Пеласгите и нашествията на „Морски народи” (Опит за извороведски анализ)

Гари Делчев, Георги Георгиев

В историята на Източното Средиземноморие периода включен в границите на втората половина на XIII и началото на XII в. пр. Хр. е белязан с големи политически и етнически промени. Едно от тези събития е голямата миграционна вълна наречена в египетските надписи от времето на XIX-XX династии – „морски народи” и прието по този начин в съвременната историческа наука. Благодарение на египетските надписи от времето на фараоните Мернептах1 и Рамзес III2 ние знаем имената на племената участвалите в тази миграция. Повечето от споменатите народи стигнали до Египет са произлезли от района на Егейско море.

Големият въпрос, който ни вълнува и е и цел на тази статия, е да се отговoри на това дали е възможно сред „морските народи” да е имало и пеласги.

Въпросът с произхода на пеласгите продължава да предизвиква интерес и спорове в историографията. Има няколко хипотези за това кой са били те.

  1. Една от най-старите хипотези е, че това е предгръцкото население в Елада и Егея.3 Според германския историк Едуард Майер4 терминът „пеласги” в някои антични текстове има значението на автохтонното население на Гърция. Учените поддържащи тази теория не се заангажират с причисляването на пеласгите към индоевропейските или неиндоевропейските народности.

  2. Друга група учени приемат, че пеласгите са неиндоевропейски етнос населявал Балканския полуостров до идването на индоевропейските племена. Тази теория е формулирана от П. Кречмер.5 Застъпници на тази хипотеза са Л. Гиндин6, М. Мур7, Мелаарт8 и др.

  3. Трета хипотеза защитава мнението, че пеласгите са предгръцко индоевропейско население в Егейския басейн. Вл. Георгиев смята, че пеласгите били част от южно-индоевропейските етноси и съответно били сродни с траките и илирите.9

Интересна е идеята за тракийския произход на пеласгите подкрепяна от видни учени като Вл. Георгиев10, Л. Гиндин11 и др. Като на учените поддържащи тази хипотеза се дължи въвеждането на термина „трако-пеласгийски” в историческата литература. В основата на всички тези хипотези лежи подхода и тълкуването на проблема с т. н. „пеласгийски език” от учените.

Времевия интервал в който се вместват походите на „морските народи” са Троянската война (II пол. на XIII в. пр. Хр.) и победите на фараона Рамзес III (90-те – 70-те на ΧΙΙ в. пр. Хр.).

Още в античността са правени опити да се датира времето, през което се е разразила войната между Илион и ахейците.12 Съгласувани със съвременната хронология сведенията очертават интервала през който евентуално е протекла Троянската война – между 1334 г . пр. Хр. (според Дурис от Самос) и 1136 г. пр. Хр. (според Ефор).13 Най-известни имена от античните автори опитали се да определят датата на това събитие били Херодот и Ератостен, като датите на двамата се разминават сериозно. Първия твърди, че битката за Троя е протекла някъде около средата на XIII в. пр. Хр. или малко след това14, а Ератостен посочва точната година – 1184/1183 г. пр. Хр.15 Археологическото решение на проблема също така е спорно, тъй като в научните среди още се води спора кой от културните пластове на Троя е „Омировата Троя”. Два са основните кандидати за това определение-Троя VIh (късна бронзова епоха, XIV в. пр. Хр.) и Троя VIIa (ок. 1300-1190 г .пр. Хр.).16 Като ние се присъединяваме към мнението на К. Блеген и Г. Милонас17, че Троя VIIa е по вероятно да е била опожарена от обединените войски на ахейците водени от Агамемнон. Критиците на тази хипотеза отхвърлят идеята, че Троя VIIa е унищожена от микенските гърци и смятат „виновни” за това т. н. „морски народи”.

Апогеят на тази късно-бронзова миграция е достигнат с двете големи нападения на „морските народи” над Египет при фараоните Мернептах и Рамзес III.

Надписите на тези фараони са основните извори свързани с „морските народи”. Като втория поход при Рамзес III е документиран много по-подробно поради значението си не само за египетската история но и за цялото Средиземноморие.

Точната датировка на тези събития е проблематична поради общата дискусионност на древноегипетска хронология. Съществуват три възможни дати за управлението на Рамзес III съобразени с това кога Рамзес ΙΙ Велики се е възкачил на египетския трон-1304 или 1290 или дори 1279 г. пр. Хр.18 По този начин ранната дата поставя нападението на „морските народи” при Мернептах около 1232 г. пр. Хр.,а големия поход при Рамзес III се датира към 1191-1190 г. пр. Хр.19 Втората, междинна дата на началото на управление на Рамзес II отнася тези битки съответно към 1219 и 1180-1177 г. пр. Хр.20 Докато късната дата отпраща най-мащабния поход на „морските народи” при Рамзес III чак през 60-те на XII в. пр. Хр. което по много причини не се приема от болшинството учени. Ние смятаме, че първите две датировки заслужават повече доверие, но и при тях има много условности и разминавания.

Пеласгите и тяхната история през ΧΙΙΙ-ΧΙΙ в. пр. Хр., а и по рано е трудно възстановима поради малкото данни от които много са митологически и изискват внимателна работа с тях.

Земите които са били обитавани от пеласгите към втората половина на XIII в. пр. представлявали все още значителни като територия области. От Омир знаем, че пеласгите били съюзници на Приам срещу ахейците. (Карта 1)

Карта 1

Интересно е да се отбележи, че Омир, говорейки за пеласгите от Лариса, ги споменава не като едно племе, а племена. Което ни подсказва, че най-вероятно названието пелазги е било общо за сродна група от племена.21

Името Лариса е широко разпространено в Егея и прилежащите му райони, то се свързва с прединдоевропейското население на Балкнаите. Някой учени смятат, че носители на езика от който произхожда думата Лариса са пеласгите.22

Някой специалисти (А. Р. Мънро23 и М. Б. Сакелариу24) идентифицират този град с Лариса която се намирала в близост до Месембрия (дн. Несебър) и по този начин те локализират тази група пеласги в Източна Тракия.

Други историци смятат, че въпросната Лариса се намирала в Тесалия.25 Сакелариу отхвърля тази локализация с довода, че Тесалия по времето на Троянската война (кр.XIII в. пр. Хр.- нач. XII в. пр. Хр.) е била обитавана от гръцки племена.26

Има сведения, които намираме в елинската митология и които ни подсказват, че Тесалия е била обитавана от пеласги преди и по време на Троянската война. Дионисий Халикарнаски (I в.) разказва как пеласгите след като обитавали шест поколения Ахейски Аргос (Пелопонес) се преселили в Хаймония (днешна Тесалия)27, където останали да живеят шест поколения, докато не били прогонени от куретите и лелегите.

Аполодор (II в. пр. Хр.) в своята „Митологична библиотека” ни съобщава как след Троянската война ахейския герой Антиф, син на Тесал отишъл в земите на пеласгите и я завладял като и дал името Тесалия.28 Затова аргумента на Сакелариу, че в Тесалия имало само гърци, а нямало пеласги по време на събитията описани от Омир е слаб.

Друга локализация на „Омировата Лариса” е в района на античния полис Киме (Еолия).29 Според нас тя заслужава най- голямо доверие, като дори и Страбон е стигнал до заключението, че Лариса Фриконидска е родина на Омировите пеласги водени от Хипотой и Пилей30

В Мала Азия към края на късно бронзовата епоха е имало редица племена обединени под общия етноним – пеласги

Страбон твърди, че когато карийците се преселили от островите си в Егейско море в Мала Азия, те отвоювали новата си родина от пеласгите и лелегите.31 Това ни показва, че в Мала Азия към края на късно бронзовата епоха е имало редица племена обединени под общия етноним – пеласги.

Много от античните автори смятат пеласгите за автохтонно население на Пелопонес което впоследствие е било изтласкано от новодошлите племена като йонийци и ахейци.32

Освен на Пелопонес сериозно присъствие на пеласги имало и в Северна Елада и то преди епохата на Троянската война.

Пеласгите са представени като заселници от Дионисий Халикарнаски, но не е изключено и тук те да са били предгръцкото население. Омир в своята шестнадесета песен33 нарича прорицалището на Зевс в Додона – Пеласгийско.34 Г. Ю. Цезар споменава, че част от епирското крайбрежие се наричало – Palaiste, Palastine35,което учените свързват ако не с родината на пелесeт (филистимците) то поне с едно от местата на което са дали името си при придвижването си.36

Самия Страбон говори за това как пеласгите разширили своите територии в посока Епир.37 Вероятно база за това разширение е послужила Тесалия от където по-късно под натиска на лелеги и курети (или някои други северни нашественици) се разселили.38

Явно Тесалия е била обитавана дълго време от пеласги, което е оставило трайни следи в елинската историческа традиция.39 Разселването им от там в посока Крит, Егейските остови, Беотия и Италия почти винаги се свързва с нашествие от север, което е възможно да се свърже с голямото раздвижване на човешки маси в края на бронзовата епоха.

Пеласгите са споменати като обитатели и на остров Крит от Омир40 наред с етеокрити, кидонци и дорийци.41 Следователно още преди Троянската война част от критското население е било пеласгийско, най-вероятно те са били заселници от Тесалия, но е възможно да е имало няколко вълни на заселване.42

Античните автори споменават многократно за присъствието на пеласги и тирсени по егейските острови.43 Има данни за тирсени (тирени) и пеласги обитаващи даден остров по едно и също време. Докато Херодот44 и Страбон45 говорят за пеласги на о. Лемнос, то Тукидид споменава като жители на острова пеласги, които произлизали от тирсените (тирените). Това показва, че тирсените и пеласгите са били много близки в културно,а и вероятно и в езиково отношение по времето на споменатите историци (VI-V в. пр. Хр.)46

От изложените сведения се вижда, че в навечерието на Троянската война и последвалото движение на „морските народи” пеласгите са обитавали редица области в Елада и Егея – Тесалия, Епир, Крит и редица райони в Западна Мала Азия. Също така сведенията показват, че тирсените (тирените) и пеласгите са били сродни племена за гръцките автори през VII-V в. пр. Хр.С известна доза предпазливост може да се допусне такава близост между двата етноса и в края на бронзовата епоха.

Началото на походите на „морските народи” срещу Египет се датира в петата година от управлението на фараона Мернептах.47 Тогава във войната му с либийците той се сблъскал и с техните съюзници, които в неговите надписи от Карнак и Атрибис са посочени поименно. Сред тях са добре познатите на египтяните лукка – ликийци (rw-kw) и шардана (S;-r;-d;-n;). Другите народи, които са причислени към северните нашественици обаче се срещат за пръв път в текстовете.48 Сред тях се споменават акайваш (i-k-j-w;-s;)49 и шакалуша (s;-k;-rw-s;).50 Най-голям контингент от „морските народи” имали акайваш (ахейците) и вероятно те са били водачите на тези северни нашественици.51 (Карта 2)

Карта 2

Интерес буди етнонима tw-rw-s; (в надписите на фараона Рамзес III – tj-wr;-s;) който се транслитерира като tursa. Много съвременни автори идентифицират турша с егейския етнос τυρσανοι или τυρςηωοι (тирсени или тирени) които както видяхме по- горе в по – късен период (VII-V в. пр. Хр.) са сродни с пеласгите.52 В битката турша (тирсените) губят 740 човека което показва, че те и акайваш (ахейците) са били основни сили в този първи поход на „морските народи”.53 (Изображение 3)

Изображение 3: Изображение на пленен войн от племето турша (тирсени) от стените на Мадинет-Хабу.

Почти по същото време египетския фараон Мернептах пратил голямо количество пшеница на хетите, които тогава страдали от голям глад.54 Възможно е също така слаби реколти да е имало и на Балканите. От Херодот знаем за осемнадесет годишен глад който измъчвал Мала Азия, това предизвикало изселване на част от лидийците в Италия водени от Тирсен (етруски-тирсени).55 Възможно е тези две събития да са свързани помежду си и да са послужили като основен повод за движението на „морските народи”.

Но този поход не бил нищо в сравнение с това което се случило при управлението на Рамзес III. В петата година от властването му (1194 или 1180 г. пр. Хр.) отново либийците нападнали западните граници на египетската държава, този път в съюз с непознатите на египтияните Пелесет (Pw-r;-s;-tj) и Чаккара или Зекер (T-k-k;-r;).56 В надписа от Мединет-Хабу тези два етноса са определени като народи, а не просто войски. На един от барелефите е изобразена волска кола натоварена с жени, деца и плячка. Което показва, че това е било преселение в пълния смисъл на думата. Вероятно база за действията на пелесет е бил о. Крит, но както отбелязахме по-горе те се свързват също така и с Епир и Западна Тракия. Тяхната култура и керамика е била микенска от късноеладския период III C, а езика им е бил вероятно индоевропейски. Според учените въоръжението на пелесет и другите „морски народи” е микенско, то описано много добре от Омир и е познато от микенските гробници и рисувана керамика.57 (Изображение 1 и 2)

Дали пелест са пеласги?

Някой учени смятат, че пелесет са имали илирийски произход, а за други те са ахейски заселници прогонени от родината си. Трети като Албригт, Будимир и В. Георгиев смятат, че пелесет не са нищо друго освен пеласги от гръцките текстове.58 Докато за турша (тирсените) твърдението, че имат пеласгийски произход или са сродни с тях да е много вероятно, то за пелест (филистимците) това остава спорно.

Изображение 1: Изображение от стените на храма в Мединет-Хабу показващо кораб на „морските народи” и войни от народа пелест. Въоръжението им има много аналогии с това от Микенска Гърция.

Само три години по-късно в 8-та година на Рамзесовото управление (1191 или 1177 г. пр. Хр.) втора по-голяма вълна от преселници заляла Леванта. В надписите от Мединет-Хабу, Рамзес III разказва с тревога как „морските народи”59 придвижвайки със свойте семейства и имущество по крайбрежието на Мала Азия, Сирия и Ханаан разгромили Хетската държава, Коде (Киликия), Кархемиш, Арцава, Аласия-Кипър и установили своя лагер в Амуру (Сирия). По това време загива и големия град Угарит който се оказва беззащитен пред нашествениците.60 Нашествениците се движили по два маршрута, единия е през о. Крит, о. Кипър и крайбрежието на Леванта61 това са били морските сили на нападателите. Те стигат чак до делтата на р. Нил където Рамзес III ги разбива. На стените на храма в Мединет-Хабу е пресъздадена подробно сцена от морската битка на египетския фараон с морските нашественици. В тази сцена буди интерес изображението на корабите на „морските народи” които са изобразени като тежки кораби с високи бордове и без гребла.62 Конструкцията не е характерна за тогавашните военни кораби и буди интерес.63 Вероятно корабите им са били по приспособени за плавания в открито море. В морските сили на нашествениците най-сериозен контингент са имали пелесет и шардана, такова заключени може да се направи от барелефите в Мединет-Хабу.

Изображение 2: Изображение на войн-пелест от Мадинет-Хабу.

Другия маршрут е бил сухоземен и най-вероятно е минавал през вътрешните части на Мала Азия -Лидия, Кападокия и през Киликийските врати в Сирия сеейки навсякъде разруха и опустошение. Народите влизащи в тези сухопътни сили били – Пелесет, Чаккара (Зекер), Шакалуша, Дануна 64, Уешеш. Те били разбити с големи усилия от египетските сили на Рамзес ΙΙΙ някъде в Ханаан. След победата си египетския фараон, според едно кратко сведение в „папируса на Харис”65 той заселил пелесет и Чакаара (Тевкрите?) в свой крепости. (Карта 3)

Събитията след тези събития са обвити в мъгла, не се знае точно какво се случва с тези народи които успели да се спасят от катастрофата. За пелесет (филистимците) знаем, че се заселили на крайбрежието на Ханаан по своя или египетска инициатива. Докато за турша-тирсените не знаем какво се случва с тях можем да допуснем, че оцелелите тирсени се оттеглили в района на Егейско море от където се насочили на запад към Италия и дали началото на етруските.66 Други етноси от „морските народи”, за които се допуска, че се насочили на запад са шакалуша-сикулите които се установили на о. Сицилия и шардана дали името си на о. Сардиния и създали културата на нурагите.

В самата Елада пеласгите получават нов тласък за разселване с нахлуването на дорийците в края на XII в. пр. Хр. и те престават да бъдат важен фактор в историята на тези земи.67

Заключение

На първо място трябва да посочим изключително широко използваното „нашествие на морските народи” за теории засягащи теми от потъналата Атлантида до „първото арийско нашествие” в земите на Средиземноморието. Ако се абстрахираме от тези версии и разгледаме критично античните сведения от гръцки историци и епиграфски паметници, може спокойно да посочим, че цялото движение на разглежданите племена засяга изключително ареал на Източното Средиземноморие от Балканите през Предна Азия до Египет и затова най-достоверно би било да се свърже с етносите населявали Балканския полуостров и Сев.-изт. Мала Азия през бронзовата епоха.

В съвременната филмография този период е показван изключително еднозначно. Най-често се използват декори и въоръжение отговарящи на по късната Класическа епоха. Това се дължи най-вече на митографската информация залегнала в пресъздаването на епохата.

Всъщност времената на късния бронз се характеризират с голямо разнообразие на въоръжението и материалната култура както личи от стенописите в египетските храмове. За първи път през тези векове се забелязва симбиозата на различни етноси в Средиземноморието. Пресъздаването на такива уникални събития със сигурност би трябвало да привлече погледа на хора опитващи се да пресъздадат достоверно историческите факти единствено в писмената традиция и няколко изображения на стените на Мединет-Хабу и Карнак.

Библиография

Георгиев 1957: Георгиев, Вл. Тракийският език. С., 1957.

Гиндин 1967: Гиндин, Л. А. Язык древнейшего населения юга Балканского полуострова. М., 1967.

Гиндин 1981: Гиндин, Л. А. Древнейшая ономастика Восточных Балкан. М.,1981.

Гиндин, Цымбурский 1996: Гиндин, Л. А., Цымбурский. В. Л. Гомер и история восточного Средиземноморья. М., 1996.

Динков 1999: Динков, Б. Пеласгите. С., 1999.

Келер 1993: Келер, В. Библейски събития. С., 1993.

Немировский 1983: Немировский, А. И. Этруски. От мифа к истории. М., 1983.

Сакелариу 1979: Сакелариу, М. Б. Пелазгите в Тракия. – В: България в древността до наши дни. С., 1979.

Barnett 1975: Barnett, R. D. The Sea Peoples. – CAH, vol. 2, pt. 2.

Beloch 1913: Beloch, K. J. Griechische Geschichte.,2 ed.,I, 2, Berlin, 1913.

Blegen 1967: Blegen, C. W. The Mycenean Age. The Trojan war, the Dorian invasion and other problems. – Lectures in memory of Louise Taft Semple. 1 series. Princeton, 1967.

Georgiev 1980: Georgiev, Vl. Thraces, Pelasges, Acheeans, Ionians, Eolians et Dorians.- Actes du deuxieme Symposium International de Thracologie. Roma, 12-15 sept. 1979. Milano, 1980.

Georgiev 1981: Georgiev, Vl. Introduction to the history of Indo-European languages. Sofia, 1981.

Kretshmer 1896: Kretshmer, P. Einleitung in die geschichte der Griechischen Sprache. Gottingen, 1896.

Mellaart 1958: Mellaart, J. The End of the Early Bronze Age in Anatolia and the Aegen. – American Journal of Archaeology, 62, n.1, 1958.

Meyer 1982: Meyer, Ed. Die Pelasger Forschungen zur alten Geshichte. Bd. I, Halle,1982.

Moure 1968: Moure, M. Pelasgi – Dictionnaire d’histoire universalle. vol. 2,1968.

Munro 1934: Munro, J. A. R. Pelasgians and Ionians – Journal of Hellenic Studies, 54 , 1934.

Mylonas 1964: Mylonas G. E. Priam’s Troy and the date of its fall. – Hesperia. Princeton, 1964, 33.

Schachermeyr 1929: Schachermeyr, F. Etruskische Fruhgeschichte. Berlin, 1929.

Schefold 1940: Schefold, K. Larisa am Hermos. I, 1940.

Strobel 1976: Strobel, A. Der spatbronzezeitliche Seevolkersturm. Berlin, 1976.

 

 

1 Мернептах е фараон от XIX династия, син на великия фараон Рамзес II. Управлението му се отнася по „късната” хронология към 1212-1202 г. пр. Хр., докато ако се приеме „дългата” хронология годините му на управление са около 1238-1228 г. пр. Хр.

2 Рамзес III последния голям владетел на Египет от XX династия. Управлението му по „късата” хронология се отнася към 1176-1135 г. пр. Хр., докато по „дългата” годините му на управление- 1202-1171 г .пр. Хр.

3 F. Schachermeyr 1929: 233 sqq, 255sqq.

4 Ed. Meyer 1982: Bd. 1, p. 3.

5 P. Kretschmer 1896: 408.

6 Л. Гиндин 1981: 13.

7 M. Moure 1968: vol. 2.

8 J. Mellaart 1958: 282.

9 Vl. Georgiev 1980: 63.

10 Вл.Георгиев 1957.

11 Л. Гиндин 1981: 13-14.

12 Най-ранните опити са не по-рано от V в. пр. Хр. – Херодот и Тукидид.

13 Л. Гиндин 1996: 134.

14 Hdt. II, 145.

15 Cens. De die natali, 21.

16 Повече за тази дискусия виж Л. Гиндин 1996; 134-140.

17 C.W. Blegen 1967: 19; G. E. Mylonas 1964.

18 Л. Гиндин 1996: 141.

19 R. D. Barnett 1975: 366-371.

20 Л. Гиндин 1996: 141

21 Iliad. II, 840-843.

22 Л. Гиндин 1967.

23 J. A. R. Munro 1934: 110.

24 М. Б. Сакелариу 1979.

25 Ed. Meyer 1892: 33-36; 110-111; K. J. Beloch 1913: 45

26 М. Б. Сакелариу 1979.

27 Водачи на това преселение били трима братя – Ахай, Фтий и Пеласг.

28 Apld. Epit. 6,15.

29 K. Schefold 1940: 18-19.

30 Strabo XIII, 3, 2-3. Страбон съобщава, че жителите на о. Лесбос били подчинени на Пилей, единия от водачите на пеласгите под Троя. Което потвърждава локализацията на Лариса в Азия. Трябва да отбележим и твърдението на хиосци (Strabo XIII, 3, 3), че основатели на тяхните селища били пеласгите.

31 Strabo XIV, 2, 27.

32 Hdt. VII, 94; Dion. Hal. I, 17; Apld. Epit. II, 9.

33 Iliad. XVI, 233-234 също така и у Strabo VII, 7, 10-12; Hdt. II, 52.

34 В схолийте към „Илиада” (XVI, 233) Зевс носи прякора – Пеластски (Πελαστικος). Което се свързва с народа Пелест от надписите на египетския фараон Рамзес III.

35 Caes. Bel. Civ. 3, 6. Също така се споменава, че горното течение на р. Стримон се наричало Palaistinos (Ps.-Plut. De Fluv. II, 1).

36 Л. Гиндин 1996: 146.

37 Strabo V, 2, 4.

38 Dion. Hal. I, 16 – в текста автора пише, че основната група пеласги прогонени от Тесалия се насочили към Епир където били техните събратя в Додона и след това се прехвърлили в Италия. Това показва,че Епир също е бил заселен отдавна от пеласги и че те най-вероятно са били голяма група сродни племена обединени е даден момент от гръцките автори под един етноним.

39 Iliad. II, 681; Strabo V, 2,4; IX, 5, 13-19; Hecat. FGrH I, 14; Dion. Hal. I, 17-18; Sholl. Apoll Rhod. I, 580b

40 Odys. XIX, 172-177.

41 Б. Динков 1999: 83. Смята се, че името на дорийците е вмъкнато от по-късна интерполация.

42 Dion. Hal. I, 17-18; Diod. IV, 69,2; V, 80, 1. Което не изключва пеласгите да си били и автохтонно население на о. Крит.

43 На о. Самотраки –Hdt. II,51, о. Лемнос-Hdt. V, 26; VI 136-137; Thuc. IV, 109, о. Лесбос-Strabo V, 2, 3; XIII, 3,3; Diod. V, 8, о. Хиос-Strabo XIII, 3, 3, о. Имброс-Hdt. V, 26.

44 Hdt. V, 26; VI, 136-137.

45 Strabo VII, fr. 35.

46 Намерената през 1885 г. на о. Лемнос надгробна плоча от френски учени показва, че през VI в. пр. Хр. на острова все още се е запазило предгръцкото население и език. Този език показва изключителна близост до етруския език (А. И. Харсекин 1976: 335). Това е вероятно езика на споменаваните от Тукидид и Херодот тирсени (пеласги) на о. Лемнос. За лат. Автор Вергилий (Aen. VIII, 600) пеласги и тирени са едни и също.

47 Датира се различно но според нас датите между 1232 и 1219 г. пр. Хр. са най-приемливи виж Л. Гиндин 1996: 142-143.

48 Л. Гиндин 1996: 142.

49 Които се идентифицират с гърците-ахейци виж Л. Гиндин 1996: 142.

50 Идентифицират се със сикелите или сикулите дали името на о. Сицилия.

51 Съдейки по жертвите дадени от „морските народи” срещу Мернептах който възлизали на ок. 1200 убити, което било половината от убитите северни войни виб Л. Гиндин 1996: 144.

52 А. И. Немировский 1983: 20 sqq.

53 Л. Гиндин 1996: 143.

54 Л. Гиндин 1996: 146.

55 Hdt. I, 94.

56 Л. Гиндин 1996: 146-147. Чаккара (зекер) се идентифицират с североегейския етноним Тевкри.

57 В. Келер 1960: 163-177.

58 V. I. Georgiev 1981: 107. Доказателствата за това, че пелсет от египетските текстове са пеласги са основно лингвистични.

59 Този път в коалицията влизали народите: Пелесет, Чаккара (Зекер), Шакалуша, Дануна (?), Уешеш, турша-тирсени и шардана виж F. C. Wuodhuizen 2006: 43-56 (дисертация).

60 Угарит пада под ударите на „морските народи” по рано хетите което подсказва, че удара дошъл по море и вероятна от към Кипър (Аласия).

61 Библията посочва като родина на пелесет о. Крит (Езек.25, 16 къдети те са наречени „крети” ; Ерем. 47, 4; Ам. 9, 7 посочват също Кафтор (Крит) за мястото от където са тръгнали пелесет). Но Крит вероятно била само една от спирките на пелесет (филистимците), което не изключва в движението на юг да са били увлечени и части от тогавашното критско население (от Омир знаем за пеласги обитаващи Крит).

62 За разлика от мйноиските и египетските кораби които са с по „елегантен” вид и имат гребла.

63 По това време (XIII-XII в. пр. Хр.) търговските кораби са били без гребла. Съмнително е флотата на „морските народи ” да е съставена от такива кораби, като използването на такива не трябва да се изключва поради голямото количество на хората в тази миграция.

64 Някой учени смятат, че Дануна не са данайците-гърци, а племе живеещо в Киликия виж Л. Гиндин 1996: 158-164.

65 Strobel 1976: 18.

66 Възможно е това да не е били първата вълна от турша-тирсени-пеласги в Италия.

67 Thuc. I, 12 твърди, че дорийците завладели Пелопонес 80 години след Троянската ваойна.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *