Православна България и денят на нейната просвета и култура

Църковна проповед – автор: https://pravoslavenhram.com/

„Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, … от длъжност неизменно воден – и Бог ще те благослови!

Християнството влиза в света със съзнанието за своята универсална мисия. Още от самото начало последователите на Господ Иисус Христос смятат за свой дълг да предадат евангелското слово на всички народи (Мат.28:19-20). Отправният момент на Православието, обаче не е преследването на власт и богатство, а приемането на спасителното познание и изкупваща любов, за която всички хора жадуват и копнеят в дълбините на своето сърце. Всяка култура представлява въплътен в историята израз на идентичността на народа. Тя изковава душата на този народ, който се идентифицира чрез своята ценностна система. Във всички известни исторически култури религията е основен елемент, определящ фактор.

Именно религията ориентира структурирането на ценностите и оттук формира вътрешната логика на културата.

По своята същност културата означава откритост към божественото. Кризата в една култура настъпва тогава, когато тя вече не е в състояние да създаде убедителна връзка между свръхестествения фактор и новото, критично знание. Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е български национален празник, честван на 24 май. На този ден в България се чества българската просвета, култура и създаването на глаголицата от св. Кирил и св.Методий, известни още и като „Солунските братя“. Първите преводи на свещените писания св. Кирил и св.Методий записват на глаголица.

Найден Геров (1823 – 1900)

Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменски летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. 

Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на св. Кирил и св. Методий на 11 май, се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 година денят на „светите братя“ е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата година, 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на св. Кирил и св. Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860г. и в Скопие. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов. По време на борбите за църковна независимост от началото на 18-ти век историческото дело на св. Кирил и св.Методий е не само стимул, но и казус против деспотството на Вселенската патриаршия. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев. Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник. 

След 1878 г. празнуването на св.Кирил и св.Методий се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско обаче същият запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата ѝ против турското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на св. Кирил и св. Методий придобива след Първата световна война. С въвеждането на астрономически правилния календар от държавата през 1916 г. празникът се премества с 13 дни и започва да се чества на – 24 май, защото църковните празници по наредба на Вселенската патриаршия не се преместват. Когато по решение на Св. Синод на Българската Патриаршия, след 1969 г. се възстановява правилния църковен календар, празникът на светите братя отново е на 11 май, а светски продължава да бъде на 24 май. За официален празник на Народна Република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 година, а от 15 ноември 1990г. е официален празник на Република България, когато Народна република България е преименувана на Република България. 

Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на св.Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий — на 6 април (дните на тяхната смърт). Делото на Кирил и Методий бива продължено от техните ученици св. Климент, св. Наум, св. Ангеларий, св. Горазд и св. Сава, които идвайки в България, намират подкрепа за своето дело от свети цар Борис Покръстител. Българската Църква е установила на 27 юли да честваме общ църковен празник на двамата първоучители св. Кирил и св.Методий и петимата техни ученици – давайки им името св. Седмочисленици. В едноименната софийска църква като безценна реликва се пазят част от мощите на Св. Климент и на св. Горазд. Всеруският Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на св. Кирил и св. Методий взема следното решение: „За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра,да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!След това празникът се чества във всички православни славянски страни. Общият празник на св. Кирил и св. Методий се чества и от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите. 

Празникът на св. Кирил и св. Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница – сред възрожденската имиграция в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир. През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на св.Кирил и св. Методий да бъде празнуван като празник на българските ученици. През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11.05.1900 г. музиката към химна. 11 май се чества от православната Църква като празник на св. Кирил и св. Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, на българската просвета и култура. 24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий се отбелязва и в Русия. Той там се чества за първи път през 1986 г. по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов. В Мурманск е най-северната точка, където има паметник на св. св. Кирил и Методий. На 31 декември 1980г., първият папа славянин Йоан Павел II обявява двамата солунски братя за съпокровители на Европа, редом със свети Бенедикт. 

В речта си той казва, че „двамата славянски апостоли се завръщат днес отново при нас, увенчани с нов ореол и натоварени с нова мисия. Те трябва да бдят над Европа, която ги зове като свои патрони“. Днес младите хора търсят все повече духовна опитност. Отегчени от материализма и рационализма на обществото, те са открити към различни религиозни истини и ценности, особено, когато сме свидетели на рухването на много световни идеологии. И ето, че Православието сега преживява своята младост. Подобно на живота и младостта, които не приемат никакви изкуствени форми, Православието не се изчерпва с шаблони и правила. В основата си то е живот и утвърждаване на самия живот. Православието открива Спасителя – Богочовека, Който е подобен на нас. Открива Бога, Който обича човека, дори когато той греши. Богът, Когото Православната църква изповядва, не е философска идея, а Бог, Който непрестанно присъства във времето и историята. Православието не отрича този свят, а съществува, за да го преобрази. Когато човек почувства веднъж Бога в себе си и когато човешкото сърце се озари от светлината на евангелското слово, то придобива чудесна сила, която превръща и безпомощните в силни. Православието отговаря на съществените въпроси на младите хора и формира в тях истинското чувство за любовта, истината и красотата. Православието им открива радостното чувство за живота, открива им най-дълбоката истина за самите тях и именно в това е силата на Православието!

За нас, българите, Православната вяра е Откровение, Завет и Съдба! Това е вярата, на която дължим нашата писменост и просвета и култура, която ни съхрани като народ през вековете на османско и фанариотско робство, от чиито духовни глъбини се разнесе гласът на св. Иван Рилски, на св. Патриарх Евтимий, на преподобни Паисий Хилендарски и на мнозина други славни българи. Историческата заслуга на Православието за запазване единството на българския народ, на неговата самобитност, дух и култура, въпреки всички козни на политически и верски врагове, е абсолютна по значение и неопровержима като факт. Митрополит Климент Търновски (Васил Друмев), участник в Легията на Раковски, един от основателите на Българската академия на науките, пръв председател на Българския червен кръст, министър на народното просвещение и министър-председател на България – в своето забележително слово, произнесено на 14 февруари 1893 г. – казва: „Няма по-голямо зло, което би могло да се нанесе на народа ни от това да не пазим и да не зачитаме вярата му… Трябва да знаем, че всеки, който посяга у нас на Православието, той посяга на самото съществуване на народа. Който и да е той, ако посяга на народната вяра – Православието, подритва ли и не зачита ли това свещено достояние, оставено нам от деди и прадеди, като безценен залог на честито и трайно народно съществувание, той не е и не може да бъде приятел на народа си, защото подкопава единствената му най-здрава и стабилна основа на съществуването и преуспяването му.

От Покръстването до днес българският народ има само Православната си вяра и нейната институция – светата Българска православна църква, непроменени, като Божие Откровение, завет на бащите, морална опора и крепост на духа. Това ни дава основание и ни задължава особено на днешния български празник да опазим чиста Православната си вяра. Амин.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *