Калин Йорданов, „Кръстоносните походи: реликви и чудеса“, Издателство: „Изток-Запад“, С., 2015, 672 (ISBN: 978-619-152-604-8)
„Калин Йорданов e доктор по история и археология, медиевист и изследовател на кръстоносните походи и Латинския ориент. Възпитаник е на НУКК с лицей за изучаване на италиански език и култура и на Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Хоноруван преподавател e по Средновековна обща история към катедра „История“ в Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“. Председател е на „Modvs Vivendi – Средновековно общество в България“ и е член на „Mediaevalia – Сдружение за средиземноморски и европейски средновековни изследвания“. Композитор и изпълнител е в музикалните групи „Irfan“ и „Исихия“.
Кръстоносните походи са любима тема на европейската историческа наука открай време. В тях има всичко, което да вълнува читателя: война в далечни и непознати земи, среща с други цивилизации, лични подвизи, реликви и чудеса… и какво ли не още. За съжаление, българският читател дълго време бе държан далеч от това разнообразие на проблеми. На него му бе представяна една стандартизирана и опростена картина на кръстоносните походи като вид религиозни войни и особено като „западна“ агресия срещу мюсюлманския и християнския Изток. Книгата на д-р Калин Йорданов ще въведе читателя в една друга историческа и културна среда. В нея действително се разглежда класическият кръстоносен период от XI до XIII в., но тя е далеч от традиционното изброяване и тълкуване на битки, сблъсъци с местни хора, жестокости, колонизация и др. подобни.
„Книгата ни въвежда в света на кръстоносните реликви и чудеса, тяхното реално или виртуално съществуване, отношението на „въоръжените пилигрими“ към тях, „свещената кражба“ на светини, съдбата им в нова среда и много още такива „нетрадиционни“ теми. Авторът принадлежи на онова поколение български историци, което, убеден съм, ще върне българското историческо знание и вкуса на четящата публика към поизгубените европейски стандарти и ценности. На тях разчитаме да възпитат у четящите високи изисквания към историческото четиво, да ги убедят, че сериозното историческо произведение не е задължително скучно, а съчетава интереса към историческия процес с неговото задълбочено осмисляне.“ Проф. дин Христо Матанов“
Източник: http://iztok-zapad.eu/