Излезе от печат новият брой № 26 на списание „Интердисциплинарни изследвания“, издание на Националния археологически институт с музей при БАН.
В настоящият брой са включени четири публикации на различни теми. Първата статия представя резултатите от антропологични изследвания на отпечатък от човешка ръка върху тухла. Откриването на отпечатъци от човешки ръце и ходила в археологически обекти и предмети е изключително голяма рядкост. Още по-голямо изключение е анализа на тези следи с цел биологична идентификация на човека. Резултатите от изследването дават основание на Борислава Гълъбова да приеме, че отпечатъкът от ръка върху тухлата от село Плоски принадлежи на дете.
Обобщаващата статия: Тълкуване на археологическия запис: Археологическо пространство се основава на 4 доклада представени на сесия AR16 „Интерпретиране на археологическия запис: ГИС“, състояла се в рамките на годишната конференция на Европейската асоциация на археолозите в Глазгоу през 2015 г. В тази съвместна публикация е показано, че пространството има свое социално измерение, което може да помогне на археолозите да разберат как обществата в миналото са го използвалии за създаване на социално значение и стойност. Първият пример разкрива как застроеното пространство на едно селище изостря чувствителността, както на неговите жители, така и на външни посетители към установените обществени норми на поведение. Следващият пример показва как визуалната култура се състои от ментални стереотипи на монументални структури, които влияят на пространственото поведение на съвременните наблюдатели, които искат да изградят по свой собствен образ тези структури. Третият пример разкрива потенциала на ГИС и 3D представянето за анализ и интерпретация на пространствената организация на голям градски център от Римско време. Последният пример представя критика на типичното разбиране за организацията на пространствени данни в археологията и предлага начин за анализ на налични и непълни данни с цел извличане максимална информация, което да води до кохерентни интерпретации от иначе различаващите се и слабо свързани данни.
Резултатите от проекта: СОЦИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ТЕХНОЛОГИЯТА НА КЕРАМИЧНОТО ПРОИЗВОДСТВО В ЮГОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ VI-II ХИЛ. ПР. ХР. показват приложението на различни методи за изучаване на керамика от праисторията. В тази статия са представени дейности и данни, получени през първата година от проекта. Изследователският район обхваща Югоизточна България с включени девет основни обекта. Предмет на това инструментално изследване са образци от глини, керамика, отпечатъци от органични останки върху керамика, пигменти за рисуване, оцветяване и инкрустация, отпечатъци от рогозки и кошници. За разрешаването на поставените проблеми са приложени различни методи и анализи: картографски анализ и описание на ландшафта, морфологичен и типологичен анализ, датиране; инструментални методи; химичният състав на пробите, сканираща електронна микроскопия (SEM ), петрографският анализ и др.
Мария Костадинова-Аврамова прилага геомагнитния метод при проучването на три колекции – римски тухли (от крепостната стена на Диоклецианопол, гр. Хисаря), турски тухли (от турска джамия, разкрита на територията на църквата „Св. 40 мъченици”, гр. Велико Търново) и тухли, върху които е щампирана точната дата на тяхното производство (от територията на църквата „Св. 40 мъченици”). Дефинирани са следните датируеми интервали, получени при 95% ниво на вероятност (2σ): 1817 – 1894 г. (турски тухли) и 1833 – 1894 г. (щампирани тухли), като те съвпадат с края на археомагнитния ред от данни. Полученият за турските тухли времеви интервал предполага, че е по-вероятно те да са били произведени в края на Османския период, отколкото в края на XVII – началото на XVIII. Турските тухли и тухлите с надпис са включени в Българската археомагнитна база данни като реперни точки с археологическите им дати. Повторното изследване на тухлите от крепостта при Хисаря даде основание да се направи една много важна корекция в базата данни, което показва колко важно може да се окаже в някои случаи преразглеждането на старите резултати.
Онлайн версията (със свободен достъп) вече е достъпна на адрес http://journals.naim.bg/index.php/IntStudies/issue/view/15/IntStudies-26-2019, откъдето можете да я свалите като pdf файл.
Източник: http://naim.bg/