„780 години от възстановяването на Българската Патриаршия (1235 г.)
640 години от интронизацията на Патриарх Евтимий (1375 г.)
600 години от интронизацията за Киевски митрополит на Григорий Цамблак (ок. 1365–1420) – един от най-близките ученици и последователи на Патриарх Евтимий.
Тържественото честване е посветено на трите юбилейни годишнини, които бележат най-важните моменти от историята, литературата и културата на Второто българско царство. В програмата са включени изложба и международна научна конференция.
Честването е с благословението и под егидата на Българския Патриарх Неофит. Организатори са Българска академия на науките, Институт за литература, Международна фондация „Европейски форум” и Международното немско-българско културно дружество с научен център. Изложбата, която включва 11 табла, е посветена на Григорий Цамблак, Киевски митрополит (1415–1418) и показва непознати досега за широката публика изображения от Хрониката на Улрих Рихентал (1414 г.). Хрониката е ценен източник за българската средновековна история, църква и държавност и описва импозантното пристигане и посрещане на Григорий Цамблак в Констанц и гръцката литургия, отслужена от него по време на църковния събор.
Международната научна конференция включва 22 доклада на учени от седем страни (Англия, България, Гърция, Италия, Румъния, Сърбия, Германия), в които се изнасят малко познати факти от областта на историята, езика и съдържанието на средновековните славянски ръкописи през ХІV–ХV век.
През 2015 г. се навършват 780 г. от възстановяването на Българската патриаршия (1235 г.), което по същество означава и потвърждаване на българския държавен суверенитет. Това значително събитие в българската история се предхожда от дипломатическа дейност в продължение на почти две години, в които цар Иван ІІ Асен (1218–1241) предявява искането си за църковна независимост пред Никейския император Йоан Ватаци и пред вселенския патриарх. Вселенският патриарх Герман ІІ, който бил приютен в Никея (Мала Азия) (докато Цариград бил в ръцете на латините) дава своето съгласие след нелеки преговори. Споразумението включва утвърждаването на български патриарх, издигнат от средите на атонското монашество – археипископ Йоаким (неизв.–18.01.1246), след кончината си канонизиран за светец. Той е тържествено провъзгласен за патриарх на събор в Лампсак през 1235 г., като денят на възстановяването се чества днес в църковния календар на 10 май. Изворите единодушно свидетелстват, че Българската патриаршия е равноправна по чин и звание с останалите патриаршии – Александрийска, Антиохийска и Йерусалимска. Грамотата, която получил търновският патриарх носи подписите на тримата патриарси, както и на вселенския патриарх Герман. Възстановяването на патриаршията е отразено в исторически разказ, в който се проследява как се стига до споразумението и се описва самата церемония.
През 2015 г. се навършват 640 г. от интронизацията на патриарх Евтимий (1375 г.). Евтимий се завръща в България от Света гора вероятно след 1371 г. (след смъртта на Иван Александър) и започва да осъществява широка духовна и книжовна дейност. С помощта на цар Иван Шишман (1371–1395) той основава манастира “Св. Троица”, където в кръг от последователи продължава редактирането на богослужебните книги и създава нови преводи, развивайки делото на атонските книжовници. През 1375 г. Евтимий е ръкоположен за търновски патриарх. Както свидетелства Григорий Цамблак той ръководи защитата на столицата Търново по време на обсадата през 1393 г. Евтимий е изпратен на заточение в областта Македония (днешна Тракия), вероятно в Бачковския манастир и там почива ок. 1402–1404 г. Последният предстоятел на Българската църква е канонизиран за светец. Търновската патриаршия престава да съществува, българската църква губи независимостта си и е подчинена от Константинополската патриаршия. Евтимий издига изключително високо престижа на българската книжнина, неговите преводи, сборниците, съставени от него и неговите съчинения са преписвани през следващите векове от руси, сърби и молдовци.
През 2015 г. се навършват 600 години от интронизацията за Киевски митрополит на един от най-близките ученици на патриарх Евтимий – Григорий Цамблак. (ок. 1365–1420) Tой е български средновековен писател, представител на Търновската книжовна школа. Радетел е за налагането на правописната и езикова реформа, извършена от Евтимий Търновски. Около 1390 г. Григорий Цамблак живее в Цариград, където се замонашва. Пребивава и на Атон. По-късно става игумен на Дечанския манастир (дн. в Косово). След това е игумен на Плинаирския манастир в Цариград, а между 1401 и 1406 г. е презвитер на Великата църква на Молдова и Влахия със столица Сучава – в манастира „Св. Пантократор“ (Нямц). Там той написва Житие на Йоан Нови Сучавски по поръка на молдовския господар Александър Добри. С това той слага началото на литература с румънска тематика и налага в Румъния българския език като книжовен. Той е хиротонисан за Киевски митрополит (1415). Убеден привърженик на сближението на църквите, Цамблак остава в историята като един от най-значимите славянски църковни проповедници, писатели и химнографи.
С програмата можете да се запознаете ТУК„
Източник: http://www.bas.bg/