22 юни – Представяне на книгата на Ивайло Знеполски «Как се променят нещата. От инциденти до голямото събитие. Истории с философи и историци»


Представяне на книгата на Ивайло Знеполски «Как се променят нещата. От инциденти до голямото събитие. Истории с философи и историци»
22 Юни 2016 17:30
Конферентна зала, Ректорат на Софийски университет „Св. Климент Охридски“

На 22 юни 2016 г. от 17.30 часа в Конферентната зала на Софийския университет ще бъде представена книгата на Ивайло Знеполски „Как се променят нещата. От инциденти до голямото събитие.Истории с философи и историци“. Изданието е посветено на важен момент от интелектуалната история на страната и на Софийския универистет в периода 1956-1989 г.

Водещ на събитието ще бъде Йордан Евтимов, а за книгата ще говорят проф. Анастас Герджиков, проф. Георги Каприев, доц. Райна Гаврилова, доц. Пламен Дойнов и Георги Лозанов.

Книгата се състои от два хронологично свързани тома, изграждащи своеобразна смислова опозиция. Първият е озаглавен „Властта в университета“, вторият – „Университетът във властта“. На базата на богат документален материал, на непубликувани досега документи от държавни и частни архиви са представени едни от най-важните епизоди от интелектуалната история на страната по времето на социализма в периода 1956-1989 г.

В центъра на историческия разказ са известните философи и историци Николай Генчев, Исак Паси, Асен Игнатов, Добрин Спасов, Желю Желев, Иван Славов, Илчо Димитров и др. Документалният разказ е съпроводен от теоретични сгъстявания, които засягат важните теми за отношението между власт и наука, съдбата на науката и на учените в тоталитарна среда, както и чисто човешката им съдба, формите на научна съпротива, Държавна сигурност в Университета, пораждането на научна общност, връзката на индивидуалния разказ със социалната история, проблема за научния авторитет и за властта на науката, за принудата и свободното действие в тоталитарната държава, дебата за тоталитаризма, за границите на реформаторското мислене, особеностите на българското дисидентство и много други.

Книгата е публикувана в съвместната поредица на Издателство „Сиела“ и Института за изследване на близкото минало „Минало несвършено“, в която са публикувани вече 26 тома.

Книгата се явява част от резултатите от петгодишен изследователски проект на Софийския университет, подкрепен от Европейския съвет за научни изследвания по Седма рамкова програма на Европейския съюз. Международният проект е с ръководител и водещ изследовател проф. Ивайло Знеполски.

Партньори по проекта са: Германия – проф. Томас Линденбергер (Институт за съвременна история, Потсдам); Полша – проф. Дариуш Стола (Институт за политически науки към Полската академия на науките, Варшава); Чехия – проф. Олдрич Тума (Институт по най-нова и съвременна история, Прага); Унгария – доц. Адам Такач (Централно-европейски университет, Будапеща).

Целта на проекта е да изследва динамиката на отношенията между комунистическите режими и обществата в пет от страните на Източна Европа – България, Чехия, Унгария, ГДР и Полша – от 1956 г. до падането на Берлинската стена през 1989 г. Чрез детайлни архивни и документални изследвания екипът на проекта се опитва да разбере по-задълбочено периода на “десталинизация”, периодът след разхлабването на класическия Сталинизъм и по какъв начин три десетилетия по-късно неочакваните демократични промени стават възможни.

Екипът на проекта, съставен от петима водещи учени, добри специалисти по всяка една от петте страни, се опитва чрез методите на съвременните социални и исторически науки да реабилитира ролята на индивидуалните актьори – артистичните или публичните фигури, обособилите се професионални групи, икономическите субекти – в трансформацията на бившите комунистически общества. Ако до момента доминира един ограничен национален подход към въпроса, то хипотезата на проекта е, че сравнителният анализ ще разкрие повече общи черти отколкото различия между страните, които попадат и последствие излизат от съветската доминация.

Основното средство за анализ на периода е плътното описание на серия от т.нар. „инциденти“. Проектът използва „инцидент“ в неговия философски смисъл – това не е обикновено събитие в духа на традиционната политическа история, а такова събитие, което е в състояние да предизвика промени в съществуващата социална и политическа конфигурация. То е непредвидено, неочаквано, излиза от обичайния ред на нещата и има последствия – най-често тези последствия са ментални, те са промени в нагласите и действията на едни или други социални актьори. В същото време събитието е структурен феномен, то е предизвикано от отклоняващото се поведение на индивида или групата, но е резултат и на по-широки взаимодействия, включително и на санкциониращите реакции на властта (спиране на публикация или неразрешена демонстрация). Ето защо това понятие има обещаващ потенциал — то съвпада с намерението на изследователите да проследят индивидуалните и колективни практики от ежедневието по времето на тези режими и е средство да се проследи какво действително се случва тогава.

По-общите очаквания са, че изследването по темата ще засили интереса на професионалната и широката общественост към историята на тези режими и ще помогне да се ориентиране към по-точна, по-комплексна и по-балансирана оценка на мотивите зад определени решения и действия на индивидите и групите по време на комунизма. Екипът се надява проектът да подчертае нуждата от промени в учебните програми по-най-нова история като предложи на новите поколения една история на комунизма, която не е така оспорвана, несигурно и дезориентираща ги. Въпреки че непосредствената научна цел е свързана с четене и рефлексия, според изследователите, този проект може да повлияе на съвременните политически теории и да помогне на политиците да осъзнаят по-добре нашето комунистическо минало.
Източник: https://www.uni-sofia.bg/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *