Преподобномъченик Онуфрий е български светец, мъченик за християнската вяра.
Житие
Родил се е в Габрово от благочестиви и знатни родители. (Баща му, Дечо, по-късно приел монашество под името Даниил в Хилендарския манастир в Атон). На детето при Светото кръщение било дадено името Матей. Когато бил вече на 17 години, веднъж родителите му го наказали за някакво немирство, и той лекомислено заявил в присъствието на турци, че ще приеме мохамеданската вяра. В подобни случаи турците веднага извършвали над далия такова обещание обреда на мохамеданското обрезание. За да не станело това, родителите му най-вероятно го изпратили в Троянския манастир „Успение Богородично“. Запазило се е предание, че преподобномъченик Онуфрий тук е започнал монашеския си живот и е приел монашеско подстрижение с името Манасий.
Известно време Манасий прекарал в Хилендарския манастир, където бил ръкоположен за дякон. По-късно той напуска Хилендар и отишъл в Предтеченския скит при тамошния духовник Никифор с молба — да го подготви мъченически подвиг. В продължение на четири месеца той се подготвял усилено под ръководството на Никифор. След като старецът Никифор го подготвил за предстоящия мъченически подвиг, той го подстригал във велика схима с името Онуфрий и го отправил на остров Хиос.
На о. Хиос св. Онуфрий живял една неделя в пост и молитва, докато в петък — деня на Христовите страдания — се явил, облечен в турски дрехи пред съдията, открито похулил Мохамед и захвърлил на земята зелената чалма от главата си. Увещавали го да се извини, но той категорично отказал. Хвърлили го в тъмница, мъчили го и в същия ден го осъдили на смърт. На 4 януари 1818 г. на самия морски бряг му отсекли главата и хвърлили в морето тялото му заедно с пролятата кръв, за да не могат християните да вземат за свое благоволение никаква частица-светиня от преподобномъченика. Преди кончината му някои го запитали за името и за родината му. Преподобномъченикът отговорил, че се нарича Матей и е от Велико Търново. По този начин той искал да запази Света гора Атонска и своя манастир от неприятности от страна на турците. Гърците от Атон скоро подир мъченическата му смърт го канонизирали и съставили житие и служба в негова чест.
В някои църковни календари Св. Онуфрий Габровски фигурира под първото му монашеско име Св. Манасий Габровски.
Почит към габровския светец
През 20-те години на XIX век архимандрит Йосиф Соколски посещава Света гора. След като се завръща, донася със себе си ръкописа на „Габровски сборник“, в който е описано житието на св. мъч. Онуфрий Габровски. То е преписано от габровеца Петко х. Манафов.
През 1903 г. Васил Карагьозов е на поклонение в манастира „Св.вмч. Георги Зограф“ на Атон. От там донася житието и службата на Св. Онуфрий Габровски и ги дарява на Девическия манастир „Свето Благовещение (Габрово)“. Както сам пише във в-к „Търновски епархийски вести“, той е измолил „да се споменава всякога на отпуст църква името на Габровския светия“.
Днес частица от мощите на Свети Онуфрий се съхраняват в храм „Успение на Пресвета Богородица“ в Габрово.
Източници:
Цончев, Петър. Из общественото и културно минало на Габрово. Исторически приноси. Габрово, 1934/1996, с. 623, 629.
Друмева, Валентина, мон. Разкази за българските светии и за светиите, свързани с България. Ч. 1. Зографски манастир, 2005, 305-308.
Енциклопедия България. Т. 4. С., 1984, с. 714.
Станимиров, Ст. Съчинения, с. 157.
Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. II. С., 1920, 323-324.
Търновски епархийски вести, № 17, 15 декември 1922, с. 203.
Нихоритис, К. Света Гора-Атон и българското новомъченичество. С., 2001.
Колева Елена, „Спомен за видните габровски светци и монаси“, в-к Християни (към 100 вести)/12.01.2012, стр. 1
Източник: http://bg.wikipedia.org