Творчеството на игумения Валентина (Друмева) от Калоферския девически манастир „Св. Въведение Богородично“
(доклад изнесен от Галя Тодорова на международната богословска конференция „Свето-Йоанови четения“ в София, юни 2017 г.)
Майка Валентина е истинско явление в съвременния духовен живот в Българската Църква. Тя е известна като автор на много книги, но малцина са запознати с цялостното й творчество, което досега не е било обект на специално изследване. Някои от книгите на монахиня Валентина са ставали особено популярни през годините, за тях е говорено, правени са екранизации, но досега не е правен пълен преглед на нейните издания и цялостно творчество. Всъщност, и тя самата не знаеше броя на своите книги и когато в хода на настоящото изследване я помолих да направи списък на всичките си книги, ми каза учудено: „Мислех че са около 40, но те излязоха 60„. Целта на настоящото изложение е да се запознаем накратко с нейните книги и с главните акценти от дейността й на християнски писател.
Монахиня Валентина, в света – Стойка Стоева Друмева, е родена на 18 август 1934 година. Тя произхожда от вярващо семейство, което поколения преди да се роди тя, е водело духовен и въцърковен живот. Дядо й е бил настоятел на храма в село Войводино, Варненско, в което е родена. От малка е възпитана във вярата, била е дете, привързано към книгите и размишленията, но не е била особено затворена в себе си. Като дете и ученичка никога не е писала и не е имала влечение към литературно творчество. Насочва се към математиката, макар че е обичала и литературата, но по време на социализма литературата е обременена с атеистична идеология. Самата тя казва : „Чрез математиката исках да се съхраня духовно. Аз бях възпитана във вярата и си пазех съвестта.“ Но през цялото време на своето детство и юношество тя има вътрешна, неосъзната наклонност към литературата, вероятно в наследство от майка си, която е била поетична натура. От нея са останали 110 записани песни. След като завършва Полувисшия институт за прогимназиални учители във Варна, със специалност математика, известно време е учителка в прогимназията във Вълчи дол. След две години, поради липса на достатъчно кадри, я назначават за редовен учител по математика в гимназиалния курс, където учат по 8 паралелки на випуск. Задочно записва да следва висше образование по математика в Софийския университет.
Но по-късно тя почувствала повика на Бог в сърцето си и осъзнала своето монашеско призвание. При едно свое посещение в Калоферския манастир разбрала, че Бог й посочва именно това място за нейния подвиг и спасение. Монахиня Валентина постъпва в Калоферския девически манастир през 1960 г. По време на честването на 100-годишнината от обновяването на манастира, на 29 юли 1962 г., тя е постригана в монашество от приснопаметния патриарх Кирил, в присъствието на тогавашния Пловдивски митрополит Стефан и много духовници, събрани за тържеството. По това време игумения е майка Таисия, голяма духовна подвижница и наставница на майка Валентина в монашеството. В началото на своя монашески живот се е занимавала с присъщите за монахинята дейности в манастира и не е имала някакво влечение или необходимост да пише.
Всичко започва така. Тя е искала да опознае историческото минало на светата обител, с която е свързала завинаги живота си. Разбрала, че тя е горяла три пъти през турското владичество. Третият път е било по време на Освободителната война, което е било най-разорително. По тази причина се оказва, че няма никави писмени сведения за тривековната история на манастира. Монахиня Валентина се заема да търси малкото от това, което е оцеляло. Събира спомени, ползва библиотеките и държавните архиви в Пловдив, София и Варна. Работата по проучването продължава 20 години. Получава се един доста представителен и много ценен труд от 400 страници, който излиза веднага след промените, издаден по чудо от Министерството на народната отбрана със седействието на висш военен. Книгата е в скромен вид, с резюме на български, френски и руски език, а заглавието е „Девически манастир „Св. Въведение Богородично и метосите в Калофер„. В него тя успява да документира освен историята, също така и уставите на манастира и метосите, които са важен извор за монашеския живот по онова време. Описва и книжовната им дейност на духовни средища, което и изключително ценен документ за дейността им през последните три века. Събира и публикува историята на много подвижници и мъченици, просияли пред Бога в Калоферската света обител и в метосите. Книгата не е просто история, а описание на духовния живот на десетки исторически личности. Публикува имената на всички избити от турците монаси и монахини при третото опожаряване на манастира и метосите. Книгата е преиздавана два пъти от Зографския манастир. Майка Валентина цени особено много този свой труд, който е посветен на Калофер и региона.
От изследването на историята на духовните обители се раждат други интересни теми, свързани с Калофер. Тя попада на много вълнуващи човешки съдби и истории, които започва да отразява в поеми и стихове. Първата книга в този литературен жанр е „Искри от паметта народна„, издадена през 1993 г. Това са 220 страници поезия на исторически теми, плод на дългогодишни изследвания и събираческа дейност.
Покрай историята на манастира тя се запознава в дълбочина с миналото на Калофер. Особено впечатление й прави средновековният град по средното течение на Бяла река с лъчезарното име Звъниград. На него тя посвещава 111 страници поеми, с които разказва пленителната му история. Книгата „Звъниград“ излиза през 1998 год. Поетичната история на Звъниград, преминал по-късно в Калофер, продължава в друга книжка от тази поредица, отново в стихотворна форма. Това е книгата „Светини, опръскани в кръв„.
Поезията в творчеството на майка Валентина е важна отделна тема. Самата тя споделя: „Поезията дойде сама и неочаквано. Вдъхновението беше толкова настоятелно, че всеки ден се раждаха стихове. Стигнаха хиляди на брой.“ От тях излизат от печат само най-добрите, поместени в три стихосбирки. Най-търсена и четена е: „Изповеди“ – 162 страници.
Преиздавана е два пъти. Книгата отразява духовните и молитвени размисли на монахинята в няколко раздела: Молитвен зов, Съзерцания, В храма на природата, Манастирски напев, Свещен роден край, Празници, Отвъдни брегове и Размисли.
Мотото на стихосбирката е:
„Склоних глава със сведени очи
И стори ми се, че докоснах рая.
В душата утешена досега звучи
Мелодия, разкриваща безкрая.
Как исках, молех времето да спре
И с Теб, Христе, в житейското море
Да бъде тих и лъчезарен моят ден,
Да бъде вечност този миг свещен!“
Поезията се излива от монахинята като неспирен поток от вдъхновение и озарения, молитви и стихове. Тя пише много леко, думите са нежни и напевни. Втората й стихосбирка се ражда две години по-късно през 1994 г. Казва се „Озарения“ и е 170 страници. Тя също съдържа избрани стихотворения.
Третата книга с поезия е „Жажда на духа“ – 153 страници, излиза през 2005 г. Има три раздела: При Бога, При човека и При себе си.
След исторята и поезията друга голяма тема в творчеството на майка Валентина са децата. През 1991 г., непосредствено след падането на атеистичната власт, на Неделя Православна, майка Валентина отваря в манастира в Калофер прочутото Неделно училище за децата от града. Идеята за него възниква, когато сектата на адвентистите в града, получила възможност свободно да извършва дейността си, започва да привлича деца към тяхното училище. Майка Валентина вижда голяма опасност в тяхната дейност и казва на отците от града: „Давайте да ги спасяваме. Не ме интересува как, но децата не трябва да остават при адвентистите„. През неделното училище минават стотици калоферски деца, които тя и сестрите от манастира възпитават в православната вяра. Двадесет и седем години по-късно в него се учат децата на първите му ученици. Майка Валентина, може без преувеличение да се каже, е доайен и старши педагог по вероучение в страната. Едва ли някой друг в България в последните няколко десетилетия има по-богат и по-дългогодишен опит от нея в преподаването на Православие. Тя е събрала уникален и безценен опит в методиката на преподаването на вероучение на децата – от детската градина до гимназиалните класове. През цялото време обаче трудностите при създаването на училището и обезпечаването му с учебни помагала и литература е голяма. По това време, а и дълго след това, няма духовна, особено художествена детска литература. Наложително е сложните за децата богословски и нравоучителни текстове да се адаптират не само на прост и разбираем за тях език, но и да бъдат интересни и увлекателни, като изобилстват с близки до тях примери. Майка Валентина казва: „Принудих се сама да съчинявам. Понеже нуждата е голяма, излязоха 24 вероучителни помагала„. От тях има две стихосбирки: „Апостолът на свободата“ – 74 стр. и „Християнче съм по вяра“ – 132 стр. Стихотворенията са предназначени за тържествата в края на учебната година. Приложени са и забавни нравоучения – 18 на брой.
След тях излизат 9 книжки с разкази. Това са: „Майчина заръка“ (160 стр.). Тя предизвиква интереса на Българската национална телевизия и по нея се правят две филмчета за деца, под надслов : „Стълбица към небето„. Втората книжка с разкази за деца е „Цветя от Рила“ (99 стр.), която съдържа 26 разказа за живота на св. Иван Рилски, адаптирани за деца. Тази книжка става любимо четиво на всички деца. Преиздавана е три пъти; има и издание на английски език. Третата книжка е „Православно християнче“ (114 стр.). „Православно букварче“ е написана специално за детските градини и предучилищната възраст (126 стр.). Децата особено се впечатляват от разказа: „С Божия закрила“. Петата книжка с разкази е „Жива вяра“ (173 стр.) В тази книжка са отразени истински случаи от живота на децата от неделното училище. „Огънче Божие“ е 160 стр. Книгите „Горско изворче“ (152 стр.), „Добрата дума“ (205 стр.) и „Най-голямото добро“ (207 стр.) са предназначени за по-големи деца и юноши. Излизат и две книги с драматизации и пиески за деца. Това са „Доброто сърце“ и „Чудо на Христовата любов“ (196 стр). Всички те са поставяни от учениците в неделното училище и са изпълнявани с голям успех. Майка Валентина споделя: „Децата са жадни за изява на сцената„. По нейни стихове излезе и нотиран сборник: „Бистро изворче“ (137 стр.) с песни за деца. Няколко композитори се включват в създаването на песните. Най-добри мелодии, според майка Валентина, е сътворил Николай Николаев, преподавател в Института за усъвършенстване на учители „Анастасия Тошева“ в Стара Загора. Децата ги пеят с радост. Любимите им песни са: „Пролет в Калофер“, „Звъниград“ и песента за Екзарх Йосиф.
Освен поезията, разказите и пиесите, майка Валентина издава и 10 книги с Уроци за Неделното училище. Това са : 1) „При извора“ (211 стр.). Тя е свързана със земния живот на Иисус Христос. Има приложени Поуки върху десетте Божи заповеди, както и извадки и поучения от Евангелията. Много полезна се оказва книгата с уроци 2) „Старозаветни мъдрости“ (185 стр.). Тя представлява етична разработка на мъдрости от св. цар Соломон и книгата Еклисиаст. Друга важна книга за неделното училище се оказва: 3)“Христос въплътен Бог“ (253 стр.). Уроците в нея изясняват божествената природа на Месия. Причина за написването и е противодействие на неправославните (главно протестантски) издания, предназначени за деца, които започват масово да навлизат по това време в страната. В учебника, освен исторически и догматически въпроси свързани с Боговъплъщението, се правят и сравнения с протестантизма и римо-католицизма.
Класически за преподаването на катехизис и религия се оказват и двата тома „Православно вероучение за деца“ и „Православно вероучение за младежи“ – съответно по 330 и 290 страници. В отговор на нашумялото празнуване, включително и в училищата, на „римо-католическия св. Валентин“ като комерсиален „празник на любовта“, който стана много популярен сред младежите, майка Валентина пише книгата „Жития на светиите, носещи името Валентин и Валентина“, която внася разяснение по темата и акцентира върху празнуването на почитани от Православната църква светии, носещи това име. И тъй като литературата за деца е малко, а ние в Църквата черпим вдъхновение и пример от светиите и подвижниците на вярата, майка Валентина счита за необходимо да напише „Жития на светиите за деца и юноши„, които издава в 4 тома, с общо 1040 страници. В тях на достъпен за децата език и съкратено са разказани житията на светиите, като е точно спазен житийният текст.
Другите големи теми в творчеството на майка Валентина са мъченичеството и отшелничеството. На тези теми тя посвещава много време и те заемат огромен обем от нейната изследователска и творческа дейност. Още по времето, когато изследва историческото минало на Калоферския манастир, тя използва много духовна литература и академични издания. Силно впечатление й прави мъченическият и подвижнически подвиг на българските светии. Започва да пише кратки исторически очерци въз основа на исторически и археологически проучвания. Майка Валентина разказва: „Насочих се към историческия художествен разказ, защото исках да го използвам в уроците по вероучение. Фактите, без да се отклонявам от истината, обличах в художествена форма за по-голяма достъпност„. Излизат два тома „Разкази за българските светии и за светиите свързани с България„. Първият том има раздели: Римо-византийско време, Първо Българско царство, Второ българско царство и Турско робство. Двата тома са съответно 565 и 407 страници. В тези книги са извадени от забрава много мъченици и преподобни подвижници, за които широката аудитория почти нищо не знаеше дотогава. Появява се и трети том от поредицата „Разкази за българските светии. Отшелничеството в България„. В него са разгледани сведенията за скалните отшелници и исихасти от цялата страна. Особено ценно е изследването на подвижници на благочестието от Преображенския, Троянския и Бачковския манастир. За целта тя обхожда тези манастири и изследва летописите им. Събира спомени на монасите, които вече не са между живите. Осъзнавайки сериозността на темата, тя намира за уместно изложението да има документално-научна и житийна стойност. Следващият том е вече научен труд. Особено място е отредено на родопските мъченици. Извадени са от забрава още много подвижници на християнското благочестие по нашите земи. Така се ражда „Мъченичество и подвижничество за Христа по нашите земи„. В книгата е отделено и специално място за отшелничеството и подвижничеството в Рилския манастир. Следващата книга от поредицата е „Духовното благоухание на Рила„. Това са очерци за рилското подвижничество и благочестие, според летописи и исторически документи. Последната глава представлява кратък рилски патерик. Той съдържа поучителни примери от живота на рилските монаси и от обителите на постниците около манастира, от което научаваме за големи духовни личности, просияли в Рилската пустиня. Посочени са 16 примера. Към съвременните подвижници, мон. Валентина прибавя и подвига на игуменията на Калоферския девически м-р монахиня Възкресия, за която излиза отделна кратка биографична книжка: „Игумения Възкресия (Величкова) – една съвременна подвижница на монашеското благочестие„.
Работейки върху поредицата изследвания за монашеството, възниква идеята да напише книга за монашеството в България от появата му до наши дни. До този момент майка Валентина е събрала много данни от досегашни изследвания, особено за скалното монашество у нас, възникнало по нашите земи още преди основаването на Българската държава. Така излиза първата по рода си история на „Монашеството по българските земи“ (424 стр.) – изследване въз основа на исторически и археологически проучвания. Освен скалното отшелничество е представено старобългарското монашество, а също – монашеството през времето на византийското и турското владичество и до наши дни. Особено внимание е отделено на Студийския устав, който тогава е бил основното ръководство в духовния живот на българските монаси.
И сега вече идваме до най-голямата и трудоемка тема, едно изключително важно и подробно документиране на „Български свещеници – изповедници на вярата в най-ново време„, от което излизат 15 тома. Майка Валентина споделя по този повод:
„Много пъти бях подтиквана да изследвам подвига и изповедничеството на българското свещенство през атеистичния период. Отказвах, защото мислех, че ще се занимавам с политика. Впоследствие осъзнах, че през този период нашата Църква остана без памет. Не се говореше и не се пишеше, защото се смяташе, че тя отживява времето си. Не знаеха богоборците, че тя не е човешко дело, а дело на Светия Дух, което никой не можеше да унищожи. Разбрах, че трябва да се изследва и запише това, което половин век тънеше в забрава. Наложително беше да се опише подвигът на достойните български свещеници, пострадали от атеистичната власт, без да се политизират нещата. Трябваше само да се извади по спомени и документи подвигът, въпреки че беше вече доста късно и много неща потънаха в забрава. А и хората се въздържаха още да говорят по този въпрос.“
Започвайки, тя осъзнава че това е огромен и много отговорен труд. Черпи сведения от държавните архиви и тръгва да обикаля страната като обхожда безброй градове и села. Прави си специална карта, на която отбелязва всички посетени от нея места, като внимава да не пропусне нито едно неизследвано кътче на родината. Работата по изследването и анкетирането продължава седем години. Много от местата посещава повече от веднъж. От издателството на Зографския манастир, което застава зад нея в този огромен труд, й осигуряват шофьор и кола, което много подпомага нейната дейност. Така, майка Валентина събира сведения за 635 духовници, пострадали от гоненията против Църквата, чийто подвиг отразява в 15 тома, които излизат от печат от 2007 до 2014 година. Така се събират повече от 4000 страници история на подвига на българските духовници през атеистичния период. От всичките 635 изследвани духовнници 103 се оказват убити заради вярата и убежденията си, а останалите са страдали по лагери и затвори. В последния том майка Валентина отделя внимание и на темите : 1) Гонения на висшия църковен клир; 2) „Народният съд“, затвори и лагери; 3) Софийската духовна семинария; 4) Съдбата на някои от убийците и мъчителите. Прави и пълен списък на местата на убийствата или мъченичествата на свещениците по лагери и затвори.
От проучваните в процеса на работа духовници, някои се открояват особено. За тях майка Валентина пише отделни книги. Това са „Архимандрит Сергий (Чернов) – подвижник на благочестието и страдалец за Христовата вяра“ , „Отец Петър от Враца – вдъхновен пастир и изповедник за Христа от най-ново време“ и „Святост за България – живот, дела и подвизи на отец Георги от Жегларци„. Още една книга излиза също в резултат от работата й по голямата тема за съвременните изповедници и мъченици – това е книгата „Съвременни чудеса„, които майка Валентина събира отделно. Това са чудесата, съпътствали подвига на изповедниците на вярата през комунизма.
Друга голяма тема, която се обособява в нейното творчество и върху която продължава да работи и до днес, самата тя нарича най-общо „духовна литература“, посветена на различни въпроси на вярата. Книгите от този тематичен кръг се радват на голяма популярност и често се преиздават. „Копнежи“ е сборник с есета, които са илюстрирани по БНТ и които четеше Николай Бинев. Под формата на есета излизат и някои други книги на духовни теми. Вдъхновени от св. Николай Велимирович и неговите „Езерни молитви“ са есетата, които са обединени в книгата „Охридско поточе„. На достъпен език излизат и поуките от някои стихове на Псалмите и по Тълковния псалтир на монах Евтимий Зигабен, по които майка Валентина съставя „Псаломски уроци„. Това е последната понастоящем – шестдесетата! – книга на монахиня Валентина. Скоро ще излезе от печат „Историята на Неделното училище в Калофер„, което вече 27 години дава своите плодове. Бодра духом, на 83-годишна възраст, майка Валентина продължава да работи върху още нови проекти, които, с Божията помощ, предстои да видим осъществени в близко бъдеще.
Да кажем и няколко думи за издателствата и хората, които са подкрепяли нейната дейност през годините и без които нейният труд нямаше да достигне до нас. Първите шест книжки издава фондация „Христо Ботев“ в Калофер с председател Георги Радев. След неговата кончина, по милост Божия, всички останали книги издават Зографският манастир, издателствата „Братско слово“ и „Православно отечество“. Майка Валентина казва: „Особено ценна беше помощта на йеросхимонах Василий Зографски, който участва в оформлението, редакцията и издаването на книгите. С любов и всеотдайност той помагаше в обработката, особено на томовете за свещениците през атеистичния период, за което съм му безкрайно благодарна. Скромните ми трудове излизаха отначало с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Арсений, а след неговата смърт – с благословението на Негово високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай.“ Майка Валентина, която е изключително скромна в преценката си за своя труд, както разбира се приляга на една истинска монахиня, казва: „Нищо от това, което написах не е мое. Бог ми го даде!„
Цялото творчество на майка Валентина е изключително приносно за Българската православна църква и послужи на дело за нейното възраждане след атеистичния период. Тя е истински носител на живото Предание на Църквата, което става и неин личен духовен опит. Може смело да се каже, че майка Валентина е най-продуктивният български християнски писател от 20 век досега със своите вдъхновени 60 книги, като продължава да твори и досега.
–––––––––––––––––––
Книгите на майка Валентина могат да бъдат закупени в София в книжарниците на храмовете: „Св. Георги – Ротондата“, „Св. Неделя“, „Св. Седмочисленици“, „Св. Николай“ („Руската църква“) и др. Могат да се поръчат и директно по телефона на Калоферския манастир с доставка по куриер.
Източник: https://bg-patriarshia.bg/
Заглавна снимка: http://www.kaloferskimanastir.com/