Трета Неделя на Великия пост – Неделя Кръстопоклонна

Макариополски епископ д-р НИКОЛАЙ

В тоя ден – трета неделя на Великия пост – празнуваме поклонението на св. честен Кръст Христов. Понеже през време на поста  като че ли и ние някак се разпъваме, умъртвявайки греховните страсти, и лесно можем да изпаднем в униние, затова и днес, в средата на великопостното поприще – св. Църква ни предлага, за наше насърчение и утеха, спомена за Христовите страдания. Ако Христос, бидейки Бог, прие заради нас страдания и кръстна смърт, то колко повече подобава и ние да страдаме, та както Христос чрез Кръста победи дявола и се прослави във Възкресението, така и ние, съразпъвайки се заедно с Него чрез поста и подвизите, да се прославим с Него във Възкресението Му (Рим. 6:5).

Днешният спомен за Христовите кръстни страдания ни дава повод да говорим за св. Кръст Господен.

Кръстът Христов е знамето на Сина Човечески (Мат. 24:30), отличителен знак на Неговата Църква, знак на вярата в Господ Иисус и на принадлежност към нея. Кръстът Христов събира в себе си цялата евангелска проповед; той е връхна точка на извършеното от Христа спасение.

Първоначално кръстът е бил в употреба у римляните като наказателно средство, прилагано към осъдени на смърт за позорни деяния, поради което кръстът е бил символ на унижение. Видът му е всявал ужас и отвращение. Цицерон изказва възмущение, че управителят на една провинция е приложил кръстна смърт спрямо един римлянин. Той изтъква разпъването на кръст като най-черно и отвратително изобретение на човешкия ум и издига глас на протест срещу осъждането на кръстна смърт, която накърнява обществената свобода и величието на империята.

Разпъването на кръст е било непознато у евреите. За най-тежки престъпления, като например богохулство, провиненият бил осъждан на смърт чрез убийство с камъни, след което тялото му било обесвано на дърво (Втор. 21:22-23). В своето ожесточение към Христа обаче евреите поискали за Него от Пилат най-позорното и мъчително наказание, каквото сами те не прилагали – разпъване на кръст. А страшна и мъчителна е кръстната смърт, особено пък когато разпнатият е прикован, какъвто е бил случаят с Христовото разпятие. Неестественото положение на тялото, увисването му върху прободените ръце и нозе, загубата на кръв, високата температура, причинена от раните, и свързаната с нея мъчителна жажда – всичко това причинява адски страдания. Към телесните страдания се прибавят и душевните, причинени от хулите и подигравките на тълпата.

Ето, на такава жестока и позорна смърт бил осъден Богочовекът Господ Иисус! Колко трудно е било за философски образованите елини да приемат апостолската проповед за Разпнатия – за един Бог, Който според тях се показал толкова слаб, та се оставил да бъде мъчен, хулен и прикован на дърво! Тъкмо разпятието на Христа е било най-силният аргумент на учения Целс против християните. Не било лесно и за юдеите да повярват в Христа, Разпнатия, имайки предвид думите на Писанието: „Проклет е пред Бога всеки, който виси на дърво“ (Втор. 21:23). Затова апостолът пише: „Ние проповядваме Христа разпнатия, Който за юдеи е съблазън, а за елини безумство“ (1 Кор. 1:23). И въпреки това, апостолската проповед за Кръста имала успех. Самият св. апостол Павел се хвали с Кръста на Господ Иисус (Гал. 6:14). Изображението на Христовия кръст станало знак на вярата в Христа и предмет на голяма благоговейна почит. С кръста християните започнали да освещават различни предмети, да извършват светите тайнства и да се ограждат от невидимите вражески сили. Древният църковен писател Тертулиан, живял в края на ІІ и началото на ІІІ век, пише: „При всяко влизане и излизане, при всяко обличане и обуване, при къпане, при ядене, при запалване на лампите, при отиване на сън, при сядане и при всяка работа поставяме кръст върху челото си“. А че този обичай е бил древен, се вижда от други думи на Тертулиан: „Ако ти би поискал да попиташ за писмен закон, по който съществуват тия и други подобни учения, не ще намериш такъв; ще узнаеш само това, че преданието е утвърдило изцяло тоя обичай“ . Че Кръстът е бил отличителен знак за християните и предмет на изповядване, това се вижда от думите на Блажени Августин: „Ако ние запитаме оглашения (готвещия се да стане християнин): „Вярваш ли в Христа?“ – той ще отговори: „Вярвам!“ и ще изобрази за себе си Христовия кръст. Той носи тоя кръст на челото си и не се срамува от кръста на своя Господ“.

След победата на св. Константин Велики над езичника Максенций, станала с чудодейната сила на Христовия кръст, последният навлязъл в домовете и учрежденията. Според свидетелството на св. Йоан Златоуст християните носели частици от св. Кръст на гърдите си, започнали да го изобразяват върху дрехите си, съдовете, църквите, оръжията, гробовете, официалните документи (договори, завещания и др.), при подписи – в знак на истинност на подписаното и пр. „Ние, пише св. Йоан Златоуст, поставяме кръста на себе си, на леглото, на трапезата, навсякъде, гдето и да сме. И както мнозина от войниците нито обядват, нито спят без оръжие, тъй и ние го окачваме на леглата, вместо меч, чертаем го по вратите, вместо ключове, с него ограждаме целия дом, вместо със стени с него запечатваме всичко вътре и вън“. За същото свидетелства и св. Кирил Йерусалимски (+386): „И тъй, да не се срамуваме да изповядваме Разпнатия! Смело да изобразяваме с ръка кръстното знамение на челото и на всичко: на хляба, който ядем, на чашата, от която пием; да го изобразяваме при влизане и при излизане, когато лягаме да спим и когато ставаме от сън, когато сядаме и ставаме, когато сме на път и почиваме. Той е велико предпазно средство, дадено в дар на бедните, на слабите без труд. Това е Божия благодат, знак за верните и страж за злите духове. Защото с него Той явно ги изложи на позор. Когато те видят кръста, спомнят си за Разпнатия“ (13 огл. Поучение). Св. Антоний Велики съветвал братята-монаси да пропъждат демонските видения с кръста, да ограждат себе си и жилищата си с кръстното знамение. В древната Църква с кръста са били правени т. нар. „екзорцизъм“ (заклинания) над обладани от нечисти духове. Почитта към Христовия кръст е намерила официален израз като църковно учение в 73-то правило на VІ Вселенски събор: „Да се отдава подобаваща чест на това дърво, чрез което сме спасени от древното грехопадение, а също и с мисъл и със слово и с чувство да му се отдава поклонение“.

Почитта към св. Кръст е изразена и в множество църковни богослужебни песни: в тропарите на утренята преди Шестопсалмието, в песните на Кръстовден и в Неделя Кръстопоклонна, в специалната служба в чест на св. Кръст от св. Григорий Синаит, в Светилния в сряда и петък, в кръстобогородичните песни, в кръстовъзкресните канони и др. В някои от тези песни св. Кръст се олицетворява. Това олицетворение обаче не е идолопоклонство, а по-скоро поетичен образ за възхвала на Разпнатия „нас ради и нашего ради спасения“, израз на особена почит към тоя свещен предмет и средство, чрез което е станало човешкото спасение.

Неизразимо и неизмеримо е величието, силата, светостта и духовното обаяние на Христовия кръст! Той е нашата слава, нашата похвала, нашето победно оръжие, нашето украшение, нашата сила и спасение! Чествайки днес св. Кръст Господен, нека смирено да свием колена пред неговото подножие и да кажем:

„Кресту Твоему покланяемся, Владико, и святое Воскресение Твое славим! (На твоя Кръст се покланяме, Владико, и святото Твое Възкресение славим)“ Амин!

Из „СИНАКСАР – празнични четива от триода и пентикостара„, СИ

Източник: https://www.bg-patriarshia.bg/

Молитвена прослава:

АКАТИСТ НА ЧЕСТНИЯ И ЖИВОТВОРЯЩ КРЪСТ ГОСПОДЕН

Кондак 1

Дойдете, христоименни люде, да съставим похвала на честния Кръст, на който Христос, Царят на славата, като простря ръце, ни възведе в първото блаженство, от което отпаднахме, прелъстени от змията. А ти, о, пресвети Кръсте, като имаш присъщата на тебе сила на Разпнатия Христос, спасявай ни и запазвай от всякакви беди, нас, които с любов ти зовем: Радвай се, честни Кръсте, всерадостно знамение на нашето изкупление.

Икос 1

Ангелските ликове като Божии служители, стоящи около Кръста, прославят доброволното страдание на Жизнодателя Христос. А ние, избавени от вечна смърт чрез Неговите страдания, като подражаваме на горните сили, радостно зовем:

Радвай се, Кръсте, защото на тебе Христос, нашият Бог, доброволно прострял ръце, извърши нашето спасение; радвай се, защото чрез разпнатия на тебе Христос престъплението на Адам и Ева, прострели ръце към забраненото дърво, се изглади.

Радвай се, защото чрез издигнатия на тебе като престъпник Законодател древната клетва бе потъпкана; радвай се, защото чрез извършеното на тебе странно тайнство човешкият род се избави от смърт и тление.

Радвай се, защото чрез Пострадалия и Умрял на тебе жилото на смъртта се съкруши; радвай се, защото чрез Неговите страдания Бог се примири с човеците.

Радвай се, честни Кръсте, всерадостно знамение на нашето изкупление.

Кондак 2

Като видя падналите човеци, Господи, Ти се въплъти и доброволно претърпя кръст и смърт за нашия род, за да избавиш от вечна смърт изповядващите Те като Син Божий и пеещи Ти: Алилуия.

Икос 2

Човешкият разум не може да постигне великата тайна на Твоето въплъщение, Христе, и на Твоето доброволно страдание за нас: как Ти, безстрастният Бог, си претърпял кръстна смърт като човек, и това оръдие на Твоята смърт си направил извор на живот и спасение за всички, благочестиво вярващи в Тебе и хвалебно възпяващи:

Радвай се, Кръсте, на който се извърши тайнството, предопределено от векове; радвай се, защото на тебе стана нашето изкупление, многоразлично описано в образи и сенки.

Радвай се, защото умрелият на тебе Жизнодател източи кръв и вода, с които се умиват нашите грехове; радвай се, защото с капките от Неговата пресвета кръв се очистват греховните струпеи от душите ни.

Радвай се, Кръсте, възжелан от християните като дърво на живота сред Божия рай; радвай се ти, който умно ни храниш с плодовете на безсмъртието и ободряваш с надежда за вечен живот нашето малодушие.

Радвай се, честни Кръсте, всерадостно знамение на нашето изкупление.

Кондак 3

Твоят Кръст, макар и видимо дърво, е облечен с Божествена сила и вещественото на този свят умно извършва чудото на нашето спасение, като ни подбужда да Ти пеем: Алилуия.

Икос 3

Като имаме пред очите си пресветия Кръст, със светолепно поклонение го почитаме заради разпнатия на него Спасител Христос, целуваме го и зовем:

Радвай се, Кръсте, прославен от Христовото послушание и страдание; радвай се, възвеличен от издигането на тебе на Сина Божий, Който издигна целия род от Адамовото падение.

Радвай се, защото чрез сбъдналото се на тебе страшно тайнство земята се ужаси и затрепери сякаш искаше да погълне законопрестъпните; радвай се, защото от заклания на тебе Агнец Божий храмовата завеса се раздра и ветхозаветната жертва престана.

Радвай се, Кръсте, защото чрез разпадналия се под тебе камък коравосърдечният еврейски род поради неверие отпадна от Бога и се лиши от благодатта на свещенството и царството; радвай се, защото чрез помрачилото се слънце в Христовото страдание нощта на многобожието премина и възсия светлината на вярата.

Радвай се, честни Кръсте, всерадостно знамение на нашето изкупление.

Кондак 4

Дишащи буря от злоба и движени от завист, иудейските първосвещеници скриха в земята Твоя Кръст, Христе Боже, за да не бъде изобличение на тяхното безумие. Но той като скъпо съкровище възсия от недрата на земята, намерен по усърдието на благочестивата царица Елена и явен за радост на целия свят, с богоприятна песен: Алилуия.

Икос 4

Като видяха тогава християните намирането на честния Кръст, прославяха разпнатия на него Христос Бог и зовяха: “Господи, помилуй.” А ние, като им подражаваме, прославяме и възхваляваме Неговия Кръст така:

Радвай се, Кръсте, скрит в земята и осветил земното естество, осквернено от нашите грехове; радвай се, защото чрез своето явяване от земните недра си посрамил хулителите на Христовото Божество и въплъщение.

Радвай се, защото Пострадалият на тебе по плът прие всяка власт на Небето и на земята, та всички да приведе към Бога Отца; радвай се, защото Умрелият на тебе като човек със силата на Своето Божество съкруши портите на ада и изведе оттам душите на праведните.

Радвай се, Кръсте, защото благоразумният разбойник, разпънат с Христа и изповядал Го чрез тебе като по стълба възлезе на Небето; радвай се, защото всички, разпъващи се с Христа с отсичане на страстите, възвеждаш в Царството Небесно.

Радвай се, честни Кръсте, всерадостно знамение на нашето изкупление.

Кондак 5

Господи, някога при пророк Моисей само образът на Твоя Кръст побеждаваше враговете Ти, а сега, като имаме самия Твой Кръст, Те молим за помощ: укрепи Твоята Църква и ѝ дарувай победи над враговете, за да се разпръснат всички Твои врагове, които не Ти пеят: Алилуия.

Икос 5

Моисей, предизобразил действието на честния Кръст, Христе, победи противния Амалик в Синайската пустиня: когато простираше кръстообразно ръце, хората се укрепяваха. Сега всичко това се изпълни над нас: днес Кръстът се издига и демоните бягат, днес целият свят се избави от тление, защото заради Кръста получихме всички дарования. Затова се радваме и зовем:

Радвай се, Кръсте, страшно Христово оръжие, от което демоните треперят; радвай се, защото със силата на Разпнатия на тебе Христос се прогонват бесовските пълчища.

Радвай се, защото със силата на действащата в тебе Божествена благодат на христолюбивите народи се дават победи над враговете; радвай се, защото от тебе като от високо и многоплодно дърво на Христовото страдание за нас израстват плодове на живота и спасението.

Радвай се, честни Кръсте, всерадостно знамение на нашето изкупление.

Кондак 6

Проповедник на Христовата сила и Божество се яви някога животворящото Кръстно дърво, когато със своето допиране възкреси мъртвия и го изведе към живот. Като видяха това, много от иудеите и езичниците познаха великата тайна на благочестието: защото заради спасението на човеците Бог се яви в плът и претърпя кръстни страдания, за да спаси зовящите Му: Алилуия.

Икос 6

Като превисоко райско дърво на Голгота се издигна честният Кръст Христов, откъдето по цялата вселена разпростря мислените клони на благодатта на Разпнатия на него; и под неговата сянка намират прохлада опалваните от зноя на страстите и желаещи да живеят благочестиво в Христа Иисуса. Затова и ние, като причастници на Неговата благодат, весело зовем:

Радвай се, свети Кръсте, предизобразен от дървото на живота, насадено заради Адам в Едем; радвай се, защото чрез новия Адам, разпрострял ръце на тебе, си бил явен на света.

Радвай се, защото под сянката на твоята благодат прибягват всички верни; радвай се, защото по милосърдието на Дарилия те на нас, каещите се грешници, избягват геенския огън.

Радвай се, Кръсте, наше утешение в скърби и беди; радвай се, живителна отрада и помощ на изнемогващите в борбата с прилозите на страстите, света и дявола.

Радвай се, честни Кръсте, всерадостно знамение на нашето изкупление.

Кондак 7

Като пожела да явиш на човешкия род непостижимата бездна на Своята благост и милосърдие, си ни дал Твоя Кръст, Господи, като крепък пазител и прогонител на демоните. Затова всички ние, които вярваме в Тебе, прославяме величието на Твоите страдания и благодарно Ти пеем: Алилуия.

Икос 7

Дивни дела си показал, Господи, чрез Твоя честен Кръст: защото, когато се разпъна на него с плът, цялото творение се измени, слънцето скри лъчите си, основите на земята се потресоха, адът се съкруши от силата на Твоята власт и изведе затворниците, отвека свързани там. Затова го увенчаваме с тези песенни цветове:

Радвай се, Кръсте, защото цялото творение страдаше с Пострадалия на тебе като със свой Творец и Владика; радвай се, защото за Неговата сила и Божество свидетелстваха помрачаването на слънцето и разтърсването на земята.

Радвай се, защото Умрелият на тебе не бе удържан между мъртвите, но, разрушил силата на смъртта, в третия ден възкръсна; радвай се, защото чрез Неговото възкресение евангелската проповед, започнала от лика на апостолите, по всички земни краища се разнесе.

Радвай се, Кръсте, защото чрез тебе езическото идолослужение и многобожие престанаха; радвай се, защото заради тебе правата вяра в Единия Бог, прославян в Троица, по цялата земя се утвърди.

Радвай се, честни Кръсте, всерадостно знамение на нашето изкупление.

Кондак 8

Като видяхме мислено странно въплътилия се и разпнат на Кръста Бог, да се отдалечим от суетния свят и да се пренесем духом на Небесата. Защото Бог слезе на земята и се издигна на Кръста, та чрез него като по стълба да възведе на Небесата пеещите Му: Алилуия.

Икос 8

Днес Адам и Ева се веселят, като виждат стоящия пред тях Кръст, поразил врага, който някога в рая чрез вкусването от забранения плод ги бе прелъстил и направил свои пленници. Затова и ние, като се радваме с нашите праотци за избавлението от душевния плен, благоговейно възпяваме:

Радвай се, Кръсте, защото на тебе добрият Пастир положи душата Си за овците и слезе даже до ада, като търсеше заблудените; радвай се, защото Той не презря делото на Своите ръце, Адам и Ева, но заедно с другите праведници ги избави от ада като от устата на силен звяр и ги всели в рая.

Радвай се, защото чрез прикования на тебе Христос пламенното оръжие се оттегли и Херувимът, който пазеше Едем, отстъпи от дървото на живота; радвай се, защото ние, възродени чрез Кръщението, като нови хора в Христа, безпрепятствено се причастяваме с райска храна.

Радвай се, Кръсте, жезъл на Христовата сила, изпратен от Сион, с който пасем на пасището на евангелското учение; радвай се, защото чрез тебе се запазваме невредими от душегубните вълци, рикащи като лъвове и търсещи кого да погълнат.

Радвай се, честни Кръсте, всерадостно знамение на нашето изкупление.

Кондак 9

От всякакви беди и вражески козни ни избави, Кръсте триблажени, като приел благодат и сила от прикования на тебе Христос, на Когото като наш Бог и Избавител благодарствено и хвалебно пеем: Алилуия.

Икос 9

Всяка мъдрост на земнородните не достига за прослава на Твоя Кръст, Господи, на който си извършил нашето спасение. Затова, като недоумяваме да го възхвалим достойно, зовем така:

Радвай се, Кръсте, защото издигнатият на тебе Спасител на света мнозина призова и до днес призовава към познание на Себе Си; радвай се, защото възсиялата на тебе като на свещник Светлина на истината озарява всички земни краища със светлината на богопознанието.

Радвай се, защото днес Изток и Запад Пострадалия на тебе прославят; радвай се, защото и тебе като подножие Христово всички верни превъзнасят и възхваляват.

Радвай се, защото от тебе като от непресъхващ извор христоименитите люде черпят вечни блага.

Радвай се, честни Кръсте, всерадостно знамение на нашето изкупление.

Кондак 10

На нас, желаещите да се спасят и прибягващи под твоята защита, бъди помощник, пресвети Кръсте, като ни запазваш от всяко зло със силата на Разпнатия на тебе Христос, на Когото като на наш Бог и Избавител благодарствено и хвалебно пеем: Алилуия.

Икос 10

Стена, ограждаща ни от беди и напасти, си ти, Кръсте всечестни, и крепък стълб против лицето на врага, към който невидимите борители не смеят да пристъпят, защото се боят да гледат Твоята сила. Затова с вяра се ограждаме с Твоето свято знамение и весело възпяваме:

Радвай се, пречестни Кръсте Христов, защитаващ ни от нападенията на злобните духове; радвай се, защото ни запазваш невредими от различните им стрели.

Радвай се, защото от твоето знамение, благочестиво и с вяра изобразявано, всички сили на ада като дим от вятър се разпръсват; радвай се, защото чрез тебе цялата им сила като восък от огън се стопява.

Радвай се, защото светите мъченици, като се ограждаха с твоето знамение и призоваваха името Христово, мъжествено претърпяха всякакви мъчения; радвай се, защото преподобните отци с помощта на Божествената сила, присъща на твоето знамение, победиха бесовските страхове и надигането на страстите.

Радвай се, честни Кръсте, всерадостно знамение на нашето изкупление.

Кондак 11

Пение всеумилно ти принасяме, всечестни Кръсте, и смирено се молим на разпнатия на тебе Христос, нашия Бог, Който ни дари тебе за отрада и утешение в скърбите, да ни избави чрез Своето страдание от душе-тленните страсти и ни научи благоверно да Му пеем: Алилуия.

Икос 11

Със светлината на Божията благодат, тайнствено присъща на тебе, просвети нашите душевни чувства, Кръсте пресвети, та, озарявани и наставлявани от нея, да не се препънем в камъка на съблазните, но да можем през целия си живот право да ходим по пътя на Божиите заповеди, като ти пеем така:

Радвай се, вестителю на безкрайните Христови чудеса и проповедниче на Неговото милосърдие към човешкия род; радвай се, Кръсте, обновление на човешкия род, печат и утвърждение на Новия Христов Завет.

Радвай се, тържество на християнската вяра и благонадежден стълб на нашето упование; радвай се, украшение на светите Божии храмове и ограда на благочестивите домове.

Радвай се, благословение на нивите и градините; радвай се, освещение на всички стихии.

Радвай се, честни Кръсте, всерадостно знамение на нашето изкупление.

Кондак 12

Твоята всесилна благодат ни подай, Господи, за да последваме Тебе, нашия Владика, взели своя кръст, като се приковаваме към него не с гвоздеи, но с трудове, въздържание и смирение, и така да станем причастници на Твоите страдания, от които извират потоци на вечен живот, напояващи всички правоверни, благочестиво пеещи Ти: Алилуия.

Икос 12

Като възпяваме твоето величие, всечестни Кръсте, всички те възхваляваме като победоносен скиптър на Небесния Цар и всерадостно знамение на нашето спасение и зовем:

Радвай се, Кръсте, царство и несъкрушима ограда на православните християни; радвай се, украшение на светителите и сила и подкрепа на всички подвижници на вярата и благочестието.

Радвай се, Кръсте, защото от люлката до гроба ни ограждаш на всички пътища на живота, и след смъртта ни запазваш от злобните духове на въздушните митарства; радвай се, защото почиващите под твоето знамение във вяра и благочестие ще възкръснат за вечен живот в последния ден.

Радвай се, Кръсте, защото със своето явяване на Небето ще предшестваш славното Второ пришествие на Христа; радвай се, защото тогава разпъналите Христа и всички неверни ще те видят и горчиво ще заридаят, а обичащите Господа, като те видят, силно ще се зарадват.

Радвай се, честни Кръсте, всерадостно знамение на нашето изкупление.

Кондак 13

О, пречестни и животворящи Кръсте Господен, утешение на всички християни! Като те виждаме пред нас, мислено се издигаме към разпнатия на тебе Христос, на Когото се молим смирено, заради тебе да помилва нас, грешните, и да ни сподоби в райските селения вечно да Му пеем: Алилуия.

Този кондак се чете три пъти, след това 1-ви икос “Ангелските ликове…” и 1-ви кондак “Дойдете, христоименити люде…”.

Молитва към Честния и Животворящ кръст

Кръсте честни, бъди ми пазител на душата и тялото, като със своя образ побеждаваш бесовете, прогонваш враговете, премахваш страстите и ми даряваш благоговение и живот, и сила, със съдействието на Светия Дух и честните молитви на Пречистата Богородица. Амин.

Акатисти. Книга 1. Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2006 г.

Източник на Акатиста: Отец Владимир Дойчев

Свързани публикации:

За първата Неделя на Великия пост (Неделя Православна) – проф. к.б. Тотю Коев

Втора Неделя на Великия пост – Неделя на св. Григорий Палама – Доц. д-р архим. Павел (Стефанов)

Четвърта Неделя на Великия пост – на св. Йоан Лествичник – Доц. д-р архим. Павел (Стефанов)

За Петата неделя на Великия пост – на св. Мария Египетска – Макариополски епископ д-р Николай

За Шестата неделя на Великия пост – Вход Господен в Йерусалим – Подбрано от Храм „Св. Йоан Рилски, гр. Бургас

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *