На 26 октомври Православната Църква празнува паметта на един от най-почитаните светци в Православието – св. великомъченик Димитрий Солунски Чудотворец – един от първите закрилници на възобновеното Второ българско царство.
Свети Великомъченик Димитрий[1], син на благородни и благочестиви родители, произхождал от град Солун, където баща му бил градоначалник. По това време нечестивите царе повдигнали жестоко гонение срещу християните. Затова баща му, който тайно вярвал в Господ Иисус Христос и изпълнявал Неговите заповеди, не се осмелявал явно да изповядва Неговото пресвято име, боейки се от страшните заплахи на езичниците. В тайна стая вътре в дома си той имал две свети икони, украсени със злато и със скъпоценни камъни; на едната от тях бил изобразен нашият Господ Иисус Христос, а на другата – Пресвета Богородица. Пред тях той палел свещи и кадял тамян. В тази уединена молилня заедно със съпругата си често възнасял молитви към Истинния Бог, живеещ във висините, към Единородния Негов син и към Пренепорочната Владичица. Тези благочестиви съпрузи щедро обдарявали бедните с милостиня и никога не отказвали помощ на нуждаещите се. Само едно нещо силно ги натъжавало: нямали си деца. Те усърдно молели Господа да им дари наследник. И след известно време желанието им се изпълнило.
Всевишният чул молбите и им дарил син Димитрий. Голямо било ликуването на родителите; те горещо благодарили на Бога. Целият Солун бил съпричастен с радостта на своя градоначалник, който устроил трапеза за всички и особено за сиромасите.
Когато детето поотраснало и вече можело да разбира истината, родителите му го въвели в молилнята, където били светите икони и като му ги посочили, казали:
– Ето образът на Единия Истинен Бог, сътворил небето и земята, а това е Пресвета Богородица.
Те го научили на светите Христови заповеди, обяснили му всичко, чрез което човек може да познае Господ Иисус Христос и му показали колко суетна и пагубна е вярата в скверните езически богове.
От този момент Димитрий, напътстван както от думите на родителите си, а още повече наставен свише от Дух Светий, познал истината; Божията благодат вече почивала върху него. Той повярвал в Господа от цялата си душа и като се поклонил на светите икони, с благоговение ги целунал.
Тогава родителите му повикали свещеник и неколцина познати християни и кръстили детето в своя таен храм в името на Отца и Сина и Светия Дух.
Като приел своето кръщение Димитрий се поучавал в истинската вяра, растял както на години, така и по разум, изкачвал се все по-високо по стълбицата на добродетелите и Божията благодат все повече го просвещавала и го извисявала.
Когато Димитрий достигнал пълнолетие, родителите му се преселили от този временен живот, като успели да предадат на своя син пример за Богоугоден живот и го оставили наследник на целия си имот.
Междувременно цар Максимиан, узнавайки за смъртта на солунския градоначалник, повикал при себе си неговия син Димитрий. Като забелязал, че той е разумен и храбър, царят го назначил за управител на цялата Солунска област. Поверявайки му тази длъжност, той казал:
– Пази родния си град и го очисти от нечестивите християни; предавай на смърт всеки, който дори само призове името на Разпнатия.
Като приел царското назначение, Димитрий се върнал у дома си и бил посрещнат с чест от жителите на града. Той отдавна желаел да утвърди в родния си град светлината на истинската вяра и скърбял, когато виждал, че жителите на Солун се покланяли на бездушни идоли. След пристигането си в града той открито започнал да изповядва и да прославя нашия Господ Иисус Христос; поучавал всички на заповедите Христови, обръщал езичниците към светата вяра и изкоренявал скверното многобожие; с една дума той станал втори апостол Павел за жителите на Солун. Слухът за това скоро стигнал и до самия Максимиан. Царят, като узнал, че поставеният от него за управител Димитрий е християнин и вече е обърнал мнозина към своята вяра, силно се разгневил. Връщайки се от Сарматската война, царят се спрял в Солун. Още преди пристигането на Максимиан в града Димитрий поверил на своя верен слуга Луп цялото имущество, което наследил от родителите си – злато, сребро, скъпоценни камъни и дрехи, и му наредил да раздаде всичко това на бедните и на нуждаещите се.
– Разпредели това земно богатство между тях – добавил светецът, – а ние ще търсим за себе си небесно богатство.
Икона от XI – XII в. Днес в Московския Ермитаж
Самият той започнал да се моли и да пости, готвейки се по този начин за мъченически венец. Царят незабавно започнал да разпитва дали това, което е чул за Димитрий, е истина. Като излязъл пред царя, без да се смути, Димитрий изповядал, че е християнин и порицал езическото многобожие. А злият мъчител веднага заповядал да затворят изповедника на истинската вяра в тъмница. Като влязъл там Димитрий се молел със словата на пророк Давид: “Побързай, Боже, да ме избавиш, побързай, Господи, да ми помогнеш. Защото Ти си моя надежда, Господи Боже, мое упование от младините ми. На Тебе съм се крепил от рождение; Ти си ме извел из майчината ми утроба; моята хвала към Тебе няма да престане… Радват се устата ми, когато Те възпявам, и душата ми, която си Ти избавил; и езикът ми всеки ден ще разгласява Твоята правда…”
Димитрий седял в тъмницата като в светъл чертог, прославяйки Бога. Дяволът, който желаел да го уплаши, се превърнал в скорпион и искал да ужили светеца по крака. Като се осенил с кръстно знамение, Димитрий без боязън настъпил скорпиона, произнасяйки словата на Давид: “Аспида и василиск ще настъпиш, лъв и змей ще стъпчеш”.
Прекарвайки по такъв начин времето си в тъмницата, светецът бил удостоен с посещение от Божий ангел; небесният пратеник се явил пред него в ярка светлина с прекрасен райски венец в ръцете и рекъл:
– Мир на тебе, страдалецо Христов! Бъди мъжествен и твърд!
А светецът отвърнал:
– Радвам се в Господа и се веселя в Бога, моя спасител!
Това явление на ангела утешило и ободрило страдалеца; той още по-силно възжелал да запечата с кръвта си изповядването на истинската вяра Христова.
Междувременно царят устроил игри и започнал да се забавлява със зрелища. Той имал един прочут борец, родом вандал[2] на име Лий. Максимиан заповядал да построят висок подиум и с голямо удоволствие наблюдавал как Лий побеждава противниците си и ги хвърля отвисоко върху копия, като ги обрича на мъчителна смърт. Сред зрителите се намирал един юноша християнин на име Нестор. Силна духовна дружба го свързвала с Димитрий, който бил негов наставник във вярата.
Като видял, че Лий убива мнозина и особено мъчително погубва християните, които били заставяни насила да влизат в бой с него, този момък, като добил кураж, пожелал да излезе срещу царския борец. Но преди това отишъл в тъмницата при Димитрий. Нестор му разказал всичко, което правел Лий с християните и признал, че иска да се бори с този убиец, и поискал да го благослови. Като го осенил с кръстното знамение, Димитрий му предрекъл:
– Ти ще удържиш победа над Лий, но ще претърпиш големи мъки за Христа!
Като излязъл на арената, Нестор на всеослушание извикал:
– Боже Димитриев, помогни ми в борбата с моя противник!
След това смело влязъл в бой с Лий, надвил го и го хвърлил върху острите копия. Гибелта на Лий силно опечалила царя и той веднага заповядал да предадат блажения Нестор на смърт.[3] Но това не могло да утеши Максимиан, цял ден и цяла нощ той скърбял за смъртта на Лий. Като узнал, че Нестор е излязъл да се бори с Лий по съвет и с благословията на Димитрий, царят наредил да пронижат с копия и светия великомъченик.
Икона от Мануил Панселинос (ХІV в.) в манастира Ватопед
– Лий, – казал Максимиан, – беше хвърлен върху острите копия. Нека и Димитрий да загине от същата смърт, с каквато Нестор погуби нашия любим борец.”
Но безумният мъчител се заблуждавал, като мислел, че смъртта на праведника и на грешника е еднаква. Защото смъртта на грешниците е жестока, но кончината на светиите е честна пред очите на Господа.
Веднага щом се зазорило утрото на 26 октомври в тъмницата при Димитрий влезли войници. Те заварили светия мъж да се моли. Въпреки това на мига се хвърлили върху него и го пронизали с копията си. Така Христовият изповедник предал своята свята душа в ръцете на Създателя.[4]
През нощта християните тайно взели тялото на светеца, захвърлено без чест в праха, и благоговейно го погребали.
Свидетел на блажената кончина на светия великомъченик бил неговият верен раб Луп. Той благоговейно взел ризата на своя господар, напоена с кръв, в която натопил и пръстена му. С тази риза и с пръстена той извършил много чудеса, като лекувал всякакви болести и прогонвал духа на лукавия.
Слухът за тези чудеса се разнесъл из Солун, така че всички болни започнали да се стичат при Луп. Като узнал за това Максимиан заповядал да хванат блажения Луп и да му отсекат главата. Така добрият раб последвал господаря си в небесната обител.
Когато изминали много години и гоненията срещу християните престанали, над гроба на Свети Димитрий издигнали неголям храм. Тук ставали много чудеса, много боледуващи получавали изцеление. Един знатен илирийски велможа на име Леонтий[5] имал тежък, неизлечим недъг. Като чул за чудесата на светия страдалец, той се обърнал с вяра към него. Когато го внесли в храма и го положили на мястото, където били погребани мощите на светия великомъченик, той в същия миг получил изцеление и станал съвършено здрав, като благодарял на Бога и прославял Неговия угодник Свети Димитрий.
В знак на благодарността си към светеца Леонтий пожелал да издигне в чест на този славен великомъченик голяма и прекрасна църква. Предишният неголям храм бил съборен. Когато започнали да копаят, за да положат новите основи, намерили мощите на Свети Великомъченик Димитрий съвършено непокътнати, без никакво тление; от тях изтичало благовонно миро, така че целият град се изпълнил с благоухание.
На това духовно тържество се събрал много народ. Светите мощи били изкопани от земята с голямо благоговение, при което много болни получили изцеление чрез помазване с изтичащото миро.[6] Леонтий се зарадвал не толкова за своето изцеление, колкото за откриването на светите мощи. Той скоро завършил започнатото дело и построил прекрасен храм на името на Свети Димитрий. В специален ковчег, обкован със злато и сребро, и украсен със скъпоценни камъни, били положени благословените мощи на великомъченика. Но грижите на Леонтий не спрели дотук: той купил села и лозя и ги завещал за издръжка на служещите при храма. Когато му дошло времето да се върне в родината си, той решил да вземе със себе си част от мощите на светеца, за да построи в своя град църква в чест на Свети Димитрий. Но светецът му се явил и му забранил да отделя мощите. Тогава Леонтий взел само обагрената с кръв плащаница и като я сложил в позлатен ковчег, се отправил у дома си в Илирия.
През време на пътуването тази плащаница по молитвите на светеца станала причина за много чудеса. На Леонтий му се наложило да премине през една голяма река, която била силно придошла и страшно бушувала[7], страх и ужас го обзели, но изведнъж пред него се явил Свети Димитрий и рекъл:
– Вземи в ръцете си ковчега с плащаницата и престани да се боиш.
Леонтий постъпил според съвета на светеца; и сам той, и всички, които били с него, благополучно преминали. Когато се върнал в родината си, най-напред съградил прекрасен храм в чест на Свети Великомъченик Димитрий. Като призовавал с вяра името му, самият Леонтий по молитвите на светеца вършел чудеса. Управителят на Илирия бил жестоко болен, гной и струпеи покривали цялото му тяло от главата до нозете. Леонтий избавил болния, като се обърнал с молитва към Свети Димитрий; по същия чудодеен начин той изцерил един кръвоточив и излекувал един бесноват; и много други чудеса станали там по молитвите на светеца. Но особено много чудеса станали в Солун, където почивали мощите на този великомъченик.
Веднъж в храма, посветен на светия великомъченик, възникнал пожар. Особено силно бил повреден сребърният сенник над мощите на Божия угодник: от огъня той се разтопил. Тогавашният архиепископ Евсевий много искал да направи нов сенник. Но имал твърде малко сребро. В храма се намирал сребърен трон, останал съвършено невредедим от пожара. Този трон архиепископът намислил да претопи на сенник, но не бързал да казва на никого за намерението си. В същото време при храма имало един благочестив презвитер на име Димитрий. Светият великомъченик му се явил и рекъл:
– Иди и кажи на епископа на града: не дръзвай да претопяваш трона, който се намира в моя храм.
Димитрий веднага се отправил към Евсевий, за да му предаде желанието на светеца да се откаже от намерението си. Отначало архиепископът бил поразен от думите на своя подопечен, но после, предположил, че Димитрий е успял по някакъв начин да узнае за намерението му и престанал да се учудва, дори направил забележка на презвитера. След няколко дни архиепископът заповядал на майсторите да се явят при него. В същото това време презвитерът Димитрий дошъл за втори път при Евсевий и казал:
– Светият великомъченик отново се яви в съновидение на мен, грешния и ми заповяда да ти кажа: “Заради любовта ти към мен, не претопявай трона.”
Архиепископът отново отпратил рязко презвитера, но и не наредил да се претопи трона, решил да изчака малко. След известно време отново поискал да предаде трона за претопяване, но Свети Димитрий, като се явил на същия презвитер, рекъл:
– Не унивайте, аз сам ще се погрижа за моя храм и за моя град; предоставете на мен грижата за това.
Тогава архиепископът вече не можал да сдържи сълзите си и казал на всички, които го заобикаляли:
– Братя, да почакаме още малко, защото самият Христов угодник ни обещава помощта си.
Архиепископът още не бил изрекъл тези думи, когато дошъл един солунски гражданин на име Мина и донесъл със себе си 75 фунта сребро.
– Свети Димитър – казал Мина – често ме е избавял от опасности и дори ме е спасявал от смърт. Отдавна исках да направя пожертвование в храма на моя милостив покровител и голям застъпник. А днес още от сутринта някакъв глас ме подбуди: “Върви и направи това, което отдавна възнамеряваше да направиш.”
Предавайки среброто, Мина пожелал то да бъде изразходвано за сенник при гроба на великомъченика. След това се явили и други солунски граждани и също донесли сребро. От пожертвованията бил направен прекрасен сенник.
При царуването на Мавриций[8] аварите[9] поискали голям данък от жителите на Византия, но императорът отказал да изпълни искането им. Тогава те събрали огромна войска, в която влизали главно славяни и решили да превземат Солун, който се отличавал със своята оживена търговия и големи богатства. Император Мавриций изпратил войска, но разразилата се малко преди това епидемия силно засегнала солунските жители, а и неприятелската войска била огромна – броят й достигал сто хиляди души. Десет дни преди пристигането на враговете Свети Димитрий се явил на архиепископ Евсевий и му казал, че над града е надвиснала страшна опасност. Солуняни мислели, че неприятелската войска няма да се приближи скоро. Но неприятелят изведнъж се появил недалеч от градските крепостни стени. Даже можел безпрепятствено да влезе през нощта в града, но могъщата десница на Всевишния по молитвите на Свети Димитрий спряла по чудодеен начин страшните врагове. Те помислили един от укрепените манастири, намиращи се извън града, за самия Солун и престояли там цяла нощ; на сутринта разбрали грешката си и се устремили към самия град. Вражеските пълчища направо тръгнали в атака, но тук, на градската стена, пред очите на всички се появил Свети Димитрий като въоръжен воин и поразил с копие първия от неприятелите, който се покачил на стената, и го изхвърлил от нея. Падайки той повлякъл със себе си другите настъпващи. Тогава изведнъж ужас обзел враговете и те незабавно отстъпили. Но обсадата едва започвала. При вида на множеството врагове отчаяние обладало даже най-храбрите. Всички мислели, че гибелта на града е неизбежна. Но после, като видяли бягството на враговете и покровителството на божествения застъпник, жителите се ободрили и започнали да вярват, че защитникът на Солун Свети Димитрий няма да изостави родния си град, няма да допусне да бъде превзет от враговете.
Междувременно неприятелите започнали да настъпват пак към града, придвижили се по-близо и с непрекъснат обстрел разтърсили основите на градските стени. Облаци от стрели и камъни, пуснати от метателните оръдия, закрили дневната светлина. Цялата надежда останала на помощ свише и тълпи народ изпълнили храма на Свети Димитрий. По това време в града имало един богобоязлив и много добродетелен човек на име Илюстрий. Като дошъл през нощта в църквата на светия великомъченик той горещо се помолил на Бога и на Неговия славен угодник за избавянето на града от враговете. И изведнъж се сподобил да види необичайно видение: пред него се явили двама светли юноши, които приличали на царски телохранители – това били Божии ангели. Вратите на храма сами се разтворили широко пред тях и те влезли в църквата. Илюстрий ги последвал, воден от силно желание да види какво ще се случи. Като влезли те със силен глас извикали:
– Къде е господарят, който живее тук?
Тогава се появил друг юноша, приличащ по външен вид на слуга, и ги попитал:
– За какво ви трябва?
– Господ ни изпрати при него за да му предадем нещо – отвърнали те.
Като посочил гроба на светеца, слугата казал:
– Ето го!
– Възвести му за нас – казали те.
Тогава юношата повдигнал завесата и оттам излязъл Свети Димитрий. На външен вид той бил такъв, какъвто го изобразявали на иконите. От него се излъчвала ярка светлина, подобна на слънчевата. От страх и от ослепителния блясък Илюстрий едва можел да гледа светеца. Дошлите юноши поздравили Димитрий.
– Благодатта да бъде с вас – отговорил светецът. – Какво ви води при мене?
А те му отвърнали:
– Владиката ни изпрати. Заповядва да напуснеш града и да отидеш при Него, защото Той иска да го предаде в ръцете на враговете.
Икона от XVII в.
Съхранява се в Националния църковно-исторически музей в София.
Като чул това, светецът преклонил глава и мълчал, проливайки горчиви сълзи. А юношата слуга казал на дошлите:
– Ако знаех, че вашето идване няма да донесе радост на моя господар, нямаше да ви пусна в храма.
Тогава и светецът започнал да говори:
– Така ли реши моят Господ? Такава ли е волята на Владиката на всички – да предаде града, изкупен с честна кръв, в ръцете на враговете, които не Го познават, не вярват в Него и не почитат Неговото свято име?
На това дошлите отговорили:
– Ако нашият Владика не би решил така, не би ни изпратил при тебе!
Тогава Свети Димитрий казал:
– Вървете, братя, и кажете на моя Владика, че Неговият раб Димитрий казва така: Познавам Твоята щедрост, човеколюбиви Владико Господи; дори беззаконията на целия свят не могат да надминат Твоето милосърдие. Заради грешниците Ти проля Своята свята кръв; Ти положи за нас душата Си; прояви и сега милостта Си върху този град и не искай от мен да го напусна. Ти Сам ме постави за страж на този град. Позволи ми да подражавам на Теб, моя Владика: дай ми да положа душата си за жителите на този град и ако им е съдено да загинат, тогава и аз ще загина заедно с тях. Господи, не погубвай града, в който всички призовават Твоето свято име. Дори и да са съгрешили, тези хора все пак не са отстъпили от Тебе; а нали Ти Си Бог на каещите се?
Дошлите юноши попитали Димитрий:
– Така ли да отговорим на изпратилия ни Владика?
– Да, така отговорете – казал той, – защото зная, че Господ “не се гневи докрай, нито се вечно сърди”.
Като казал това, светецът влязъл в гробницата и свещеният ковчег се затворил; а беседвалите с него ангели станали невидими. Ето за какво бил избран Илюстрий – да види това чудно и страшно видение. Накрая, като дошъл на себе си, той паднал на земята, благодарил на светеца за грижата му за града, възнесъл му хвала за това, че помолил Владиката да не предава жителите на Солун в ръцете на враговете. На сутринта разказал на гражданите за всичко видяно и чуто и ги окуражил мъжествено да се борят с неприятелите. Като чули разказа на Илюстрий, всички със сълзи молели Господа да им изпрати милост и призовавали Свети Димитрий на помощ. Със застъпничеството на светеца градът останал цял; скоро враговете отстъпили от стените с голям срам, нямайки сили да превземат града, пазен от славния Божий угодник. На седмия ден от обсадата без никаква видима причина враговете се обърнали в безпорядъчно бягство, като изоставили палатките и метателните оръдия. По-късно някои от враговете, попаднали в плен, разказали следното:
– Още от първия ден на обсадата видяхме при вас такова множество защитници, че те далеч превъзхождаха нашата войска. Бяхме убедени, че голямо ваше войнство се крие зад стените. Вчера то изведнъж се устреми към нас и ние побягнахме.
Тогава изумените граждани попитали:
– Кой предвождаше войнството?
– Видяхме – отговорили пленниците – огнен сияещ мъж на бял кон в снежнобяла дреха.
Като чули това, солунските граждани разбрали кой бил обърнал враговете в бягство. Така Свети Димитрий защитил своя град.
Скоро след като неприятелите отстъпили, друго бедствие сполетяло града. Враговете, които били огромно множество, опустошили по време на обсадата всички зърнени запаси в областта, така че в самия град настанал голям глад; много хора започнали да умират от недостиг на храна. Като видял, че родният му град загива от глад, светецът няколко пъти се явявал на кораби, плаващи в морето, обхождал пристанища и много острови, като навсякъде заповядвал на корабите с пшеница да плават към Солун. И по този начин избавил от глад града си.[10]
Когато благочестивият цар Юстиниан[11] съградил прекрасния и великолепен храм в Цариград в чест на Премъдростта Божия, той изпратил в Солун достойни мъже, за да донесат оттам част от мощите на светеца за украса и за освещение на новоиздигнатия храм. Като дошли в Солун, пратениците се приближили до ковчега, където почивали мощите на великомъченика, за да изпълнят царската заповед; изведнъж от ковчега се издигнал огнен стълб, посипвайки всички със снопове искри, а от огъня се чул глас:
– Спрете и не се осмелявайте!
Обзети от страх, присъстващите паднали на земята. След това пратениците, като взели само малко пръст от това свещено място, се върнали при царя и му разказали всичко, което се случило с тях. Всички, които слушали разказа им, били поразени и удивени. Едната половина от взетата свещена пръст пратениците предали на царя, а другата положили в църковната съдохранителница.
В задълженията на един юноша на име Онисифор влизало да запалва свещите и да оправя кандилата в църквата на Свети Димитрий. Подучен от дявола, той започнал да краде свещи и тайно ги продавал, а парите, спечелени от тази продажба, присвоявал. Свети Димитрий не понесъл това злодеяние, извършвано в храма, посветен на него; той се явил в съня на Онисифор и с най-голяма снизходителност започнал да го изобличава:
– Брате Онисифоре, неприятно ми е, че крадеш свещи. С това ти причиняваш загуба на тези, които ги принасят; не по-малко вредиш и на самия себе си. Спомни си, че хората, постъпващи като теб, ги чака наказание. Остави това зло дело и се покай.
Онисифор, като се събудил, почувствал срам и страх. Но след време забравил заповедта на светеца и отново започнал да краде.И наказанието скоро го постигнало. Един благочестив човек, като станал рано сутринта, дошъл в църквата на Свети Димтрий и принесъл няколко големи свещи. Той ги запалил, поставил ги на гроба на великомъченика и като се помолил, излязъл от храма. Като се приближил до свещите, Онисифор протегнал ръката си, за да ги вземе, когато изведнъж се разнесъл глас от гроба на светеца:
– Ти отново правиш същото!
Поразен от този глас като от гръм, Онисифор на мига рухнал на земята и лежал като мъртвец дотогава, докато не влязъл някой от клириците. Дошлият вдигнал обзетия от страх юноша. Веднага щом дошъл на себе си, Онисифор разказал всичко: и за греховната си страст, и за първото му явяване насън на светеца, и за повторното изобличение. Тогава всички, като чули този разказ, изпаднали в голяма възбуда и преклонение пред светеца.
Много пленници били освободени от Свети Великомъченик Димитрий от игото на неверниците. Един епископ бил хванат и отведен окован от варварите, но светецът му се явил, освободил го от оковите и охраняван, епископът благополучно се върнал в Солун. Друг път варварите, като нахлули в града, пленили много жители. Между пленените се намирали две прекрасни девици; те умеели прекрасно да бродират на гергеф и да изобразяват върху тъкан различни цветя, дървета, птици, зверове и човешки лица. Варварите ги отвели в своята земя и ги предали на своя княз. Като узнал за тяхното изкуство, князът им казал:
– Известно ми е, че във вашата страна има един велик Бог – Димитрий, който върши чудеса; избродирайте ликът му върху платно и аз ще му се поклоня.
Девиците отговорили:
– Не, княже, Димитрий не е Бог, а само велик Божий слуга и християнски застъпник. А твоето искане няма да изпълним, защото знаем, че ти не искаш да му се поклониш, а да се погавриш с изображението му.
– В моята власт са животът и смъртта ви – отвърнал им князът. – Изберете, което искате: направете това, което искам от вас, и ще бъдете живи; а ако не изпълните заповедта ми, незабавно ще ви накажа със смърт.
Като се бояли да не загинат, пленничките започнали да бродират лика на Свети Димитрий. Преди деня, когато се празнува паметта на светеца, девиците завършили работата си. И през нощта, на 26 октомври, седейки зад гергефа, те, като се навели над избродирания от тях образ започнали да плачат:
– Не се гневи срещу нас, мъчениче Христов – казали те, – ние знаем, че варварския княз иска да се присмее над тебе. Призоваваме те за свидетел, че не искахме да избродираме твоя образ; заставиха ни да направим това под заплаха от смърт.
Плачейки по този начин над изображението на светеца, те заспали.
По време на съня им същата нощ Свети Димитрий по чудодеен начин пренесъл, както някога ангелът – Авакум[12], тези девици, заедно с ръкоделието им, в Солун на своя празник и ги оставил в църквата до своите мощи по време на всенощното бдение. Като видели това чудо, всички се удивили, а девиците, като се пробудили, възкликнали:
– Къде се намираме?
От удивление не можели да дойдат на себе си и мислели, че всичко това е сън.
Накрая те окончателно се убедили, че наистина се намират в Солун, виждат пред себе си гробницата на светеца, стоят в неговия храм, където се намира множество молещ се народ. Тогава на всеослушание благодарили на своя закрилник Свети Димитрий. И разказали всичко, което се е случило с тях. Жителите на Солун, зарадвани от това предивно чудо, с голямо ликуване отпразнували паметта на Свети Димитрий, а бродирания образ поставили над олтара и много чудеса се извършили от него, за слава на Бога, Единния в Троица. Нему да бъде слава, чест и поклонение от цялата твар, во веки, амин…
По молитвите на Свети Великомъченик Димитър, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас. Амин.
Жития на светиите,
преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите
(„Четьи-Минеи“) на св. Димитрий
Ростовски.
[1] Жития на светиите, съставени от Свети Димитрий, митрополит Ростовски. Превод от руски език по изданието на Московската синодална типография, 1902 г. Издание на Света гора Атон, Славянобългарски манастир “Св. ВМЧК Георги Зограф”, 2001, т.8, стр.
[2] Вандали – народ от германски произход, който живеел по бреговете на Балтийско море.
[3] Паметта му е на 27 октомври.
[4] Светецът загинал около 306 г.
[5] Леонтий заемал видна длъжност в Илирик, към който тогава принадлежала и Солунска област.
[6] Едно от най-дивните чудеса, с които Бог благословил да прослави Своя велик угодник било изтичането на миро от честните му мощи. Това изтичане е дивно знамение на Божията благодат. То започнало от VІІ век. Редица писатели и историци свидетелстват за това непостижимо явление. Ще приведем свидетелството на един от писателите – Димитрий Хризолог, живял през втората половина на ХІV век: “То /мирото/ по своето свойство не е вода, но е по-гъсто от нея и не прилича на нито едно от телата на земята – нито на течните, нито на твърдите, нито на някое от изкуствено приготвените … То е по-удивително от всички благовония, не само от приготвените с изкуство, но и от естествено създадените от Бога.” Много изцеления станали чрез помазване с това миро. Даже народи, невярващи в Христа, ценели този дивен ток. Така при превземането и опустошаването на Солун от турците през 1429 г. благоразумните от враговете вземали със себе си известно количество миро, за целебната сила на което те слушали така много. Светата църква, наричайки Свети Димитрий Мироточиви, възхвалява Христовия подвижник така: “Димитрие, отворен извор на благовонно миро.” /Канон, песен 1/. “От теб се изливат вечнотечащи извори от миро.”
[7] Тази река била Дунав.
[8] Мавриций царувал от 582 г. до 603 г.
[9] Аварите, които тогава все още не били просветени със светлината на Христовата вяра, били славяни; живеели по поречието на река Дон, близо до Каспийско море.
[10] Това чудо станало през 547 г.
[11] Юстиниан царувал от 527 г. до 565 г.
[12] Веднъж ангел се появил на Свети Пророк Авакум и му заповядал да отнесе храна на Даниил, затворен тогава във Вавилонската яма. Когато Авакум казал, че не знае, къде се намира Вавилон, ангелът по чудодеен начин го пренесъл в този град. Паметта на Свети Пророк Авакум се празнува на 2 декември.
Молитвена възхвала:
Акатист на св. великомъченик Димитрий Солунски Чудотворец
Икона в Пловдивския храм „Св. Димитър“
Кондак 1
Дивни воеводо на град Солун, велик Христов угодниче и славен страдалче, свети Димитрие, който източваш за света милост от миро, на теб възпяваме похвални песни, почитайки твоята свята памет. А ти, като имаш дръзновение пред Господа, избавяй от всякакви беди нас, които вярно ти зовем:
Радвай се, свети Димитрие, славни великомъчениче и чудотворче.
Икос 1
Творецът на Ангелите и Господ на силите те яви, досточудни, ангел в плът, крепък мъченик и могъщ застъпник на верните. Като прибягваме към твоето застъпничество, ти принасяме радостни песни:
Радвай се, звезда, блестяща на църковното небе; радвай се, светилниче, озаряващ света с чудеса.
Радвай се, непоколебим стълб на вярата; радвай се, несъкрушим щит на християните.
Радвай се, светло украшение на Тесалия; радвай се, преславна похвало на Солун.
Радвай се, съгражданин на апостолите; радвай се, съжителю на мъчениците.
Радвай се, защото приемаш молбите на онези, които ти се молят; радвай се, защото се молиш на Бога за всички нас.
Радвай се, свети Димитрие, славни великомъчениче и чудотворче.
Кондак 2
Виждайки себе си бездетни, твоите благочестиви родители прилежно се молеха на Бога да им даде чедо. Всевишният прие техните молитви, спомни си милостите, които правеха на бедните, и им дари тебе, блажени. Затова с веселие въззоваха към Бога: Алилуия.
Икос 2
Имайки Божествен разум, като дарено от Бога чедо, ти си се погнусил от езическите прелести, мъдри. Възлюбил благочестието на родителите, ти си възлизал от сила в сила по стълбата на добродетелите и си придобил Божията благодат, която изпроси да получим и ние, които те почитаме с такива песни:
Радвай се, молитвен плод на благочестиви родители; радвай се, наследниче на тяхното благочестие.
Радвай се, развеселил многзина със своето раждане; радвай се, от майчината утроба осенен свише от благодатта.
Радвай се, благоуханен крин на девството и нетлението; радвай се, осветен по душа и тяло.
Радвай се, вместилище на Божиите дарования; радвай се, от младини презрял идолослужението.
Радвай се, възлюбил дори до смърт истинното богопочитание; радвай се, защото със своето благочестие си угодил на Христа.
Радвай се, защото по Неговата благодат ти си принесъл много плод.
Радвай се, свети Димитрие, славни великомъчениче и чудотворче.
Кондак 3
Силата на Всевишния те направи, Димитрие, храбър в битките, страшен за враговете и именит за всички хора. Затова злочестивият цар Максимиан ти повери град Солун и ти заповяда, като суетно мъдруващ, да гониш християните, пеещи на Бога: Алилуия.
Икос 3
Имайки благоприятна ревност по благочестието, явно си изповядал Христа пред неверните, прехвални, и си ги научил да вярват в Христа и да Му се покланят, и си бил за солуняните като втори Павел, с когото ти зовем:
Радвай се, скъпоценен бисер на Христовата Църква; радвай се, украшение на твоя град.
Радвай се, носил в сърцето си Божествена ревност; радвай се, победил коварството на мъчителите.
Радвай се, изобличителю на идолската прелест; радвай се, посякъл тръните на идолопоклонството.
Радвай се, учителю на благочестието; радвай се, наставниче по пътя на спасението.
Радвай се, недостъпен за видимите и невидимите врагове; радвай се, непобедим Христов войне.
Радвай се, свети Димитрие, славни великомъчениче и чудотворче.
Кондак 4
Обзет от буря от зли помисли, нечестивият цар се смути, като узна, че ти, всечестни, като верен Христов раб, привеждаш към вярата в Него, съкрушаваш идолите и учиш солуняните да славят Трисветото Божие име и да Му пеят: Алилуия.
Икос 4
Като чу, Димитрие, че Максимиан, дишащ ярост срещу теб, идва към Солун, с молитва и пост си се подготвил за мъчение, и си заповядал на Луп, твоя верен слуга, да раздаде всичките ти имения и земни богатства на бедните. Затова те възхваляваме и с любов ти зовем:
Радвай се, защото не си се уплашил от заповедта на мъчителя; радвай се, защото си раздал всичко, за да придобиеш Христа.
Радвай се, сметнал за нищо суетната слава на този свят; радвай се, получил небесна слава от Христа, нашия Бог.
Радвай се, защото състрадаваш на всички, просещи помощ от теб; радвай се, бърз застъпниче на намиращите се в нужда.
Радвай се, обогатителю на бедните; радвай се, застъпниче на сираците.
Радвай се, помощниче на убогите; радвай се, хранителю на гладните.
Радвай се, свети Димитрие, славни великомъчениче и чудотворче.
Кондак 5
На Боготечна звезда си се уподобил, Димитрие, и дръзновено си проповядвал Слънцето на Правдата на обзетия от тъмнина цар. Затворен от него в тъмница, ти като в светъл чертог, си славословел Христа, нашия Бог, пеейки Му с веселие: Алилуия.
Икос 5
Врагът, ненавиждащ доброто, като видя, че скоро ще завърши течението на твоя подвиг, раздиран от завист, се устреми към теб в образа на скорпион. А ти си го потъпкал и си видял във велика светлина Ангел Господен, укрепяващ те и подаващ ти райски венец. Затова приеми от нас, земните, този малък венец от похвали:
Радвай се, тръба, възвестила Христа Бога на неверните; радвай се, свирало, услаждащо слуха на верните.
Радвай се, защото си развеселил небесните жители със своето мъжество; радвай се, утешен от свят Ангел в мрачната тъмница.
Радвай се, като мъченик наследил пресветъл чертог на небесата; радвай се, победил в плът безплътните врагове.
Радвай се, разкъсал като паяжина техните козни; радвай се, приел светъл, победен край.
Радвай се, увенчан с венец от Царя на славата; радвай се, сподобил се с двойна благодат от Него.
Радвай се, придобил велико дръзновение пред Него.
Радвай се, свети Димитрие, славни великомъчениче и чудотворче.
Кондак 6
Проповедникът на злочестието Максимиан се радваше, че неговият силен борец Лий убива християните. А блаженият Нестор, не търпейки това безчовечие, като изпроси благословение от теб, мъчениче, отиде и го прободе със своето копие, пеейки на Бога: Алилуия.
Икос 6
Озарил Солун с просвещението на истината, свети, преди теб си изпратил при Господа Нестор чрез посичане от нечестивите. И сам, по заповед на царя, си бил избоден с копия за Христа, пред Когото помени и нас, които спомняме твоите страдания и ти зовем:
Радвай се, укрепил Нестор с твоите молитви за победа над Лий; радвай се, приел след умъртвяването на Лий мъченическа смърт заедно с Нестор.
Радвай се, защото за Прободения на Кръста за нас с копия си бил избоден; радвай се, защото след смъртта си бил съпътстван от Ангел със слава на небесата.
Радвай се, пребиваващ с душата си в незалязваща светлина; радвай се, ликуващ с мъчениците и с всички светии.
Радвай се, покров на славословещите те с песни; радвай се, молитвениче за почитащите твоята свята памет.
Радвай се, свети Димитрие, славни великомъчениче и чудотворче.
Кондак 7
Като искаше да получи благословение от теб, страдалче Христов, блаженият Луп след твоята кончина взе пръстена ти и твоята риза, напоена с кръв, и чрез тях извърши много чудеса и знамения, и бе посечен с меч, за да пее с теб и Нестор на прославяния в Троица Бог: Алилуия.
Икос 7
Като съзиждаше нов храм за теб, досточудни, изцеленият от теб Леонтий намери в земята твоите свети мощи, източващи миро, с благоуханието от което се изпълни целият град и множество болни се изцелиха. Затова изцели и облагоухай и нас, които ти зовем:
Радвай се, от младини възлюбил благоуханието на добродетелите; радвай се, от маденчество придобил ангелски нрав.
Радвай се, съсъд на благодатта; радвай се, храм на непорочността и чистотата.
Радвай се, защото Господ направи в теб жилище с Отца и Духа; радвай се, защото Той прослави твоите мощи с нетлението на благодатта.
Радвай се, защото от тях се източва благовонно миро; радвай се, защото чрез тях подаваш освещаване и изцеление.
Радвай се, защото благоухаеш по-силно от нард и смирна; радвай се, защото чрез твоето благоухание премахваш зловонието на страстите.
Радвай се, осветил с твоята кръв земята и твоите дрехи; радвай се, защото с твоите язви лекуваш язвите на душите и телата ни.
Радвай се, свети Димитрие, славни великомъчениче и чудотворче.
Кондак 8
Странно и дивно чудо си извършил, пречудни, над човека, който строеше твоя храм. На връщане у дома той взе плащаницата с твоите свети мощи, и като по сухо премина буйната и пълноводна река. Затова на прославяния в теб Бог със сърце и уста възпяваме: Алилуия.
Икос 8
Преизпълнен с гореща любов и усърдие към теб, Леонтий съгради втори храм в твоя чест, свети, в своето отечество Илирия, и там, както и в Солун, множество болни и страдащи от нечисти духове се изцеляваха по твоите молитви, и ставаха много други чудеса. А ние с удивление ти зовем:
Радвай се, силен застъпниче на прославящите те с любов; радвай се, чуден покров на градящите храмове в твое име.
Радвай се, подателю на здраве; радвай се, изцелителю на недъзите.
Радвай се, защото спираш течението на кръвта; радвай се, избавил епарха Марин от струпеи и гной.
Радвай се, защото чудодействаш със своята дреха, както Павел с убрусите от снагата си; радвай се, показал на Леонтий път по сухо през реката.
Радвай се, защото буйните реки ти се подчиняват; радвай се, защото духовете на злобата бягат от призоваващите твоето име.
Радвай се, защото по твоето ходатайство се уповаваме да се запазим от вражеските навети; радвай се, защото по твоето застъпничество вярваме, че ще се избавим от всяка беда.
Радвай се, свети Димитрие, славни великомъчениче и чудотворче.
Кондак 9
Всяко Ангелско естество се удивлява, свети Димитрие, на великото дръзновение на твоето дело. Когато Господ искаше да предаде Солун на враговете и ти се яви Ангел, заповядващ ти да оставиш града, не си го оставил, славни. Затова, сподобил се с ужасно видение, Илюстрий с трепет възгласи: Алилуия.
Икос 9
Многоречивите витии не могат да разберат как пленените някога девици, когато избродираха твоя образ, свети, за княза, който ги бе пленил, внезапно бяха грабнати от теб и поставени пред твоя гроб, където се извършваше бдение в твоя памет. А ние, благославяйки Господа за теб, с умиление ти зовем:
Радвай се, пострадал за истината дори до кръв на земята; радвай се, предстоящ с дръзновение пред Божия престол на небето.
Радвай се, защото оттам изпращаш потребното на верните; радвай се, защото освобождаваш призоваващите те в беда.
Радвай се, защото скоро помагаш на намиращите се в скърби; радвай се, защото Господ милостиво чува твоите молитви.
Радвай се, неизчерпаем кладенец на чудеса; радвай се, неоскъдняващ източник на знамения.
Радвай се, освободителю на пленените; радвай се, укротителю на варварската дързост.
Радвай се, защото изпращаш утешение на печалните; радвай се, защото подаваш радост на скърбящите.
Радвай се, свети Димитрие, славни великомъчениче и чудотворче.
Кондак 10
Като искаше да спасиш твоя град от глада, си се явил, Димитрие, в морските пристанища и острови, заповядвайки на имащите пшеница да плават с нея към Солун. Затова, избавени от смърт чрез теб, благодарно пееха за теб на Бога: Алилуия.
Икос 10
Несъкрушима стена си се явил за твоя град, богомъдри, и непобедим защитник на всички, които те призовават, защото така благоволи за теб Творецът на небето и земята. Затова научи и нас да ти зовем:
Радвай се, велик любителю на милосърдието; радвай се, състрадателен грижовниче за бедстващите.
Радвай се, защото спасяваш верните от глад; радвай се, защото ги запазваш от нашествие на врагове.
Радвай се, избавил много солуняни от горчиво робство; радвай се, спасил ги от пагубни язви и от всяка вреда.
Радвай се, воеводо, непобедим в мъжеството; радвай се, войне, никога неоскъдняващ в сила.
Радвай се, защото побеждаваш всички, устремяващи се към твоя град, както Мойсей Амалик; радвай се, защото прогонваш другородците като Самсон.
Радвай се, защото подаваш на верните царе победа над враговете; радвай се, защото помагаш на христолюбивите войни в битките.
Радвай се, свети Димитрие, славни великомъчениче и чудотворче.
Кондак 11
Всяка песен е недостатъчна, прехвални, да възпее сиянието на твоята слава и величието на твоите чудеса. Защото, когато цар Иустиниан пожела да има в Софийския храм частица от твоите мощи, от твоя гроб излезе огън срещу изпратените от теб, за да им забрани да се докоснат до твоята рака. Затова със страх и удивление въззоваха към Бога: Алилуия.
Икос 11
Като светозарна звезда за намиращите се в тъмницата на неразумието те виждаме, свети. Защото на служещия при твоя гроб Онисифор, обзет от тъмнината на светотатството, два пъти си се явил и си му забранил да краде свещите, запалвани от верните пред твоите мощи. Затова с благоговение ти зовем:
Радвай се, живял свято преди своята мъченическа кончина; радвай се, прославил се с чудеса след смъртта.
Радвай се, защото жив почиваш в града с твоите мощи; радвай се, защото чрез тях извършваш чудеса като вечно жив.
Радвай се, защото разтваряш правдата с милост; радвай се, защото гориш с ревност по славата Божия.
Радвай се, защото запазваш неприкосновени твоите свети мощи; радвай се, защото изгаряш като мълния дръзващите да се докоснат до тях.
Радвай се, вразумителю на съгрешаващите; радвай се ти, който наказваш светотатците.
Радвай се, подаващ освещение на усърдно благоговеещите пред теб; радвай се, облагоухаващ с миро вярно почитащите те.
Радвай се, свети Димитрие, славни великомъчениче и чудотворче.
Кондак 12
Благодат си получил, Димитрие, да изцеляваш всеки недъг и всяка язва у хората. Подай изцеление и на нашите души и тела, за да пеем благодарно на Бога, дарил ни за помощник и целител тебе: Алилуия.
Икос 12
Възпявайки твоите чудеса, те облажаваме, досточудни, дръзновено изповядал Христа Бога пред нечестивите, прославяме твоята мъченическа кончина, почитаме твоята памет и ти принасяме радостни песни:
Радвай се, ревностен последователю на Христа Спасителя; радвай се, мъжествен подражателю на Неговите страдания.
Радвай се, защото прославяш Бога с небесните сили; радвай се, защото се молиш за света с Царицата на небето и земята.
Радвай се, защото даряваш на верните многоцелебно миро; радвай се, защото изцеляваш разслабените по душа и тяло.
Радвай се, свети Димитрие, славни великомъчениче и чудотворче.
Кондак 13
О, свети великомъчениче и верни угодниче Христов, Димитрие мироточиви, приеми от нас това малко славословие в песни и моли Христа, нашия Бог, да се всели и да благоухае в нашите сърца светинята на православната вяра, да се умножава в живота ни елеят на добрите дела, да не угаснат нашите светилници в полунощния час на срещата с Небесния жених, и да се сподобим заедно с теб да Му пеем във вечното Царство: Алилуия.
(Този кондак се чете 3 пъти, след това се чете 1-ви икос и 1-ви кондак.)
Молитви към свети великомъченик Димитрий Солунски
Молитва първа
Свети и славни великомъчениче Христов Димитрие, бърз помощниче и топъл застъпниче за прибягващите към теб с вяра! Като предстоиш с дръзновение пред Небесния Цар, изпроси от Него прошка на нашите съгрешения и избавление от всепагубни язви, трус, потоп, огън, меч и вечни наказания. Моли Неговата благост да помилва този град, тази обител и всяка християнска страна. Ходатайствай пред Царя на Царуващите победа над враговете на православните християни, на цялата православна страна – мир, тишина, твърдост във вярата и преуспяване в благочестието; а на нас, почитащите твоята честна памет, изпроси благодатно укрепяване в добрите дела, та като вършим благоугодното на нашия Владика Христос Бог, да се сподобим по твоите молитви да наследим Небесното Царство, където вечно да прославяме Него с Отца и Светия Дух. Амин.
Молитва втора
Свети великомъчениче Христов Димитрие! Предстоейки с дръзновение пред Небесния Цар, изпроси от Него прошка на нашите съгрешения и да се избавим ние, окаяните (имената) от всепагубни язви, огън и вечни наказания. Моли Неговата благост да помилва тази енория (този дом) и нашия свят храм (нашата света обител). Изпроси ни благодатно укрепяване в добрите дела, та като вършим благоугодното на нашия Владика Христос Бог тук, да се сподобим по твоите молитви да наследим Небесното Царство, и там да прославяме Него с Отца и Светия Дух във вечни векове. Амин.
Източник: http://www.pravoslavieto.com/ ; източник на Акатиста: Отец Владимир Дойчев
Свързани публикации: