На 29 май (по стар стил) 11 юни (по нов стил) се отбелязва паметта на един от особено почитаните светии от края на XIX и първата половина на XX в. – св. Лука (Войно – Ясенецки), Архиепископ Кримски и Симферополски (1877 – 1961)
Хирург в расо лекува и след смъртта си
Дария Захариева
По времето на комунизма от ухо на ухо върви една мълва – за хирурга-архиепископ. Той поставял болния на операционната маса, прочитал над него молитва, прекръствал себе си, лекарите, сестрите или с йод помазвал мястото, където трябва да се реже и след това се хващал за скалпела. И неговите операции винаги били сполучливи: слепите проглеждали, обречените се съживявали. И всички заедно се чудели – науката ли помага, или Бог, заради Когото преследват и убиват?!
На пожълтелите снимки от съветско време може да се види облечен в расо старец с дълга посивяла коса. На гърдите – с панагия. Този човек е бил хем епископ, хем съветски професор. Почти четиридесет години е прекарал във времето на руския комунистически режим. По неговите книги са учили поколения съветски хирурзи. Произнасял е проповеди и заедно с това е чел лекции, изнасял е доклади на научни конгреси.
Хората били поразени от вида на хирург в расо. Пропагандата трябвало да се бори срещу очевидното – вярата и науката са съвместими.
Художникът става лекар
Светското име на архиепископ Лука било Валентин. В детските си години Валентин рисувал много добре и след като завършва гимназия и киевската художествена школа, започнал да се подготвя за Петербургската художествена академия. Мечтаел да стане художник. Но по време на изпитите го обзело съмнение: дали ще бъде най-разумно да се занимава с рисуване, щом има толкова страдащи? В главата му кънтели думите на Евангелието: „Жътвата е голяма, а работниците малко“.
В крайна сметка, бъдещият епископ постъпил в киевския медицински факултет. Скоро станал най-добрият студент на факултета. Младият лекар Войно-Ясенецки завършил медицина с отличие.
След завършването си Валентин е изпратен в помощ на медицинските екипи в Руско-японската война в Чита. Тук се венчава за Анна Ланска и за първи път започва да оперира, но жена му заболяла от туберкулоза. През април 1917 година семейството и четирите им деца се преместили на юг – в Ташкент. През същата година лекарят става професор в Средноазиатския университет в Ташкент. През 1919 година починала съпругата му.
„Докторе, вие трябва да станете свещеник!“
Революцията в Русия и последвалата я гражданска война през 1918 година достигнали и до Ташкент. Бившите енориаши започнали да грабят и рушат храмовете. Вместо да се дистанцира или притесни, той още по-сериозно се заел с молитва, посещавал храма, лекувал и преподавал. Прочутият в целия град хирург правел впечатление и със своята религиозност.
Ташкентският и Туркестански епископ Инокентий казал на бъдещия владика: „Докторе, Вие трябва да станете свещеник!“. На посвещаването му в дяконски чин се стекъл целият медицински факултет. „Чувствах, че е мой дълг да защитя с проповед нашия оскърбен Спасител“, пише архиепископ Лука в своите мемоари.
След като приел свещенически сан, отец Валентин оперирал както преди, четял лекции на студентите, винаги с расо и кръст. 20-те години били много трудни за Църквата. Много йерарси в Русия били убити. Патриарх Тихон бил арестуван, защото анатемосал новата власт, а управляващият епископ Инокентий напуснал Ташкент. Предложили на отец Валентин да възглави църквата в Туркестанския край.
„Аз „режа“ хората в името на тяхното спасение“
През 1923 година 46-годишният свещеник бил постриган в монашество. Малко по-късно приема епископска хиротония с името Лука – в чест на свети апостол и евангелист Лука – лекар и иконописец. Назначили го за Ташкентски и Туркестански епископ. Високата църковна служба не го отделила от медицината. Съвременниците на свети Лука били поразявани от удивителния му характер. Той никога не се притеснявал да каже пред всички какво мисли за безбожната власт. Запазен е разговор на епископа с един от най-свирепите агенти на ЧК (КГБ) в Ташкент, зловещия Петерс:
– Значи Вие, Войно-Ясенецки, нощем се молите, а през деня режете хората?
– Аз „режа“ хората в името на тяхното спасение – отвърнал свещеникът. – А в името на какво ги режете (на руски глаголът означава и „коля“ – б.р.) вие?
– Как можете да вярвате в Бога? Нима сте Го виждали?
– Не, не съм Го виждал. Правил съм много мозъчни операции, господине. И когато отворя черепната кутия – не виждам къде е умът, съвестта също. Значи ли това, че ги няма?
Заточения и лагери
Но още след първите му изяви като архиерей започнали изпитанията. Ставало все по-трудно да работи – да бъде активен хирург и активен църковен деятел ставало невъзможно. През 1923 г. епископ Лука бил арестуван по обвинение в антисъветска дейност и заточен в Енисейск, Сибир.
И тук той продължил да се занимава с църковна дейност и да оперира, упорито събирал материали за отдавна замислените „Очерци по гнойна хирургия“. След три години в заточение епископ Лука бил реабилитиран и се върнал в Ташкент. Катедралният храм в Ташкент бил разрушен. Епископ Лука започнал да служи като обикновен свещеник в църквата „Преподобни Сергий Радонежки“, недалеч от своя кабинет. Но през 1930 година отново бил арестуван и изпратен в Архангелск – до 1933 г. През 1934 година излязло първото издание на неговите „Очерци по гнойна хирургия“. За кратко книгата предизвикала огромен интерес и се изчерпила.
Отново в Сибир
Спокойният живот продължил общо три години. Настъпила страшната 1937 година. На 13 декември епископ Лука бил арестуван отново и обвинен… в шпионаж.
В неимоверно тежките условия на затвора, разпитван постоянно ден и нощ, лишен от сън, с подути крака от дългото стоене, владиката започнал гладна стачка. Бил вече на 60 години. Две години неговото семейство не знаело нищо за него. В тежко здравословно състояние той прекарал четири години в килията и в лагерната болница. Не се предал духом и не признал скалъпените обвинения. Лагерът приключил със заточение в Сибир, в село Голяма Мурта.
Навсякъде владиката бил готов да се притече на помощ. Той лекувал и оперирал понякога с подръчни средства: нож от кухнята, шлосерски клещи, зашивал раната с женски коси…
Телеграмата до Калинин
Когато започнала войната, пристигнала телеграма в Москва от епископ Лука, адресирана до Михаил Иванович Калинин, Председател на президиума на Върховния съвет на СССР (формалния държавен глава на СССР – б.р.). Ето нейното съдържание: „Аз, епископ Лука, по фамилия професор Войно-Ясенецки, отбивам службата си в лагер в село Голяма Мурта, Красноярски край. Специалист съм по гнойна хирургия и мога да окажа помощ на фронта или в тила. Моля моето заточение да бъде прекъснато или да бъда изпратен да служа в болница. След края на войната съм готов да се върна в лагера. Епископ Лука.“
Искането било удовлетворено. По време на войната светител Лука бил завеждащ хирургично отделение в болница. Той се грижел за най-тежките случаи и извършвал операции денонощно. След края на войната архиепископ Лука бил награден с медал. Но това не попречило на властите да продължат неговото заточение – трябвало да се върне в лагера.
Епископ Лука носел своя кръст с чест и достойнство. Той пише: „Главното в живота е винаги да се прави добро на хората. Ако не можеш да направиш голямо добро, постарай се да извършиш поне малко.“
Единадесет години през митарствата на затвори и заточения свети Лука останал верен на православната вяра. Можел да получи свобода, известност, предлагали му да възглави институт, но в замяна искали от него да се отрече от Бога. Той предпочел да не предава вярата. През 1946 година епископ Лука бил избран за Кримски и Симферополски архиепископ.
„Смятам за своя главна задача навсякъде и винаги да проповядвам за Христос“ – говорил той на своите духовни чеда.
На 11 юни 1961 година архиепископ Лука починал. Три дни не преставал човешкият поток към гроба на архиепископа-лекар, а в деня на погребението процесията достигнала три километра. По-късно започнали да постъпват съобщения, че много болни, които се покланяли на гроба на владика Лука, по молитвите му получавали изцеление. Чудесата не престават и днес.
През 2000 година Руската православна църква официално причислява светител Лука Войно-Ясенецки към лика на светиите. Но хората го смятали за светец много по-рано. Неговите мощи са изложени за поклонение в съборната църква „Света Троица“ в Симферопол. Всяка година на 11 юни мощите се изнасят с литийно шествие по улиците на града.
Дария Захариева, в. „Монитор“, 30 Януари 2009
Източник: http://www.pravoslavieto.com/ ; снимки на светите мощи: https://svetamatrona.bg/
На видеоканала в Ютюб на Ловчанска св. митрополия може да бъде гледан Документален филм за живота и делото на св. Лука Кримски – ТУК.
Из духовното наследство на св. Лука Кримски – ТУК ( https://pravoslaven-sviat.org/ )
Свързани публикации:
Светила на Православието от XIX – XX в. – излезе нова книга за св. Гавриил (Ургебадзе) (1929 – 1995)
Светила на Православието от XIX – XX в. – св. Варсануфий Оптински (1845 – 1913)
Житие на светител Серафим Софийски чудотворец (1881 – 1950)
Пази вярата си, българино брате! – от св. Николай Велимирович (1939 г.)
Слово за Благовещение от св. Серафим (Соболев), произнесено на 25 март, 1946 г.
Слово на Сретение Господне от св. Серафим (Соболев), произнесено в София през 1947 г.