Александър Костов, „От занаят към професия. Инженерството на Балканите от началото на XVIII век до Първата световна война“, Издателство: „Парадигма“, С., 2015, (ISBN: 978-954-326-238-0)
„Изследването представя процеса на професионализация на инженерството на Балканите, като показва в сравнителен план общото и специфичното както между отделните държави от полуострова, така и между региона и останалата част на Европа.
Проследява се развитието на трите основни елемента от разглеждания процес на развитие на инженерството – обучението, практиката и професионалното организиране.
Показани са промените в подготовката на инженерите, като се започне с традиционната (в практиката) и се стигне до тази в специализирани учебни заведения.
Вторият елемент – инженерната практика – е основен в изследването. В него са съчетани както промените в традиционните области, като например строителството, така и появата на нови, в резултат от създаването на модерна индустрия, основана на технологичните нововъведения през разглеждания период. В изложението се разглежда главно развитието на инженерството във вторичния и третичния сектор на балканските икономики – в индустрията, строителството, транспорта, съобщенията и др. Проследява се и еволюцията на професионалното организиране на инженерите, с което завършва формирането на модерната професия. Особено внимание е отделено на вътрешните и външните фактори, оказващи влияние върху този процес на Балканите.
Във въвеждащата част се прави кратък исторически и теоретичен преглед на процеса на формиране и развитие на модерната инженерна професия главно по примера на развитите в икономическо отношение държави от Стария континент.
Трите глави от „същинското“ изложение са отделени хронологически от два важни „репера“. Първата обща за Балканите разделителна линия е през втората половина на 20-те години на XIX век, когато в Османската империя са предприети сериозни реформи, появява се новата гръцка държава, а Сърбия, Влашко и Молдова получават доста широка автономия. След около половин век се очертава втората обща за Балканите хронологическа „граница“ в резултат от Руско-турската война от 1877–1878 г. и последвалия я Берлински конгрес. Именно след тези събития настъпват не само важни териториални и политически промени на полуострова, но и се слага началото на едно по-ускорено социално-икономическо развитие и модернизация по западен модел на страните от региона.
ТАБЛИЦИ…………………………………………………………………………………..11
ПРЕДГОВОР……………………………………………………………………………….13
УВОД Инженерството и неговата професионализация
до Първата световна война………………………………………………………19
ПЪРВА ГЛАВА Инженерният „занаят“ на Балканите през XVIII и
първата четвърт на XIX век – традиции и промени………………..55
1. Османската империя …………………………………………………………..56
2. Дунавските княжества Влашко и Молдова…………………………….98
Заключение към първа глава…………………………………………………117
ВТОРА ГЛАВАБалканските инженери от средата на 20-те години
до края на 70-те години на XIX век…………………………………………119
1. Османската империя………………………………………………………….119
2. Дунавските княжества/ Румъния…………………………………………153
3. Гърция………………………………………………………………………………181
4. Сърбия ……………………………………………………………………………..194
Заключение към втора глава………………………………………………….205
ТРЕТА ГЛАВАПрофесионализацията на инженерството на Балканите
в края на XIX и началото на XX век………………………………………..207
1. Османската империя …………………………………………………………207
2. Румъния……………………………………………………………………………227
3. Гърция………………………………………………………………………………249
4. Сърбия………………………………………………………………………………265
5. България…………………………………………………………………………..286
Заключение към трета глава………………………………………………….349
ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ…………………………………………………………..351
ИЗТОЧНИЦИ И ЛИТЕРАТУРА………………………………………………….359
ПРИЛОЖЕНИЯ…………………………………………………………………………393
ТАБЛИЦИ
Таблица 0.1.1. Характерни черти на занятието и професията……………………………..25
Таблица 1.1.1 Главните дворцови мимари през 18 и първата четвърт на XIX век………………………………………………………………………………….91
Таблица 2.3.1 Състав и заплати на членовете на Корпуса на фортификационните и архитектурните офицери през 1829 г………182
Таблица 2.3.2 Състав на Инженерния корпус през 1833 г………………………………..185
Таблица 2.3.3 Брой на учениците в атинското техническо училище (1860–1870)………………………………………………………………………………193
Таблица 2.4.1. Състав на Петото отделение на Попечителството на вътрешните работи през 1851 г…………………………………………………………………….197
Таблица 2.4.2 Брой и заплати на техническите служители към сръбското строително министерство – 1865 г…………………………………………….198
Таблица 3.2.1 Брой на инженерите в румънското Министерство на обществените сгради през 1893 и 1911 г……………………………………228
Таблица 3.2.2 Състав на румънския технически корпус през 1892–1915 г………..229
Таблица 3.2.3 Състав на румънския технически корпус през 1896 и 1910 г………230
Таблица 3.2.4 Брой на студентите в Националното училище за мостове и пътища в Букурещ…………………………………………………………………235
Таблица 3.2.5 Брой на завършилите Националното училище за мостове и пътища в Букурещ (1882–1916)………………………………………………235
Таблица 3.2.6 Участие на румънски инженери и архитекти в политическия живот на страната…………………………………………………………………….242
Таблица 3.2.7 Членски състав на румънското политехническо дружество в края на 1885 и началото на 1913 г…………………………………………..246
Таблица 3.3.1 Брой и заплати на членове на Корпуса на гражданските инженери според закона от 1878 г……………………………………………..252
Таблица 3.3.2 Заплати на служителите на Компанията на тесалийските железници към 1885 г……………………………………………………………….252
Таблица 3.3.3 Брой на студентите и завършилите в Училището за индустриални изкуства от 1887 до 1914 г…………………………………..257
Таблица 3.3.4 Брой на гръцките инженери и архитекти, завършили във Федералната политехника в Цюрих до 1914 г…………………………….258
Таблица 3.3.5 Членски състав на Гръцкото политехническо дружество в края на 1906 г…………………………………………………………………………263
Таблица 3.4.1 Годишни заплати на сръбските държавни инженери според закона от 1880 г………………………………………………………………………..270
Таблица 3.4.2 Участие на инженери и архитекти в политически живот на Сърбия 1880–1914 г……………………………………………………………..279
Таблица 3.5.1 Индустрията в България (1887–1914)………………………………………..288
Таблица 3.5.2 Технически кадри в Дирекцията на земеделието, търговията и общите сгради в Източна Румелия………………………..295
Таблица 3.5.3 Инженери и архитекти на държавна и общинска служба в България (1896–1911)…………………………………………………302
Таблица 3.5.4 Технически кадри, отговарящи за пътищата в България през 1887 и 1912 г…………………………………………………………………….307
Таблица 3.5.5 Инженерни клонове според БИАД – 1912 г……………………………….328
Таблица 3.5.6 Български инженери, завършили през периода 1880–1915 г. ……..335
Таблица 3.5.7 Наименования на инженерните специалности в България през 1898, 1912 и 1914 г……………………………………………………………337
Таблица 3.5.8 Членски състав на Българското инженерно-архитектно дружество в края на 1910 г………………………………………………………..348″
Източник: http://www.paradigma.bg/