Сборник научни доклади, „Тракийско и византийско културно наследство в Родопите и Северното Егейско крайбрежие“


ПРИНОС КЪМ АРХЕОЛОГИЯТА НА РОДОПИТЕ

(Тракийско и византийско културно наследство в Родопите и Северното Егейско крайбрежие. Сборник научни доклади. Смолян, 2013)

д-р Йордан Илиев

Сборникът „Тракийско и византийско културно наследство в Родопите и Северното Егейско крайбрежие” (Смолян, 2013, 269 с.) е реализиран по едноименния проект с акроним THRABYZHE, финансиран по „Програма за европейско териториално сътрудничество Гърция – България 2007 – 2013” съгласно Договор за безвъзмездна финансова помощ № В1.12.03 от 14/04/2011 г.

Съдържанието се състои от увод и седем статии, подредени по хронологичен принцип, които представляват отчет на научните резултати от изпълнението на проекта, като същевременно разглеждат и аспекти от историята на Родопите през праисторическата, античната и средновековната епоха. Текстът е достъпен на три езика (български, английски и гръцки), илюстрован е богато с висококачествени, добре подбрани и особено полезни цветни снимки, карти и планове.

В краткия увод Никола Дамянов изтъква, че „[…] провинция Родопа е най-тракийската от всички тракийски области. От тук [произлиза] и големия интерес на археолози, историци, епиграфи, нумизмати, етнографи и етнолози, фолклористи и др., които проучват тракийските древности, повсеместно изявени от светилища, крепости, некрополи, селища… […]” (цит. от стр. 3).

Първата статия, с автор Милен Камарев, е озаглавена „Културни процеси в Родопите през неолита и халколита” (стр. 5-16). В нея са обобщени данните за проучваните до момента археологически обекти от територията на планината, датиращи към указаните периоди на праисторията. Акцентирано е върху характерните им особености, но са отразени и най-новите становища по тяхната интерпретация.

В „Микенски реминисценции в пространството Самотраки – Хемус” (стр. 17-21) Валерия Фол обосновава интерпретацията на Самотраки като средище на устната орфическа мистериално-посветителна вяра и царска идеология още през микенската епоха, диахронно засвидетелствана в Тракия.

Ценен принос към археологията на Родопите е статията на Дамян Дамянов „Тракийско и византийско културно наследство в Средните Родопи. Проучвания на късноантичните крепости при гр. Смолян и с. Кошница” (стр. 23-38). В нея авторът обобщава накратко проведените археологически изследвания в Средните Родопи през последните години, а по-подробно представя проучванията на Смолянската крепост в м. Турлука и крепостта над Проходната пещера при с. Кошница.

В статията „Среднородопската област в системата на римската пътна мрежа” (стр. 39-48) Митко Маджаров проследява трасетата на три презродопски пътя, определени като главни и обозначени условно Централен, Източен и Западен. Те били изградени по идентичен начин. Строежът им е отнесен „най-общо в първите години след завладяването на […] Тракия от римляните” (цит. от стр. 46). Изрично е подчертано, че освен разгледаните имало и много пътища с локален характер.

Особено внимание заслужава статията на Никола Дамянов „Тракийски рударски и култов комплекс Долна Бартина” (стр. 49-62). Авторът увлекателно представя резултатите от археологическите проучвания на сложен комплекс, съставен от рударска пещ (III в.), безмогилен некропол (III – VI и X – XVII в.), старохристиянска гробница (края на IV в.), раннохристиянска базилика (построена в края на IV и опожарена в края на VI в.) и средновековен християнски некропол. Последният е изключително интересен, защото документира съхранени до XVI в. езически традиции, какъвто е засвидетелстваният обичай Харонов обол, доказан чрез монета на османския султан Сюлейман Законодателя, отсечена през 1536 г.

Николай Бояджиев разглежда „Средновековни крепости на територията на Смолянска област” (стр. 63-72). Представена е хроника на проучванията на по-значителните крепости в посочения ареал (на Сухия връх при с. Беден, Момчилова крепост при с. Градът и крепостта Кечикая над гр. Рудозем). По-подробно са анализирани данните от средновековния период на Смолянската крепост и крепостта при с. Кошница. В заключение е обобщено, че унищожените през VІ в. крепости били възстановени през ХІ в. Една част от тях били опожарени и изоставени около средата на ХІІІ в., а други – през 60-те и 70-те години на ХІV в.

В „Четвъртият кръстоносен поход и родопската област по долината на река Арда” (стр. 73-89) Митко Маджаров и Мирослав Маджаров проследяват движението на кръстоносците от Адрианопол през Димотика – Родестюик – Фраим – Монияк до Естанимак. Коментирани са предложените локализации на изброените крепости, а информацията на Жофроа дьо Вилардуен, единствен писмен източник по проблематиката, е съпоставена с резултатите от археологически проучвания на средновековни крепости в Родопите през последните години.

Представените съвсем накратко статии от сборника „Тракийско и византийско културно наследство в Родопите и Северното Егейско крайбрежие” могат да се прочетат на официалния сайт на проекта „THRABYZHE”: ТУК

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *