На 12 юли се почита паметта на особено обичания от няколко поколения православни християни старец Паисий Светогорец (1924 – 1996). На 12 януари 2015 г. св. Паисий е канонизиран от Вселенската патриаршия. Свободен достъп до книги, посветени на неговия живот и дела може да се намери в посветената му страничка: https://www.sveta-gora-zograph.com/ ; много примери от духовното наследство на св. Паисий могат да се открият тук: https://pravoslaven-sviat.org/.
Светогорският старец Паисий – живот и поучения (материалът е подготвен през 2003, преди официалната канонизация на св. Паисий)
дякон Емил Паралингов
У нас отец Паисий стана известен първоначално чрез отделни публикации за него и на негови поучения в „Църковен вестник“. През последните три години българският атонски манастир „св. Георги – Зограф“ издаде две книги за стареца – „Старецът Паисий от Св. Гора“ на йеромонах Христодулос и „Да превърнеш чуждата болка в своя“ на отец Дионисиос Тацис и авторската книга „Светогорски отци и светогорски живот“, част от издателската програма на манастира. Бързото изчерпване на тези книги ясно показа колко навременно и необходимо е било словото на стареца Паисий да достигне до православните християни в България , а и до всички, желаещи да се докоснат до неизчерпаемата съкровищница на православната духовност.
Подобно на св. ап. Павел, старецът Паисий е „избран съд“ (Деан. 9:15) за делото на Христовото благовестие. Още от малък „сърцето и умът“ му са „всецяло отдадени на Христос и на Пресвета Богородица и силното желание да стане монах изпълваше целия му живот“ („Старецът Паисий…“). Това желание не угасва в него дори в годините, когато е в армията, и веднага след като отбива военната си служба заминава за Атон. Годината е 1950. Четири години по-късно той е постриган за монах с името Аверкий в манастира Есфигмен.
Получил заради строгия си подвижнически живот „много духовни дарования“, едно от които е дарът на действената молитва, старецът Паисий се моли „при всяка една ситуация: за хората, които лежат в болница, за съпрузите, които са в конфликт, Бог да утеши децата им… за тези, които се връщат от работа късно, за тези, които пътуват, да бъдат запазени от злополука…“ Моли се още „Бог да помогне на хората да стоят настрана от нощните заведения“ и т.н. („Старецът Паисий…“. Молитвата му винаги достига до Бога и бива чута, защото „голяма сила има усърдната молитва на праведника“ (Иак. 5:16). Като неочакван топъл полъх в студена нощ молитвата на стареца намира изпадналия в беда, измъчвания от непосилни телесни болки, отчаяния, решил да посегне на живота си…
Хората, които идвали при стареца Паисий „почти винаги… говорели за разбити бракове, душевни заболявания или смърт, причинена от рак“, разказва йеромонах Христодулос. Той като „духовен магнит“ извличал навън „скърбта на страдащите хора“ и им показвал, че причината за всичко това е прекъсната изконна връзка с Бога. „Зад светския дух на днешната „свобода“, зад липсата на уважение към Христовата Църква, към по-възрастните, към родителите и учителите, се крият духовно робство, смут и анархия, които водят света към безизходица, към душевна и телесна гибел.“ И още: „Разрушението у човека идва от изболието на материални блага, тъй като то му пречи да почувства Божието присъствие и да оцени Неговата благост. Ако искате да отдалечите някого от Бога, дайте му изобилие от материални блага и той ще Го забрави завинаги“ („Старецът Паисий…“).
С особена тъга отец Паисий говори за младите хора в днешно време. Той казва „Младите хора имат странно поведение, те искат да учат без да присъстват в училище… искат да получат висока степен без да се трудят сериозно и искат дипломите им да бъдат донесени в кафенетата, където седят и се забавляват“. И продължава в „Да превърнеш чуждата болка в своя“ – мисълта и всичките им старания са насочени към това „как да живеят по-добре, с повече удобства и с по-малко труд“. В резултат на такъв лесен живот от този „добър материал“ излиза „сплескан хляб“ за нищо негоден.
„Колкото повече хората се отдалечават от естествения, простия живот и напредват в разкош, толкова повече се увеличава у тях душевният стрес. И колкото повече се разпространява светската учтивост, толкова повече се губи простотата, радостта и естествената човешка усмивка“ („Светогорски отци…“). Заради това се изпълват думите на св. прор. Михей: „Няма вече милосърдни по земята, няма правдиви между людете“ (Мих. 7:2). Хората са станали чужди едни на други дори в рамките на собствените си семейства, а „психиатриите и затворите се пълнят и прелълват“ („Старецът Паисий…“). Светът, казва старецът, прилича на „тенджера под налягане с много клапани, готови да експлодират. Ако не се пропука от едно място, ще се спука от друго“. Както и става…
С духовните си очи отец Паисий вижда всичко това… и страда. Но неговото страдание не е дистанцираното съчувствие на психотерапевтите, чиято професия не им позволява по-голяма близост с пациентите им. Старецът не само сърдечно съчувства на човешката болка, не само състрадава, но и премахва всяка дистанция между себе си и хората, дошли при него за утеха. По примера на Иисус Христос, Който „взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи“ (Ис. 53:4), старецът приема чуждата болка, „прибавя я към собствените си телесни страдания“ и я „превръща… във въздишки, молитви и сълзи“ („Да превърнеш…“. Тогава се извършва и чудото на истинското душелечение. Но то не става даром. В замяна той иска от човека, на когото е помогнал, само едно: „Иди си и недей вече греши“ (Иоан 8:11).
Когато казва на хората да живеят без грях, старецът не иска от тях дела свръх силите им. „Вие не можете да избягате от света“, но „насочете всичките си сили към това добре, което можете да извършите в него“ („Да превърнеш…“). Той учи човека, че понякога е достатъчно, „ако не можем да се подвизаваме много или никак, поне смирено да го признаваме и да просим Божията милост“. Бог заради смирението ни ще ни предпази от вършене на зло…
Вземи „малко от касата на търпението“ и живей в „дух на непрестанно славословие и благодарност, защото най-големият грях се оказва неблагодарността, а най-големият грешник – неблагодарният човек“ („Да превърнеш…“). Повери на „Бога това, което от човешка гледна точка е трудно изпълнимо… Тогава ще имаш и външен и вътрешен покой… и ще се избавиш от стреса и напрежението“ („Да превърнеш…“).
„Да вярваме в Бога и имаме доверие към Неговата бащинска грижа за нас… да знаем, че Бог познава всичките ни нужди и се грижи за проблемите ни… Когато имаме тази вяра и това вътрешно разположение, ние ще можем да видим Божиите чудеса – Самия Бог, Който е близо до нас при всички обстоятелства. Но за да стане това, трябва да приемеш другия човек като свой брат“ („Да превърнеш…“). Още по-велико е да разбереш, че с него сте едно. Ако се изпълни това, ще изчезне между хората завистта, която „изяжда душата“ (св. Василий велики), гневливостта, от която се ражда омраза и ратоненавист, ще престане срамното клеветничество, ще бъде сразена „гордостта на Денница“, от която дойде злото в света, и ще настъпи в сърцата и в живота на хората „Благоприятната Господня година“ (Ис. 61:2), за което се е трудил и молил старецът Паисий през целия си живот.
Отец Паисий смирено и тихо предал светата си душа на Бога на 12 юли 1994 г. Погребан е в девическия манастир „Св. Иоан Богослов“ край Суроти, близо до Солун.
Ако не можем д запомним и изпълним всичко, казано от стареца Паисий, то нека поне запишем в сърцата си и се опитваме да спазваме тези два съвета: „Живейте колкото е възможно по-просто. Не усложнявайте живота си. Многото удобства превръщат хората в роби“ („Светогорски отци…“); „Живейте с търпение, защото в днешно време другояче не става.“ „Всичко е суета и гонене на вятър“ (Екл. 2:11), ако я няма истинската светлина в живота ни – Христос Бог.
Църковен вестник, бр. 3, 2003 г.
Източник: https://svparaskeva.com/
Свързани публикации:
Светила на Православието през XIX – XX в. – св. Юстин Попович (1894 – 1979)
Светила на православието през XIX – XX в. – документален за св. Йосиф Исихаст (1898 – 1959)
Светила на Православието през XIX – XX в. – Хирургът в расо (св. Лука Кримски (1877 – 1961)
Светила на Православието от XIX – XX в. – излезе нова книга за св. Гавриил (Ургебадзе) (1929 – 1995)
Светила на Православието от XIX – XX в. – св. Варсануфий Оптински (1845 – 1913)
Житие на светител Серафим Софийски чудотворец (1881 – 1950)
Пази вярата си, българино брате! – от св. Николай Велимирович (1939 г.)
Слово за Благовещение от св. Серафим (Соболев), произнесено на 25 март, 1946 г.
Слово на Сретение Господне от св. Серафим (Соболев), произнесено в София през 1947 г.
Петдесетница – слово на св. Серафим Софийски чудотворец по повод празника през 1926 г.