божие. Тук със силата на Иисуса Христа той извършил много знамения и чудеса: изцерявал болни и прогонвал бесове, с една своя дума разрушил Аполоновия храм с всичките му идоли и кръстил мнозина, след като ги обърнал към вярата в Христа.
След време бил убит император Домициан. След него Римския престол заел Нерва, който бил добър човек; той освободил всички, изпратени на заточение. Освободен заедно с другите, свети Йоан намислил да се върне в Ефес, понеже вече бил обърнал към Христа едва ли не всички жители на Патмос. А християните, като узнали за това негово намерение, го умолявали да не ги напуска. Тъй като апостолът не искал да остава с тях, но желаел да се върне в Ефес, те го помолили да им остави за спомен поне Евангелието, което той написал там. Защото, като заповядал веднъж на всички пост, той взел със себе си своя ученик Прохор и като се отдалечил от града, се изкачил на висока планина, където прекарал три дни в молитва. А след третия ден загърмял силен гръм, блеснала мълния и планината се разклатила; Прохор от страх паднал на земята. Като се обърнал към него, свети Йоан го повдигнал, сложил го до дясната си ръка и рекъл:
– Запиши това, което ще чуеш от устата ми.
И като издигнал очите си към небето, отново се помолил, а след молитвата започнал да говори: „В начало беше Словото“ – и нататък.
А ученикът внимателно записал всичко, което чул от устата му; така и било написано светото Евангелие, което апостолът, след като слезли от планината, наредил на Прохор отново да препише. И той се съгласил да остави преписа в Патмос за християните, съгласно тяхната молба, а първоначално написаното Евангелие задържал при себе си. На същия остров свети Йоан написал и книгата „Откровение“.
А когато достигнал Ефес, християните го посрещнали с неизказана радост. И той бил приет с чест. Пребивавайки тук, той не преставал да се труди, като винаги учел народа и го наставлявал на пътя на спасението.
Когато апостолът навършил повече от сто години, той излязъл от дома на Домн заедно със седем свои ученици и като стигнали до едно място, им наредил да седнат там. Вече наближавало утрото, той се отдалечил на разстояние един хвърлей камък и започнал да се моли. После, когато учениците му, съгласно неговата воля, му изкопали кръстообразен гроб, той заповядал на свети Прохор да отиде в Йерусалим и да остане там до кончината си. Като дал последни наставления на учениците си и като ги целунал, апостолът рекъл:
– Вземете земя, моята майка, и ме покрийте с нея.
И учениците му го целунали и го покрили до коленете, а когато той отново ги целунал, тогава го покрили до шията, положили покривало върху лицето му и като го целунали още веднъж, с голям плач го покрили напълно. Като чули за това, някои братя дошли от града и разкопали гроба, но не намерили нищо там и твърде много плакали; след това, като се помолили, те се върнали в града. И всяка година, в осмия ден на месец май, на гроба му се появявало благовонно миро и по молитвите на светия апостол подавало изцеление на боледуващите в чест на Бога, прославян в Троица във вечни векове. Амин.
Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.
Източник: http://www.pravoslavieto.com/
Молитвена възхвала:
Акатист на св. апостол и евангелист Йоан Богослов
КОНДАК 1
Избран от Господа от рибарските мрежи за проповед на Евангелието и от ловитбата на риби за улавяне на човеци в светлината на истинното богопознание, велики апостоле, учениче, друже и доверениче Христов, моли Единия истинен Човеколюбец, Когото искрено си възлюбил, да помилва нас, които просим твоето застъпничество пред Него и ти зовем:Радвай се, апостоле Иоане, доверениче Христов и Богослове.
ИКОС 1
Като си видял Твореца на Ангелските сили и всяко творение, Владика и Господ, възприел нашата плът и явил се на земята заради нашето спасение, да ходи край Галилейското море и да те призовава заедно с твоя брат, блажен Иоане, в апостолско звание, ти си оставил рибарските мрежи и баща си в кораба и неотклонно си последвал стъпките на Спасителя. Затова ти зовем така:Радвай се, оставил баща си по плът заради любовта към Христа; радвай се, намерил Христа, Небесния отец.Радвай се, презрял света и всичките му прелести; радвай се, получил небесни блага и въздаяние.Радвай се, съвършено подчинил плътта на духа; радвай се, покорил твоя дух на пресладкия твой Учител Иисуса.Радвай се, апостоле Иоане, доверениче Христов и Богослове.
КОНДАК 2
Като видя непорочната чистота на твоето сърце, непомрачена от плътски сласти, Христос Господ ти отсъди да бъдеш достоен зрител на тайнствени откровения, та, прониквайки в дълбините на богословието, да можеш да го проповядваш на целия свят. Затова си бил наречен от Господа син на гръма и си зовял към Него: Алилуия.
ИКОС 2
Озарявайки душата си с истинно богопознание, си вървял след твоя благ Учител и си се поучавал на излизащата от устата Му премъдрост, и за твоето съвършено незлобие и девствено целомъдрие си бил възлюбен от Христо, твоя Господ. Затова чуй и нас, които ти пеем така:Радвай се, любителю на незлобието; радвай се, пазителю на девството и чистотата.Радвай се, учителю на любов към Бога и ближните; радвай се, наставниче на добрите нрави.Радвай се, огледало на смиреномъдрието; радвай се, светило на Божествената благодат.Радвай се, апостоле Иоане, доверениче Христов и Богослове.
КОНДАК 3
Силата на Христовото Божество, скрита под облака на немощното човешко естество, си познал явно, когато нашият Господ, като възкреси Иаировата дъщеря и после се преобрази на Тавор, заедно с други двама ученици те сподоби да бъдеш свидетел на такива преславни чудеса. Познал, че Христос е истинен Бог, от дълбините на сърцето си въззовал към Него: Алилуия.
ИКОС 3
Имайки велико дръзновение към възлюбилия те Христос, Сина Божий, ти си се облегнал на гърдите Му на Тайната Вечеря, и когато Господ предричаше за Своя предател, тогава ти единствен си дръзнал да Го попиташ за името му. А ние ти зовем така:Радвай се, възлюбен Христов учениче; радвай се, най-близък Негов приятелю.Радвай се, безпрепятствено облегнал се на гърдите на Господа; радвай се, дръзновено попитал за името на предателя.Радвай се, най-близък от всички на Христа; радвай се, защото си влагал Господните думи в сърцето си като многоценно съкровище.Радвай се, апостоле Иоане, доверениче Христов и Богослове.
КОНДАК 4
Когато бурята от неистова ярост и злоба на жестокосърдците и неблагодарни иудеи въстана срещу Христа, Сина Божий, тогава всички Негови ученици, обзети от страх, се разбягаха. А ти, изпълнен с най-крепка любов към Господа, дори до Кръст и смърт не си отстъпил от Него, гледайки всички Христови мъки и състрадавайки в сърцето си на Девата и Божия Майка, плачеща и ридаеща. И удивен от крайното Божие милосърдие и дълготърпение, си зовял към Пострадалия за човешкия род: Алилуия.
ИКОС 4
Когато висеше на Кръста, прикованият за нашите грехове Спасител на света и видя теб и Своята Майка да предстоят пред Кръста, те предаде за син на Преблагословената Дева Богородица и Й каза: Жено, ето син Ти, и на тебе: ето Майка ти. А ние, удивени от Христовата любов, явена към теб, възпяваме така:Радвай се, сподобил се да бъдеш син на Божията Майка; радвай се, защото с това си се усвоил с духовно родство на Самия Христос.Радвай се, достойно послужил на Божията Майка; радвай се, защото, като Божия Майка, си я имал при себе си с всяка чест.Радвай се, защото си изпратил до гроба честното Й и свято тяло в Нейното Успение; радвай се, защото си вървял пред Нейния одър с блестяща райска клонка, донесена от Архангел Гавриил.Радвай се, апостоле Иоане, доверениче Христов и Богослове.
КОНДАК 5
Като Боготечна звезда си се явил в Асия, когато си отишъл там на проповед, както ти бе посочено по жребий. Но по пътя Господ допусна да бъдеш хвърлен в морето и Божията благодат, винаги пребъдваща с теб, те запази жив в морските дълбини, и след четиридесет дни заповяда на една вълна да се разпени и да те изхвърли на брега. Като видя това, твоят ученик Прохор, след като много бе плакал за твоята кончина, с висок глас въззова към чудодействащия Бог: Алилуия.
ИКОС 5
Ефеските жители, видели преславното чудо, извършено с теб, когато с молитва си възкресил отрока Домн, умъртвен от беса, високо възпяха силата на Бога, проповядван от теб, и избавени от гнусното идолослужение, ти възгласяха така:Радвай се, истинен служителя на Бога; радвай се, прогонителю на бесовете.Радвай се, защото оживяваш мъртви с Христовата сила; радвай се, защото чрез нея възвръщаш живота и здравето на хората.Радвай се, защото призоваваш помрачените по ум към Светлината на истината; радвай се, защото наставляваш в добродетелите чрез просвещаване с правата вяра.Радавай се, апостоле Иоане, доверениче Христов и Богослове.
КОНДАК 6
Богоносен проповедник на словото Божие си бил в Ефес, и ревнувайки за разпространяването на евангелската благодат, си утвърждавал твоето учение с велики и чудни знамения, разрушил си само с молитва капището на Артемида, та езичниците, като видят това, да познаят Единия Бог на Когото зовем: Алилуия.
ИКОС 6
Възсия като слънце в Ефес светлината на Христовата вяра, проповядвана от теб, когато злочестивият Дометиан повдигна гонение срещу християните; тогава и тебе, като усърден изповедник на Христовото име, епархът изпрати свързан в Рим, където си претърпял страшни мъчения. Заради тях благочестно ти възгласяваме така:Радвай се, защото си бил бит заради Христовото изповедание; радвай се, изпил без вреда чаша със смъртоносна отрова;Радвай се, защото си останал невредим в котела с кипящ елей; радвай се, защото с Христовата сила си останал жив в люти мъчения.Радвай се, ужасил измъчващия те кесар със своята невредимост; радвай се, защото с това си уверил народа във величието на Бога, почитан от християните.Радвай се, апостоле Иоане, доверениче Христов и Богослове.
КОНДАК 7
Когато мъчителят видя, че и най-лютите мъки, които претърпя от него, не можаха да те умъртвят, тогава, като те мислеше за безсмъртен, те осъди на изгнание на остров Патмос. А ти, покорявайки се на Божия промисъл, благоволил така за тебе, благодарно си възпял на Бога, устройващ всичко за добро: Алилуия.
ИКОС 7
Нови чудеса си показал на езичниците, стремейки се да ги обърнеш към спасителната Христова вяра, когато при плаването към твоето изгнание, по твоя заповед морето изхвърли на кораба живо потъналото момче, бурята се укроти, солената вода се превърна в сладка, един воин се изцели от стомашна болест и след твоето пристигане в Патмос бесът, предсказващ бъдещето, бе изгонен от обладания от него. Тогава всички, видели такива дивни знамения, извършени от теб, достигнаха до познание за Триипостасния Бог и се кръстиха. А ние те облажаваме така:Радвай се, защото заповядваш на морето и бурите; радвай се, защото изгонваш сатанинските духове от човеците.Радвай се, защото изцеляваш от болести само с дума; радвай се, защото на всичко подаваш помощ в нужда.Радвай се, удивил идолопоклонниците с твоите чудеса; радвай се, утвърдил неверните в истинната вяра с твоето учение.Радвай се, апостоле Иоане, доверениче Христов и Богослове.
КОНДАК 8
Странно бе за Аполоновите жреци да видят как с една дума ти съкруши храма на техния бог и повали на земята всички идоли в него. Удивени от това и разярени от твоето дръзновение, те отидоха при един влъхва, имащ в себе си голяма сила от сатаната, и го помолиха да отмъсти за безчестието над техния бог. А той, заслепен по душа и непознаващ силата, обитаваща в тебе, се опитваше да те уплаши с различни привидения и да повдигне народа срещу теб; но сам той, окаяният, се потопи в морето и погина, защото бяха безсилни да го спасят неговите бесове, на които ти забрани с името на Иисуса Христа, Сина Божий. А народът, свидетел на чудото, Го прослави и Му пееше: Алилуия.
ИКОС 8
Преизпълнен с Божествена любов, си с е явил вместилище на даровете на Светия Дух: предсказал си бъдещето, възвестявал си далечното като близко, изцелявал си болни, на жената на игемона на остров Патмос, страдаща в родилни болки, едва престъпил прага й, си дал облекчение. Затова приеми от нас, грешните, такива похвали:Радвай се, вместилище на Божията благодат; радвай се, жилище на Светия Дух.Радвай се, чудоточна река, източваща сила на изцеления; радвай се, източник на наставления, привеждащи към познание на правата вяра.Радвай се, изобличил коварствата на лукавия сатана; радвай се, защитник на верните от неговите козни.Радвай се, апостоле Иоане, доверениче Христов и Богослове.
КОНДАК 9
Ревностно изтребвайки всяко беззаконие между човеците, при които си бил пратени, ти си изобличил прелестта на идолопоклонниците, които почитаха бяс, явяващ се в образа на голям вълк, и много от тях си привел към Христовата вяра; разрушил си с молитва капището на Вакх, и влъхвата Нукиан заедно с домашните му си обърнал към покаяние с твоите чудеса. А те, обърнали се от греха към спасението, непрестанно зовяха към Бога: Алилуия.
ИКОС 9
Суетно мъдруващите витии не могат да изкажат, нито умът на плътския човек да постигне това, което си възвестил за безначалното битие на Триипостасния Бог; подобно на Моисей, в гръм и мълнии на планината си приел от Бога тайната на богословието и си възгласил на света, че в начало беше Словото, исконно пребиваващо неразделно с Отца и причина за всичко съществуващо, имащо Светлината на живота, Която мракът не може да обземе. Озарени от светлината на Божествената истина, те почитаме като таинник на Безначалната Троица и те възпяваме като съвършен Богослов:Радвай се, орел, издигащ се високо, до самия огнеобразен Божи Престол; радвай се, тръба, възвестила на света предвечния и безначален Бог.Радвай се, защото ни изясняваш Христовото човечество и Божество; радвай се, защото в твоето Евангелие ни откриваш дивните Господни слова и наставления.Радвай се, защото ни учиш на любов с дело и истина; радвай се, обещал на пребъдващите в любовта да пребъдват в Бога.Радвай се, апостоле Иоане, доверениче Христов и Богослове.
КОНДАК 10
Като искаше да спасиш човешките души, всякак си поучавал хората да вярват в Христа, Сина Божий и да имат неопетнена съвест и да се обичат едни други, за да могат не само тук, но и в обителите на праведниците достойно да възпяват Всемогъщия Бог: Алилуия.
ИКОС 10
Видял в откровение стените на горния Иерусалим, ти си ни възвестил какво си видял там и какво ще бъде до свършека на света, говорейки ни за всичко това с иносказателни думи, които може да разбере само ум, надарен с мъдрост. Като се удивляваме на такъв дар на пророчество, даден ти от Бога, те възпяваме така:Радвай се, превъзхождащ човешкото естествено в познанието на Вечносъществуващия, на Този, Който е бил, и на Този, Който ще дойде; радвай се, вместилище на тайнствата, невместими за човешкия ум.Радвай се, видял неизказани Божии откровения; радвай се, преподал това на верните.Радвай се, познал още в този живот радостта на светиите; радвай се, защото сега преизобилно се наслаждаваш с нея.Радвай се, апостоле Иоане, доверениче Христов и Богослове.
КОНДАК 11
Благодарствено пение ти принесе, свети апостоле Иоане, един християнин, намиращ се в нищета и нямащ с какво да заплати на своите заемодатели, когато изпадна в отчаяние и искаше сам да погуби себе си; а ти, бидейки проповедник на любовта към ближните, и желаейки да го избавиш от временна и вечна смърт, с кръстно знамение си превърнал сеното в злато и си му го дал, за да върне дълга на заемодателите и да прехрани дома си, а на Бога, облагодетелствал го чрез теб, да пее: Алилуия.
ИКОС 11
Твоята светозарна душа, достигнала мярата на съвършената възраст, позна приближаването на времето, когато подобава тленното да наследи обещаното нетление и смъртното – обещаното безсмъртие. Завършвайки своето земно житие, ти си заповядал на твоите ученици да покрият тялото ти догоре с пръст. Като чуха това, живеещите в града братя дойдоха при твоя гроб и го разкопаха, но не намериха нищо в него. Като познаха, че твоето изменение се извърши не по обичайното за човеците смъртно успение, те възпяха така:Радвай се, орел, обновил своята младост с приближаването до Слънцето на Правдата; радвай се, надминал с такова изменение всички закони на естеството.Радвай се, защото седиш на един от дванадесетте престола по обещание на твоя Учител; радвай се, защото извършваш съд и правда на него сред Божия народ на Израиля.Радвай се, защото се наслаждаваш на съзерцанието на пресладкия Иисус, на Чиито гърди си се облегнал преди Неговите страдания и Възкресение; радвай се, защото изпросваш за нас всички блага от Неговото милосърдие.Радвай се, апостоле Иоане, доверениче Христов и Богослове.
КОНДАК 12
Благодат се даде от Бога на мястото, на което твоето тяло бе предадено на земята, в деня на твоето погребение да изпуска тънък прах за изцеление на болните, и с това чудо да показва как Бог прославя ония, които Го обичат; та виждайки това, със сърце и уста, ден и нощ непрестанно да Му зовем: Алилуия.
ИКОС 12
Като възпяваме твоите апостолски трудове, чудеса и изцеления, които си извършил и извършваш по благодатта на Светия Дух, живеещ в теб, възхваляваме Бога, дарил ни такъв водител и наставник по пътя към спасението, снизхождащ към нашите немощи. Затова приеми от нас, свети апостоле, такива похвали:Радвай се, усърден благовестниче на Христовата вяра; радвай се, изряден учителю на Христовата Църква.Радвай се, начало и основа на богословите; радвай се, възвестителю на Божествените тайни. Радвай се, образ на девството и правило на целомъдрието; радвай се, бърз помощник и покровител на всички верни, прибягващи към твоето застъпничество.Радвай се, апостоле Иоане, доверениче Христов и Богослове.
КОНДАК 13
О, преславни и всехвални апостоле и евангелисте, доверениче Христов, възлюбен Иоане! С твоето всесилно ходатайство пред всеблагия твой Учител и наш Владика и Господ изпроси за нас всички временни и вечни блага, и християнски край на нашия живот, та с теб и с ангелските ликове в обителите на праведните да пеем на Триипостасния Бог: Алилуия.
(Този кондак се чете три пъти, след това Икос 1 „Творецът на Ангелските сили…“ и Кондак 1 „Избран от Господа от рибарските мрежи…“).
МОЛИТВА КЪМ СВЕТИ АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ ИОАН БОГОСЛОВ
Велики апостоле, гръмогласни евангелисте, преизящен Богослове, тайновидче на неизказани откровения, девствениче и възлюбен Христов приятелю Иоане! Приеми нас, грешните, които прибягваме под твоето силно застъпничество. Изпроси от всещедрия Човеколюбец, Христа, нашия Бог, Който пред твоите очи проля Кръвта Си за нас, Своите непотребни раби, да не си спомня нашите беззакония, но да ни помилва и да ни стори според Своята милост: да ни дари душевно и телесно здраве, всяко благоденствие и изобилие, като ни наставлява да ги обръщаме за слава на Него, нашия Творец, Спасител и Бог, а след края на временния живот да ни избави от немилосърдните изтезатели на въздушните митарства, и така, водени и закриляни от теб, да достигнем горния Иерусалим, чиято слава ти си видял в откровение, а сега й се наслаждаваш с вечна радост. О, велики Иоане! Запази всички християнски градове и страни, този свят храм ( или: тази света обител) и онези, които служат и се молят в него (в нея), от глад, пагуба, трус и потоп, огън и меч, нашествие на врагове и междуособни войни; избави ни от всякакви беди и напасти, и с твоите молитви отклони от нас праведния Божи гняв и измоли за нас Неговото милосърдие, та заедно с теб да се сподобим да прославяме в незалязващия ден пресветото име на Отца и Сина и Светия Дух във вечни векове. Амин.
Източник на акатиста: Отец Владимир Дойчев
Свързани публикации: