Александър Заралиев
Пеене на два гласа е условен термин, употребяван в музиката. Под него могат да се разбират различни характеристики и определения. Практически е разпространен из целия свят. Среща се в Централна Азия, Индокитай и т.н. Особено е характерен за Европа и дори се смята за по-стара музикална форма от едногласа. В Европа е разпространен сред германските, угро-финските, славятските е други култури. Много характерни региони с двуглас или полифония са на остров Корсика и Грузия.
Най-елементарно можем да кажем, че двугласът се получава когато един певец (една певица) изпълнява първия глас, а две, три или четири певеца/ици изпълняват втория равен глас, наречен “исо”.
Александър Заралиев
Най-важно значение терминът има при определянето и структурирането на фолклорната музика. Особена важност има при българската, тъй като тя в голяма степен е построена именно върху двугласното пеене. Но и тук терминът е нееднозначен и варира в зависимост от художествените особености на фолклорните региони. Особено характерни са „шопският и „граовският” двуглас, а също двугласното пеене от родопските райони.
Гром Падина – „На Пирина дор два снега“
Двугласното пеене се среща в района на Западна България /Шопска фолклорна област/, Югозападна България/Пирински край/, Пазарджишко и Ихтиманско, а някога на два гласа се е пеело и в Северозападна България. Сред най-ярките представители на шопското двугласно пеене са Руска Божилова и Стояна Лалова, братя Митеви, Кремена Станчева и Василка Андонова, Даниел Спасов и Милен Иванов, Снежана Борисова и Кунка Желязкова, сестри Валентинови, групите от Бистрица и Плана. Представители на пиринския двуглас са Мария Томова и Живка Гаврилова, групите от Банско и Разлог, сестри Груеви, сестри Костови, сестри Бисерови.
Гром Падина – „Поле широко“
Пиринска(Македонска) фолклорна област
За македонската песен също е характерна черта и двугласът. Заради малкия тонов обем на песните понякога първият глас слиза под втория. Мелодичната линия е плавна, срещат се характерните превиквания. Някои мелодии се изпълняват с “ацане” (хълцане) и “тресене” (къдрене, разтрисане на гласа). Голяма чат от песните са безмензурни (без размер).
Събират се на седянка група жени, споглеждат се и започват изведнъж да пеят. Звучи двугласно чудесна мелодия, чисто, ясно, красиво, сякаш цял живот са репетирали и дялали мелодията, за да стане тя така съвършена, оригинална, богата на багри, неповторима по звук (изпълненията на етногрупа Гром Падина във видеоклиповете са от типа пирински двуглас).
Гром Падина – „Ой ле, бабо, стара бабо“
Народна песен в Пиринския край е твърде разнообразна, защото тук са ставали големи преселвания, най-вече от Драма, Сяр, Демирхисар и др.
В мохамеданските села са се запазили по-архайчни форми на музициране поради тяхната консервативност. Но при жените не се пее след сватба и така поколенията певици се сменят само за около 10 години.
Песни “на високо” или четригласни песни от Долен и Сатовча
Само в две села в Българи в областта Чеч, Западните Родопи има четригласни песни на основата на характерния пирински двуглас. Две групи пеят на двуглас и антифонно и при финала на първата група втората група застъпва песента от бурдонния тон (исото) или хармоничен, близък до него тон.
Неделинският двуглас (Nedelino polyphony)
Интересен и странно мелодичен е Неделинския двуглас. Двата гласа – първият – „водещ” и втори – \“следещ“\ се преплитат по необяснимо красив начин. Известни изпълнители на тази песенна музика са: Сестри Георгиеви, Сестри Хаджиеви, Сестри Чакърови. Неделинският двуглас се изпълнява единствено в гр. Неделино.
Неделинският двуглас е специфично пеене, характерно с образуващите се в него кварти и секунди. То се различава коренно от родопското пеене (което е едногласно) и ритмически.
Обикновено се пее от двойки, като първият глас „води”, а вторият „следи”. Често пъти се пее и антифонно от 2 двойки, като първата запява, а втората отпява.
Гром Падина – „Ой, Дунаве“
Неделинският двуглас силно се отличава от двугласа в шопските и пиринските райони, като вторият глас използва почти само първия и четвъртия степени на дела. (Рядко използва и други тонове, когато и първият глас пее въпросните тонове.)
Песните са предимно безмензорни, но има и бързи, ритмични. Те са строго специфични за района, тъй като всяка фраза на ритмичните песни завършва с корона и това поражда впечатлението за спиране на ритмическата линия.
Причината Неделинският двуглас да е толкова различен от традиционното едногласно родопско пеене е може би във факта, че не малка част от населението се състои от преселници от Разложко, които са се установили в района преди около 6 века. Характерен за Разложкото пеене е старинният минорен пентатоничен тонов ред.
Гром Падина – „На Пирина дор два снега“
Пеенето бива популизирано от проф. Николай Кауфман, който посещава селото през 1959 и записва песните, като води жените да му пеят под моста, за да не ги видят мъжете им и старите хора.
Двугласът в Шоплука
По принцип се приема, че двуглас в миналото е имало до Дунав – той е по-старинна музикална форма от едногласа. Музиковедете приемат, че границата на двугласа и едногласа разделя България така както по ятовата граница я дели. По-точно само при турлаците има двуглас и то в Сърбия. След Берлинският договор 6 нахии остават в тогавашна Сърбия. Днешно време само в с. Стакевци, Сърбия има двуглас. Т.е. по-вероятно това да е под влияние на самата сръбска народна музика, която е силна двугласно изразена, отколкото остатък от двугласа при турлаците, но нищо сигурно не може да се каже.
Характерен орнамент в Шоплука е “тресене” – трилеподобно разтрисане. Обекновенно е от долу нагоре. Когато шопкините пеят на два гласа те обичат да тресат на втора степен и така се получава остро биене. Интервалът, който често използват шопкините е паралена секунда е поради тази причина дори понякога е неприятен за ухто, особено за не свикналите с подобни интервали и ладове.
Както в цяла Европа мелодията се пее от първия глас. Често той скача на шеста или седма степен и бързо се връща към втория глас. В Централен Шоплук (Софийско поле е Витоша) няма кръстосване (първи да следне под втори или втори да се качи над първи глас) на първи и втори глас. Докато в Южния Шоплук това е често срещано явление.
Гром Падина – „Планино Пирин, планино!“
Бистиршка полифония
Според някой западни изследователи в селата Бистирица, Плана и Железница се наблюдава специфична полифония, изпълнявана от жените на тези села. Първият глас, който също се пее от една жена и тя е наричана “окачка”, “водачка” “карачница” (от кара гласа) и “извикува” пее мелодията. Вторият глас се пее група, която се наричат “бучачки”, “влачачки” “слагачки” и т.н. При втория глас обаче наблюдаваме е едно криво бучене като тонът на това исо е много подвижен или разтреперан. Например ако се пее исо на ІІ степен се получава едно треперено и то много бързо към първа степен и обратното.
Двугласът в Големия Шоплук
В Западните покрайнини вторият глас обикновено лежи върху основния тон. Разбира се има изключения. Там е възможно да има кръстосване на гласовете както и в Кюстендил например. Тоновият обем е много тесен до терца. Във Вардарска и Егейска Македония също има определени видове двуглас, но не са като цяло характерни. Добре съхранен двуглас имат в тези област и при албанското население.
Интересното е, че среща двуглас и в Странджа. При антифонно пеене на две групи. Първа група остава да лежи на последния тон и и ІІ група влиза от там. После обратното. В Странджа първа група завършва на терца и ІІ група започва мелодията и така се получава многоглас.
Използвана литература:
Лазанка Пейчева. Между селото и вселената. София 2008г.
Лозанка Пейчева. Лекции по фолклористика 1996 – 1997.