Стоян Чилингиров, „Моите съвременници“,т. 1: „Спомени“, т. 2: „Спомени между малки и големи“, Издателство: „Кибеа“, С. 2015, т. 1, 440 с. (ISBN 9789544746902); т. 2, 356 с. (ISBN 9544746919)
„Едва ли има друг български културен деятел, който като Стилиян Чилингиров толкова автентично, подробно и с удивително чувство за историчност да е документирал своите впечатления за съвременници и събитията, на които е бил свидетел. Съхранени са десетки тетрадки от по няколкостотин страници с негови дневници, онасловени „Моите делници“, и почти още толкова страници с мемоари на писателя. Липсват излишни битови подробности – Чилингиров не ни е предоставил възможността да разберем в житейски план какви събития са сполетявали него и семейството му. Но пък ни е дал широка панорама на случващото се в обществения и културния живот и то не само в столицата.
Интригуващи са наблюденията му върху литературни приятелства, обществени и писателски кавги, успехи и провали на книги и автори, вълнувал се е от измеренията на конкретни личности. Чилингиров не спестява оценките си за случващото се. И най-важното – стреми се към обективна характеристика на събитията, поставя ги в контекста на цялостния интелектуален живот, не разкрасява или омаловажава фактите. Тези качества превръщат спомените и дневниците му в документи, които могат да бъдат надежден източник на сведения за културната ни история през първите четири десетилетия на ХХ век, която все още е само частично документирана. В разговор с Владимир Русалиев по повод спомените си Чилингиров казва: „Аз се затворих в тази стая и работих тъй, както никога друг път.“ А в дневника си отбелязва: „Така, както предлагам спомените си, приличат на блок от руда. От тях не е очистено всичко, което трябва да отпадне. Това оставям на бъдещето.“
Дневниците на Чилингиров не са публикувани досега. Някои от тях са преписани на пишеща машина от неговия син Добромир, но по-голямата част са в ръкопис. Почеркът на Чилингиров още от ранните му години е твърде нечетлив, а след четирите инсулта, които преживява през 50-те години, става още по-труден за разчитане.“
В т. 2 са предложени спомените на С. Чилингиров за:
Константин Величков
Стоян Михайловски
Д-р Кръстьо Кръстев
Янко Сакъзов
Илия Блъсков
Михалаки Георгиев
Проф. Беню Цонев
Григор Чешмеджиев Лютаков
Добри Христов
Владимир Анастасов – Пепо
Христо Смирненски
Никола Беловеждов
Стоян Попов – Чичо Стоян
Стоян Дринов
Васил Попович
Никифор Попфилипов
Стамен Панчев
Георги Бакалов
Велико Йорданов
Иван Кирилов
Николай Николаев
Маестро Атанасов
Петър Морозов
Елин Пелин
Йордан Йовков
Източник: http://www.book.store.bg/