Четиридесет дни след Възкресение Христово се празнува Възнесение Господне – 28 май 2020 г. Честит Празник!
За Христовото възнесение на небето – от св. Софроний Врачански
И възлезе на небесата,
и седи отдясно на Отца.
Благослови, отче!
Благочестиви християни, днес небесата се веселят и отварят дверите си, за да приемат Иисус Христос, своя Творец, Който се възнася с тялото Си от земята на небето. Днес ангелите радостно посрещат царя си, за да вдигнат тялото Му на раменете си, и Той днес сяда отдясно на Бог Отец, където си беше отначало, както ще чуете сега от Евангелието.
От Лука, зачало 24
„В онова време, когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам! Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух; но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви? Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам. И като рече това, показа им ръцете и нозете. А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене? Те му дадоха късче печена риба и вощен мед. И като взе, яде пред тях. И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите.
Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията, и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим; а вие сте свидетели за това; и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре. И ги изведе вън до Витания и като дигна ръцете Си, благослови ги. И както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост. И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.“
(Лук. 24:36-53)
Тълкувание
Чувате ли, благочестиви християни? Днешният празник е толкова чуден и славен, че не може да се опише с език; защото на днешния ден мнозина евреи и самите апостоли се убедиха, че Христос е истинският Бог.
Когато Христос се роди, евреите казаха, че Той е син Иосифов от Назарет (Иоан. 1:45; ср. Лук. 3:23). Когато се разпна, казаха: Нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него (Мат. 27:42). Когато възкръсна, казаха, че апостолите Го били откраднали от гроба, докато стражите спели (вж. Мат. 28:12-15). А днес, като видяха с очите си преславното Христово възнесение, не можаха да кажат нищо; защото, когато Христос се възнасяше от Елеонската планина, там имаше голямо множество народ, които наблюдаваха с очите си как Той се възнесе на небето.
Ангелите и облаците слугуваха на издигането Му и въздухът Му се покорява като на Бог. Небесните порти се отвориха, защото ангел викаше на средните ангелски чинове да махнат небесните порти, за да влезе Христос, Царят на славата (ср. Пс. 23:7-10).
Наистина неописуема е радостта на днешния празник; защото Сам Христос отиде днес на небето, за да ни приготви място. Затова заповядва и на ангелите да махнат небесните порти, та да може да влезе всеки, който желае; защото Христос иска да бъдем там, където е и Той (вж. Иоан. 14:3).
О, наша преголяма слава и почест! Наистина, блажени сме ние, които бяхме удостоени да достигнем до времето, което пророците желаеха и не го достигнаха (вж. Мат. 13:17); защото преди Христа небето беше заключено и в него не можа да влезе нито праведният Авел, нито благоугодният Ной, нито страннолюбивият Авраам, нито Боголюбивият Давид, нито който и да било друг праведник.
А сега небето е с отворени порти и който иска, може да влезе там, където влезе Христос, за Когото средните ангели питаха и казваха: „Кой е тоя Цар, Който идва тук с тялото Си и с кървава риза?”. Тогава архангел Гавриил им рече: „Това е нашият силен Господ, Който победи дявола и проля кръвта Си за спасението на човешкия род. Излезте да Го посрещнете”.
Средните ангелски чинове не познаваха Христа, защото Христовото въплъщение бе скрито от хората и от ангелите, но не от всички ангели, а само от средните чинове. Защото всичките ангели са девет чина, които се делят на три части по три чина. В първата част са престолите, които знаеха за Христовото въплъщение. Във втората са властите; те са средните чинове и не познаваха Христа; затова питаха за Него. В третата са ангелите, които са близо до видимия свят; те познаваха Христа; защото Го славословеха над Витлеемската пещера, когато се роди. И така, когато всички ангелски чинове видяха, че Христос преминава с тялото Си през техните полкове, се покланяха със страх и пееха: „Аллилуя”.
А Христос, като премина, възлезе най-отгоре и седна отдясно на Бог Отец, където си беше отначало. За да ни проправи път и да ни покаже, че там не е възможно да влезе никой, докато не се научи да търпи всички неприятни събития в живота си. Защото няма друг път за там, освен търпението, с което и Сам Христос премина и влезе в славата Си. Както казва за Него Исаия, че дрехите Му били червени, като напръскани с вино; защото Христос тъпкал жлеба Сам, без друг да Му помага (вж. Ис. 63:1-3).
А какъв е бил този жлеб? Това били мъките, които Той претърпя за нас от разгневения против нас Бог. А червеният цвят на дрехите Му означава самата Христова кръв; защото Христос Сам, без помощник, тъпка този жлеб (Божия гняв). „Чаках – казва – да поскърби някой за Мен, но нямаше” (Ис. 63:5); защото бе изоставен не само от хората, но като че ли бе изоставен и от Самия Бог заради греховете ни, затова и каза на кръста: Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил? (Мат. 27:46; Марк. 15:34).
И не само това претърпя Христос, но и още много. Когато се родил, избягал от Ирод в Египет, и след това много пъти бягал от евреите, които искали да Го убият с камъни, за което казал: Лисиците имат леговища, и птиците небесни – гнезда; а Син Човеческий няма де глава да подслони (Мат. 8:20; Лук. 9:58).
Целият Христов живот бе само едно търпение и непрестанна борба с дявола. Помислете само колко удари, подигравки и безчестия претърпя с голяма кротост на Пилатовото съдилище!
Затова и Бог Отец Го прослави, както Павел казва: Виждаме Христа увенчан със слава (…) заради претърпяната от Него смърт (ср. Евр. 2:9). Както и днес се възнесе славно за Своето търпение.
Така и всички Негови ученици прекараха живота си с такова търпение само и само да получат тази вечна слава. С такова търпение първомъченик Стефан, когато го убиваха с камъни, видя небето отворено и Христа – отдясно на Бога, и получи онази безкрайна радост.
С такова търпение всички мъченици, за които говори свети Иоан Богослов в книгата „Откровение”, получиха вечна слава. „Видях – казва – пред Божия престол голямо множество народ и племена, облечени в бели дрехи и с палмови вейки в ръце. И понеже не знаех какви са, един старец ми рече: „Тези хора са дошли тук с голяма скръб (от голямата скръб) и са изпрали дрехите си с кръвта си, която проляха за Христа. Затова стоят тук пред Бога и Той е сред тях” (ср. Откр. 7:9, 14, 15).
Благочестиви християни, ето, сами виждате, че няма друг път, който да води към Небесното царство, освен търпението. Никой да не мисли, че ще влезе в него без търпение. Защото Сам Христос казва: „Както Аз с мъки и търпение се възнесох на небето, така и вие с търпение ще влезете в него” (вж. Лук. 21:19). А Павел казва: „Ако умрем като Христа, тогава ще царуваме като Него” (ср. 2 Тим. 2:12). Обаче търпеливите не само царуват на небето, но много пъти Бог ги прославя и на земята. Както прослави Иосиф в Египет, след като беше претърпял робство и тъмница. Така и Давид стана цар на израилтяните, след като претърпя толкова гонения от Саул. Така и мнозина други първо плакали и търпели, а после светло се веселили и казвали: „Преминахме през огън и вода и влязохме в покой” (ср. Пс. 65:12).
Но ако някой каже: „Защо Бог изпитва по този начин Своите угодници?”, ще му отговоря: „За да види дали имат истинска любов и желание за вечните блага”. Той ги е изпитал – казва – като злато в горнило и ги е приел за Себе Си (Прем. 3:6). Както и пшеницата не става годна за царската трапеза, докато не бъде смляна и изпечена. Или пък както едно зърно, докато не изгние, не може да даде плод. Така и Божите угодници принесли плод с мъките си и станали достойни за Небесното царство. Защото колкото повече търпим тук, толкова повече ще се прославим там.
Затова трябва да сме търпеливи по отношение на всяко зло и при много беди и скърби да не изпадаме в малодушие, а да търпим мъжествено всички злини, ако искаме да влезем в онази вечна слава на небето. Защото тя не може да бъде придобита без търпение. Вижте как Самият Христос, Който е Началник на нашата вяра (вж. Евр. 12:2), претърпя кръстна смърт с хули и едва след това седна отдясно на Божия престол. Така и ние, ако претърпим всички беди в живота си, може да влезем във вечната слава, която ни е обещана от Бога.
Блажен, който изтърпи всичко; защото ще получи от Бога венеца на живота (ср. 1Петр. 5:4), както казва Христос: „Който победи, ще седне с Мен на Моя престол, както Аз седнах с Моя Отец, когато победих” (ср. Откр. 3:21 – На оногова, който побеждава, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол).
Затова и ние трябва да търпим всяко зло. За което най-накрая и аз коленича пред Бога и казвам:
„О, Царю Небесни и Победителю на всички видими и невидими врагове, помогни на всички ни, които днес тържествено славим славното Твое възнесение. Облечи ни с Твоята сила отгоре, както си облякъл някога апостолите, и винаги бъди неразделно с нас. Научи ни на всяко добро. Дай ни Твоя мир и Твоето търпение, за да можем да побеждаваме всяко зло за слава и чест на Твоето свято име, сега и винаги и във вечните векове, амин”.
Св. Софроний Епископ Врачански
Из „Неделник“, издание на Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2007 година
Източник: http://www.pravoslavieto.com/
Молитвена възхвала:
АКАТИСТ НА ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ
Кондак 1
Поборниче Воеводо, Творче на небето и земята! На Тебе, Победителю на смъртта, принасяме похвално пение, защото след Твоето пресветло възкресение от мъртвите се възнесе със слава на небето и с Твоята пречиста плът седна отдясно на Бога и Отца, за да издигнеш със Себе Си и нашето естество, и навеки да ни избавиш от грехове и вечна смърт. А ние, като празнуваме Твоето Божествено Възнесение, с Твоите ученици от душа Ти зовем:
Иисусе, възнесъл се от нас на небето, не ни оставяй сираци.
Икос 1
Ликовете Архангели и Ангели застанаха до Тебе, Царю на всички, на Елеонската планина и като гледаха със страх Твоето възнасяне с плът на небесната висота, прославяха величието на Твоето човеколюбие и Ти пееха така:
Иисусе, Царю на Славата, възлез на небесата при възклицание на тръбен звук; Иисусе, Господи на силите, седни на Херувими и полети на ветрени криле.
Иисусе, предвечни Боже, въззови със силен глас, за да потрепери цяла земя; Иисусе, небесна Светлина, яви Твоята сила на облаците, и огън да се възпламени от Твоето лице.
Иисусе, Изкупителю на творението, приготви Твоя Престол на небесата и Твоето Царство да няма край; Иисусе, Творче на небето и земята, седни отдясно на Твоя Отец, за да бъде Бог на всичко във всички.
Иисусе, възнесъл се от нас на небето, не ни оставяй сираци.
Кондак 2
Апостолите, видели Те възкръснал от мъртвите, Владико Господи, когато през четиридесет дни им Се явяваше и им говореше за тайните на Царството Божие и получили от Тебе заповед да не се отделят от Иерусалим, но да чакат обещанието на Отца, докато се облекат в сила свише, се събраха и пребъдваха единодушно в молитва, и с едни уста и едно сърце Ти пееха: Алилуия.
Икос 2
Откривайки смисъла на Божествения промисъл, всеблаги Иисусе, Ти изведе Своите ученици до Витания, възведе ги на Елеонската планина и започна да ги подготвяш за великото тайнство на Твоето възнесение на небето, като им казваше: Приближи се, о, приятели Мои, времето за възлизане. Затова идете, научете всички народи на словото, което чухте от Моя глас, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Светия Дух. А те, мислейки още за земното, питаха: не в това ли време възстановяваш Царството Израилево? Но Ти им каза: не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт, за да бъдат винаги готови за среща със Своя Небесен Жених, и да зоват:
Иисусе, добри Пастирю, не се отделяй от нас, но неотстъпно бъди с нас; Иисусе, Учителю благи, изпрати ни Светия Дух Утешител, за да пребъдва неизменно с нас.
Иисусе, Просветителю наш, просвети душите ни за Твоето възнесение към Небесния Отец; Иисусе, Спасителю наш, спаси ни с Твоето застъпничество от малодушие и от буря.
Иисусе, Наставниче наш, със словото на Твоите уста ни научи как да Ти служим; Иисусе, Помощниче наш, чрез Светия Твой Дух ни припомни Твоето откровение.
Иисусе, възнесъл се от нас на небето, не ни оставяй сираци.
Кондак 3
Като искаше да облечеш Твоите апостоли със сила свише, Иисусе, Ти им обеща на Елеонската планина съшествието на Светия Дух и им заповяда да Ти бъдат свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея, дори до краищата на земята, като им каза: Дойдете и влезте през Моите врата, пригответе Ми пътя и проправете път на Моите люде, отместете камъните от пътя и издигнете знамение пред народите, та всички верни да пеят с вас: Алилуия.
Икос 3
Имайки бездна от милосърдие, пресладки Иисусе, Твоите ученици и жените, които Те следваха, и най-вече родилата Те Твоя Майка, си изпълнил с безмерна радост при Твоето Възнесение, когато, вече отделил се от тях, си прострял ръце и си ги благословил с думите: Ето, Аз съм с вас до свършека на света. А те, изпълнени със страх, прославяха Твоето милостиво снизхождение, и зовяха:
Иисусе, Подателю на милост, дошъл на Елеонската планина да помилваш човешкия род; Иисусе, Развеселителю на скърбящите, пожелал да утешиш Твоите приятели, които бяха с Тебе.
Иисусе, Надежда на безнадеждните, Който с Твоето благословение при възнасянето на небесата ни запазваш от униние; Иисусе, Прибежище на безприютните, Който с Твоето възнесение на небето и на нас си дарил възход към Небесния Отец.
Иисусе, благи Утешителю, обещал да ни изпратиш друг Утешител от Отца; Иисусе, велик Пастирю на овците, Който не си благоволил да се разпръсне Твоето вярно стадо.
Иисусе, възнесъл се от нас на небето, не ни оставяй сираци.
Кондак 4
Обзети от буря от недоумение и печал, апостолите се изпълниха със слъзни ридания, когато Те видяха, Христе, да се възнасяш на облаци, и с плач говореха: Владико, как оставяш сега Твоите раби, които си възлюбил по Твоето милосърдие, къде отиваш Ти, Който държиш в ръката Си краищата на земята? А ние, оставили всичко, последвахме Тебе, Бога, радвайки се, че имаме надежда да бъдем навеки с Теб. Не ни оставяй сираци, както си обещал, не се отделяй от нас, добри наш Пастирю, но ни изпрати Пресветия Твой Дух, Който да наставлява, да просвещава и освещава душите ни, та благодарствено да Ти пеем: Алилуия.
Икос 4
Като слушаше риданията на Твоите ученици, Владико Господи, скърбящи за разлъката с Тебе, Ти си преподал съвършено благословение на Твоите приятели и си казал: не плачете, възлюбени, оставете всяка тъга; за вас е полезно Аз да замина при Моя Отец, а ако не замина, Утешителят няма да дойде. Заради вас слязох от небето и пак заради вас възлизам на небето, за да ви приготвя място, защото няма да оставя Моите овци, които избрах, няма да забравя, които възлюбих. А те, утешени от тези Божествени слова, с умиление въззоваха към Тебе:
Иисусе всеблаги, изменил в радост нашата печал и сълзи, не ни лишавай и от вечната радост в Твоето Царство; Иисусе всещедри, изпълнил ни с радост при Твоето възнесение, запази духа ни във вечна радост и през земното странстване.
Иисусе, събрал като кокошка пилците Си, не допускай да се разпилеем по пътищата на този свят; Иисусе, свързал ни на вечерята със съюза на любовта, не ни давай да се разпръснем като пшеница по действие на сатаната.
Иисусе, оставил ни Твоя мир за наследие, запази ни в Твоята любов и единомислие; Иисусе, устроил много жилища в рая, приготви ни място в Твоята Небесна Обител.
Иисусе, възнесъл се от нас на небето, не ни оставяй сираци.
Кондак 5
Пратен от Бога пресветъл облак Те издигна високо, Жизнодавче Господи, и учениците, гледащи Твоето отделяне от тях, си благословил, и така, с голяма слава, като носен на херувимски криле, си извършил Твоя предивен възход към Твоя Отец на небето, което, преди затворено поради духовете на поднебесната злоба и князете на въздушната власт, сега Те прие в себе си, за да слушаш от цялото видимо и невидимо творение ангелска песен: Алилуия.
Икос 5
Като видяха Твоето преславно възлизане на небесата с плът, Царю на творението, Ангелските чинове, които бяха долу, се ужасиха и казаха на горните сили: Подигнете се, вечни порти, защото иде Царят на Славата, отворете се, небеса, и вие, небеса на небесата, и приемете Господа на силите, поклонете Му се и въззовете:
Иисусе, слава на Отеческото сияние, просвети ни със светлината на Твоето лице; Иисусе, озарил горните умове, озари ни в незалязващия ден на Твоето Царство.
Иисусе, дошъл в огън и силна буря, призови свише Твоето умно небе; Иисусе, велик и преславен на Твоята света планина, възвести Твоята правда в небесата.
Иисусе, възвеличил до небесата Твоята милост, яви Твоята слава по цяла земя; Иисусе, възлязъл на изток, на небето на небесата, нека Твоето Слово пребъде навеки на небесата.
Иисусе, възнесъл се от нас на небето, не ни оставяй сираци.
Кондак 6
Проповедници на Божествената Слава, най-висшите Ангелски чинове на небесната висота, Господства, Престоли, многооки Херувими и шестокрили Серафими отвориха вкупом всички небесни висоти, за да Те посрещнат, Владико на всичко, и виждайки Те възнесъл се в плът, едни към други с удивление зовяха: Кой е Този, дошъл от Едом, крепък и силен на война? Кой е Този, дошъл от Восор, което значи: от плът? Защо са червени ризите Му, като измокрени с кръв, и защо носи трънен венец? Той е наистина Царят на Славата, Агнецът Божий, заклан за спасението на света и възкръснал, Който иде сега в плът, за да седне отдясно на Отца, на Когото винаги ще пеем: Алилуия.
Икос 6
Възсиял си с Божествена слава, Иисусе, когато човешкото естество, в което си се облякъл, милостиво си възнесъл, поставил си го редом с Отца и си го обожил. Затова небесните Ангелски чинове, удивлявайки се на чудото, се ужасяваха, обзети от страх и трепет, и величаеха Твоето човеколюбие. С тях и ние, земните, славословейки Твоето снизхождение заради нас и Твоето възнесение на небесата, се молим и зовем:
Иисусе, струя на този живот, Който с Твоето възнесение на небето си показал, на нас, странниците на земята, пътя към вечния живот в горния Иерусалим; Иисусе, бездна от милост, Който с Твоето сядане отдясно на Отца си обожил нашето плътско естество.
Иисусе, взел на рамо нашето заблудено естество, вземи върху Себе Си и моите тежки прегрешения; Иисусе, възлязъл с плът при безплътния Отец, издигни нагоре и моите помисли, прилепени към земята.
Иисусе, възлязъл от земята на небето и седнал отдясно на Бога и Отца, дарувай ми да получа дясната част на спасяваните овци; Иисусе, явил от Сион благолепието на Твоята красота, сподоби ме да бъда причастник на Твоето вечно блаженство.
Иисусе, възнесъл се от нас на небето, не ни оставяй сираци.
Кондак 7
Като искаше да възнесеш и прославиш падналото в Адам човешко естество, Ти като втори Адам възлезе на небесната висота, приготви Твоя Престол вовеки и седна отдясно на Бога и Отца, без да се отделяш от недрата на Отца с Твоето Божество. Дойдете да се поклоним на обеднелия заради нас и възлязъл отдясно на Отца Иисус, да Му отдадем слава и да пеем от цялата си душа: Алилуия.
Икос 7
Нов и чист живот си явил, Господи, когато с Твоята плът си възлязъл на небесата, за да обновиш остарелия в много грехове свят с Твоето възкресение и възнесение на небесата, и явно си ни показал, както говори Божественият Павел, че нашият живот е на небесата. Затова да се отдалечим от суетния свят, да пренесем ума си на небесата и да Ти зовем:
Иисусе, Който с възлизането на Твоето Божество на небето с Ангелите си ни призовал да се подвизаваме в небесен живот; Иисусе, земен по плът, Който чрез Своето отшествие от нас си ни научил да се отвръщаме от земните пристрастия.
Иисусе, дошъл да потърсиш заблудената овца, възведи ни на небето към Твоите незаблудени овци; Иисусе, слязъл да събереш разделените естества, съедини земните с небесните при Всевишния Отец.
Иисусе, възлязъл на небесата в лек облак, сподоби ни, оставили земното, винаги да гледаме към небесните врати; Иисусе, седящ в слава на Престола на Божеството, дай ни да отворим очи и да разберем чудесата от Твоя закон.
Иисусе, възнесъл се от нас на небето, не ни оставяй сираци.
Кондак 8
Странно и дивно е Твоето възкресение, странно и страшно е Твоето Божествено възнесение от Светата планина, Жизнодавче Христе, непостижимо за ума е Твоето сядане отдясно на Отца в плът, за което Давид говори духом: Рече Господ на моя Господ: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти. Затова всички небесни сили, гледайки Твоето възлизане на небесата, наистина се покориха под нозете Ти, пеейки на ангелски езици херувимската песен: Алилуия.
Икос 8
Целият си бил във висините, пресладки Иисусе, когато доброволно заради нас се възнесе със слава на небесата и седна отдясно на Бога и Отца, но и от земята не отстъпи, защото си обещал неизменно да пребъдеш в Църквата и си казал на любещите Те: Аз съм с вас и никой не е против вас. Помнейки това милостиво Твое обещание и пазейки го в сърцето си, с любов Ти зовем:
Иисусе, приел всяка власт на небето и на земята след Твоето възнесение, приеми и нас за Твое вечно наследие; Иисусе, изпълнил Твоите ученици с всяка радост чрез обещанието за Светия Дух, изпълни и нас с благодатта на Неговото пришествие.
Иисусе, преклонил небесата със Своето слизане, преклони моята гордост пред величието на Твоята слава; Иисусе, превъзнесъл всяко творение чрез Твоето възлизане, възнеси и моята душа, за да възпявам с Ангелите Твоята Светиня.
Иисусе, Слове Божий, утвърдил небесата с Твоето Слово, утвърди Твоите слова в сърцето ми, за да не греша пред Тебе; Иисусе, Сине на Отца, явил цялата Си сила от небесата с дъха на Твоите уста, обнови правия дух вътре в мене, за да не се осквернявам.
Иисусе, възнесъл се от нас на небето, не ни оставяй сираци.
Кондак 9
Цялото паднало човешко естество, прилепено към земята и изтляло от грехове, си взел на рамото Си, Владико Господи, възсъздал си го чрез Себе Си, въздигнал си го по-високо от всяко начало и власт, привел си го към Бога и Отца и си го поставил със Себе Си на небесния Престол, за да го осветиш, прославиш и обожиш. А безплътните се удивляваха и казваха: Кой е Този прекрасен Мъж, Той не е само човек, но Бог и човек. На Него винаги да пеем: Алилуия.
Икос 9
Божествените витии, Твоите ученици, Спасителю, се удивляваха на преславното Твое възлизане и гледайки към небето, скърбяха. Ти се възнесе и ето, два Ангела застанаха пред тях в бели дрехи и им казаха за утеха: Мъже Галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, пак ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето. Като чуха това ангелско благовестие за Твоето Второ Пришествие, Господи, Твоите ученици се изпълниха с радостен трепет. С тях и ние радостно Ти пеем:
Иисусе, възнесъл се от нас в цялата Си слава, дойди скоро с Твоите свети Ангели; Иисусе, Който пак ще дойдеш, за да извършиш праведен съд, дойди със слава в светлостта на Твоите светии.
Иисусе, велик и страшен над всички наоколо, тогава помилвай и защити всички кротки на земята; Иисусе, прославен в съвета на Твоите светии, Сам ни прослави със Себе Си в Твоето Царство на небесата.
Иисусе, възнесъл се на небесните облаци, сподоби ни с веселие и дръзновение да Те срещнем на облаци в последния ден.
Иисусе, възнесъл се от нас на небето, не ни оставяй сираци.
Кондак 10
Като искаше да спасиш учениците, които бяха с Теб, Христе Спасителю, и всички вярващи в Тебе по тяхното слово последвали Те, Ти възлезе на небесата, за да им приготвиш място, защото в дома на Твоя Отец има много жилища, както Сам си казал, отивайки на страдание: След като ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, та където съм Аз, там да бъдете и вие. Затова сподоби и нас, Господи, след нашето смъртно възнесение да намерим неръкотворно жилище, вечно на небесата, приготвено не от дърво, сено или слама заради нашите плътски дела, които няма да устоят в огъня, но от злато, сребро или скъпоценни камъни, и основано върху Тебе, където ще Те славим и възпяваме: Алилуия.
Икос 10
Царю предвечни, Иисусе Христе, възлязъл на небесата с Твоята пречиста плът и призовал всички нас в небесното отечество, възведи нас, повалените на земята от светски пристрастия и плътско мъдруване, към небесната висота и ни дарувай още в плът с чиста съвест да се причастяваме с небесния живот и винаги да вкусваме небесна храна в Тайнството на Божествената Евхаристия, за да Ти пеем с чисто сърце и прав дух така:
Иисусе, велик Архиерею на бъдещите блага, преминал небесата при Твоето възнесение с плът и възлязъл не в ръкотворен храм, но в самото небе, за да застанеш от нас пред Божия лик; Иисусе, небесен Художник, изградил неръкотворна скиния на небесата и веднъж влязъл в Светая Светих при Своя Отец със Своята кръв, за да извършиш вечното изкупление.
Иисусе, непорочен Агнец Божий, веднъж заклан за греховете на света, “за да се простят греховете на мнозина”, възнеси към Божия Престол моите приноси за греховете ми; Иисусе, Ходатаю на Новия Завет, веднъж възлязъл на небесата към Отца, за да отвориш пътя към Небесната Скиния, приеми моите въздишки за нечистотата ми.
Иисусе, възлюбен наш Женише, приготвил пресветъл Чертог на небесата, приготви място там на пожелалите да служат на Тебе Единия; Иисусе, добри Пастирю на Твоите овци, устроил небесни пасбища в рая за Твоето стадо, дай венци и на нас, пожелалите да последваме Тебе Единия.
Иисусе, възнесъл се от нас на небето, не ни оставяй сираци.
Кондак 11
Пение всеумилно принасяше на Твоето Божествено възнесение, Слове, Родилата Те всенепорочна Твоя Майка. Защото Тя в Твоето страдание майчински повече от всички скърбеше за Теб, затова подобаваше Тя да се наслади с преголяма радост при прославянето на Твоята плът, и с тази велика радост слезе от Елеонската планина с апостолите, и всички се върнаха в Иерусалим и влязоха в горницата, където единодушно пребъдваха в молитва, моление и пост с жените и с Мария, Иисусовата Майка, и с братята Му, очаквайки съшествието на Светия Дух, като хвалеха и благославяха Бога и Му пееха: Алилуия.
Икос 11
Нетленна и вечна светлина възсия за целия свят от Елеонската планина, където стояха Твоите пречисти нозе, Христе Спасителю, когато се възнесе със слава на небесата, защото премина небесата с плът. Ти отвори затворените небесни врати, заключени от падението на Адам, и Сам, бидейки Път, Истина и Живот, отвори пътя за всяка плът към жилището на Твоя Небесен Отец, както бе предрекъл на Твоите ученици, казвайки: Отсега ще виждате небето отворено и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.Затова, знаейки Твоя път, че никой не идва при Отца, освен чрез Теб, Ти пеем така:
Иисусе, възлязъл на светли облаци при Отца, просвети угасналия светилник на моята душа; Иисусе, възнесъл се на небесата в Твоята света светлина, възпламени в сърцето ми животворящия Твой огън.
Иисусе, възсиял по-светло от слънцето на небесната висота в Твоето възнесение, съгрей хладната ми душа с топлината на Твоя Дух; Иисусе, Светлина от Светлината на Твоето Божество, възсиял за света от Отца, просвети нас, спящите в нощта на греха, със светлината на Твоите слова.
Иисусе, Слънце на Правдата, Чийто изгрев е от края на небесата и Чиято среща – дори до другия им край, възвестявай ни винаги Твоите слова по цяла земя; Иисусе, незалязваща Светлина, който пак ще се явиш в Твоето пришествие и Твоето явяване – като мълния от изток до запад, не ни изгаряй тогава с огъня на Твоя гняв.
Иисусе, възнесъл се от нас на небето, не ни оставяй сираци.
Кондак 12
Нова благодат си преподал, пресладки Иисусе, за усъвършенстване на светиите и за съзиждане на Твоята Света Църква, когато си възлязъл на небесата с Твоята Пречиста плът и си седнал отдясно на Бога и Отца, както е писано: “Слезлият първо в най-долните места на земята заради нашето спасение”, сега Ти възлезе на висотата по-горе от всички небеса, за да изпълниш всичко за усъвършенстване на светиите и за съзиждане на Тялото Христово, затова плени плен и даде дарове за човеците, докато всички достигнем единство във вярата и познание на Тебе, Сина Божий, до мъже съвършени, в пълната възраст на Христовото съвършенство, и така, получили спасение, благодарно да Ти пеем: Алилуия.
Икос 12
Като възпяваме Твоето доброволно възнесение със слава на небесата, се покланяме, Владико Христе, на Твоето сядане отдясно на Бога и Отца, славим Твоето възцаряване на небето и на земята и вярваме с Твоите апостоли, че наистина, както си възлязъл на небето, така пак ще дойдеш на облаци със слава и сила голяма. Тогава не посрамвай нас, които вярваме в Тебе и зовем:
Иисусе, Който винаги седиш с Твоя Отец на Божествения Престол, сподоби побеждаващите света с Твоя помощ да седнат с Тебе в Твоето Царство; Иисусе, винаги покланяем със Светия Твой Дух Утешител, не ни лишавай по Твоето обещание от Неговото съшествие в Твоето служение.
Иисусе, Който пребъдваш на небето с Херувимите и Серафимите и с ликовете на светиите, дай ни тук, събрани на молитва в Твое име, да усещаме Твоето присъствие; Иисусе, дарувал след Твоето отшествие на небето Твоите свети храмове на право вярващите в Тебе, помогни на нас, стоящите в храма, да мислим, че сме на небето.
Иисусе, оставил на молитва при Твоето възнесение Пречистата Твоя Майка с апостолите, не ни оставяй без застъпничеството на Твоите Светии; Иисусе, оставил на земята след Твоето възнесение Твоята невеста, Църквата, до свършека на света, не лишавай нас, Нейните чеда, от Твоите благодатни дарове.
Иисусе, възнесъл се от нас на небето, не ни оставяй сираци.
Кондак 13
О, пресладки и всещедри Иисусе, възнесъл се от нас на небето и чрез сядането отдясно на Бога и Отца помилвал и обожил падналото наше естество! Погледни милостиво от небесната висота на немощните и повалени на земята Твои раби и ни дари сила свише, за да побеждаваме изкушенията от плътта, света и дявола, които ни нападат, и да мислим за небесното, а не за земното, и ни запази от всички видими и невидими врагове, въставащи срещу нас. А след края на земния ни живот възнеси душите ни в небесните жилища, където с всички светии винаги да пеем: Алилуия.
Този кондак се чете три пъти. След това се чете 1-ви икос “Ликовете Архангели и Ангели…” и 1-ви кондак “Поборниче Воеводо…”.
Молитва
Господи Иисусе Христе, Боже наш, слязъл от Небесните висоти заради нашето спасение и наситил ни с духовна радост в светите и пресветли дни на Твоето възкресение, и пак, след завършването на Твоето земно служение, възнесъл се от нас на небето със слава и седнал отдясно на Бога и Отца!
В този ясен и всесветъл ден на Твоето Божествено възлизане на небесата земята празнува и ликува, небето се радва на възнесението на Твореца на тварите, човеците непрестанно славословят, виждайки своето заблудено и паднало естество взето на Твоето рамо, Спасителю, и възнесено на небесата, Ангелите се веселят и казват: Кой е Този, дошъл в слава, силен на война, Този истинен Цар на Славата?!
Сподоби и нас, немощните, още мислещи за земното и непрестанно угаждащи на плътта, като празнуваме и размисляме за Твоя страшен възход на небето, да оставим плътските и житейските грижи и с Твоите апостоли с цялото си сърце и мисъл да гледаме на небето, защото там е нашето жителство, а тук, на земята, сме само странници и пришълци, отишли от дома на Отца в далечната страна на греха.
Затова усърдно Те молим, чрез Твоето преславно възнесение, Господи, оживи съвестта ни, от която няма нищо по-нужно на света, изведи ни от този греховен плен на света и ни направи да мислим за небесното, а не за земното, и вече не за себе си да живеем и не на себе си да угаждаме, но да служим и работим на Тебе, нашия Господ и Бог, докато, освободили се от веригите на плътта и безпрепятствено преминали въздушните митарства, достигнем Твоите небесни жилища, където, застанали отдясно на Твоето величие, с Архангелите и Ангелите и с всички светии да прославяме Всесветото Твое име с Безначалния Твой Отец и с Пресветия, Единосъщен и Животворящ Твой Дух, сега и всякога, и във вечни векове. Амин.
Източник на Акатиста: Отец Владимир Дойчев