Излиза книгата „Богородица Вместилище на невместимото: човешки измерения на Палеологовото изкуство в Константинопол“

По случай големия християнски празник „Успение на Пресвета Богородица“ издателският отдел на Института за изследване на изкуствата при БАН обявява, че от 14.08.2020 г. на пазара ще бъде достъпна монографията на Емануел Мутафов Богородица Вместилище на невместимото: човешки измерения на Палеологовото изкуство в Константинопол, С. 2020, ISBN 9789548594813, 210 стр. Става дума за библиофилско издание в тираж само 100 броя. Повечето цветни фотографии и четирите схеми на монограми са на автора; редакцията и индексът за търсене в текста са дело на Тереза Бачева; графичните схеми са изработени от Майа Лачева, а цялостният дизайн на книгата е на Даниел Нечев.

Този текст е резултат от извършено изследване в рамките на проекта BG05M2OP001-1.001-0001 за изграждане и развитие на Центъра за върхови постижения „Наследство БГ“, а финансирането е на автора.

Обобщавайки всичко, написано за манастира Хόра в Константинопол (Истанбул), проф. Е. Мутафов предлага цялостен поглед към надписите в църквата с тяхното разчитане; анализира строителните периоди и разглежда историческия, художествен, духовен и просопографски контекст, в които паметникът функционира особено през Палеологовата епоха. За пръв път тук иконографската програма на църквата е разгледана не по цикли, а според пространствената им хронология, намирайки връзка с литургичното време и календара; включват се и съвременни на паметника текстове от ръкописи, които разкриват повече тайни относно ктиторството на храма; прави се връзка и между епитафа на Ирина Асенина, написан от Мануил Филис, който по всяка вероятност описва иконографската програма на погребалния параклис в Хόра; изказва се теза, че е по-възможно за място за погребение на Теодор Метихит да е избран диакониконът, а в аркосолиите на параклиса да са били погребани потомци на Ирина Асенина, т.е. представители на династиите на Палеолозите и Асеневци (на Иван Асен III), предлагайки връзка и с българската история; прави се опит за реконструкция на личността на майсторите, работили в Хόра, които условно авторът нарича „Флор и Лавър“, изказвайки предположение за градацията на тяхната кариера като например, че са били едновременно майстори строители и живописци, че църквата „Св. Апостоли“ в Солун е по-късно тяхно творение; доказва се, че посвещението на манастира е предимно на св. Богородица и т.н.
До края на 2020 г. се очаква кратък вариант на книгата да бъде публикуван в новата поредица за история на Константинопол от Cambridge University Press, Лондон.

Манастирът Хόра е един от най-известните и изследвани византийски паметници в съвременната наука; неговите архитектура, мозайки и стенописи са христоматийни примери за столично Палеологово изкуство с европейско качество и история, достойни за тезауруса на световното културно наследство. На 29.05.1453 г. църквата е първата, която е обругана от османските турци чрез натрошаване на чудотворната икона на св. Богородица, закрилница на Константинопол. По-късно сградата е превърната в джамия (Карие джами), а от 1958 г. функционира като музей. През 2019 г. имаше опит да ѝ се върне статута на ислямски молитвен дом. Затова в контекста на случващото се със „Св. София“ в Истанбул като например покриването с пердета на изображението на Богородица с младенеца в зенита на абсидата по време на намаз, книгата е и своеобразен апел за по-отговорно отношение към съхраняване на християнските и до голяма степен световни паметници в Р Турция.

Източник: https://artstudies.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *