Христо Глушков, „Франция при Наполеон. Революцията, Консулството, Империята”

Христо Глушков, „Франция при Наполеон. Революцията, Консулството, Империята”, Издателство: „Абагар”, Велико Търново, 2012 (ISBN: 9789544279752)
Наполеон Бонапарт е не само най-известният французин, той е и най-популярният европеец. За него, за дейността му като пръв консул на Първата френска република и като император, за военната му кариера и за блестящите му победи са написани хиляди книги от автори от различни научни школи. Гениалният художник Давид оставя на поколенията много портрети на Наполеон, а Бетховен му посвещава „Героичната симфония”. Оценката за него не е еднозначна – поляците го смятат за спасител и го споменават в националния си химн, за Русия той е нашественик, в Англия го оприличават на Атила и Чингис хан. Куриозно е, че в Париж няма булевард, улица или площад на името на Наполеон, а такива има в Рим и във Варшава, шест града в САЩ носят неговото име, а други два града там са наречени Бонапарт. Това съвсем не означава, че във Франция не ценят наследника на революцията от 1789-1799 г и създателя на новата Франция – военният гений, блестящият дипломат и талантлив администратор Наполеон Бонапарт.
С монографията авторът, който е дългогодишен преподавател по нова история на Европа в Университета във Велико Търново, си поставя за цел да представи на българския читател идеите на Просвещението, сложните обществени процеси и смяната на политическите режими в годините на Революцията, Консулството и Империята. На читателя е представена ролята на Гражданския кодекс, с който е систематизирано френското право и е санкционирано премахването на феодалните отношения. Този юридически документ утвърждава светския характер на държавата, налага равенство на гражданите пред закона и премахва привилегиите за първите две съсловия при „стария режим”. Кодексът, наречен по-късно Наполеон, гарантира собствеността като естествено право, свобода при избора на религия и правото на труд.
Наполеон създава модерна администрация,в която се заменя напълно продажбата на длъжности на „стария режим”. Той е забележителен майс-тор на стратегията и на маневрената тактика в стремежа за числено превъзходство над противника. В монографията са представени неговите блестящи победи в Италия през пролетта на 1796 г и 1800 г, Аустерлиц и Йена, Пресиш-Ейлау и Ваграм, Бородино и влизането на френската армия в Москва, както и пораженията при Лайпциг и Ватерлоо. След тях вече му изменят всички – част от маршалите, сестра му Каролин и съпруга и Мюра, както и тъста му австрийският император. Коментирана е и версията за причините за смъртта му – тежко стомашно заболяване на остров Света Елена или отравяне от арсеник, който в повишени дози е в организма му.
В Египет Бонапарт показно демонстрира уважение към исляма. При всеки подходящ повод той уверява първенците-мюсюлмани, че тяхната религия ще бъде зачитана, насърчава поклоненията в Мека и присъства на най-важните религиозни празници на египтяните. На 18 август 1798 г, празник на р.Нил, той отива на тържеството облечен в ориенталски костюм По негови признания, целта му е да покаже, че като командващ френската армия той е гарант заспазването на традициите и обичайте в завоюваната древна страна. Установил се в Кайро, Бонапарт замисля големи и скъпи строежи – канал, който да свързва Средиземно и Червено море при Суец, подобряване на корабоплаването по Нил и основаването на научен институт в Египет.
Едно от най-големите открития на френските учени в Египет е Розетския камък с надписи на три различни азбуки – йероглифи най-отгоре, демотик – в центъра и най-ниско на гръцки език. Оказва се, че текстът е идентичен, повторен три пъти – декрет на краля Птоломей V от 196 г пр. Н. Е. Тези йероглифи саразчетени от Жан-Франсоя Шамполион през 1822 г. Когато френската армия напуска Египет, англичаните вземат Розетския камък и го съхраняват в Бритиш музеум. А създаденият през 1798 г от Наполеон Египетски институт съществува и до сега. Чумата и лошата хигиена го при-нуждава да създаде в Египет малки болници в пристанищата, налага на египтяните да чистят Кайро и да извършват погребенията извън града.
В монографията е представен и личния живот на Наполеон – семейство Бонапарт, първата съпруга Жозефин, връзката с полската аристократка Мария Валевска, развода с Жозефин, за да създаде династия, втората съпруга Мария-Луиза, от която се ражда сина му, обявен за крал на Италия Монографията е снабдена със снимков материал, общо има 420 страници.