Житие на св. Баташки мъченици (Събор на светите Баташки мъченици)

На 17 май Българската православна Църква празнува паметта светите Баташки мъченици († 1876) – Събор на светите Баташки мъченици.

Всемилостивият, но и всеправеден Бог, Който промишлява както за царства и народи, така и за всеки отделен човек, никога не е оставял, не оставя и сега без Своята човеколюбива грижа и нашият православен български народ. Когато той е вървял здраво и неотклонно по Неговите пътища и е пазел заповедите Му, тогава се е и радвал на Неговите щедри благословения и е пребъдвал в мир и всяко благоденствие; когато пък е потъпквал святата Му воля и се е предавал на всякакви грехове и беззакония, смирявал го е с крепката Си десница и е допускал да го владеят друговерци и другородци, докато не се покае и завърне отново при Него.

Така нашият християнски Бог постъпи със страната и народа ни в края на 14-тото столетие от раждането по плът на Неговия Син, Господ и Спасител наш Иисус Христос, и в края на 19-то столетие от същото преславно събитие. Най-напред заради неговите тежки и неразкаяни грехове, Той го предаде под робство на нечестивите и неверни агаряни, а след това виждайки искреното му покаяние и ужасни злострадания, му изпращаше хиляди знайни и незнайни мъченици – изкупители, които със своята пролята кръв измиха петното на неговото отстъпление и му даруваха короната на дългоочакваната и превъжделена свобода.

Слънцесияйна по блясък и звездовидна по красота перла от тази корона са светите Баташки новомъченици.

Бедно е човешкото слово да изкаже величието на техния подвиг. Повече подобава, когато се споменава тяхното име да се застане на колене, очите да източат извори от сълзи на умиление и гърдите да изтръгнат ураган от въздишки. Но за да не се окажем черни неблагодарници за всичко онова, което те са сторили за нашето българско име и вяра, тук разказваме за тяхното мъченичество и подвиг.

Годината била 1876, краят на април, началото на май. След току-що отшумелите великденски празници никой и не подозирал, че много скоро след тях ще настъпи Разпети Петък за Батак, за България. Събитията в будното родопско селище поразително наподобявали евангелските събития през последните дни от земния живот на Христа Спасителя: първо небивалите тържества по случай Възкресение Христово и трепетното очакване на въстанието, което ще освободи батачани от турския гнет приличали на радостната възбуда, обзела някога Йерусалим при посрещането на Господа, приет за скорошен избавител на евреите от римските потисници; второ и тогава и сега народните настроения бърже се сменяли от възторженото „Осанна!” до умопомрачителното „Разпни, разпни Го!”; трето и тогава, и сега не липсвали Иуди и предатели, клетвопрестъпници и цена за кръв…

Именно предателството и престъпената клетва сложили скорошен край на Баташкото въстание и поголовното клане на хиляди. Между тях подобава да отбележим на първо място имената на достойните свещенослужители и отци Нейчо Баташки и Петър Баташки. Те по подражание на Добрия Пастир – Господ Иисус Христос, положили душите си за своите словесни овци (Йоан 10:15) и им дали светъл пример как трябва да се умира за вяра и род.

Докато батачани се скрили в църквата и се готвели за отчаяна съпротива срещу обсадилия ги враг, турците хванали отец Петър и му отрязали главата. Дошъл ред и на отец Нейчо. Турците искали свещеникът на всяка цена да се потурчи, защото знаели, че ако той се огъне и мнозина от народа ще последват примера му. Свещеникът отказал. Започнали мъченията: отсекли му ръцете, изболи му очите, скубели яростно брадата му… Преди обаче да го умъртвят, много пъти му задавали въпроса: „Чалма или брадва?” Отговорът бил мълчание. Тогава побеснелите башибозуци обезглавили пред очите му една от дъщерите му, после другата, третата и така до седмата му дъщеря. Сърцето на бащата се късало от мъка и болка, като гледал как убиват родните му деца, но въпреки това не надянал омразната чалма. Накрая отрязали едното му ухо, но оттам кръв не протекла. Той бил вече мъртъв. Въпреки това отсекли главата му и я хвърлили при отсечените глави на дъщерите му за назидание на другите клетници.

Мъченическият подвиг на отец Нейчо Баташки е равен, а може би и надвишава подвига на светите седем братя Макавеи и майка им Соломония от Ветхия Завет, защото той изтърпял и физическите страдания на момците и нравствените терзания на тяхната майка, която гледала техните мъки. Този величав подвиг с нищо не отстъпва от подвига на древните християнски великомъченици, в чиито сърца свещеният писател влага следните трогателни слова: „Господи, изтръгнаха езика ми, и не мога да те славословя; отсякоха ръцете ми и не мога да се осеня със знамението на Твоя Кръст, избодоха очите ми и не мога да погледна небесната висота на Твоето величие… В твоите ръце предавам духът си!”

Със славния мъченически венец се увенчали и повечето от баташките първенци. Между тях със златни букви на Небесата е изписано името на великомъченик Трендафил (Тошев).

Палачите мушнали подострения дървен кол между бедрата на жертвата и кръвясалите очи на башибозушката пасмина видели как цялото му тяло потреперяло от страховитата болка. Колът се движел полека нагоре в многострадалната плът на великомъченика, пробивайки си път нагоре към главата, и ушите, но башибозуците не чували нищо друго, освен силата на бликащата кръв, силата на запряната въздишка на мъченика. Дървото преминало през гърлото, излязло окървавено от устата на стареца, ала дядо Трендафил бил още жив! Тогава го турили въз жаркия огън – да бъде жив опечен. Не след дълго, в тия страшни мъки, многострадалния Христов мъченик обърнал ослепения си земен взор към небесата откъдето Всеведецът Бог всичко вижда и нищо не оставя ненаказано и предал духа си в Неговите ръце. Така Ахмед – ага се отблагодарил на своя благодетел – Трендафил, от когото преди получил стотици добрини.

Мъченическа смърт постигнала и един от най-видните първенци на Батак – Ангел Кавлака. Ангел бил обвинен във вероломство и опит за убийство на Ахмед – ага, след което го пронизали с петнадесет куршума. След това убийците съблекли дрехите му и нарязали тялото му, както касапите нарязват говеждото и овчето месо, що е за продан.

Летописец се потрудил да състави подробен списък на всички известни нему имена на страдалци от Батак, от единия прочит на които сърцето се свива. Там срещаме имената на деца сукалчета от по на няколко месеца до 15 годишни младежи.

Още повече са баташките новомъченици, чиито имена са скрити за нас, но знайни за Всеведеца Бог. Ала, макар и да не знаем техните имена, с подробности знаем как са били измъчвани и убивани за вяра, род и съвест.

Населението без разлика на пол и възраст се събрало в най-укрепените места на селото – черквата, училището, Трендафил Кереловата къща. Множество жени, деца, мъже и старци (около 200 – 300 души) се натрупало и в Богдановата къща като по-здрава сграда в долния край на селото. От този дом на страданието се започнало и клането. Изкарали всички мъже, жени и деца пред къщата – мъжете с момчетата от дванадесет годишна възраст нагоре отделени на една страна, а жените, момите и децата – на друга, като ги заградили околовръст с отправени срещу им пушки и ножове. На средата донесли дръвник. Сечта се започнала с мъжете, които били събличани полуголи, а след това ги събаряли на дръвника. Отсечените глави и отделените от тях тела хвърляли на две грамадни купчини около дръвника, палачите се сменяли. Всеки считал себе си длъжен да заколи поне по няколко християни, вярвайки че колкото повече и с по-големи зверства пролее гяурска кръв, толкова по-богато ще бъде възнаграден в бъдещия живот от „великия пророк с райска градина, с много и красиви жени и девойки, с пилаф, с чешми мед.”

След време се разбрало, че един дръвник не стига за толкова много народ и донесли още два. Освен клането на тях, наченало се и нещо друго – по всички страни, дето стояли бледните батачани. При касапина били довличани нови мъченици, на които той отсичал ръцете, краката, носовете, ушите… и най-сетне главата.

След мъжете дошъл ред на жените и децата. Най-напред жените ги завеждали на дръвника облечени само с риза, но по-сетне като видели, че това е в ущърб на голтаците – башибозуци, мъчителите захванали да ги събличат голи, както мъжете и да ги колят като агнета на дръвника. Батачанки показали същата мъжествена готовност за смъртта, както и мъжете. Тук само случаите били още по-ужасяващи и сърцераздирателни. Повеждат например майката към дръвника, а децата припкат около нея, промъкват се между касапите, улавят се за тялото и произнасят само умилителното, трогателното и детски обичливото: мамо!

И тук най-покъртителни били мъченията на младенците и децата. Тях често ги набивали на щикове. Летописецът пише: „Турците хладнокръвно са изваждали младенците от люлките с острието на щика, и като са ги прехвърляли няколко пъти от щик на щик като топка, хвърляли ги в лицето на ридаещите майки. Те са носели по улиците деца нанизани на щиковете, така щото техните главички висели над дупката на пушката, като обливали с кръв своите джелати. Най-сетне те отсичали главите на децата и карали техните другари да носят тия глави по улиците… Причината за това е твърде понятна: мюсюлманинът като убие известно число неверни гяури, си мисли, че влиза в рая, каквито и да са били греховете му. „При това убиването на децата е по-изгодно и по-безопасно. Тука в Батак башибозуците достигали до това, щото разпорвали утробите на бременните жени и убивали неродените деца все с тая цел – да уголемят числото на жертвите си”.

Върху батачани се изпълнили думите на Свещеното писание: „Заради Тебе (Боже) ни затриват всеки ден, смятат ни за овци, обречени на клане… предаде ни за укор на съседите ни, за присмех и хула на ония, които живеят около нас; всичко това дойде върху нас, ала ние Те не забравихме и Твоя завет не нарушихме… душата ни е унизена до прах, утробата ни е прилепнала до земята (Пс. 43:23, 14; Пс. 43:18, 26). „Ти ни изпита, Боже претопи ни, както се сребро претапя. Ти ни вкара в примка, тури окови на чреслата ни, постави човек над главата ни. Влязохме в огън и вода и Ти ни изведе на свобода” (Пс. 65:10-12). „Глас бе чут в Рама, плач и ридание и писък голям; Рахил плачеше за децата си и не искаше да се утеши, защото ги няма” (Мат. 2:18).

Само че евангелският Ирод детеубиец се оказал по-милостив от Ирод Отомански, защото оставил майките и бременните жени живи…

Баташката църкваВ църквата „Света Неделя” се събрала по-голямата част от цялото баташко население. Християните в черквата били нападнати едновременно с ония, които били скрити в училището. След неуспешен опит да влязат в храма, башибозуците захванали да къртят дувара, да правят в него дупки за пушките си и да убиват беззащитните. В скоро време куршумите запищели със смъртоносните си песни и мъже, жени и деца захванали да падат като покосена пшеница. Батачани отвътре и в църковния двор, колкото можели се отбранявали, но тези две пространства били изпълнени от такова гъсто множество, че нямало възможност дори за юмручна самоотбрана. Само башибозушкият ятаган правел място, само той полагал тия човешки класове от мъже, жени и деца на земята както сърпът на жетварката полага класовете на гъстата нива. Наред с приглушените удари на ятаганите и с дивите гласове на касапите, от всяка страна се донасяли детски отчаяни писъци, жаловитите гласове, печалните охкания и сърцераздирателните стенания на умиращите… Но първото впечатление скоро минало. Срещу неминуемото всеки противопоставил оная смирена готовност за смъртта, каквато е завещал в пример нашият Спасител, каквато се среща в житията на много почитани от Светата Църква светци. Риданията, стенанията и плачовете секнали като камбанен звън след зов за тревога. По четирите краища на калето (заградено пространство около същинския храм) се възцарила предсмъртна тишина, в която се слушали само ударите на ятагана, тежкото падане на обезглавените тела и тънките пискания на захвърлените или оставени без родители сукалчета. Дори болките не се чувствали сякаш така силно, дори и те сякаш замирали в смекчените сърца на мъчениците. Страданията на затворниците в храма били неописуеми! Цели три денонощия прекарали те в това състояние. Силно спарения въздух, притискането, страхотиите и всички други адски мъки изнурили силите на мало и голямо, устата им засъхнали и пламнали в страшна жажда. Тъкмо тогава свирепата агарянска изобретателност изнамерила ново по-злостно мъчение и угасила у клетите страдалци и сетните искри на надежда за избавление. От прозорците почнали да хвърлят кошери с пчели, които ядовито забръмчали между тях и забождали жилата си в плътта им. Подир тях взели да хвърлят натопена в газ и запалена слама. Пчелите ги жилели, запалената слама горяла, пържела живите им още лица, гъстият дим ги давел, лютял им в очите, тровел ги…

Адът се издигнал от преизподнята и се настанил в Баташката черква. В това време свободно нахлули в храма най-отчаяните от башибозушката сган. Думите, с които наченали клането били: „Гиди москов гяурлар!” Подир тях навлезли други, трети… – колкото можел да събере пътят на отворените кървави редове. Кръвта потекла, запръскала иконите на светците и се проливала върху телата на падналите и лежащите в несвяст.

Наред с клането, правели се и отвратителни подигравки с телата на убитите и се вършели такива грозотии, каквито само башибозушката кървава фантазия могла да измисли.

На 4 май се състояло последното клане на батачани. Ахмед – ага си послужил отново с измама: той заповядал да се направи списък на останалите живи жители на селото, на които уж правителството щяло да построи нови домове и да им повери приглеждането и прехраната на вдовиците и сирачетата. Заповедта се придружавала със заплахата, че който не се съобрази с нея и се скрие, ще бъде наказан със смърт. Съгласно това излезли всички остатъци подир многото кланета, и когато башибозуците отделили мъжете от жените и децата – оказало се, че те били само около триста души. Тогава Ахмед-ага се качил на коня си и с голяма част от башибозуците подбрал тристата мъже, та ги докарал до изгореното училище. Там ги изклали един по един на дървения мост на реката срещу училището. И тука, както и у Богданови, по-напред ги събличали голи и сетне ги водели на дръвника. На всички телата падали от едната страна на моста, а главите от другата.

След потушаването на въстанието по почин на великите сили в Пловдив започнало разследване на престъпленията на неговите „усмирители”. Бидейки един от тях Ахмед – ага бил осъден на заточение в Диар Бекир, където не останал дълго. След подписването на Берлинския договор се завърнал в Барутин и заживял богато като търговец и стопанин на големи стада добитък. Но в Диар Бекир той се бил заразил от проказа. През 1881 г. коварната болест го съборила на легло и постепенно го превърнала в куп изгнило месо. И тъй, той умрял в мъки, сам изоставен от всички, дори и от семейството си.

А хилядите Баташки новомъченици наследили вечното и нетленно богатство на Царството Божие, откъдето се молят за нас, техните бедни откъм вяра и добри дела, техни сънародници, но почитащи с любов и признателност светлата им памет.

Съставител: Иван Николов

Източник: http://svparaskeva.com/

Молитвена възхвала:

АКАТИСТ КЪМ СВЕТИТЕ БАТАШКИ МЪЧЕНИЦИ

Кондак 1.

Избрани Христови агнета, заклани като изкупителна жертва за греховете на българския народ! След като благодарение на вашата пролята кръв заедно с кръвта на още хиляди знайни и незнайни мъченици се освободихме от агарянското робство, ние Ви възпяваме с тези благодарствени песни. И понеже вашата усърдна молитва като на праведници има голяма сила, просим от вас да ни избавите и от робството на дявола, та в покаяние да ви зовем:

Радвайте се, баташки мъченици Христови, жертва най-чиста и свята!

Икос 1.

Ангелите се удивиха на вашия подвиг и мъжество, свети баташки мъченици, друг път не видели в едно да страдат майки с техните деца, бременни жени с плода на утробата си, старци с деца и юноши, старици с девойки и млади невести. А ние, вашите немощни и слабодушни сънародници, коленичим пред величавия ви подвиг и кланяйки ви се зовем:

Радвайте се, неустрашими изповедници на кръстоносната християнска вяра!

Радвайте се христолики душѝ, сияещи от благодат  и истина!

Радвайте се, свещеномъченици Нейчо и Петре, царствено свещенство!

Радвай се, великомъчениче Трендафиле, Христово благоухание!

Радвайте се, девомъченици, по-прекрасни от слънцето! Радвайте се, юноши, по-чисти от утринна роса!

Радвайте се, мъже и невести, безценни перли на целомъдрието!

Радвайте се, деца и младенци, земни Божии ангели!

Радвайте се, старци и старици, мъдреци по вяра и кротост! Радвайте се, неродени по плът, но родени в Светия Дух!

Радвайте се, баташки мъченици Христови, жертва най-чиста и свята!

Кондак 2.

Виждайки как и младенци могат да стигнат до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство ние, пълнолетните на години, но състарени в греховете, пеем на явилия ви Своето величие Бог: Алилуия!

Икос 2.

Придобили благ разум и ум Христов, и върху вас, свети баташки мъченици, се изпълни пророческото слово на Иоил: „и ето в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът… И ще покажа чудеса горе в небесата и личби долу на земята, кръв и огън, дим и пушек!” Затова със страхопочитание Ви зовем:

Радвайте се богоувенчани баташки младенци: Райно, Владимире, Риса, Мария, Катерино, Тодоре и Петра! Радвайте се Нисторе, Ванчо, Тоско, Иване, Георги, Николае и Илия!

Радвайте се, прекрасни по лице и душа юноши и девойки: Петре, Янко, Дора, Атанасе, Ангелино, Ангеле и Стоянке! Радвайте се, Василе, Стефано, Димитре, Елено, Колю, София и Фикия!

Радвайте се, чисти като бял трендафил съпрузи и съпруги: Лазаре, Тяно, Янко, Петро, Злата, Митро и Вана!

Радвайте се, Марено, Гюро, Наско, Сеферине, Елено, Златано и Върбо!

Радвайте се, свещенолепни старци и старици: Дойко столетниче, Трендафиле, Пеню, Гино, Колю, Марге и Писа! Радвайте се, Яню, Недяля, Георги, Зафире, Пено, Вълю и Тошо!

Радвайте се, влезли в огън и вода заради Господа!

Радвайте се, словесни овце, обречени на клане, заради Него!

Радвайте се, баташки мъченици Христови, жертва най-чиста и свята!

Кондак 3.

Силата на Всевишния озари свещеномъченик Нейчо с двойна сила, за да претърпи и двойно мъченичество: първия път меч пронизвал душата му, когато пред очите му агаряните умъртвили и седемте му дъщери, а втория път пострадал и с тялото си, когато му отсекли ръцете и изболи очите. Слава на твоите страдания, пречестни отче, слава и на твоето дълготърпение, което си показал, пеейки Богу: Алилуия!

Икос 3.

Имайки в себе си несломимия дух на древните мъченици, Христовият йерей Петър смело отвърна на своите мъчители: „Главата си я давам, вярата си не давам!”

О, доблестни свещеномъченици и изповедници Христови Нейчо и Петре, благословете ни отгоре и ни позволете да ви прославим, макар и с нечисти уста, така:

Радвайте се, добри пастири, положили душата си за овците!

Радвайте се, уподобили себе си на Пастиреначалника Христос!

Радвайте се, достойни презвѝтери, удостоени с двойна почит: и от Небесната и от земната Църква!

Радвайте се, защото сте били свети, незлобиви и непорочни!

Радвай се, свещеномъчениче Нейчо, явил духа и силата на Соломония!

Радвайте се, седем негови дъщери, доказали, че и жени могат да покажат Макавейската твърдост!

Радвай се, свещеномъчениче Петре, пожертвал главата си за Главата на Църквата – Христос, радвай се, обезглавен телом, а увенчан духом!

Радвай се, благоговейни отче Нейчо, защото и без ръце си прегърнал възлюбилия те Христос!

Радвай се, защото и без очи си видял Неговата небесна слава!

Радвайте се, баташки мъченици Христови, жертва най-чиста и свята!

Кондак 4.

Буря от негодувание се надигна в сърцата на целомъдрените баташки жени и девойки, когато сластолюбивите мохамедани дръзнаха да посегнат на тяхната чест и тогава те от кротки агнета пред дръвника се превърнаха в разярени лъвици, готови да разкъсат беззаконниците, които нито знаеха, нито желаеха да пеят на истинския Бог: Алилуия!

Икос 4.

Слушайки лъстивите думи на запленения от нейната хубост убиец на мъжа й, че иска да я вземе за жена, за да краси харема му, мъченицата Лаза се хвърли срещу насилника и го погуби с мъжествена сила, след което беше насечена на парчета. О, Христова мъченице, която сега красиш Господните двори, помоли се заедно с твоите другари по мъченичество за нас, почитащите светлата ви памет с тия слова:

Радвайте се, чисти и пречисти баташки жени и девойки, всебългарска славо!

Радвайте се, белоснежни като кринове, пламтящи и като червени рози!

Радвайте се, приели двоен венец от Господа: единия за опазеното целомъдрие; другия – за своето мъченичество; радвайте се, Христови невести!

Радвай се, Лазо, изгорила с огъня на своята чистота тръните на агарянската похот; радвай се, мъдра девице!

Радвайте се, бели гълъби, принесли себе си в жертва на своя Създател и Господ!

Радвайте се, отлетели с чистите си души при Бога!

Радвайте се, с любов погълнали болката!

Радвайте се, с болка възвеличили любовта си!

Радвайте се, баташки мъченици Христови, жертва най-чиста и свята!

Кондак 5. 

На Боготечни звезди сте се уподобили, свети баташки мъченици, покривайки със златоструен блясък цялото духовно Небе над Отечеството ни и изпълвайки с радост и веселие Небесна България, чиито жители са всички родни светии, които не престават да се молят за нас, почитащите тяхната памет, пеейки: Алилуия!

Икос 5.

Виждайки, че децата им умират от жажда, техните майки започнаха, коя с мотика, коя с лопата, коя с нокти, да копаят в храма кладенец, но вода не се показала, защото Господ вече им беше приготвил извор с вода, който тече в живот вечен. О, свети баташки мъченици, измолете от Христа Бога тази жива вода и за нас, жадните за земни наслади, та с любов да Ви зовем:

Радвайте се, гладни и жадни за правда, защото сте се наситили!

Радвайте се, благодатни извори с вода, която тече в живот вечен!

Радвайте се, защото напоявате нашите изсушени от греха души и сърца!

Радвайте се, родна непресъхваща Витезда за болните и недъгавите!

Радвайте се, баташки деца и младенци, получили еднаква награда с Витлеемските младенци, избити от Ирод! Радвайте се, приели кръщение в мъченическите кърви на своите майки!

Радвайте се, свети майки, защото вашият Рахилин писък стигна до Небесата!

Радвайте се, молитвени застъпници за българските деца и майки!

Радвайте се, светло умиление на Майката на майките – Богородица!

Радвайте се, небесно веселие на Нейния Син – Емануил!

Радвайте се, баташки мъченици Христови, жертва най-чиста и свята!

Кондак 6.

Проповедник на силата на честния и животворящ Кръст Господен се яви великомъченик Трендафил, баташки първенец в Царството Божие, защото неговите страдания за Христа надвишават слабата сила на човешкото естество.

Дойдете, всички верни, да паднем на колене пред този дивен страстотерпец, и да прославим Бога за Него, възклицавайки: Алилуия!

Икос 6.

Просиял си по-ярко от слънцето, великомъчениче Трендафиле, когато набучен на ръжен като гергьовско агне от бесонравните агаряни жив си бил въртян върху жаркия огън, и така си предал своя дух в Божиите ръце. Дойдете, всички верни, да паднем на колене пред този дивен страстотерпец, и със сълзи на очи да му речем:

Радвай се, великомъчениче Трендафиле, Божий агънче на Агнеца Христос!

Радвай се, венец и слава на баташките мъченици!

Радвай се, облагоухал цялата Небесна и Земна Църква! Радвай се благовонно миро и пресветло кадило на Светия Дух!

Радвай се, жива свещ, запалена пред Престола на Всевишния!

Радвай се разпнат и прободен до последната вибра на многострадалното си тяло!

Радвай се, великомъчениче на великомъчениците!

Радвай се, Божия искра литнала на Небето!

Радвай се, обърнал ослепения  си земен взор нагоре към Всевишния!

Радвай се, изгорил Мохамедовата прелест!

Радвай се, пробол до смърт агарянския полумесец!

Радвайте се, баташки мъченици Христови, жертва най-чиста и свята!

Кондак 7.

Желанието на светите баташки мъченици било да умрат за своята вяра и когато нечестивите ги питали, какво предпочитат – чалма или брадва – те в отговор сами скланяли глава на дръвника, а техните Ангели – пазители облажавали святата им кончина и пеели на Бога: Алилуия!

Икос 7.

Нова ярост и безчовечност показа отоманският Ирод към вас, свети баташки майки, когато едни от децата ви безжалостно посичаше, а други искаше да запази живи, за да бъдат потурчени и станат люти еничари. Това като разбрахте, о, майки святи български, сами повеждахте чедата си към дръвника или ги хвърляхте реката, за да не погинат душите им заради кратковременния живот тук на земята и за да ви пеем с умиление и сълзи на очи така:

 Радвайте се, Божии класове, наляти със зърно и съзрели за богата жътва!

Радвайте се, че тази жътва е била мъченическата ви смърт за Христа!

Радвайте се, принесли в жертва Богу плода на утробата си! Радвайте се, защото меч прониза и вашите сърца!

Радвайте се, благословени майки, похвала на Богомайката! Радвайте се, баташки дечица, светъл образ на Емануил!

Радвайте се, хляб сладък, изпечен в горнилото на нечувани страдания!

Радвайте се, защото който яде от този хляб няма да огладнее никога!

Радвайте се, руйно вино, дарило свобода и светлина на отечеството ни!

Радвайте се, защото който пие от това вино няма да ожаднее!

Радвайте се, баташки мъченици Христови, жертва най-чиста и свята!

Кондак 8.

Странно и дивно чудо извърши Бог с вас, свети мъченици: когато мъчителите сечаха членовете ви, Той съчетаваше душите ви с Христа, и когато вашите къщи горяха, Той съзиждаше вас самите в жилище Божие чрез Духа, в храм на Духа Светаго, Комуто заедно с Отца и Сина пеем: Алилуия!

Икос 8.

Целите безмерно в рани, в труд и мъка, в глад и жажда, в голота, посичани, горени живи и мъртви, давени в дим и пушек, хвърляни във вода и жилени от пчели, тъпкани с нозе като прах и пепел, вие, свети мъченици баташки, достойно понесохте и телом, и духом всички рани на Господа Иисуса. И сега, като заслужено удостоени с всички блага на Неговото небесно Царство, ние ви славословим така:

Радвайте се, вкоренени и утвърдени в любовта на Христа Бога!

Радвайте се узнали Неговата любов, която превъзхожда всяко знание!

Радвайте се, посекли Мохамедовата заблуда!

Радвайте се, удавили неговата прелест!

Радвайте се, потъпкали езическото суеверие!

Радвайте се, унищожили незаспиващия червей!

Радвайте се, изгорили агарянския полумесец!

Радвайте се, възвеличили Кръста Христов!

Радвайте се, преминали от долината на плача в горния Сион на веселието!

Радвайте се, свети славни великомъченици!

Радвайте се, баташки мъченици Христови, жертва най-чиста и свята!

Кондак 9.

Всички Ангелски чинове се удивиха на вашето мъченичество, добропобедни угодници Божии, и няма писател, който би могъл да опише достойно висотата на вашия подвиг. Стани, Иеремия, и заплачи с плач и писък голям за Батак, града на всяко злострадание и черна мъка, а след това и възтържествувай с пасхална радост за него, защото Господ го превърна в Небесен Иерусалим, където вечно ще ехти победната песен: Алилуия!

Икос 9.

Суемъдрите витии на този век нито могат да разберат, нито да изкажат величието на вашето дело, свети мъченици, защото то достига до Небесата, а те са прилепнали долу ниско в праха на скоропреходните земни блага и плътски наслаждения. Затова и Бог, според похотите на техните сърца, им даде дух на безчувствие, за да отрекат вашето клане и подвиг, а на нас, верните, Той дава ревност да ви облажаваме така:

Радвайте се, Христови младенци и кърмачета, защото Бог Си е стъкмил от устата ви похвала!

Радвайте се, преуспели в мъдрост и любов пред Бога и човеците!

Радвайте се, съобщници на древните Христови мъченици! Радвайте се, защото вашата молитва е огън и светлина за нас, топлохладните и помрачените!

Радвайте се, чудни лечители на духовната ни самота! Радвайте се, избавители от нашата духовна несрета!

Радвайте се, пречестни наши отци и майки!

Радвайте се, славни деди, здрав български корен!

Радвайте се, победили безбожието на своите мъчители! Радвайте се, поразили силата на огъня и меча с устрема на вярата!

Радвайте се, баташки мъченици Христови, жертва най-чиста и свята!

Кондак 10.

Желаейки да спасиш света, макар и да си претърпял смърт, Безсмъртни Христе, Ти със Своята смърт победи смъртта. Така и смирените кости на Твоите баташки мъченици челичения ятаган на агаряните, защото в подвизите на вярата и благочестието победител е този, който страда и претърпява до смърт, пеейки: Алилуия!

Икос 10.

Бъдете ни нерушима стена и покров, свети баташки мъченици против всички наши видими и невидими врагове и ни запазвайте от всякакви беди и болести. Прогонете от нас всички изкушения, идещи от света и дявола, за да ви зовем хвалебно:

Радвайте се, христолюбци, сияние на Отца, Сина и Светия Дух!

Радвайте се, победители в духовната бран срещу агаряните!

Радвайте се, славни жители на нашата свидна и свята небесна България!

Радвайте се, почетни граждани на Горния Иерусалим!

Радвайте се, развяли Православието като най-свято народно знаме!

Радвайте се, спасители на българската душа от вечна смърт!

Радвайте се, преминали от земната Пасха направо в Небесната!

Радвайте се, защото сега празнувате заедно с Богородица и всички светии!

Радвайте се, наши усърдни застъпници пред Престола на Всевишния!

Радвайте се, защото лекувате всяка болест и немощ на ония, които ви се молят!

 Радвайте се, баташки мъченици Христови, жертва най-чиста и свята!

Кондак 11.

Безсилна е всяка човешка песен да ви изкаже достойна похвала, страдалци Христови, ала ви молим да ни позволите да присъединим немощния си глас към ангелското славословие за вас, та всички – и праведни, и грешни – да ви почетем с една уста и едно сърце, възпявайки: Алилуия!

Икос 11.

Светилниците ни угаснаха, елеят на милосърдието свърши в ожесточените ни сърца и няма как да възгори у нас отново благодатта на Светия Дух. Към кого да се обърнем за помощ, окаяните, защото ето още малко и Младоженецът Христос ще дойде, за да ни каже като на неразумните девици, че не ни познава. Помогнете ни, свети мъченици и напълнете съсъдите на нашите души с елея на покаянието, та с благодарност да ви речем:

Радвайте се, светилници на сърдечното умиление!

Радвайте се, любвеобилни стражи на душите ни!

Радвайте се, тих полъх на небесна благодат!

Радвайте се, жива корона на българските мъченици!

Радвайте се, пострадали за греховете на народа си!

Радвайте се, рай сладостен посред долината на плача!

Радвайте се, Божествена река, напояваща жадните за правда!

Радвайте се, поразили отоманския антихрист!

Радвайте се, защото ни изпросвате от Христа време за покаяние!

Радвайте се, посичащи ония, които отново искат да ви посекат!

Радвайте се, страшен бич в Божията десница за вероотстъпниците!

Радвайте се, милваща ръка за почитащите светлата ви памет.

Радвайте се, баташки мъченици Христови, жертва най-чиста и свята!

Кондак 12.

Божествена благодат и велика радост разцъфтя днес за България, свети мъченици баташки в светоносния ден на вашето прославление, нека се веселят достойно и Небесата, и всяко дихание и твар да пеят за вас на Бога: Алилуия!

Икос 12.

Като възпяваме всерадостното ваше прославление като свети Божии угодници и Христови мъченици, ние се покланяме на вашата честна икона и ви облажаваме с похвални песни така:

Радвайте се, облечени в слава от Господа на славата! Радвайте се, нови ангели – пазители на Православната ни Църква!

Радвайте се, бодрост на унилите ни души!

Радвайте се, похвала на онемелите ни уста!

Радвайте се, очистили себе си за Христа с кръв и истина! Радвайте се, жертва одушевена, всесъжение словесно!

Радвайте се, добри воини на избраното Христолюбиво опълчение!

Радвайте се, ужас и трепет на бесовете!

Радвайте се, застъпници наши на страшния съд!

Радвайте се, надежда на нашето спасение!

Радвайте се, баташки мъченици Христови, жертва най-чиста и свята!

Кондак 13.

О, всехвални свети новомъченици баташки! Приемете великодушно тази наша малка похвала и като ни простите дълговременното към вашата светла памет нерадение, изпросете ни от Христа Бога освобождение и от вечното робство на дявола, та велегласно и заедно с вас да пеем вовеки на Бога: Алилуия!

(Този кондак се чете три пъти. След това се чете 1-ви икос и 1-ви кондак и се завършва с молитвата.)

 Молитва

О, всехвални баташки мъченици, с чиито страдания се осветиха баташките стъгди и чиято кръв напои българската земя, та от нея израснаха златни класове на небесна пшеница, за прехрана на вярващите, които ще се родят на нея! Прекланяме коленете на сърцата си и величаем вашето смирено търпение и твърдо стоене в тази най-добра вяра и в този най-лъчезарен закон дори до смърт. Затуй и ние, като въздигаме с вяра сърцата си към вас, о, бащи и майки наши, молим ви: молете многомилостивия наш Спасител да ни прости многото грехове, да укрепи и нас с всемогъщата Си десница, та да претърпим всички изкушения и страдания в тоя кратковременен живот, пазейки православната вяра и Христовия закон дори до смърт. Умолете Спасителя Христа да не остави да погине нашия народ, като отстъпва от праотеческата вяра, като осмива свещения Закон на своя Бог, като потъпква и презира вашето добронравие, наши бащи и майки! О, многосрадални страстотерпци, молете нашия Бог, Който е изпълнен с всяка благост, да обърне сърцата на чедата към техните отци, към вярата и нравите на нашите прадеди, та макар и немощни, да пламне в нас ревност по прежното боголюбие и християнско благонравие. Затова умилно просим: помогнете ни да се върнем чрез покаяние при истинската вяра, в истинския живот, истинската светлина, истинския разум и истинското достояние на нашия народ: при едничкия Утешител и Спасител на душите ни, при Бога на нашите бащи, при пресладкия Господ Иисус Христос, Който всякога постъпва с нас според великата си милост! Молете Го да не отхвърля молбите на нас, многогрешните, но да избави от оковите на страстите душите на тия, които Го славят и вас почитат, и да ни дарува най-драгоценния дар за вечен живот: благодатта на всесветия  Божий Дух, та като избегнем вечните мъки, заедно със светците на нашия народ във вечни векове да възпяваме нашия Спасител и Господ Иисус Христос, с безначалния Негов Отец и с Всесветия, всеблаг и животворящ Дух, сега и всякога, и во веки веков. Амин.

Източник на Акатиста: Отец Владимир Дойчев

Свързани публикации:

Светите новомъченици от Баташкото клане – Тихомир Илчев

Житие на св. Николай Нови Софийски († 1555) от Матей Граматик – 17 май

Почитта към светиите в Православната Църква – проф. д-р Тотю Коев

Светиите от българския род – доц. д-р архим. Павел (Стефанов)

Неделя на Всички български светии – доц. д-р архим. Павел (Стефанов)

Житие и страдание на свети мъченик Димитър Сливенски – 29 януари

В памет на светия благоверен цар Петър Български – 30 януари

Житие на светия славен и добропобеден мъченик Георги Софийски Нови – 11 февруари

Житие на равноапостолния наш отец Кирил Философ – Успение на св. Кирил Философ (14 февруари)

Житие на св. преподобни Роман Търновски, ученик на св. Теодосий Търновски – 17 март

Житие на светител Серафим Софийски чудотворец (1881 – 1950) – 26 февруари

Житие на св. мъченик Йоан Българин – почита се на 5 март

Житие на св. преподобномъченик Лука Одрински – 23 март

Пространно Житие на св. Георги Софийски Стари (1407 – 26 март 1437) – 26 март

Кратко Житие на св. Георги Софийски Стари (1407 – 1437) – 26 март

Св. Георги Загорски, св. Петър Мъгленски и св. княз Боян-Енравота – д-р Георги Канев и Житие на св. мъченик Боян-Енравота, княз Български – 28 март

Житие на св. Аврамий Български (светец от Волжка България) – 1 април

Житие на св. свещеномъченик Никита Серски († 1808) – 4 април

Пространно житие на архиепископ Методий от св. Климент Охридски – 6 април

Житие на св. Лазар Български от йеромонах Никифор Хиоски – 23 април

Житие на св. цар Борис, покръстител на българите – от архим. Серафим (Алексиев) – 2 май

Житие на св. благоверни Борис-Михаил, цар Български – 2 май

Житие на св. мъченици от манастира „Св. Петка“ край Ново село (Събор на св. Новоселски мъченици) – 9 май

Празник на св. равноапостолни и славянобългарски просветители Кирил и Методий – 11 май

Житие на св. мъченик Райко Шуменски († 1802) – 14 май

„Достоверни ли са житията на светиите?“ от доц. архимандрит Серафим (Алексиев)

Коментари за “Житие на св. Баташки мъченици (Събор на светите Баташки мъченици)

  1. Блаташкото клане е станало на 4 май,по тогавашния Юлиански календар,тоест на 17 по сегашния Григориански ! Добре е че БПЦ,го празнува по стария(отечески календар) !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *