Димитър Х. Попов, Том 1 – „Жестоки времена: България 1914-2014 г.“


Димитър Х. Попов, Том 1 – „Жестоки времена: България 1914-2014 г.“, Издател: СамИздат, 2015 г., 303 с. (ISBN: 9789544881313)

Димитър X. Попов е роден в гр. Лом през 1930 г.
Семейството му е родолюбиво с патриотични и воински традиции. Баща му е офицер във Втори конен полк, а кръстница му е дъщерята на легендарния полковник Борис Дран го в – Мария Добрева-Дран гова.
Още през младежките си години Димитър X. Попов получава всички „екстри“ от просъветския режим в страната с изключение на най-голямата санкция… Изключван е от гимназията и от Юридическия факултет на Софийския университет за опозици-онна и коненирагивна дейност (1946-1950). В обвинителния му акт присъстват създаване на нелегална организация, печатане и разпространение на позиви срещу властта, както и пропаганда за Европейски съединени щати, далеч преди Роберт Шуман и появата на Европейската икономическа общност. Няколкократно е уволняван от работа и изселван с баща му от столицата (1964-1968).
Постепенно се утвърждава в областите на транспортните технолог ии, товаро-разтовар-ните процеси и рекламата. Следи отблизо демографския процес в България и в света. Икономическата му специалност е „статистика“, а близостта му с редица от тогава шнте преподаватели като Анастас Ю. Тотев, Здравко Сугарев, Венет Цонев, Никола Наумов и др. го стимулира допълнително. В края на 1987 г. публикува свое изследване „Болест на развитите страни ли?“ (в. „Народна култура“, бр. 50/11.12.1987 г.), където точно определя началото на отрицателния прираст в страната ни – 1993-1995 г.
Между 1989-1995 г. Димитър X. Попов участва в политическия живот на страната ни като последовател на земеделския деец Димитър Ги че в и секретар на БЗНС „Врабча-1“ (Димитър Гичев). Съюзът е създаден с активното съдействие на синът на Димитър Гичев – рано починалия Страхил Гичев. Напразни остават усилията на Димитър X. Попов за обединение на многобройните земеделски фракции.
Многобройни са публикациите му в периода след 1989 п, а през 1993-1994 г. отговаря за политическия облик на в. „За Търновска конституция“. Във всеки брой на вестника има негова позиция.
В биографичната книга „Дългата нощ“ (2002), която е част от съдържанието на настоящата трилогия „ЖЕСТОКИ ВРЕМЕНА – България 1914-2014 г.“ споделя съдбата си и вижданията си за живота в България между 1940 и 1995 г. Там публикува и досието си от Държавна сигурност. В сигнатурата на Конгресната библиотека на САЩ книгата е заведена като история на комунизма в България.
Независимо от всичко преживяно, Димитър X. Попов не гледа намръщено на живота. Той не губи чувсвото си за хумор и самоирония и това вероятно запазва непобедимата му жизненост.
И още нещо, което той подчертава в този труд: ВРЕМЕ Е ДА РАЗБЕРЕМ, ЧЕ С ОМРАЗА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ЖИВЕЕ, ЧЕ С ОТРИЦАНИЕ НА ВСИЧКО НЕ СЕ ВЪЗПИТАВА ОБЩЕСТВО И НЕ СЕ ГРАДИ ДЪРЖАВА, ЧЕ ОТДЕЛНИ ГРУПИ ОТ ЕЛИТИ НЕ СА В СЪСТОЯНИЕ ДА ИЗРАЗЯВАТ ДУХА И ВИЖДАНИЯТА НА ОБЩНОСТТА.
Първият том от трилогията „ЖЕСТОКИ ВРЕМЕНА – България 1914-2014 г.“ стои пред родолюбивия български читател, Той е написан от автора с дълбоко проникновение и чувствителност към съдбата на българите и на България.
Димитър X. Попов е роден в гр. Лом през 1930 г.

Семейството му е родолюбиво с патриотични и воински традиции. Баща му е офицер във Втори конен полк, а кръстница му е дъщерята на легендарния полковник Борис Дран го в – Мария Добрева-Дран гова.

Още през младежките си години Димитър X. Попов получава всички „екстри“ от просъветския режим в страната с изключение на най-голямата санкция… Изключван е от гимназията и от Юридическия факултет на Софийския университет за опозици-онна и коненирагивна дейност (1946-1950). В обвинителния му акт присъстват създаване на нелегална организация, печатане и разпространение на позиви срещу властта, както и пропаганда за Европейски съединени щати, далеч преди Роберт Шуман и появата на Европейската икономическа общност. Няколкократно е уволняван от работа и изселван с баща му от столицата (1964-1968).

Постепенно се утвърждава в областите на транспортните технолог ии, товаро-разтовар-ните процеси и рекламата. Следи отблизо демографския процес в България и в света. Икономическата му специалност е „статистика“, а близостта му с редица от тогава шнте преподаватели като Анастас Ю. Тотев, Здравко Сугарев, Венет Цонев, Никола Наумов и др. го стимулира допълнително. В края на 1987 г. публикува свое изследване „Болест на развитите страни ли?“ (в. „Народна култура“, бр. 50/11.12.1987 г.), където точно определя началото на отрицателния прираст в страната ни – 1993-1995 г.

Между 1989-1995 г. Димитър X. Попов участва в политическия живот на страната ни като последовател на земеделския деец Димитър Ги че в и секретар на БЗНС „Врабча-1“ (Димитър Гичев). Съюзът е създаден с активното съдействие на синът на Димитър Гичев – рано починалия Страхил Гичев. Напразни остават усилията на Димитър X. Попов за обединение на многобройните земеделски фракции.

Многобройни са публикациите му в периода след 1989 п, а през 1993-1994 г. отговаря за политическия облик на в. „За Търновска конституция“. Във всеки брой на вестника има негова позиция.

В биографичната книга „Дългата нощ“ (2002), която е част от съдържанието на настоящата трилогия „ЖЕСТОКИ ВРЕМЕНА – България 1914-2014 г.“ споделя съдбата си и вижданията си за живота в България между 1940 и 1995 г. Там публикува и досието си от Държавна сигурност. В сигнатурата на Конгресната библиотека на САЩ книгата е заведена като история на комунизма в България.

Независимо от всичко преживяно, Димитър X. Попов не гледа намръщено на живота. Той не губи чувсвото си за хумор и самоирония и това вероятно запазва непобедимата му жизненост.

И още нещо, което той подчертава в този труд: ВРЕМЕ Е ДА РАЗБЕРЕМ, ЧЕ С ОМРАЗА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ЖИВЕЕ, ЧЕ С ОТРИЦАНИЕ НА ВСИЧКО НЕ СЕ ВЪЗПИТАВА ОБЩЕСТВО И НЕ СЕ ГРАДИ ДЪРЖАВА, ЧЕ ОТДЕЛНИ ГРУПИ ОТ ЕЛИТИ НЕ СА В СЪСТОЯНИЕ ДА ИЗРАЗЯВАТ ДУХА И ВИЖДАНИЯТА НА ОБЩНОСТТА.

Първият том от трилогията „ЖЕСТОКИ ВРЕМЕНА – България 1914-2014 г.“ стои пред родолюбивия български читател, Той е написан от автора с дълбоко проникновение и чувствителност към съдбата на българите и на България.
Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *