Слово за Преображение Господне – св. Димитрий Ростовски (1651 – 1709)

На 6 август се чества галемият Господен празник Преображение Господне. Празникът е установен още в ранните векове на Църквата и припомня явяването на Господ Иисус Христос в небесната Си слава пред Неговите ученици Петър, Йоан и Яков. Събитието разкрива както Божията слава, така и славата на създаденото от Бога творение.

Слово за Преображение Господне – св. Димитрий Ростовски (1651 – 1709)

Не само у светите евангелисти намираме разказ за Преображение Господне. За него ни разказват и учителите на Църквата в множество слова, посветени на този празник; в тях те изясняват и значението му, предлагайки по този начин богата духовна трапеза на християните, обичащи да се отдават на благочестиви размишления. И на нас, като имаме тези поучения и слова на църковните отци, напълно изясняващи смисъла на Христовото Преображение, не остава нищо друго, освен да се наслаждаваме на пълната с възвишени мисли духовна трапеза; и няма да бъде безполезно, ако, ползвайки словата на църковните учители, свържем в едно намиращите се в тях тълкувания, събирайки ги като къшеи от трапеза, и ги представим за изясняване на този празник за желаещите.

“Иисус взе със Себе Си ПетраИакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; и се преобрази пред тях“ (Мат. 17:1-2).

Защо Спасителят Христос, желаейки преди доброволните Си страдания и смърт да яви на учениците Си Своята слава, доколкото било възможно за тях, взел на планината Тавор не всички ученици?

Защото сред тях се намирал Иуда, който бил недостоен за това божествено видение. Свети Теофилакт, архиепископ Български, разсъждава за това така:

“Владиката Христос не взел дванадесетте ученици на планината, защото Иуда бил недостоен с предателските си очи да види славата на Христовото преображение.”

Прекрасно възпява и свети Дамаскин: “Нечестивите няма да видят Твоята слава, Христе Боже.”

Но не е ли било възможно да остави Иуда сам в подножието на планината, като недостоен, а другите апостоли да вземе на планината? Разбира се, за Господа това било напълно възможно: но дълготърпеливият наш Владика, покривайки греховете на всички хора, не поискал да изобличи недостойнството на Иуда, нито да му даде повод за по-голямо падение, както казва Писанието: “не изобличавай злите, за да не те намразят“ (Притч. 9:8, слав.). Нали ако Господ, вземайки всички апостоли, бе оставил само Иуда, то последният би се изпълнил с гняв и ненавист не само към Иисуса Христа, но и към всички апостоли; той би имал нещо като извинение за предателската си злоба към Христа, и би могъл да каже: предадох Иисуса поради това, че бях презиран от Него. Така предполага блажени Теофилакт:

“Ако Иисус бе оставил в подножието на планината само Иуда, а другите бе взел със Себе Си, то някои биха могли да кажат, че именно това обстоятелство е наранило сърцето на Иуда и го накарало да се обърне към мисълта за предаването на своя Владика.”

Но не е ли завидял Иуда на тримата апостоли на планината? Не е завидял: той знаел, че те отиват на молитва, която трябвало да продължи цяла нощ, както пише свети евангелист Лука: “като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли“ (Лук. 9:28); а Иуда бил ленив и желаел цялата нощ да проспи в подножието на планината; ленивият и сънливият не се грижат за подвизите на благочестието.

Защо Господ взел на планината не повече от трима апостоли?

Той направил това, с цел да изпълни писанието, което казва във Второзаконие: “при думите на двама свидетели или при думите на трима свидетели става всяко дело“ (Втор. 19:15; слав.: “да става всяка дума”). Вземайки със Себе Си трима апостоли Господ Иисус Христос поискал да вземе и двама пророци, за да бъдат и живите, и мъртвите свидетели на това, че Той е Син Божий, изпратен за спасението на света от Бога Отца и засвидетелстван от глас свише. Но защо присъстват трима апостоли, ако за свидетелство са достатъчни двама души? Моисей е призован от мъртвите, за да свидетелства на мъртвите, заключени в ада, за пришествието на Христа в света, Илия – за да каже на Енох в рая; а тримата апостоли са призовани да проповядват впоследствие за славата на Христа, видяна в преображението, казвайки:

“видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца”, пълен с благодат и истинa (Иоан. 1:14). И още:

“ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. И тоя глас чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина“ (2Петр. 1:16-18).

За Господа, явил се в Своето Преображение предмет на удивление за ангели и човеци, било достатъчно само трима от живеещите на земята да видят Неговата слава и да бъдат нейни свидетели: тримата апостоли пред Неговите очи били най-достойни от всички народи и племена.

Това, че един праведник пред Бога има несравнимо по-голямо достойнство от множество грешници – Сам Господ ясно е показал във Ветхия Завет: желаейки да накара египетския фараон да се бои от силата на Неговото могъщество, Той заповядал на Моисей да се яви пред последния и да обяви, че изпратилият го Бог е Бог на трима души: Бог на Авраама, Бог на Исаака и Бог на Иакова. Но могъл ли е фараонът, цар на толкова много градове и толкова голям народ като египетския, да се убои от Бога, наричащ Себе Си Владика само на трима души? Не е ли било срамно пред царя на такава велика държава да заяви, че Изпратилият Моисей владее само над трима души? Не би ли било по-уместно в случая, ако за смекчаването на ожесточеното сърце на фараона Моисей бе казал, че Изпратилият го е Бог, царуващ над всички страни под небето, властващ над всички царства във вселената? Обаче Господ не благоволил да направи така, но пожелал да се прослави пред фараона само като Владика на трима Свои раби. Защо? Без съмнение затова, че тези тримата, угаждайки на Бога и грижейки се само за небесните блага, в Божиите очи били по-достойни от всички царства и племена. “Затова, казва апостолът, и Бог не се срами за тях да се нарича техен Бог“ (Евр. 11:16) и сякаш казва: защо ти, фараоне, се гордееш с големината на своето царство и множеството подчинени на тебе градове и народи? Аз имам такива трима раби, с нито един от които не може да се сравни твоето царство – Аз съм Бог на Авраама, Исаака и Иакова и не се срамувам от това. Същото казва и свети Златоуст, разсъждавайки: “Бог на вселената не се срамува да се нарече Бог на трима (души), и с пълно право: защото светиите превъзхождат всички по своето достойнство – един, който върши Божията воля, е по-добър от десетки хиляди беззаконници”.

Тримата апостоли били взети на Тавор за съзерцаване на славата Божия, и повече не било нужно: защото светът не бил достоен за тях (сравни  Евр. 11:38).

Защо Господ взел със Себе Си не някои други ученици, но именно ПетърИаков и Иоан

Свети Златоуст и други отци на Църквата дават изчерпателен отговор на този въпрос. А ние, извиквайки в паметта си трите необходими за спасението и с особена определеност отбелязвани от светото Писание добродетели – вяра, надежда и любов, ще кажем: Господ взел със Себе Си тези трима апостоли, защото в тях още от самото начало се забелязвали, проявявайки се впоследствие с особена яснота, споменатите три добродетели. У Петър – вярата: той преди всички изповядал Христа като Син на Живия Бог (Мат. 16:16), а след това Сам Господ му казал: “Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти” (Лук. 22:32); у Иаков – надеждата: той първи от дванадесетте апостоли трябвало заради израилевата надежда да преклони главата си под меча; у Иоан – любовта: той бил любимият ученик на Господа, наречен син на Пречистата Дева Мария (Иоан. 19:26-27).

Затова впоследствие светите апостоли Петър, Иаков и Иоан били наречени от апостол Павел стълбове (Гал. 2:9). Свети Златоуст обяснява това наименование за похвала на апостолите така:

“Великите и дивни (стълбове), които всички прославят: те първи – с вярата, надеждата и любовта, утвърдили първенствуващата църква.”

Освен това в тези трима апостоли намираме предобраз на трите чина на избраните Божии угодници, най-достойни от всички да видят Христа в Неговата небесна слава: чинът на боголюбците, чинът на мъчениците и чинът на девствениците.

В свети апостол Петър виждаме образа на боголюбците: той, по свидетелството на свети Златоуст, особено силно обичал Господа Иисуса Христа, а по силата на своята любов към Христа тук, във временния живот, всеки ще бъде възлюбен от Него там, във вечния живот, и ще се наслаждава на съзрцаването Му, както и Сам Той е казал: “Обичам, които Мене обичат” (Притч. 8:17). И още: “който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам” (Иоан. 14:21).

В свети апостол Иаков виждаме образа на мъчениците – не само на тези, които е трябвало да проливат кръвта си за Христа, но и онези, които без проливане на кръвта си всекидневно умират за греха заради Христа, разпъвайки “плътта си със страстите и похотите” (Гал. 5:24). Иаков означава възпиращ, борец, победител: тези качества не могат да се придобият без страдания. Всеки, който се бори с изкушенията, изпращани от невидимия враг, който преодолява и побеждава страстите си с всекидневно самоумъртвяване, подобно на Иаков, е мъченик и силен борец, макар и да не пролива кръвта си. Според степента на понесените по време на борбата страдания и усилия, с които се отблъскват и побеждават изкушенията, той ще се прослави с победителя Христа.

В свети Иоан-девственик е предизобразен чинът на пазещите чистотата на плътта и духа; на тях се дава особено обещание да видят Бога в слава: “блажени, казва Господ, чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Мат. 5:8).

Господ, вземайки със Себе Си на Тавор Петър, Иаков и Иоан, за да им яви славата на Преображението, с това учи, че желаещият да бъде с Него в небесното царство и да се наслаждава на съзерцаването Му, трябва в любовта да подражава на Петър, в мъченичеството на Иаков, и в чистотата на Иоан, изобщо според мярата на силите си всеки християнин трябва да подражава на Божиите угодници, които са горели с топла любов към Бога, показали са се, без да проливат кръвта си, всекидневни мъченици чрез непрестанното умъртвяване на своята плът, и – да запази себе си от всяка сквернота на плътта и духа, очиствайки се с истинно покаяние.

Планината Тавор

С каква цел Господ възвежда учениците Си за молитва на високата планина, а не се отдалечава с тях на някакво равно място?

С цел да ги приближи от земните низини към небесната висота, да преподаде на всички тайнствения урок, че желаещият да се удостои с откровения от Бога трябва да оставя долните, земни пристрастия и да желае и търси горните, небесни блага.

“Той ги възвежда – казва блажени Теофилакт – на високата планина, показвайки, че ако някой не се извиси над земните пристрастия, не е достоен да види подобни откровения. Прекрасно поучава свети апостол Павел, когато казва:

“търсете това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога; за небесното мислете, а не за земното”, където “вашият живот е скрит с Христа в Бога” (сравни Кол. 3:1-3).

Този, който ходи в низината не може да вижда надалече, а възлезлият на висока планина без затруднение обхваща с погледа си далечни пространства, и този, който се грижи само за настоящия живот как може да разбере сладостта на бъдещите небесни блага? Възлизайки на планината на богомислието, той познава и вижда с ума си като с очи даже това, което е по-високо от небесата.

Пълзящите по земята гадини и живеещите на нея животни не могат да гледат слънчевия лъч – така и човешкият ум, потопен в земната суета, не може да вижда Христовата слава и да се озарява от светлината на Неговата благодат.

И така, брате, възнеси ума си от земята на небето, от настоящето – към бъдещето, от пристрастието – към земното, към желанието за небесното. Тогава ще познаеш колко благ е Богът Израилев, колко сладостен е пресладкият Иисус, колко радостна е Неговата любов и ще се насладиш на Неговите Божествени откровения.

Господ възвежда учениците Си не на ниска, а на висока планина. Защо?

За да ги научи на богомислие и заедно с това на трудолюбие: без труд не е възможно да възлезеш на висотата. Височината на планината е образ на богомислието, възлизането на нея – знак за труда.

Добре е да издигаме ума си към Бога, но не бива да оставяме и труда: добрите дела се постигат с труд. Умът вижда Бога, а трудът довежда до съзерцаването Му; умът се покорява на Христа, слушайки заповедите Му, а трудът носи игото Христово, вървейки след Него.

Богомислието се наслаждава на вътрешното съзерцаване на Христа, а трудолюбието привлича върху себе си погледа Му: “погледни – казва псалмопевецът – на моето смирение и моя труд” (Пс. 24:18, слав.). Да бъдеш видян от Христа е не по-малко благо от това, да Го виждаш.

Тези две добродетели – богомислието и трудолюбието – са така необходими на желаещия да достигне небесните блага и радости, както крилата за птицата: птицата не може да лети във въздуха с едно крило, и човекът, притежавайки само една от тези добродетели, не може да възлезе на висотата на съвършеното спасение. Богомислие без трудолюбив живот не е истинско, и трудолюбие без богомислие не принася полза. С две крила всяка птица лети свободно; с двете добродетели – богомислие и трудолюбие, всеки възлиза на мисления Тавор, за да съзерцава вечно славата Божия; възлиза в началото с трудолюбие, защото то е предтеча на богомислието и богопознанието.

Светите апостоли са положили труд, възлизайки на високата планина, за да видят славата на Господнето Преображение, и кой може да се надява без труд да достигне радостта от съзерцаването на Бога?

Защо Господ е възвел на планината само Петър, Иаков и Иоан, оставяйки долу вървящия след Него народ, както и останалите апостоли?

За да научи чрез това онези, които желаят да се упражняват в богомислие и да се наслаждават на умното богопознание, да търсят уединение. Само троицата апостоли били възведени на безмълвно място – възвишеността на планината била като пустиня, там не живеели хора, – за да може в уединение и безмълвие по-ясно да се открие славата Господня. При разсеяността и шума на живота Господ не се открива така, както в уединено безмълвие.

Пророк Илия вижда Бога с ума си, когато, стоейки пред Израилския цар Ахав, казва, разсъждавайки с него: “жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя!” (3Царств. 17:1), тоест тялом стоя пред тебе, а с ума си пред моя Бог, с телесните си очи виждам тебе, а с умните си очи Бога, но несравнимо по-ясно вижда пророк Илия своя Господ в уединение и безмълвие на пустинната планина Кармил (3Царств. гл. 19): тук той се удостоява със сладка беседа с Бога и с Неговите откровения не само вътрешно, но и във видими образи.

Наистина, възможно е и сред житейската мълва понякога да възнасяме ума си към Бога, но не с такава лекота, както в безмълвно уединение: там има толкова много пречки, а тук – тишина и покой! Нима случайно Сам Господ казва: “освободете се (от житейската мълва) и познайте, че Аз съм Бог” (Пс. 45:11, слав.): познайте Мене, отдавайки се на благочестиви размишления, колко съм милосърден и добросърдечен, как обичам обичащите Ме и съм близък до всички, които Ме търсят; познайте Ме и скоро ще Ме намерите само ако отхвърлите суетата и се отдалечите от излишното светско многогрижие. Разбирайки това, мнозина бягали от многосуетния свят в безмълвни пустини, скитали по планини и земни пропасти (Евр. 11:38), за да могат в уединение изцяло да се посветят на Бога, наслаждавайки се на благата на общуването с Него: в пустинниците, възпява свети Дамаскин, живеещи вън от суетния свят, бива непрестанно божествено желание.

Да потърсим тайнството и тук – защо Господ възвел апостолите на планината не през деня, а при настъпването на нощта?

Защото нощта много повече от деня спомага за съсредоточена молитва: през нощта мълчи цялата вселена и нищо не се вижда освен небето, украсено със звезди, и със своето великолепие неволно привличащо към себе си очите и ума. Господ възвежда учениците Си на Тавор и с цел да научи всички нас по време на молитва да не мислим за нищо земно, но да устремяваме сърцето си към небето.

Някога цар Давид пророчески възпял, посочвайки по какъв начин на човека се открива разбирането на божествените тайни. Да се вслушаме в него, търсейки този учител: “нощ – казва той – на нощ знание открива“ (Пс. 18:3): нощта действително е такъв учител, който учи на Божието разбиране хората, седящи в продължение на този кратковременен живот като в нощна тъмнина и смъртна сянка:

“ако погледнеш към небето (през нощта) – казва свети Кирил, – към блестящите като свещи безчислено множество звезди и помислиш, че през целия ден суетилите се хора сега, през нощта (предавайки се на сън) с нищо не се отличават от мъртвите, тогава ще се погнусиш от човешките грехове.”

И така, ето наставление, дадено от нощта: тя ни учи да познаваме суетността на житейските грижи и делата, прогневяващи Бога, и ни убеждава да избягваме и едните, и другите. Всички, живеещи на земята, през нощта са подобни на мъртвите; всичко, видимо през деня, през нощта бива покрито с тъмнина, сякаш е погребано в нея. Удивителните чертози и прекрасните здания заприличват на гробове; чудните дървета, градини и гори напомнят плашила; златото, среброто и скъпоценните камъни в нощната тъмнина с нищо не се различават от медта, желязото и обикновените камъни; красотата и ценността им не се забелязват; нищо, намиращо се на земята, през нощта не може да достави наслада на човека с красотата си, всичко е покрито с тъмнина и е видимо само небето, украсено със звезди като с перли, и доставящо наслаждение на гледащите го.

Тук е ясно божественото намерение: нощта тайнствено ни учи на богоугаждане. Уединил ли си се в безмълвие на молитва, съединена с трудолюбив подвиг, и започваш да възлизаш с ума си на планината на богомислието, нека за очите ти всички земни предмети бъдат такива, каквито биват за тях през нощта; всички житейски блага, доставящи само временно удоволствие, нека бъдат презирани от тебе, отвръщай се от тях като от недостойни за християнина, като несъдържащи в себе си нищо истинно и покрити със смъртна сянка. Нека умът ти съзерцава единствено небесните блага, тогава ще ти се открие светлината на Божията благодат и ти ще се изпълниш с духовна радост от сладостта на съзерцаването на Божиите откровения.

Планината Тавор

Защо Господ, за да яви на апостолите славата на Своето Преображение, ги възвежда на Тавор, а не на някоя друга планина?

Тавор в превод от еврейски означава чертог на чистотата и светлината; затова и Господ ги възвежда на Тавор, а не на друго място, за да получат апостолите от названието на самата планина наставление за това, че желаещият да присъства при явяването на Божествената слава преди всичко трябва да има съвест, подобна на чертог на чистотата, достоен да приеме в себе си светлината на Божията благодат.

Да си спомним тук и древното събитие, извършило се на Тавор. Когато началникът на ханаанските войски Сисара дошъл да изтреби израилтяните, тогава Варак, предводителят на последните, се изкачил на Тавор и събрал тук израилската войска, оттук той се устремил срещу врага и окончателно поразил цялата ханаанска войска, така че загинал и самият Сисара (Съд. гл. 4).

Това древно събитие Господ тайнствено повторил в Своето Преображение: възнамерявайки да удържи окончателна победа над адския Сисара, Той преди всичко възлязъл на Тавор, за да може тук, въоръжил се като с броня с явявянето на божествената сила, да се устреми срещу дявола и да го победи, за това именно била и беседата на Тавор: “говореха за смъртта Му” (Лук. 9:31).

Тук се посочва и на християнина, желаещ да преодолее невидимия враг и нападащата го греховна сила – преди всичко да възлезе на Тавор на сърдечната чистота, да очисти съвестта си с истинно покаяние и да се преобрази от лош живот в добродетелен, – да се облече в бронята на правдата и да приеме “Божието всеоръжие” (Еф. 6:13), тогава без особен труд ще удържи победа над вражеската сила.

Преображение Господне.

Господ, възлизайки на планината със Своите ученици, “се преобрази пред тях” (Мат. 17:2).

Този израз – “пред тях” – е написан от евангелистите с особена цел: за изясняване на това, че не за Себе Си се преобразил Христос. Просвещавайки лицето Си като слънце, Той не се нуждае от просвещение, защото Сам е “сияние на славата” на Отца (сравни Евр. 1:3), нямаща в себе си никаква тъмнина. Той се преобразил заради нас, за да просвети нашата тъмнина и да ни преобрази от роби на греха в истинни Свои раби, и от синове на гнева – във възлюбени синове на Бога.

Целта на Христовото пришествие, която Той осъществил, била превръщането ни в Божии чеда. Заради това Той се въплътил от Пресвета Дева и Дух Свети, заради това “по вид се оказа като човек” (Фил. 2:7), поради това приел образ на раб, и какъв само труд не понесъл Той, за да обнови в нас, като в синове, погиналия образ на Отца!

Някога Моисей казал на Господа: “Твоето светилище, Господи, което Твоите ръце са създали” (сравни Изх. 15:17, слав.). Да обърнем внимание на това – “Твоите ръце са създали”: не казва: човешките ръце по Твоя заповед са направили, но Ти Сам си се трудил с ръцете Си. Моисей казал това, посочвайки непостижимия промисъл на Господа за човека. Какво не е направил и няма да направи Господ за човека? Заради него Той е създал небето и земята, моретата, реките и всичко, което е в тях и на тях; заради него денем и нощем осветява небето със светила; заради него праща дъжд, роса и сняг; заради него, като земеделец и градинар, сади и отглежда, та човекът да не търпи недостиг в нищо.

Разсъждавайки за това, свети Кирил Иерусалимски казва:

“За всекиго нашият Спасител се явява съответно на неговото душевно настроение: за искащия веселие Той е лозе, за желаещия да влезе – врата, за желаещия да принесе своите молитви (към Бога) – ходатай и архиерей. Или: за имащите грехове Той става Агнец, за да бъде заклан за нас и за всички бива всичко, пребивавайки неизменен в тъждеството на Своето естество.” Дотук стига свети Кирил.

Така по най-различен начин ни служи нашият Владика, Който казва: “Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи” (Мат. 20:28). И Той върши всичко, търсейки не Своето, а нашето благо, та ние, като познаем непрестанните Му благодеяния, да се проникнем с благодарност и да се преобразим от грешни в праведни, от светолюбци – в боголюбци.

И на Тавор Той се преобразил заради нас, за да узнаем за приготвената ни небесна слава; Той “ще преобрази унизеното наше тяло” (Фил. 3:21), така че при общото възкресение то да съответства на тялото на Неговата слава в безкрайното Негово царство, приготвено “от създание мира” (Мат. 25:34) за обичащите Го.

 С него да удостои и нас, по Своето милосърдие, чрез благодатта на Своето съзерцание, нашият Бог и Владика, човеколюбецът Христос, на Когото с Отца и Светия Дух подобава чест и слава, сега и винаги и во веки веков. Амин.

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.

Източник: http://www.pravoslavieto.com/

Молитвена прослава на Празника:

АКАТИСТ НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Кондак 1

Поборниче Воеводо и Царю на Славата, като гледаше Тебе, Твореца на небето и земята, преобразил се на Таворската планина със слава, цялото творение се удиви, небесата се разтърсиха и всички земнородни се възрадваха. А ние, недостойните, принасяме благодарствено поклонение на Твоето Преображение заради нас и с Петър от душа Ти зовем:

Иисусе, предвечни Боже, добре ни е винаги да бъдем под покрова на Твоята благодат.

Икос 1

Неведомото за Ангелите и непристъпно за човеците Твое Божество, Светодавче Христе, с яркоблестящи мълнии и с лъчите на Твоята незалязваща светлина, си показал на Таворската планина на Твоите най-близки ученици. А те, изменили се с Божествен ужас, осенени от светъл облак и чули гласа на Отца, разумяха тайнството на Твоето въплъщение и Ти зовяха така:

Иисусе, Сине Божий безсмъртен, просвети ни със светлината на Твоето озарено лице; Иисусе, благи Боже всесилни, пробуди нас, спящите дълбок сън в бездната на греха.

Иисусе, живеещ в непристъпна светлина, изведи ни от областта на мрака; Иисусе, изпълнил целия свят с Твоята слава, въведи ни в райските обители.

Иисусе, Светлина на света, избави от лукавия свят нас, седящите в тъмнина; Иисусе, Слънце на Правдата, облечи в сила и правда нас, спящите в смъртна сянка.

Иисусе, предвечни Боже, добре ни е винаги да бъдем под покрова на Твоята благодат.

Кондак 2

Като видя, Човеколюбче Господи, че Твоите ученици, още непросветени, не разбират, че Ти трябва да отидеш в Иерусалим и там много да пострадаш и да бъдеш убит, оттогава започна да им говориш, че трябва доброволно да претърпиш всичко това заради нашето спасение. Но те, не можейки още да мислят за онова, което е Божие, мислеха за това, което е човешко: затова Ти след шест дни взе Петър, Иаков и Иоан и ги възведе на Таворската планина, за да им покажеш преди Кръста Твоята Божествена Слава, та и по време на Твоите страдания разумно да Ти пеят: Алилуия.

Икос 2

Твоите ученици, Господи, не разбираха непостижимия смисъл на Твоето доброволно страдание. Затова преди Твоя кръст Ти в дълбока нощ възведе на високата планина най-добрите Си ученици, за да съзерцават чудото на Твоето страшно Преображение и неизменното благолепие на Твоето Божествено пришествие, та, когато Те видят разпъван, да разберат Твоето доброволно страдание. А ние Ти зовем така:

Иисусе, възвел Твоите ученици от долината на високата планина, възведи и нас горе, за да се научим да търсим небесните наслаждения; Иисусе, отделил от житейските грижи и шумното многолюдие Петър и Зеведеевите синове, отдели и нашия ум от земните блага, за да се научим за избягваме пристрастията.

Иисусе, издигнал Своите приятели на превисоката планина с много трудове, научи и нас през всички дни да се подвизаваме с много труд и пот; Иисусе, показал в тишината на нощната молитва Твоето Преображение на учениците, сподоби и сега Твоите верни да се просвещават в нощта със сладостта на Твоите слова.

Иисусе, открил Твоята слава в Таворската тишина само пред трима свидетели, дай и сега на безмълвниците и пустинниците винаги да съзерцават Твоята слава; Иисусе, развеселил Тавор и Ермон за Твоето име, дай и на нас да възлезем на небето, призовавайки Твоето пресладко име.

Иисусе, предвечни Боже, добре ни е винаги да бъдем под покрова на Твоята благодат.

Кондак 3

Облякъл със сила свише Твоите избрани апостоли, Иисусе, Ти си ги възвел на Тавор, за да се научат да търсят и да мислят за небесното, а не за земното, облечи и нас, прилепените към земята и винаги побеждавани от немощта на плътта, с Твоята сила и слава, та Твоята сила да се прояви в нашата немощ, за което с любов Ти пеем: Алилуия.

Икос 3

Като искаше преди Твоя Кръст и доброволно страдание отчасти да явиш на учениците славата на Твоето Божество, Христе, Спасителю наш, Ти избра само трима от живеещите на земята, за да бъдат зрители на Твоята Божествена слава, защото тези трима пред Твоите очи бяха най-добри от всички човеци: Петър, защото Те възлюби повече от другите и пръв от всички Те изповяда, че си Син Божий; Иаков, защото пръв от апостолите преклони главата си под меча заради бъдещите блага и така постави началото на Твоите мъченици; и Иоан, като девственик и повече от всички целомъдрено запазил чистота на плътта и духа и затова получил особена благодат повече от другите, за да види неизказаните откровения и Твоята Божествена слава. С тях приеми и нашите похвали към Тебе:

Иисусе, приел от Петър изповядване на вярата преди Твоето Преображение, приеми и моето топло изповедание; Иисусе, дал на него дръзновение да говори с Тебе, говори мирни и благи думи в сърцето ми.

Иисусе, нарекъл Зеведеевите синове синове на гърма заради тяхната пламенна любов, не ме поразявай с гърма на Твоя гняв; Иисусе, недопуснал същите ученици да низведат огън от небето върху самаряните, угаси и в мен огъня на страстите.

Иисусе, възведи ме с девственика Иоан в чистота на плътта и духа на горния Тавор; Иисусе, въведи ме в рая с мъжествения Иаков, пръв изпил Твоята чаша.

Иисусе, предвечни Боже, добре ни е винаги да бъдем под покрова на Твоята благодат.

Кондак 4

Бурно бе Твоето Богоявление на Синайската планина, когато в гръм и мълнии си дарил закона на Твоя угодник Моисей, така и на планината Хорив бе силен вятър, разрушаващ планини, трус и огън, когато пророк Илия трябваше да Те види, но не в труса и не в огъня бе Господ, но с глас в лек полъх Ти им показа Своето лице и славата на Своето Божество, когато на Таворската планина си застанал пред тях, които с радост Ти зовяха: Алилуия.

Икос 4

Като чуха Моисей и Илия на Тавор Твоите думи за Твоя изход, с който щеше да свършиш в Иерусалим, станаха Твои свидетели в целия свят, че Ти, Господи, си наистина Син Божий, изпратен от Отца за спасението на човеците и показан от Него с глас от небето. Моисей бе призован от мъртвите да свидетелства на затворените в ада за Твоето пришествие в света, а Илия – от рая, за да каже на Енох за Твоята слава, видяна в Преображението на Твоята пречиста плът. А ние, като се удивляваме на тайната на явяването на Твоите пророци на Тавор, с умиление Ти зовем:

Иисусе, Който си се явил лице в лице на Тавор на Боговидеца Моисей, пожелал да види Твоето лице, яви и на нас в бъдещия век възжеланата сладост на Твоето лице; Иисусе, показал някога на Моисей в Боговидението сиянието на Твоята слава отзад, покажи ни в Твоето Царство лице в лице образа на Твоята неизказана красота.

Иисусе, наставил Илия със Своето откровение в тишина и глас в лек полъх, настави ме чудно в тишината на Божественото безстрастие; Иисусе, възвел в рая на огнена колесница Твоя небошественик Илия, възведи ме дивно на висотата на съвършеното житие.

Иисусе, в древност говорил многообразно с пророците и възвестил им за Своя изход на Тавор, насити гладната ми душа с думи за вечен живот; Иисусе, открил на Твоите ученици при двама свидетели тайната на Твоето Преображение, възпламени моята хладна вяра с неизказаните въздишки на Светия Дух.

Иисусе, предвечни Боже, добре ни е винаги да бъдем под покрова на Твоята благодат.

Кондак 5

На Боготечна звезда, възсияла в нощта, е подобно, Светодавче Господи, неизказаното озарение на Твоята пречиста плът, когато със спящите ученици в нощта, приближаваща се към утрото, Ти си възнасял на планината Твоята небесна молитва към Отца. Тогава лицето Ти се просвети като слънце и дрехите Ти станаха бели, бляскави като сняг. А апостолите, събудили се от осенилата ги Божествена сила, видяха Твоята слава като на Единороден от Отца, изпълнена с благодат и истина, и стояха с трепет, пеейки Ти: Алилуия.

Икос 5

Апостолите, като Те видяха на Тавор в човешки образ, преобразил се с Божествена слава и беседващ с Моисей и Илия за Твоя изход, познаха Твоята вечна сила и Твоето Божество, скрито под покрова на плътта, и се ужасиха, слушайки произнасяните слова и наслаждавайки се на съзерцанието на Твоята Божествена слава, която видяха, доколкото можеха да вместят с телесните си очи. С тях и ние Ти пеем така:

Иисусе, озарил Твоите ученици с Твоята неизказана и Божествена слава, озари и нашите души с Твоята вечна Светлина; Иисусе, причастил първостоятелите на закона с благодатта на Твоята небесна Светлина, чрез причастяването с Нея събери нашия заблуден ум.

Иисусе, открил отчасти съкровената в плът мълния на Твоето Божество на Тавор, открий съкровените грехопадения в моята бедна съвест; Иисусе, озарил светата планина с лъчите на Твоята несътворена Светлина, озари моята мрачна душа със светлината на Твоите заповеди.

Иисусе, просветил краищата на света с Преображението на Твоята пречиста плът, просвети и украси нас, помрачените; Иисусе, очистил като сняг Своите ученици с блясъка на Твоята Таворска Светлина, очисти и обнови нас, тъмните.

Иисусе, предвечни Боже, добре ни е винаги да бъдем под покрова на Твоята благодат.

Кондак 6

Видели Твоята преблага и спасителна беседа с Моисей и Илия на Таворската планина, Христе Боже наш, Твоите ученици Петър, Иаков и Иоан силно се зарадваха. А Петър, изпълнен с глас на Божествена любов, рече: Господи, добре ни е да бъдем тука: ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия. А ние, недостойните, не дръзваме направо да Те попитаме, но смирено Те молим за помилване и с трепетен глас Ти зовем: Алилуия.

Икос 6

Възсия на Тавор като знамение за цялата вселена светъл облак над Петър, когато питаше за сенниците, възвестяващ откровението с гласа на Отца и пришествието на Светия Дух, и когато осени апостолите, обкръжили върха на планината, те повече се уплашиха и влезли със страх в облака, усетиха Твоето непристъпно Божество и с велико дръзновение въззоваха към Тебе така:

Иисусе, ръководил древния Израил с облачен стълб в пустинята, Сам покажи ни и сега пътя към Твоето Царство; Иисусе, осенил Твоите апостоли със светъл облак на Тавор, осени и нас с росата на Светия Твой Дух.

Иисусе, Който живееш в неръкотворен храм на небесата, покажи ми световидния храм и пречистата сянка на Твоето Божество; Иисусе, непожелал ръкотворна скиния на земята, направи ме вътрешна благообразна скиния на Твоя Дух, за да възляза на небесата.

Иисусе, Който се обличаш със светлина като с дреха, облечи ме, оголения, в изтъканата от Бога дреха на целомъдрието и чистотата; Иисусе, Който простираш небесата като шатра, облечи ме, покрития със струпеи, с белоснежната дреха на Твоята небесна красота.

Иисусе, предвечни Боже, добре ни е винаги да бъдем под покрова на Твоята благодат.

Кондак 7

Като искаше да открие съкровената от векове тайна на Твоето Божество, Христе, Твоят Небесен Отец отново, както преди на Иордан при Твоето кръщение, възвести Твоето Богосиновство и с глас, излязъл от облака, засвидетелства и каза: “Този е Моят възлюбен Син, Него слушайте.” А апостолите, ужасени и останали без сила, паднаха на земята и Ти зовяха: Алилуия.

Икос 7

Видели нови и преславни неща, станали на Тавор, и чули Отеческия глас и шум от облака, очевидците и служители на Твоето Слово, Владико Господи, бяха ужасени и внезапно се осветиха от новото светолитие; удивени гледаха един към други и паднаха на земята. И на Тебе, Владиката на всичко, се поклониха, възнасяйки Ти похвали:

Иисусе, Образ на пресветлата ипостас на Отца, преобрази моя мрачен и нечист живот; Иисусе, Сияние на Славата на Отца, просвети моята паднала в дълбините на мрака душа.

Иисусе, дивен и страшен в славата на Твоя Божествен образ, обнови изхабения от тлението образ на нашата душа; Иисусе, тих и изпълнен с любов, с неизказаната светлост на Твоята плът направи по-бяла от сняг нечистотата на моята плът.

Иисусе, безначална Светлина, покажи ни в Твоята светлина, показана на Тавор, Светлината на Отца; Иисусе, неизменна Светлина, в незримата Светлина на Твоето Царство покажи ни и Духа.

Иисусе, предвечни Боже, добре ни е винаги да бъдем под покрова на Твоята благодат.

Кондак 8

Дивно и странно Ти се явиха Моисей и Илия на Тавор, Владико Господи, и видели образа на Божествената ипостас, те говореха за Твоето доброволно страдание, свещенолепно предстоейки пред Тебе. След като ги осени светъл облак и чуха глас от небето, славата Господня се скри от очите на Твоите ученици, скриха се и пророците на местата си, пеейки Ти: Алилуия.

Икос 8

Целият си бил от небето, Неизследими Слове Божий, когато Твоята пречиста плът се преобрази на Тавор, но и от земята никак не си отстъпил, защото, след като си отидоха пророците и видението свърши, Ти пристъпи към лежащите на земята от страх Твои ученици и докосвайки ги с ръка, им каза: “Станете, не бойте се”. А учениците, като вдигнаха очи и не видяха никого, освен Тебе с тях, се зарадваха и благодариха на Бога, и Ти пееха така:

Иисусе, Който имаш думи за вечен живот, бъди винаги с нас в земното странстване; Иисусе, наситил ни с образа на Твоето Божество, не ни оставяй сираци в служенето на Тебе.

Иисусе, изяснил преди Твоя кръст тайната на доброволното страдание, дай ни винаги да помним Твоето изтощаване заради нас; Иисусе, показал ни Твоята слава, дай ни винаги да разбираме обожението на Твоята плът.

Иисусе, неизменен образ на Вечносъществуващия, обнови в душата ми възжелания Твой образ и подобие; Иисусе, равночестен печат на Отца, запечатай в моята плът благообразието на Твоята неизказана красота.

Иисусе, предвечни Боже, добре ни е винаги да бъдем под покрова на Твоята благодат.

Кондак 9

Цялото естество се смути, гледайки Твоето преславно преображение на Тавор, Христе Спасителю: Ангелите, невидимо предстоейки, със страх и трепет Ти служеха, небесата се уплашиха, земята се потресе, виждайки славата на Господа, “планина Тавор, преди мрачна и димна”, се покри със светъл облак, “на нея стояха Твоите пречисти нозе”, а Твоите ученици, Господи, като не можеха да гледат Твоя образ, паднаха на земята и покриха лицата си, докато Ти Сам, като свърши видението, ги вдигна, зовящи към Теб: Алилуия.

Икос 9

Суетно мъдруващите витии, непросветени от благодатта, не могат да разберат тайнството на Твоето преславно Преображение, Господи. Затова, когато слизаше с учениците от планината, започна да изгрява денят, и Ти заповяда на Твоите приятели да не обаждат на никого за това видение, докато, приел страдания и смърт, не възкръснеш в третия ден от гроба. Те замълчаха и на никого не казаха за това, което видяха и чуха, но в сърцето си Ти зовяха така:

Иисусе, облякъл се в целия Адам, просвети очерненото някога човешко естество; Иисусе, носен на облак, в огън и мрак, разпръсни с Твоята светлост целия мрак в душите ни.

Иисусе, усладил Твоите апостоли със сиянието на Божествения шум, услаждай ни винаги със словата на Твоето Божествено откровение; Иисусе, просветил Твоите ученици с росоносен облак, просвещавай ни винаги с лъчите на Твоето преславно Преображение.

Иисусе, осветил Таворската планина с Твоите пречисти нозе, насочи нозете ни винаги да Ти служат; Иисусе, заповядал да възлизаме с чисти ръце на Твоята планина, издигни ръцете ни за молитва.

Иисусе, предвечни Боже, добре ни е винаги да бъдем под покрова на Твоята благодат.

Кондак 10

Като искаше да спасиш света, Ти се преобрази на Тавор заради нас, Господи, за да ни направиш достойни за небесната слава, приготвена за Твоите избраници, и да преобразиш смиреното наше тяло, за да се уподоби на тялото на Твоята слава в общото възкресение в Твоето вечно Царство, приготвено от създание мира за обичащите Те, в което сподоби и нас като Моисей и Илия на Тавор да Те видим лице в лице и с всички светии да Ти пеем вечна песен: Алилуия.

Икос 10

Царю предвечни! Ти вършиш всичко за нашето спасение. Заради мен Ти си възприел пречиста плът от Приснодева Мария и в образ на раб си дошъл в този свят. И така си се преобразил на светата планина, не угаждайки на Себе Си, защото Светлината не се нуждае от просвещение, но заради нас, осъдените, за да просветиш нашата тъмнина и нас, седящите в смъртна сянка, да преобразиш от синове на гнева в Твои възлюбени чеда. Затова с благодарност Ти зовем така:

Иисусе, преобразил рабския образ на Тавор, за да ни направиш от роби на греха чеда Божии; Иисусе, Иисусе, снизил Себе Си до приемане на плът, за да преобразиш нашето паднало естество.

Иисусе, явил на Тавор неизказаното благолепие на Твоето Царство, утвърди в нас радостта, мира и правдата в Светия Дух; Иисусе, обожил цялото творение с Божествения блясък на Твоята плът, обнови нас чрез обожението на плътта при Твоето второ пришествие.

Иисусе, явил огъня на Твоето Божество на Тавор, изгори с невеществен огън моите грехове; Иисусе, наситил Твоите ученици с пресладка беседа там, освети моята гладна душа с Твоите свети Тайни.

Иисусе, предвечни Боже, добре ни е винаги да бъдем под покрова на Твоята благодат.

Кондак 11

Пение всеумилно Ти принасям аз, недостойният, празнувайки светлото тържество на Твоето Преображение и Ти зова: дарувай сега на Твоите раби висотата на небесното житие и вечната слава на Божественото сияние, сподоби ни с чисто сърце мислено да възлезем на Твоята света планина, да видим Твоето преславно Преображение с умните си очи, за да Ти пеем радостно: Алилуия.

Икос 11

Непристъпна Светлина и Подател на Светлината си Ти, Иисусе, безначална и вечна Светлина. Ти си принесъл Твоята светлина в света, когато с Твоята пречиста плът си възлязъл на Таворската планина и там си явил на Твоите ученици нетварната и Божествена Светлина, показвайки славата на Отца. А ние, желаейки да бъдем причастници на тази свръхестествена Светлина, от дълбините на душите си Ти зовем:

Иисусе Христе, истинска Светлина, оживявай душата ми с добри помисли през всички дни на моето земно странстване; Иисусе Царю, безначална Светлина, запали отново угасналия светилник на душата ми до деня на моята смърт.

Иисусе, тиха Светлина, Който даваш живот, изпрати на душата ми светлина и живот в ужасния час на моята смърт; Иисусе, свята Светлина, която свети и гори, избави ме тогава от неугасимия огън и външната тъмнина.

Иисусе, пресладка и пресвета Светлина, преведи ме през страшните въздушни митарства към светлината на Твоя небесен чертог; Иисусе, Светлина по-светла от всяко слънце, просвети ме в светлината на Твоите светии в незалязващия ден на Твоето Царство.

Иисусе, предвечни Боже, добре ни е винаги да бъдем под покрова на Твоята благодат.

Кондак 12

Твоята благодат ми подай, Иисусе, Боже мой, която си дарил на Тавор на Твоите избрани ученици: Петър, Иоан и Иаков, и ни приеми, както си приел тях, та, облечени в Твоята сила свише, и просветени от Светия Дух, имайки чисто сърце и обновен ум, да възлезем на мисления Тавор, издигайки се от сила в сила, като се подвизаваме най-вече в поста и молитвата и пребъдваме в целомъдрие и чистота, и там да Ти пеем: Алилуия.

Икос 12

Като възпяваме преславното Преображение на Твоята пречиста плът, прославяме Твоята Божествена слава, явена на Тавор, покланяме се на Твоята вечна сила и Божество, и вярваме с Петър, че Ти наистина си Христос, Син на Живия Бог, дошъл в света да спаси грешниците, и Ти зовем от дълбините на душите си: добре ни е да бъдем с Тебе. Затова не посрамвай нас, които право вярваме в Тебе, но сме немощни и носим плът, и ни покрий със светлината на Богоозарената Твоя плът, които Ти зовем така:

Иисусе, незалязващо Слънце, изгряло на Тавор, озари ме с Твоето Божествено сияние; Иисусе, нескрита Светлина, явена в Преображението, съгрей ме с причастяването с Твоята благодат.

Иисусе, предвечен Храм на небесния Иерусалим, всели ме с човеците в Божията скиния; Иисусе, благоуханен Цвят от всесветия рай, облагоухай ме с небесните аромати на светостта и чистотата.

Иисусе, очистителен Огън, който ще очисти небето и земята от всяка сквернота, очисти ме от сквернотата на плътта и духа; Иисусе, прескъп Камък, който вместо слънце ще освети небесния Сион с Божествена красота, избави ме от виждането на друга красота освен Тебе.

Иисусе, предвечни Боже, добре ни е винаги да бъдем под покрова на Твоята благодат.

Кондак 13

О, пресладки и всещедри Иисусе, просиял на Тавор с Божествена слава! Приеми сега това наше малко моление и както си приел поклонение от Твоите ученици на светата планина, така сподоби и нас да се поклоним на Твоето преславно Преображение, сияейки в светлината на добри дела, за да се просвети чрез Тебе греховната тъмнина, живееща в нас и да се явим достойни да бъдем наследници на безкрайното Твое Царство на небесата, където сподоби и нас с всички светии да Ти пеем: Алилуия.

Този кондак се чете три пъти. След това се чете 1-ви икос и 1-ви кондак.

Молитва

Господи Иисусе Христе, Боже наш, Който живееш в непристъпна светлина, Сияние на славата на Отца и Образ на Неговата ипостас! Когато се изпълниха времената, Ти, по Твоето неизказано милосърдие към падналия човешки род, умали Себе Си и прие образ на раб, смири Себе Си, бидейки послушен даже до смърт. Но преди кръста и Твоето доброволно страдание си се преобразил на Таворската планина в Своята Божествена слава пред Твоите свети ученици и апостоли, като отчасти си скрил възприятието на плътта, та когато Те видят разпъван и предаван на смърт, да разберат Твоето доброволно страдание и Божество. Дарувай и на всички нас, които празнуваме Преображението на Твоята пречиста плът, с чисто сърце и нескверен ум да възлезем на Твоята света планина, в селенията на Твоята свята слава, където звучи чистият глас на празнуващите, глас на неизказана радост, и там заедно с тях лице в лице да видим Твоята слава в незалязващия ден на Твоето Царство, и с всички светии, отвека благоугодили Ти, да прославим Твоето Всесвето име с Безначалния Твой Отец и Пресветия, Благия и Животворящ Твой Дух сега и всякога и във вечни векове. Амин.

Източник на Акатиста: Отец Владимир Дойчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *