Колективната монография „Солун и българите: история, памет, съвремие“ представя българите в Солун и техните връзки с голямото егейско пристанище. Тя обединява текстове на двадесет и двама български, гръцки и турски учени, които на базата на неизползвани до момента извори разкриват неизвестни факти, представят нови проблеми и различни гледни точки към темата. Подредени хронологично в четири тематични раздела, изследванията открояват българите сред пъстротата на средиземноморския град и правят неговото многообразие пълно, живо, истинско.
Изданието започва с проучването на Надя Данова за общуването на жителите на Солун с българския Светогорски манастир „Св. Георги Победоносец“ Зограф от възникването на обителта до последните десе- тилетия на XIX век. Въз основа на османски регистри – от 1834, 1840 и 1845 г. Маргарита Добрева представя данни за професиите, имотите и уседналостта на българите в Солун. Темата за българската общност в града е продължена в изследването на Йордан Желев, което се базира на извършеното през 1907 г. от Българската екзархия в Цариград единствено поименно преброяване на българското източно-православно население в европейските предели на Османската империя. Текстовете на Елеонора Наксиду, Владимир Пауновски и Мария Литина са посветени на сложните отношения между православните християни и на утвърждаването на националните общности в османския Солун. Темите за образованието на българите и тяхното участие в обществения живот на града са обект на изследванията на Юра Константинова, Елмира Василева и Ивайло Начев.
Съдбите на хората обаче често зависят от интересите и противопоставянето на големите държави. Рая Заимова, Росица Градева и Синан Кунералп, Румяна Прешленова и Тина Георгиева представят тези разнопосочни политики, които в началото на ХХ в. довеждат до военни конфликти и прекрояват държавни граници. Военното десетилетие оставя дълбок травматичен отпечатък върху милиони семейства и поставя остро темата за паметта. Нейният теоретичен аспект, с проекция върху българите в Солун, е във фокуса на изследването на Маламир Спасов, а конкретно ѝ измерение на примера на българския род Хаджимишеви, е представено от Алека Стрезова. Паметта и забравата са неотменимо и диалогично свързани, както личи от текстовете на Георги Дикин и Вла- сис Власидис, посветени съответно на следвоенната промяна в националния състав на населението в Солун и на съдбата на българо-германското гробище в града.
Проучванията на Гергана Дончева, Здравка Михайлова, Евгения Троева и Таня Матанова придават пълнота и завършеност на изданието. Те обръщат погледа ни към българското филмово и литературно участие в престижни международни фестивали в Солун, поклонническите пътувания, живота и различните възможности за реализация на българите в съвременния град.
Авторите на настоящата монография представят различни институции, школи и подходи. Те са обединени от разбирането, че разнообразието от истории и мнения е важно за осмислянето на миналото и устойчивостта на бъдещето. Техните изследвания, насочени към широка аудитория в България и в чужбина, са преминали независимо двойно научно оценяване. Най-висок критерий и най-голямо предизвикателство за всеки автор обаче е оценката на читателите. Отговорността ни е още по-голяма, защото някои от тях ни повярваха и ни подкрепиха предварително.
Благодарим на наследниците на родовете Алексиеви, Андонови, Биолчеви, Ошавкови, Тодорови, Тъпкови, Хаджимишеви и Шавкулови, че споделиха с нас своите фамилни истории, емоции и възгледи. Признателни сме на всички читатели на сайта ни Солун и българите: история, памет, съвремие (www.solunbg.org), които изпратиха своите истории и предложиха отлични идеи, някои от които успяхме да осъществим, а по други ще работим занапред.
Нямаше да се справим с предизвикателствата без помощта на колеги и съмишленици от различни държавни институции и обществени организации, които ни подкрепяха безвъзмездно на всеки етап от нашата дейност. Сред тях специално място заемат институциите, които сключиха с нас споразумения за партньорство – Държавна агенция „Архиви“, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Централната библиотека на Българска академия на науките, Националният военноисторически музей. Не на последно място дължим благодарност на „Фонд научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката, без чиято финансова подкрепа нито настоящото издание, нито съхраняването на личните (родови) истории, нито широката популяризация на нашите идеи и изследвания биха били възможни.
Изтеглете монографията СОЛУН И БЪЛГАРИТЕ: ИСТОРИЯ, ПАМЕТ, СЪВРЕМИЕ в PDF формат
Източник и допълнителна информация: /https://www.solunbg.org/bg/
Свързани публикации:
Книгата „Живата история или паметта за една солунска фамилия“ от Рая Заимова в електронен вариант