Макариополски епископ д-р Николай
Спасението на душата е крайна и върховна цел на християнския живот. Спасението има две страни: обективна и субективна. Спасението откъм обективната му страна е извършено от Спасителя Господ Иисус Христос чрез Неговата изкупителна смърт и произтичащите от нея благодатни плодове. Но в постигане на своето лично спасение участва и сам човек чрез вяра в Иисус Христос (Марк 16:14) и добродетелен живот. В това пък се състои субективната страна на спасението. Пътят към спасение откъм субективната му страна е труден, тесен и трънлив. Той е път на покаяние и подвизи, на тежка борба срещу злото и греха. По тоя път са минали преподобните отци и майки, оставяйки ни пример на подражание и насърчение.
Ярък пример в това отношение е днес честваната преподобна майка Мария Египетска.
Тая бивша велика грешница, а впоследствие велика праведница, се родила в Египет. Още на дванадесет години напуснала бащин дом и заживяла в Александрия. Тук младата девойка попаднала в мътния поток на съблазните и всецяло се отдала на греховен живот. На седемнадесетгодишна възраст тя станала известна на всички със своето разпътство.
Веднъж на пристанището видяла група благочестиви мъже да се качват в кораб, на път за поклонение в Светата Земя. Изпълнена от греховни намерения, Мария се качила също на кораба. По пътя със своето безсрамно държане тя съблазнявала спътниците си. Но когато дошла в Йерусалим и пожелала заедно с другите поклонници да влезе в храма на Гроба Господен, някаква невидима сила я възпряла. Направила последни усилия да пристъпи прага на светото място, но усилията ѝ се оказали напразни. Капнала от умора, тя се отдръпнала настрана и опряна до стената се питала, защо другите хора свободно влизат в храма, а тя, въпреки усилията, не може да влезе. При тия размишления ѝ се отворили духовните очи и тя разбрала истинската причина на задържането – нейната голяма греховност. Припомнила си всичките свои тежки грехове, осъзнала грозотата на своето падение и разбрала всичката своя виновност пред Бога. Чувство на дълбоко разкаяние я обзело; пробудила се нейната съвест, покъртила се душата ѝ и се разтърсило из основи нейното сърце. Потоци сълзи бликнали от очите ѝ, ридания се изтръгнали от гърдите ѝ и, чупейки в сърдечно съкрушение ръце, тя усърдно почнала да моли Бога за милост и прощение.
След като се помолила Богу смирено и като призовала небесната закрила на Майката Божия, чиято икона била поставена над входната врата Мария почувствала голямо облекчение. Тя отново направила опит да влезе в св. Храм, дошла до църковната врата, и тоя път без труд влязла в църквата, паднала пред животворящия Кръст Господен и целунала спасителното Дърво, благодарейки на Бога за Неговата голяма милост. След това тя се върнала пред образа на Божията Майка и тук дала обещание, че ще остави досегашния си греховен живот и ще се посвети всецяло в служение на Бога. По време на тази си молитва тя чула глас: „Иди отвъд Йордан, там ще намериш покой за душата си!” Насърчена от това указание, Мария веднага се отправила за р. Йордан. По пътя някой й дал малко пари, с които купила три хляба. Като дошла до р. Йордан, Мария умила ръцете и лицето си в свещените й води, приела св. Причастие в близкия манастир „Св. Йоан Предтеча”, пила от водата на свещената река и преминала отвъд в пустинята гдето прекарала четиридесет и седем години в пост и покаяние, в труд и жестока борба срещу греховните изкушения.
Тежък е бил животът на Мария в суровата пустиня. Трите хляба, които си била купила, скоро се свършили. Настъпили дни на лишения. В минутите на най-голям глад и жажда възкръсвали с жива сила спомените за някогашния живот – за вкусните ястия, които някога яла в Египет, за песните и веселбите, за удоволствията и безчинствата в годините на нейната буйна младост. От времето дрехите ѝ били изгнили. В минути на върховна борба срещу изкушенията, в изнемога тя паднала върху пясъка, молейки Св. Богородица за помощ. И помощта идвала: някаква чудна светлина я озарявала и някаква неизпитвана дотогава душевна радост изпълвала душата ѝ. Тая жестока борба траела седемнадесет години, най-сетне дошло пълното и блажено спокойствие. Пламъкът на страстите бил вече угасен, изкусителят бил вече победен. Тогава единствената ѝ храна станала Божията благодат. От постническите ѝ трудове и непрестанните молитви тялото ѝ станало истински свят храм на Св. Дух (1Кор. 6:19).
Преподобна Мария прекарала в пустинята 47 години. През това време тя не била видяла нито звяр, нито човек. Към края на нейния живот Бог й пратил голяма утеха. Обичай било тогава при започването на Великия пост монасите от палестинските манастири с благословение на игумена да напускат манастира и по един или по двама да се уединяват в пустинята на по-строг постен и молитвен подвиг. Тук, в Задйорданската пустиня дошъл на уединение един монах на име Зосима. Веднъж, през време на молитва той с учудване видял в далечината човешка фигура. Като не очаквал да види човек в това пустинно място, Зосима се зарадвал и почнал да вика към непознатия човек. Вместо обаче да се приближи, непознатият, смутен от тая неочаквана среща, започнал да се отдалечава. Тогава Зосима се отправил към него с ускорени стъпки, но непознатият тичал по-бързо и Зосима не можал да го настигне. Тогава той извикал умолително към бягащата фигура да спре и в отговор чул думите: „Зосиме, не идвай подире ми; но ако искаш да ме благословиш, хвърли горната си дреха. Защото аз съм бедна и гола жена. Облеклото ми отдавна е изгнило в тая пустиня!” Старецът се учудил, че непознатата го назовава по име. Той оставил връхната си дреха и се върнал малко назад. Мария наметнала расото, приближила се и се поклонила на стареца, казвайки: „Ти си свещеник и ти пръв трябва да ме благословиш!” След това между двамата се повел разговор, в който Мария разказала на Зосима целия си живот, прекаран първо в Египет, а след това и в Юдейската пустиня. После и двамата почнали да се молят. По време на молитва старецът с удивление видял, че преподобната в молитвен унес се била издигнала над земята.
При раздялата преподобна Мария помолила Зосима да дойде следната година в деня Велики четвъртък, празника на св. Евхаристия, на другата страна на р. Йордан, като донесе св. Дарове, за да я причасти, понеже от четиридесет и седем години не се била причащавала. Като казала това, Преподобната поискала благословение и се оттеглила.
На следната година на Велики четвъртък Зосима взел със себе си запасни св. Дарове и дошъл на уреченото място. Било лунна нощ, понеже въобще християнската Пасха винаги се празнува по правило след първото пролетно пълнолуние. Зосима видял преподобна Мария да идва откъм отсрещния бряг на реката, вървейки по водата като по сухо. Изумен, той понечил да се поклони на светицата, но тя го възпряла с думите: „Какво правиш, отче! Помни, че ти си свещеник и че в ръцете си държиш св. Дарове!”
След като прочели Господнята молитва, св. Мария се причастила, а след това произнесла думите: „Сега отпускаш Твоята рабиня, Владико, според думата Си, смиром…” След причащението преп. Мария отправила към Зосима още една молба: идущата година да дойде пак на онова същото място, гдето за пръв път те се бяха срещнали. На следващата година преподобни Зосима наистина дошъл на това място, но намерил обаче преподобна Мария мъртва. Наблизо до тялото той видял написано върху пясъка: „Отче Зосиме, погреби тук тялото на смирената Мария, която умря на първи април. Отдай пръстта на пръстта!”
Това се случило на 1 април 530 г. Оказало се, че преп. Мария починала в деня след като се била причастила преди една година и че е взела разстоянието от мястото на причащението до тук само за няколко часа, докато старецът Зосима го минавал за 20 дни. Старецът Зосима погребал със сълзи пречистото тяло на преподобна Мария Египетска, върнал се в своя манастир и разказал за всичко на братята. Впоследствие св. Софроний Йерусалимски (+638) написал нейното прекрасно житие.
Св. Църква е наредила да се чества паметта на преп. Мария тъкмо днес – Петата неделя на св. Велики пост, когато вече сме преполовили св. Четиридесетница, когато вече сме към края на великопостното поприще и към отслабване на съпротивителните сили в духовната наша бран. Примерът на св. майка Мария Египетска – този ангел в плът – ни дава насърчение. Гледайки на нейния образ, ревнителите на духовния живот получават приток на невидими сили, които укрепват отслабналите ръце и уякчават треперещите колена (Ис. 35:3). Нека и ние, имайки пред очи тоя изключителен в християнското благочестие пример, да се насърчим в поста и молитвата, за да се окажем достойни за Божията благодат, която немощното лекува и оскъдното възпълня, та изпитали върху самите нас всемогъщата Божия сила, да можем и ние като св. ап. Павел да кажем: „Всичко мога чрез Христа, Който ме укрепява!” (Филип. 4:13).
По молитвите на преподобна майка Мария, Господи Иисусе Христе, помилуй ни! Амин!
„Синаксар – празнични четива от триода и пентикостара“, Превел и преработил: † Макариополски епископ д-р Николай, Синодално издателство, С. 2011
Източник: https://mitropolia-sofia.org/
…
Молитвена прослава:
Акатист на света преподобна Мария Египетска
Кондак 1
На теб, избрана от Господа като образ на спасение на всички грешни и отчаяни, издигнала се от дълбините на греха на висотата на безстрастието, ние принасяме похвално пение, преподобна майко. А ти, имайки дръзновение към щедрия Бог, по твоите молитви ни насочи в пътя на покаянието, за да ти зовем е любов: Радвай се, чудо на Божието милосърдие, Марие равноангелна.
Икос 1
Като Ангел в плът те видя в Йорданската пустиня великият Зосима, стояща във въздуха и молеща се за целия свят, и обзет от удивление и трепетен ужас, се обливаше в сълзи и ти зовеше така:Радвай се, изпълнена е благодат и светлина; радвай се, украсена е дар на прозрение.Радвай се, издигаща се във въздуха в молитвите си към Бога; радвай се, пустинно съкровище, утаено от света.Радвай се, съжителко на безплътните; радвай се, жилище на Светия Дух.Радвай се, чудо на Божието милосърдие, Марие равноангелна.
Кондак 2
Като видя благоговейния старец, изпълнен с ужас, преподобна, с тих глас си му казала: не бой се, Зосима, не съм дух, но земя, прах и пепел, и изцяло плът, нико¬га не помислила нищо духовно и нямаща никаква добродетел. Аз съм жена грешница, недостойна да гледам към небето и със страх зова с грешни уста към Бога: Алилуия.
Икос 2
Като искаше да разбере дивната тайна, скрита в теб, старецът падна в нозете ти и каза: заклевам те в името на нашия Господ Иисус Христос, заради Когото носиш тази голота, не скривай от мен твоето житие, за да явиш Божието величие. С него и ние дръзваме да те облажаваме така:Радвай се, светла висота на смирението; радвай се, неизчерпаемо богатство от духовни дарования.Радвай се, умъртвила своето тяло заради Божията любов; радвай се, пребивавала в непроходимата пустиня сама с единия Бог.Радвай се, сияеща с райска красота; радвай се, озарена от светлината на безстрастието.Радвай се, чудо на Божието милосърдие, Марие равноангелна.
Кондак 3
Укрепена от силата на Всевишния, ще ти открия, човече Божи, моите грехове и беззакония – си отговорила на Зосима – срамувам се, отче, но понеже видя тялото ми оголено, ще ти открия и делата си, но първо те моля: не бягай от мен, не понасяйки да слушаш за срамните дела, които извърших, но бъди милостив и се моли за мен, блудната, и към Бога, непогнусил се от мен, зови: Алилуия.
Икос 3
Имайки неизказано милосърдие и вечерял е митари и грешници, Той и към мен, падналата в бездната на погибелта, простря Своята Божествена ръка: когато пожелах да вляза в Господния храм, някаква сила ме възпираше, и докосналата се до сърцето ми светлина на познанието ми показа тинята на моите дела: аз започнах да плача за греховете си, да се бия в гърдите и да ридая горчиво. А ние, веселейки се на твоето покаяние, ти пеем така:Радвай се, защото Христовият глас призова заблудената овца от дълбоките дебри на греха; радвай се, защото със слъзни потоци си умила всяка твоя сквернота.Радвай се, защото с твоите сълзи си очистила дрехата на душата си; радвай се, защото Отец на щедростите отвори Своите обятия за теб.Радвай се, защото Знаещият твоите тайни грехове разкъса тяхното ръкописание.Радвай се, чудо на Божието милосърдие, Марие равноангелна.
Кондак 4
Обзета от буря от скръбни помисли, в ъгъла на църковния притвор си видяла иконата на Пречистата Божия Майка и със стенание си въззовала към Нея: заповядай, о, Владичице, да се отворят божествените двери и за мен, недостойната, и ми бъди Поръчителка, та, като видя Кръста на Твоя Син, да се отрека от света и от всичко, което е в света, и да отида, където Ти ме упътиш, зовейки към Бога: Алилуия.
Икос 4
Чула глас отдалече, който ти каза: ако преминеш Йордан, ще намериш блажено успокоение, ти си паднала на колене пред Приснодевата и си казала: о, Владичице! Да не се погнуси Твоята девствена чистота от моята недостойна молитва, бъди ми Ръководителка и Наставница по пътя на покаянието! Затова Ангели Божии, записали твоята изповед, в този час ти възгласиха:Радвай се, отхвърлила неистовството на страстите и плътската любов; радвай се, разкъсала всички мрежи на врага.Радвай се, заменила тежкото бреме на греха и дявола с благото и леко Христово иго; радвай се, преминала от греховна смърт към вечен живот.Радвай се, издигнала се от вратите на погибелта към райските двери.Радвай се, чудо на Божието милосърдие, Марие равноангелна.
Кондак 5
С Богосветли лъчи на благодат те просвети Пресветата Дева, Поръчителка на грешните пред Бога, и ти отвори дверите на Божието милосърдие и вратите на светия храм, в който си влязла и с много сълзи си се поклонила на Живоносното Дърво, чрез което бе спасен светът, и на разпнатия Господ, пролял Своята Кръв за твоето избавление, благодарствено си възпяла: Алилуия.
Икос 5
Виждайки Божиите тайни и това, че е готов да приеме каещите се, ти, всехвална Марие, си възкликнала от цяло сърце: Владичице Богородице! не ме оставяй! – и си се устремила в пустинята отвъд Йордан. А ние, почитайки твоето бягство, те посрещаме с песни:Радвай се, защото сърцето ти се уязви от всеопрощаващата любов на Спасителя; радвай се, защото си побързала да скриеш в пустинята съкровището на благодатта, което си приела.Радвай се, защото безвъзвратно си избегнала греховните сладости на света; радвай се, защото чрез твоето бягство си изгорила демоните с огън.Радвай се, защото с това бяство си зарадвала небесата.Радвай се, чудо на Божието милосърдие, Марие равноангелна.
Кондак 6
Проповядваш на всички паднали и отчаяни, всечестна, Божието човеколюбие и силата на покаянието: как умива, очиства и просветлява грешната душа, възвежда я горе и изпълва с веселие Божиите Ангели, е които и ние с тленни уста зовем: Алилуия.
Икос 6
Изгря за света от Йорданската пустиня светлината на твоите велики подвизи, Марие вечнославна, защото много години като твърд диамант и непоколебим стълб си се борила е твоите похоти като с люти зверове и с оръжието на кръста си отблъсквала нажежените стрели на лукавия. Затова, удивени от твоето свръхестествено търпение, с любов ти зовем:Радвай се, защото четиридесет и осем години си понасяла злострадания и труд в пустинята; радвай се, защото си претърпяла изгарянето на слънчевия зной, голотата и нощния мраз.Радвай се, защото си се топяла от глад и жажда; радвай се, защото докрай си умъртвила всяко пожелание на плътта.Радвай се, защото до кръв си се подвизавала в борба с греха, живеещ в теб.Радвай се, чудо на Божието милосърдие, Марие равноангелна.
Кондак 7
Като искаше да препъне твоето светло шествие към небесата, всеблажена, исконният враг на човешкия род не преставаше да влага нечисти помисли в теб, разпалвайки греховен огън в членовете ти и припомняйки ти предишния ти живот. А ти, многострадална, си падала на земята, обливайки се в сълзи и призовавайки на помощ Приснодевата, и не си ставала ден и нощ, докато не те озаряваше сладка светлина, подбуждаща те благодарно да пееш на Бога: Алилуия.
Икос 7
Нов човек, създаден по Бога, си се явила, преподобна, умъртвявайки докрай ветхия човек, си се облякла в Христа, всечудна, и си казала на Зосима: седемнадесет години претърпях безчислени страдания и оттогава до днес Божията сила запази моята грешна душа и смиреното ми тяло. Приеми от нас, недостойните, такива похвали:Радвай се, защото си умъртвила надиганията на страстите; радвай се, защото си победила самото естество.Радвай се, защото си изтребила всеки грях от своите душа и тяло; радвай се, защото в сърцето и в умъртвените си членове носиш Иисуса, Когото си възлюбила.Радвай се, защото си се облякла в дрехата на духовното веселие; радвай се, защото си влязла във вечния покой на Сина Божи.Радвай се, чудо на Божието милосърдие, Марие равноангелна.
Кондак 8
Виждайки твоето странно и преславно изменение, преподобна, мрачните демонски пълчища горчиво ридаеха, а всички небесни сили с ликуване възпяваха песен на Христа, прославяйки Божието милосърдие, непреодолимо от човешките грехове, и с висок глас зовяха: Алилуия.
Икос 8
Цяла си била в Бога, Марие всебогата, когато Зосима, обхождайки пустинята, се сподоби да те види. „Заклевам те, отче, в Спасителя Бога, да не казваш на никого това, което си чул от мен, докато Бог не ме вземе от този свят“ – си му казала. – „Сега си иди с мир, а през поста на следващата година ме причасти със Светите Христови Тайни на брега на Йордан“. След тези думи, неудържима като пустинолюбива гургулица, си се скрила от очите на стареца. А той се поклони до земята и целуваше мястото, на което стояха стъпките ти и зовеше:Радвай се, защото, отхвърлила греховния срам, си станала по-бяла от сняг; радвай се, защото си се просветила повече от слънчевите лъчи.Радвай се, защото всичките ти грехове са забранени и простени от Бога; радвай се, защото имаш дял със светиите.Радвай се, защото голяма е наградата ти на небесата; радвай се, защото, някога блудница, днес си станала Христова невеста.Радвай се, чудо на Божието милосърдие, Марие равноангелна.
Кондак 9
Всеки ум и помисъл се ужасяват от твоите страдания, всехвална, как заради Божията любов си понесла трудовете на пустинята, зовеше превеликият от отците Зосима и ридаеше: О, майко духовна! Ти си се приближила до Бога, ако можех, бих искал да вървя след теб и да гледам честното ти лице, и заедно с теб непрестанно да пея: Алилуия.
Икос 9
Словата на земнородните не достигат, за да възхвалят достойно твоите подвизи, всечестна: Кой може да изкаже слъзните потоци, които си проляла в молитви към Бога! Кой може да опише твоите страдания, всенощните бдения, борбите и теснотата на твоя живот? Просветила цялата пустиня с чудеса, като слънце си просияла, всечудна, затова те молим: озари сърцата ни с лъчите на твоята светлина и изпроси оставяне на греховете на всички, които ти зоват:Радвай се, начертала в себе си помрачения Божи образ във велика светлина; радвай се, благоухаеща с небесни аромати.Радвай се, украсена с чудеса като със звезди; радвай се, сияеща с лъчите на добродетелите.Радвай се, защото благовестиш Божието величие по всички краища на земята; радвай се, защото призоваваш небе и земя да възпяват слава на твоя Господ.Радвай се, чудо на Божието милосърдие, Марие равноангелна.
Кондак 10
Като взе животворящите Тяло и Кръв на Спасителя Бога, в деня на Тайнствената Христова вечеря, авва Зосима по твоето завещание късно вечерта излезе на брега на Йордан и взирайки се внимателно в пустинята, озарена от лунна светлина, и молейки се на Бога, говореше: Покажи ми, Господи, Твоето съкровище, скрито в пустинята! Покажи ми Ангела в плът, за да не си отида празен, носейки греховете си за изобличение, но радостно да Ти зова: Алилуия.
Икос 10
Старецът виждаше река Йордан като непреодолима стена между него и теб, преподобна, но ти, застанала от другата страна на реката, си осенила Йордан с кръстното знамение и си стъпила върху водата: а Зосима, като те видя да вървиш към него по водата, се ужаси и с радост ти зовеше:Радвай се, обитателко на небесния Божи рай; радвай се, защото творението се подчинява на твоята заповед.Радвай се, защото вълните се стелят под нозете ти; радвай се, защото Йордан ти служи, луната и звездите небесни се удивляват на твоята святост.Радвай се, дивно проявление на Божията сила; радвай се, одушевен храм на живия Бог.Радвай се, чудо на Божието милосърдие, Марие равноангелна.
Кондак 11
На тебе подобава да принасяш пение на Всемогъщия Бог, авва, си му казала, вървейки по водата: как ти, който си свещеник, дръзваш да се кланяш на мен, бедната, след като сам носиш страшните Тайни на Христа Бога! На тях, бидейки прах и пепел, с вяра се поклони и с трепет зовеше: Алилуия.
Икос 11
Озарена с небесна светлина, си се причастила с Божествените Тайни, и изпълнена е духовна радост, си издигнала ръце към небето и си казала: сега отпускаш Твоята рабиня, Владико! И обръщайки се към стареца, си казала: Прости, авва Зосима! Догодина, ако е угодно на Господа, пак ще ме видиш в пустинята; моли Го за мен, отче мой, моли Го, поменавайки винаги моята окаяност. И пак, прекръствайки Йордан, си преминала по водата. А старецът, не смеейки да те задържа за дълго, стенеше и ридаеше, и зовеше след теб:Радвай се, носеща в тялото си мъртвостта на Иисуса; радвай се, сияеща със славата на Неговото възкресение.Радвай се, облечена в благодат, като в дреха от светлина; радвай се, защото Божиите Ангели се удивляват на твоята чистота.Радвай се, защото адските сили се ужасяват и треперят от твоята слава; радвай се, светозарно жилище на Всесвета Троица.Радвай се, чудо на Божието милосърдие, Марие равноангелна.
Кондак 12
Окрилена от Божествената благодат, за един час си преминала надлъж пустинята, и в нощта на спасителните Христови страдания, след причастяването с Божествената Тайна вечеря, си заспала свят сън и в молитва за света си предала духа си на Господа, на Когото сега с Ангелите с неизказана радост зовеш: Алилуия.
Икос 12
Пеейки надгробно пение, богомъдрият Зосима умиваше със сълзи твоите честни нозе и след като дълго ти се моли, покри с пръст тялото ти, голо и покрито само с вехтата мантия, която някога ти даде. И обзет от радост и голям страх, удивлявайки се на Божието величие, стоеше и зовеше към теб:Радвай се, защото като чедо на светлината си преминала в незалязващата Светлина; радвай се, защото обителите на светиите приеха с веселие твоя дух.Радвай се, защото тялото ти се успокои в гроба, изкопан за теб от лъва в пустинята; радвай се, защото чрез теб Господ ми показа колко съм далече от мярата на съвършенството.Радвай се, ходатайко за целия свят пред Бога; радвай се, висота на постниците, слава на преподобните и красота на страдалците.Радвай се, чудо на Божието милосърдие, Марие равноангелна.
Кондак 13
О, преподобна майко, богоблажена Марие! Приеми принасяното ти от нас моление и предстоейки пред непристъпната Светлина, моли се на всещедрия Бог да бъде милостив и да изпрати светозарната благодат на покаянието на всички заблудени чеда на небесния Отец, устремили се от греха към дома на Отца, да ни сподоби в райските селения заедно с теб благодарно да Му пеем: Алилуя.
(Този Кондак се чете 3 пъти, а след това Икос 1 и Кондак 1)
Източник на акатиста: Отец Владимир Дойчев
Свързани публикации:
За първата Неделя на Великия пост (Неделя Православна) – проф. к.б. Тотю Коев
Втора Неделя на Великия пост – Неделя на св. Григорий Палама – Доц. д-р архим. Павел (Стефанов)
Трета Неделя на Великия пост – Неделя Кръстопоклонна – Макариополски епископ д-р Николай
Четвърта Неделя на Великия пост – на св. Йоан Лествичник – Доц. д-р архим. Павел (Стефанов)